Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261827 28.06.2021
година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
при
участието на секретаря Малина Петрова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 7135 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от П.А.Ч., ЕГН **********
против В.П.Ч., ЕГН **********, с която е предявен отрицателен установителен иск
по чл. 439 ГПК.
В
исковата молба се твърди, че в полза на ответницата е издаден ИЛ от 30.12.2019
г., въз основа на влязло в сила Решение по бр.д. № 58/2005 г. на ПРС, с което е
присъдена месечна издръжка от 40 лева, считано от 01.07.2004 г. до настъпване
на причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска. Било образувано ИД.
Ищецът
твърди да не дължи търсена издръжка в размер на общо 4520 лева – главница за
периода 01.02.2006 г. – 25.06.2015 г. и общо 4980,73 лева – лихва за забава за
периода 01.02.2006 г. – 15.02.2017 г., поради погасяване на тези вземания по
давност /съответно пет и тригодишна/, считано от влизане в сила на решението -
03.05.2005 г. до образуване на ИД на 17.01.2020 г.
Моли
за установяване недължимостта на посочените суми. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Ответницата е била редовно
призована за първото съдебно заседание, като в изпратената призовка, ведно с
Определението по чл.140 ГПК № 262584/29.04.2021 г., изрично е вписано, че при
неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в нейно отсъствие, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски.
В проведеното
съдебно заседание ответницата не е изпратила представител, няма и направено искане
делото да се гледа в нейно отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника
си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу нея.
Съдът намира, че
всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответницата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно
призована и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие. От
писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна
основателност на исковата претенция. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК, не следва
неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се
постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявеният иск да бъде
уважен изцяло.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на
спора, разноски се дължат на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е
искане, претендира се адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е
уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т.
2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.3 НМРАВ, възлиза на 805,04
лева, който следва да бъде присъден лично на пълномощника.
На
осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, на ответницата следва да се възложи плащането на
дължимата държавна такса за предявения иск в размер на 380,03 лева – 4 % от
цената, но не по – малко от 50 лева – чл. 1 ТДТССГПК /ищецът е освободен от
плащане на ДТ и Р с Определение – л. 24/.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че П.А.Ч., ЕГН ********** НЕ ДЪЛЖИ на В.П.Ч., ЕГН **********,
следните суми: 4520 лева – главница за месечна издръжка за периода 01.02.2006
г. – 25.06.2015 г. и общо 4980,73 лева – обезщетение за забава за периода
01.02.2006 г. – 15.02.2017 г., за които е издаден изпълнителен лист от 30.12.2019
г. по бр.д. № 58/2005 г. на ПРС.
ОСЪЖДА В.П.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 ЗАдв., да плати на адв.
О.А.Д., със служебен адрес: ***, „***, сумата от 805,04 лева /осемстотин и пет лева и четири стотинки/ - адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на ищеца П.А.Ч. в производството
по настоящото дело.
ОСЪЖДА В.П.Ч., ЕГН **********,
с адрес: ***, да плати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд – Пловдив, сумата от 380,03
лева /триста и осемдесет лева и три стотинки/ - дължима държавна такса за
предявения иск, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл.
240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Михаела Боева
Вярно с оригинала!
РЦ