Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 10.07.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав в публичното заседание на двадесет и
осми април две хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от
съдия Магделинова гр.дело №3983/2020год. и за да се произнесе, взе предвид
следното.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо и чл.86 от ЗЗД
Ищецът Р.В.Р. излага в
исковата молба, че на 04.06.2008г. е сключен с ответника Договор № HL 37746 за кредит за
покупка недвижим имот в размер на 110 000 евро, от които 33 000 евро
за покупката на недвижим имот и 77 700 евро за други плащания, които
следвало да бъдат върнати на погасителни вноски в швейцарски франкове. С
решение №7707 от 07.12.2018г. на СГС по гр.дело №4342/2016г. по описа на СГС, I-12 състав, клаузите на
чл.6, ал.2 и чл.22 от договора за кредит са прогласени за нищожни на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП, като е осъдена банката да му заплати сумата
от 13 244,12евро, представляваща недължимо платени, надвнесени погасителни
вноски за периода от 13.04.2011г. до 14.04.2015г. Към датата на приключване
устните състезани по делото решението е
влязло в сила. Поради нищожност на клаузите на чл. 6 и чл. 22 от договора счита,
че е надвнесъл сума в общ размер от 19 973,81евро за периода 12.05.2015 г.
– 17.12.2019г. Твърди, че допълнителното споразумение от 2013 г. не съдържа
индивидуално уговорени клаузи и касае само коригиране на лихвения процент, а не
компенсиране на валутния риск. Претендира осъждане на ответника да му възстанови
сумата от 19 973,81евро неоснователно платени поради липса на основание за
периода 12.05.2015 г. – 17.12.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване исковата молба-18.05.2019г.
до окончателното плащане; 4 555,38 евро
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума за
периода 18.05.2017г.- 18.05.2019г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковете по
основание и размер. Поддържа, че на 14.05.2013 г. по инициатива на
кредитополучателя е подписано между страните допълнително споразумение за
компенсация на валутния риск, с което лихвеният процент е намален от 5, 65 % на
5,45 % за срок от 60 месеца, което споразумение съдържа индивидуални уговорки,
като главницата е намалена с 7 220 швейцарски франка, а лихвата с 232,76
швейцарски франка. Въпреки възможността да иска превалутиране на погасяването в
лева или евро кредитополучателят се съгласил през 2013 г. да продължи да
изплаща задължението в швейцарски франкове. Счита за неоснователна претенцията
за лихва, защото това задължение възниква след изрична покана на
кредитополучателя, каквато банката не е получавала. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните
по делото доказателства и доводите на страните, приема следното
от фактическа страна:
Между страните
не е спорно и от писмените доказателства се установява, че между тях е сключен
описания в исковата молба договор № HL 37746 за кредит за покупка недвижим имот в
размер на 110 000 евро, от които 33 000 евро за покупката на недвижим
имот и 77 700 евро за други плащания, които следвало да бъдат върнати на
погасителните вноски в швейцарски франкове. С влязло в сила на 16.03.2021г.
решение №7707 от 07.12.2018г. на СГС по гр.дело №4342/2016г. по описа на СГС, I-12 състав, клаузите на
чл.6, ал.2 и чл. 22 от договора за кредит са прогласени за нищожни на основание
чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл.146 от ЗЗП, като е осъдена банката да заплати на ищеца
сумата от 13 244,12евро, представляващи недължимо платени, надвнесени
погасителни вноски за периода от 13.04.2011г. до 14.04.2015г.
В чл.6, ал.2 от договора за кредит е предвдиено, че погасяването му се
извършва във валутата, в която е разрешен-швейцарски франкове. В случай, че на
съответния падеж на погасителната вноска по главницата и/или лихвата
кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има средства в лева или евро по своите
сметки в банката, погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на кредита и в
лева след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс
продава на банката, за което кредитополучателят с подписване на договора дава
своето съгалсие.
Според чл.22 кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с
обстоятелството, че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцасркия франк към бълграския лева,
както и превалутирането по чл. 20 от договора, може да има за последица,
включително и в случаите на чл.6, ал.2, повишаване размера на дължимите
погасителни вноски по кредита изразени в евро, като напълно приема да носи за
своя сметка риска от такива промени и повишаване, както и е съгласен да поеме
всички вреди(включително пропуснати ползи), произтичащи от промяната на
валутните курсове и новите лихви, приложими по превалутирания кредит.
Приета е съдебно-икономическа експертиза, по която са дадени следните отговори
на поставените въпроси:
-Сумата, която е събрала банката под формата на валутни разлики за периода
от 12.05.2015г. до 17.12.2019г. е в размер на 19 368,18 лева,
-Законната лихва върху тази сума за периода от 18.05.2017г. до
18.05.2020г. е в размер на 4491,84 евро
или 8785,27 лева.
-На 14.05.2013г. със служебна операция е заверена сумата от 7220 швейцарски
франка, като е посочено основание “възст. на сума съгл. Допълнително
споразумение“.
-Направено е заключение за лихвения процент по сключения договор преди и
след подписване на допълнително спорзумнение от 14.05.2013г. Според вещото
лице, ако не е сключено посоченото допълнително споразумнеие, за процесния период
банката би събрала повече лихва в размер
на 14 311,43швейцарски франка, а при хипотеза за прилагане на пъвоначалния
лихвен процент за исковия период би събрала лихва с 84,54 швейцарски франка
по-малко.
-Направено е заключение по въпроси на ответника за това какъв би бил
лихвения процент, ако ако кредитът е уговорен в евро, както и дали банката би
могла да предвиди и прогнозира изменението в курса на швейцарския франк като
отговорите на тези въпроси са хипотетични и не следва да се обсъждат.
Приета е допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, по която е направено
следното заключение:
-Експертизата не може да отговори възстановените суми от 7220,00 и 232,76 щвейцарски франка каква част
от понесения валутен риск покриват.
-При превалутиране към датата на
извършване на погасителните вноски по банковите сметки в лева и шв.франкове
надвнесената сума е в размер на
19 973,81евро, а законната лихва върху тази сума за периода от
18.05.2017г. до 18.05.2020г. е в размер на 4555,38 евро или 8909,55лева.
При така установената фактическа обстановка,
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо
без основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. В исковата молба са изложени
съображения за начална липса на основание за плащане на процесните суми, тъй като ищеца е платил сума в по-висок размер в резултат от приложението на нищожни клаузи на договора. Основателността на предявения иск се обуславя от установяването на две обстоятелства, че процесните
суми са платени на ответника, както и че плащането е без правно основание. Съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест ищецът следва да установи плащането на исковите суми, а ответникът нилието на основание за задържане на полученото.
Между страните е безспорно, че
ищецът е плащал дължимите месечни вноски по договора за кредит към датата на
исковата молба през процесния период съобразно клаузите на договора и
погасителния план.
Установява се, че клаузите от договора за кредит на чл.6,
ал.2 и чл.22 са обявени за нищожни с влязло в сила решение. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано,
се установява, че в резултат от превалутиране на погасителните вноски от лева и
евро в щвейцарски франкове кредитополуателят е платил погасителни вноски в по-висок
размер, като за процесния период надвнесените суми са в размер на 19
973,81евро. Съдът приема, че надвнасянето на посочената главница за процесния
период е в резултат от приложението на прогласените за нищожни договорни
клаузи, поради което подлежи на възстановяване като получена без основание.
Относно дължимостта на лихва за
забава върху надплатените суми съдът
приема следното:
Както е посочено по-горе, сумата
от 19 973,81евро е надвнесена от ищеца в резултат от приложението на
нищожни договорни клаузи. Нищожността
на облигационното правоотношение означава дадено при
изначална липса на основание и подлежи на връщане
още от момента на даването, от който момент е станало изискуемо
вземането и от когато започва да тече давността (в този смисъл и решение № 802
от 17.10.1990 г. по гр. д. № 2841/1990 г., І г. о. на ВС, № 2187/15.02.1985 г.,
І г. о. на ВС и Постановление № 21/28.05.1979 г. на Пленум на ВС, т. 7).
В тълкувателно решение 5/2017
гр.София, 21.11.2019г. на ОСГТКВКС е прието, че при връщане на дадено
при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В случая не се установява да е връчена покана за доброволно плащане на
процесните суми преди датата на исковата молба, поради което лихва за забава
върху процесната главница се дължи от датата на исковата молба. Предвид
изложеното предявеният иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на
лихва за забава върху проценсата главница за периода от 18.05.2017г. до 18.05.2020г. следва да се
отхвърли.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете. Представени са доказателства за
направени разноски в размер на 6043,59лева, от които 3824,00лева адвокатско
възнаграждение. Съдът приема за неоснователно възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото и
цената на исковете. Съобразно с уважената част от исковете от 4/5 следва да се
присъдят разноски в размер на 4834,87лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК
ищците дължат на ответника направените по делото разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. По делото
са представени доказателства за направени разноски в размер на 900,00лева, от
които 600лева възнаграждения за вещи лица и 300,00лева юрисконсултско
възнаграждение, от които следва да се присъдят 180,00лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
"Ю.Б." АД с ЕИК******* да заплати на Р.В.Р. с ЕГН ********** на
основание чл.55, ал.1 , пр.1 от ЗЗД сумата от 19 973,81евро, представляваща недължимо платена
валутна разлика по договор за кредит№HL 37746 от 04.06.2008г. за покупка недвижим
имот, въз основа на
нищожни клаузи, за периода от 12.05.2015 г. – 17.12.2019 г., ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба-18.05.2020г.
до окочнателното плащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените
по делото разноски, съобразно с уважената част от исковете, в размер на 4834,87лева.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Р.В.Р. с ЕГН ********** срещу "Ю.Б." АД с ЕИК*******,
иск с правно оснвоание чл.86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4 555,38 евро обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата за периода 18.05.2017 г.- 18.05.2019г.
ОСЪЖДА Р.В.Р.
с ЕГН ********** да заплати на "Ю.Б." АД с ЕИК******* на основание
чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с отхвърлената
част от исковете, в размер на 180,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.