Р Е Ш Е Н И Е
№………./…….07.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ
НЕДКОВА
при
секретар Петя Петрова,
като
разгледа докладваното от съдия Мая
Недкова
въззивно гражданско дело № 955 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивна жалба вх.№ 28693/18.04.2019г. от „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ „ АД , ЕИК ********* , представлявано от Е.А.А.– Главен Изпълнителен Директор на
Банката и Л.И.П.- Изпълнителен Директор на Банката , със седалище и адрес на
управление – гр.София ,район „Младост „ бул. „ Цариградско шосе „ № 115 ,
Сграда „ Е“, чрез адв. А. Б. – ВАК, в качеството му на трето лице
помагач на ответника срещу Решение № 1353 от 01.04.2019г. постановено по гр.д.№
8600/2018г. по описа на ВРС, 42 св., с
което е „МАТИКО – 2000“ ООД, ЕИК 10352800, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район
„Одесос“, бул. „Мария Луиза“ № 4 ,ет.2, ап. 2- представлявано от управителя А.М.С.
Е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ищеца
Д.К.С., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от общо 16167,00 (шестнадесет хиляди сто шестдесет и седем)лева,
с която се е увеличила стойността на процесния имот представляващ ОБЕКТ № 1 с
административен адрес: гр.Варна, ул. „Мадара" № 20а, с предназначение: за
склад, брой нива на обекта – 1 /едно/, със застроена площ от 38,91 кв.м.,
съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.2559.206.1.13, състоящ се от една стая, баня с тоалетна и
тераса, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
10135.513.2559.206.1.14, под обекта-10135.2559.206.1.10, над обекта - няма,
находящ се на шести етаж в жилищна сграда с идентификатор 10135. 2559.206.1 на
горепосочения административен адрес, както и припадащите се на обекта 3,4791
процента ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, съставляващо ПИ 10135.2559.206 с площ от 384 кв.м., идентичен
със стар УПИ II -6422,6433, в 17-ти подрайон , кв.30 по плана на гр.Варна, при
граници на дворното място по КК: 10135.2559.85, 10135.2559.206.184,
10135.2559.91, в резултат на извършените от ищеца полезни разноски, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 31.05.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението на основание чл. 177, ал. 1, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Считайки решението за неправилно, моли
за отмяната му и постановяване на друго, с което иска на ищеца Д.К.С., ЕГН ********** против ответника „МАТИКО – 2000“
ООД, ЕИК 10352800 да бъде отхвърлен , като неоснователен и недоказан.
Твърди се,че при произнасянето си съда не е обсъдил всички обстоятелства по
делото и не се е произнесъл по направените от въззивиникът възражения. Оспорва
характера на част от констатираните подобрения, като такива увеличили
стойността на имота, доколкото същите не са трайно прикрепени към недвижимата
вещ. Твърди се , че по делото не са събрани доказателства относно
законосъобразността на преустройство на процесния имот за живеене, с оглед
направените там подобрения, като се излагат , че част от тях са
незаконни/изградено от ищеца второ ниво/ и като такива биха подлежали на
премахване , а от там и не биха водили до увеличаване стойността на имота.Твърди се ,че съдът не е
обсъдил и уважил възражението на ответника за изтекла погасителна давност в
полза на ответника за процесните вземания.
В съдебно заседание по същество,чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Претендира присъждане
на разноски , за които представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпил отговор от насрещната по
жалбата страна-Д.К.С., в който е изразено становище за неоснователност на
оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Молят за потвърждаване
на решението.Не представя списък по чл.80 от ГПК.
Ответника по делото - „МАТИКО – 2000“ ООД, ЕИК 10352800, не е взел становище по
жалбата, както и въпреки дадената му възможност по чл.265 ал.1 от ГПК не е
заявил присъединяване към депозираната от третото лице негов помагач жалба. Ответника
по иска и третото лице негов помагач се
намират в отношение, в каквото се намират и обикновените другари. Поради
изтичане на преклузивният срок по чл.265 ал.1 от ГПК и бездействието на
ответника по иска, с протоколно определение от 17.06.2019г. настоящия състав го
е заличил като страна във въззивното производство.
За
да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на Д.К.С.,
ЕГН ********** против „МАТИКО – 2000“ ООД, ЕИК 10352800, с правно
основание чл.177 ал.1 от ЗЗД , вр. чл. 86 ал.1 от ЗЗД, да бъде осъден ответника
да му заплати сумата от сумата от 16167,00
лева/след допуснато изменение, чрез увеличение на иска/, с която се е увеличила
стойността на процесния имот представляващ ОБЕКТ № 1 с административен адрес:
гр.Варна, ул. „Мадара" № 20а, с предназначение: за склад, брой нива на
обекта – 1 /едно/, със застроена площ от 38,91 кв.м., съставляващ самостоятелен
обект с идентификатор 10135.2559.206.1.13,
състоящ се от една стая, баня с тоалетна и тераса, в резултат на извършените от
ищеца полезни разноски, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба
в съда – 31.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението.
Ищеца твърди, че с нотариален акт № 143, том II, рег. № 3180, дело № 334/2010
г. на нотариус Д.С.нотариус с район на действие РС Варна, Акт № 181, том ХХХIV,
дело № 7497- АВ СВ с рег. № 13 118/14.07.2010 г.,е закупил от ответното дружество недвижим имот,
находящ се на адрес гр.Варна,район Приморски, лица Мадара № 20 а - ОБЕКТ № 1 – с трайно предназначение- за
склад със застроена площ от 38,91 кв.м. съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор 10135. 2559.206.1.13
състоящ се от една стая, баня, с тоалетна и тераса, като посечената в
нотариалния акт цена била от 31 672,50 лв.
Преди придобиването му от
ищеца, неговия имот, както и всички останали обекти в сградата построена от
собственика, са били ипотекирани от ответника „МАТИКО – 2000“ ООД, ЕИК 10352800 в полза на „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ“ АД за обезпечаване на получен инвестиционен банков кредит № 644/6.6.2008 г. - нот.акт за договорна ипотека № 56, том III
рег. № 2764, дело 456 /2008 г., вписан в АВ СВ Варна с вх. рег.№ 16 571
/13.6.2008 г. Ищеца твърди, че след закупуването на обект 1, въпреки
непрекъснатите му настоявания до ответника и обещания от последния договорната
ипотека не била заличена. Сочи се още, че през 2013 г. от своя страна ищецът
разбрал, че Банката очевидно поради
неизпълнение на задълженията на „МАТИКО – 2000“ ООД по кредита била предприела
принудителни действия, като се снабдила с изпълнителен лист издаден по частно
гражданско дело № 4240/2013 г. по описа на ВРС, като въз основа на този изпълнителен
лист било образувано изпълнително дело при ЧСИ Н.Д.; наложени били възбрани
върху самостоятелните обекти от сградата вкл. и върху имота на ищеца, а след
това изпълнителното дело било прекратено и образувано ново при ЧСИ Данова,
което също било прекратено и било образувано ново при ЧСИ Л.С. – ЧСИ с рег. №
895 и район на действие ОС Варна, заведено под номер 2017895040163. На 28.05.2018 г. ищецът получил съобщение от ЧСИ Л.С. по цитираното изпълнително
дело, че имотът му е продаден на
публична продан на 18.05.2018 год. за сумата от 52 500 лева и до
01.06.2016 г. е срокът, в който купувачът следва да внесе цената на имота. До
датата на исковата молба не е изготвено Постановление за възлагане и не е
извършвано разпределение.
С Определение №
2752/25.10.2018г. по ч.в.гр.дело № 2358/2018г. по описа на ВОС по делото е
допуснато обезпечение на предявения иск чрез СПИРАНЕ на разпределението по
изпълнително дело № 2017895040163 по
описа на ЧСИ Л.С., на сумата, постъпила от публична продан на Обект № 1 до
предявения от ищеца иск в размер на 9 656.00лева.
В исковата и уточняващи
молби ищецът е конкретизирал направените от него полезни разноски, с които е
увеличена стойността на закупения от него имот,предмет на претенцията му по
настоящия иск.
В срока по чл.131 от ГПК, ответника „МАТИКО“ 2000 ООД, е депозирал отговор на исковата
молба, в които оспорва иска като неоснователен и
недоказан. Ответникът не отрича, че между него и ищеца е сключен договор за
покупко – продажба на процесният недвижим имот, за посочената от ищеца сума, като при прехвърлянето на имота ищецът бил наясно,
че върху този обект имало тежести, а
именно ипотека. Ответника оспорва иска по размер.
В срока по чл. 131 от ГПК -трето лице помагач на
страната на ответника „ БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ „ АД , ЕИК ********* е депозирал отговор на исковата молба, в който
оспорва иска по основание и размер. Излага съображения , че по иска не се дължи
лихва , т.к. предвид разпоредбата на чл. 72, ал. 1, предложение второ ЗС а
именно – размера на увеличението на стойността на вещта, следствие разноските на добросъвестния
владелец се определяли към датата на постановяване на съдебното решение, поради
което и не е налице забава. Оспорва се
характера на направените разноски като необходими такива, както и се излага, че
е налице противоречие между обстоятелствената част на иска и петитума, където
липсва искане за заплащане на разноските като необходими.Оспорва твърдяното
предназначение на имота като жилище или за живеене,доколкото във всички
представени доказателства, се сочи, че предназначението на имота е за склад.
Преустройство на имота за живеене, е по инициатива на ищеца , като по делото
липсват доказателства за законосъобразност извършените преустройство. В този смисъл, голяма част от изброените от
ищеца като извършени подобрения нямат белезите на такива, с което се е
увеличила стойността на склада, а могат да бъдат определени като разноски за
смяна на предназначението и вида на ползване на имота.Твърди се ,че изграденото
ниво на склада представлява увреждане на ипотекирания имот, което увреждане е
извършено с груба небрежност от страна на ищеца в качеството му на ипотекарен
длъжник, съгласно чл.177, ал.2 ЗЗД. Оспорва характера на част от сочените подобрения като такива трайно прикрепени към недвижимата вещ поради
което да имат характера на подобрения, които да водят до увеличение на
стойността на имота – напр. поставени врат на баня, моноблок, мивки,
ел.инсталации, бойлери и прочие. Твърди се амортизация на извършените подобрения,при
твърдения от ищеца , чете са извършени през 2010 г., 2011 г., 2012 г. Прави
възражение за изтекла погасителна давност за вземането на ищеца от дата на извършването им. Претендира
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно
заседание страните поддържат съображенията си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата,
приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Жалбата, инициирала настоящото
въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
намери за установено от следното от фактическа страна и достигна до
следните правни изводи:
Релевантни по
дело и доказани от събраните в хода на производството писмени доказателства са
следните факти и обстоятелства:
По силата на
договор за покупко –продажба обективиран в нотариален акт № 143, том II, рег. № 3180, дело №
334/2010 г. на нотариус Д.С.нотариус с район на действие РС Варна, Акт № 181,
том ХХХIV, дело № 7497- АВ СВ с рег. № 13 118/14.07.2010 г.,ищецът Д.С. е
закупил от ответникът „МАТИКО-2000“ ООД, собствен на последния недвижим имот с административен адрес гр.Варна, ул.Мадара
20а, а именно ОБЕКТ № 1 с трайно предназначение : за склад със застроена
площ 38,91 кв.м., съставляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.2559.206.1.13
състоящ се от една стая ,баня с тоалетна , тераса, при съседни самостоятелни
обекти – на същия етаж – 10135.513.2559.206.1.14 , под обекта 10135.2559.206.1.10 ,над обекта –няма , на
шести жилищен етаж в жилищна сграда с
идентификатор 10135.2559.206.1 на горепосочения административен адрес , както и
3,4791 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ 10135.2559.206 , с площ 384 кв.м. , идентичен
със стар УПИ II – 6422,6423,в 17 –ти
подрайон , кв. 30,при граници на дворното място по кадастрална карта
10135.2559.85; 10135.2559.184 ; 10135.2559.91 , за сумата общо 31 672,50
лева, която сума продавачът чрез управителя си е заявил, че е получил напълно
от купувача преди подписването на нотариалния акт.
Видно от нотариален акт за
договорна ипотека № 56, том III,рег. № 2764, дело № 456 от 2008г. вписан в
СВ-Варна с вх.рег.№ 16571/13.06.2008г., акт№ 125,том XIV,дело № 12706 /
нотариален акт за поправка в нотариален акт за поправка в договорна ипотека №
96, том III, рег.№ 2948/ дело № 496/ 2008 г. на 20.06.2008г. нот.Д.В. по молба
на страните, в нотариален акт за договорна
ипотека № 56, том III, рег.№ 2764, дело № 456, вписан под номер 125 , том ХIV
,вх.рег. № 16571 от 13.06.2008 г. в СВ Варна при АВ Варна ,е допусната поправка, на страница първа ред първи вместо „
Днес 11.04.2008 „ датата да се чете : Днес 13.06.2008 г. Актът за поправка също
е вписан в АВ СВ Варна на дата 23.06.2008 г./ л. 25 – 29 от дело, преди покупко -
продажбата,за обезпечаване на договор за свой кредит № 644/06.06.2008г. от
360 000 евро, продавачът „МАТИКО-2000“ ООД
е учредило в полза на кредитора „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ„ АД, ЕИК *********, договорна ипотека
върху собствени му недвижими имоти, между които и собствения на ищеца.
По делото няма спор, че към дата на покупко - продажбата и в последствие ипотеката е
валидна.
Видно е от приобщеното копие на изпълнително дело
№ 20178950401632 по описа на ЧСИ Л.С.,рег. № 895,същото е образувано първоначално
по молба на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД против
: МАТИКО 2000 ООД, А.Т.Т., А.К.С.и С.К.К.въз основа на множество изпълнителни
листи.
По молба на
взискателя – банката, Д.К.С. е конституиран по делото,
като лице закупило ипотекиран недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, р-н Приморски
, ул. Мадара 20 а – обект № 1 с
трайно предназначение – за склад , със застроена площ от 38,91 кв. м. / описан
подробно / - нотариален акт за покупко –продажба № 181 /2010г.,след вписване на
ипотеката. В хода на изпълнителното производство са предприети действия по
удовлетворяване на взискателите /първоначалния и присъединените такива/,включително
и публична продан на ипотекираните имоти.
Видно
от съобщение на ЧСИ Л.С. по изп.дело 20178950401632, закупения от ищеца
процесен имот е бил продаден на публична продан на 18.05.2018г. за сумата от
52 500 лева., за което Д.С. е бил надлежно уведомен на 28.052018г.
С
Постановление за възлагане от 30.05.2018г. на ЧСИ Л.С., същия е възложен на
купувача Й.А.В.. Постановлението е влязло в сила на 17.07.2018г. с Решение на
ВОС от същата дата по в.гр.д.№ 1592/2018г. и същата е въведена в имота с Протокол
за въвод във владение № 382/23.11.2018г. по описа на ЧСИ.
От
установеното безспорно по делото следва обоснован извод, че ищецът, в
качеството му на собственик на продадения ипотекиран имот не е бил лично задължен, поради което има право да получи от цената на имота преди
ипотекарните кредитори необходимите разноски, които е направил за имота, както и
увеличението на стойността му, което се дължи на негови полезни разноски, т.е.
налице е хипотезата на чл. 177 ал.1 от ЗЗД.
В настоящия случай ищецът Д.К.С.
е заявил претенция за вземане до размера
на увеличената стойност на имота. Няма спор в правната доктрина и практика,
че увеличението на стойността се
определя към момента на извършването на публичната продан, без привилегията на
собственика да обхваща луксозните разноски.
За установяване на вида, характера и стойността на направените полезни разноски,
както и за увеличената след извършването им стойност на имота, по делото е прието заключение по СТхЕ
,което съда кредитира, както и са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р.Н.В.и С.Н.М. и
двамата без родство със страните, чиито показания съда кредитира.
По възраженията на въззивникът.
Относно погасителната
давност. Макар и СМР в процесния имот да са осъществени през периода 2011 –
2012г./което не се оспорва/, погасителната давност за вземането на ищеца за
увеличената стойност на имота му, започва да тече от момента когато владението му бъде превърнато в държане или когато владението бъде смутено. Това в
настоящия случай е възлагането
на имота на купувача, респективно въвода му владение осъществени съответно
м.07.2018г. и м.11.2018г., т.к. до този момент ищецът е собственик и владелец на
имота. Дори и да се приеме, че това е дата на която имотът е описан от ЧСИ и
ищеца е назначен за пазач – 20.12.2017г., към дата на подаване на исковата
молба в съда петгодишния срок очевидно
не е изтекъл.По изложените аргументи погасителната давност не е изкла и
възражението на въззивника е неоснователно.
Неоснователно е и възражението
му във връзка с оспорване на закоността на извършените СМР, като такива водещи
до промяна статута на обекта, а не до увеличаване стойността му.
Прието
по делото е/ л. 105,106- ВРС / писмо с
изх. № АУ 117930 ПР от 5.12.2018г. на р-н Приморски Община Варна и копие от
чертеж, от които е видно, че за адм.адрес гр.Варна, ул.Мадара 20 „а“ тавански
етаж , кота +14,60 има издадени разрешения за строеж за промяна на предназначение
само на съседни на обект 10135.2559.206.1.13 самостоятелни обекти
10135.2559.206.1.14 и 10135.2559.206.1.15. На ниво тавански етаж кота + 14,60 от жилищна сграда с
идентификатор 10135.2559.206.1. / Мадара № 20 а /са отразени графично и цифрово
Таван 1 с площ 38,91 м2 ; Таван 2 с площ от 57,01м2 ; Таван 3 с площ от 62,99
м2 , коридор с площ от 9,24 м2 , стълбище , асансьор с площ от
28,70 м.2 ,при обща РЗП 1520 м2,
при надлежно вписване на възложителя МАТИКО 2000 ЕООД отразяване на проектанта,
съгласуване на част конструктивна, ВИК и ел., при издадено разрешение за
строеж, приет проект от 16.11.2009 г. и
промяна по време на строителство към РС71 / 2008 .
От заключението на приетата по дело
СТхЕ е видно , че процесният имот
представлява ОБЕКТ № 1, с административен адрес: гр.Варна, ул.
„Мадара“ № 20а, с предназначение: за
склад, брой нива на обекта -1 . Застроената площ на обекта 38,91 кв.м.По
кадастралната карта на гр. Варна е с идентификатор
10135.2559.206.1.13; състои се от: една стая, баня с тоалетна и тераса, при
съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - 10135.513.2559.206.1.14, под
обекта-10135.2559.206.1.10, над обекта -няма, находящ се
на шести етаж в жилищна сграда с идентификатор 10135. 2559.206.1 на
горепосочения административен адрес, както и припадащите се на обекта 3,4791
процента ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
дворното място, съставляващо ПИ 10135.2559.206 с площ от 384 кв.м., идентичен
със стар УПИ II -6422,6433, в 17-ти подрайон , кв.30 по плана на гр.Варна, при граници на дворното
място по КККР –имоти с идентификатори
10135.2559.85, 10135.2559.206.184, 10135.2559.91.
По делото няма представени
документи, а и не се твърди, че обект № 1 е със променен статут.
В ПВС № 6/1974г. т.7 е
посочено, че подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен
ако собственикът на имота желае да ги запази.При определяне стойността им в
такъв случай се дължи сметка за евентуалното им премахване или отнемане в полза
на държавата. За да бъде приложима посочената хипотеза обаче, незаконността на
даден строеж, отказът от узаконяване и/или
премахването му следва да бъде
установено с предписание на съответните техническите органи, т.е. следва да
бъде издаден съответен акт на
административен орган, с който те да са постановени. Такива данни и
доказателства в тяхна подкрепа по делото няма. Последващо оспорване и установяване на незаконност на извършените
СМР в процесният имот е ирелевантно за настоящия спор. Същото би имало значение
за евентуална бъдеща претенция на купувача спрямо настоящия ищец - Д.С..
Аргумент за
неоснователността на възражението на
въззивникът е и , че видно от материалите по
изп.дело 20178950401632 по описа на ЧСИ Л.С. /Протокол за
опис на недвижим имот № 312/20.12.2017г. и Оценка от вещо лице от
02.01.2018г. – находящи се в т.II от приложеното изп.дело/, обекта е
описан, съответно оценен и продаден в едно с извършените в него СМР, в какъвто вид е и възложен на купувача.
Последното
възражение на въззивникът е относно характера на сочените подобрения и по
–конкретно, че част от тях не са от типа трайно прикрепени към недвижимата вещ
и от там нямат характер на подобрения водещи до увеличаване стойността на
имота.
От
събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява, че всички
твърдени от ищеца СМР са извършени от него след закупуване на имота. Ответника
не оспорва това обстоятелство.
В
заключението по приетата без възражения СТхЕ, вещото лице подробно в табличен
вид е посочило извършените в обекта СМР,
като и тяхната оценка. Изпълнени са строително - монтажни работи за промяна на ползването
му, като жилище. Променен е санитарният възел на първо ниво, като е обособена
кухненска ниша. Тъй като обекта е на последния етаж, изграден в подпокривното
пространство етажната височина е позволила изграждане на второ ниво и
обособяване на спалня и санитарен възел на второ ниво. Изграждането на второто
ниво е с дървена конструкция, вътрешни дървени стълби. Подовите настилки са: на
първо ниво - теракот, а на второ ниво - ламиниран паркет. Санитарните възли са
напълно завършени с фаянсова облицовка, подова настилка от теракот и санитарно
оборудване. Изградени са стенни ниши с гипсокартон. Вещото лице е посочило , че
не е налице изхабяване на същите към дата на заключението. Общата стойност на
извършените СМР в Обект № 1 в гр.Варна, ул. „ Мадара “ № 20а е 9
253,95 лева.
В
открито съдебно заседание същото е посочило, че бойлерът и плота в кухнята биха
могли да бъдат демонтирани . Всички останали СМР са изпълнени така , че при
демонтажа им би се разрушила целостта на под , стени , прозорци и т.н. ,т.е
същите са трайни по своя характер. В настоящия случай въпреки , че посочените
бойлер и плот биха могли да бъдат преместени,без да се наруши целостта на
обекта, настоящия съдебен състав, изхождайки от института на чл. 177 ал.1 от ГПК имайки за цел удовлетворяване на ищеца преди ипотекарните кредитори, че същите са увеличили стойността на имота и
аргумент за това е, че същия е оценен и продаден с тях за сумата от 52 500 лева, при пазарна оценка на вещото
лице по изп.дело към дата 02.01.2018г. от 65 580 лева.
Ето
защо настоящия съдебен състав приема, че увеличената стойност на имота в
следствие на извършените от ищеца в него подобрения е 16 167 лева / 9253,95 х 1,747 /съгласно
заключението на вещото лице по приетата СТхЕ, а възражението на въззивникът е
неоснователно.
С оглед изложеното, в настоящия случай ищеца е провел доказване на релевантните по делото
факти, поради което предявения от него иск с правно основание чл. 177 ал.1 от ГПК следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Основателността на главния иск
обуславя основателност и на акцесорния такъв за законна лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на исковата молба
в съда, до окончателното заплащане на задължението.
Достигайки до същия извод
първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
В
настоящото и производството пред
ВРС ищеца – въззиваем се представлява от адв. Е.Е., съгласно Договор за
правна защита и съдействие от 18.06. 2018г. – л. 138 от дело на ВРС, за
осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА., поради
което на адвоката се дължат разноски в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл.
36, ал. 2 ЗА. В
отговора на въззивната жалба и открито съдебно заседание адвокат Е.Е. не е
претендирала присъждане на разноски, като е заявила , че не представя списък по чл.80 от ГПК, поради което въпреки изхода на делото такива не следва да и бъдат
присъждани.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение № 1353
от 01.04.2019г. постановено по гр.д.№ 8600/2018г. по описа на ВРС, 42 св.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ответника „МАТИКО –
2000“ ООД, ЕИК 10352800 - „ БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ „ АД , ЕИК ********* , представлявано от Е.А.А.– Главен Изпълнителен Директор на Банката
и Л.И.П.- Изпълнителен Директор на Банката , със седалище и адрес на управление
– гр.София ,район „Младост „ бул. „ Цариградско шосе „ № 115 , Сграда „ Е“, в
качеството му на въззвиник в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.