№ 593
гр. Сливен, 02.05.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
и прокурора Я. Н. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20232230100562 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Ищецът – И. Т. А., редовно призован, се явява лично и с адв. П. Н. от АК –
Сливен, редовно упълномощен с пълномощно от 06.01.2023 г.
Ответникът – ПРОКУРАТУРАТА НА Р БЪЛГАРИЯ, редовно призована, се
представлява от Я. К., прокурор при РП Сливен.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът пристъпи към изясняване на фактическа обстановка по делото.
АДВ. Н.: Поддържаме предявената искова молба. Поддържам и
доказателствените искания. Водим двама свидетели, като първия от тях е С.П.Х., а
вторият, който сме посочили в исковата молба понастоящем е в чужбина, става въпрос
за А. Т. А., поради което моля да бъде заменен и като свидетел да бъде допуснат
П.Г.П., който е пред залата. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението
на доказателствената тежест.
ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам исковата молба, поддържам внесения от
Прокуратурата отговор. Нямам възражения по проекто-доклада и разпределението на
доказателствената тежест. Нямам доказателствени искания извън тези, които вече са
1
направени. Нямам възражения да бъдат разпитани водените свидетели.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА изготвения проекто-доклад за ОКОНЧАТЕЛЕН.
По доказателствата и на основание чл. 148 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите с определение от 21.03.2023 г. писмени
доказателства, както и НОХД № 19/2017 г. по описа на РС Котел.
На основание чл. 164 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит водените в днешното с.з. свидетели, като сне
самоличността им:
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ:
С.П.Х. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, семеен, с висше
образование, работи, без родство с ищеца.
П.Г.П. с ЕГН **********, бълг. гражданин, не осъждан, разведен, със средно
образование, работи, без родство с ищеца.
Предупредени за наказателната отговорност, която носят, обещават да говорят
истината без лъжесвидетелстване.
Съдът отстрани от залата свид. Петков.
СВИД. С.Х., РАЗПИТАН КАЗА : Познавам И. А.. Познаваме се от 2000 г.
приблизително, семейни приятели сме, почти всяка вечер сме заедно. Септември месец
2014 г., в Градец се случи това, неволно, прибирайки се от работа, циганче се удря
странично в колата и от там вече И. от това, което сме си говорили с него, в опит да го
избегне, тъй като циганчето е било по-ниско от парапета, се удря в колата. Той работи
в Котел и всеки ден пътува. Всеки път като пътуваме заедно, казва „тук беше“,
изживява го вътрешно. Беше му повдигнато обвинение, около три години и половина
мисля, че протече самия процес, време, в което той тотално се промени като човек. В
началните години на запознанството ни с И., той беше много жизнен, занимаваше се
изключително с един вид любителски диджей. Той беше човека, който на купони, на
сбирки, на семейни мероприятия пускаше музиката, веселеше ни, но след събитието
първото нещо, което сподели е, че неприятно се е почувствал когато е бил в полицията
и са му свалили отпечатъци на пръстите, правили са му снимки и от стреса, който е
2
изживял от това, постоянно трепереше, не беше на себе си първите няколко месеца.
Впоследствие мисълта за това, гледайки по телевизията как стават постоянно
катастрофи, постоянно хора подсъдими, хора, които могат да влязат в затвора и тогава
децата му, той има две близначета – Н. и И., бяха мисля девет годишни, мисълта, че ще
останат без баща, че ще си загуби работата, ще му отнемат книжката, невъзможността
да се грижи за семейството, посред нощите ми е звънял да си говорим по телефона.
Децата казваха, че се притесняват да излязат на улицата да играят с другите деца за
това, че баща им евентуално може да влезе в затвора. Ние си говорихме постоянно
семействата какво може да се случи, ние го успокоявахме и естествено и децата чуват
какво си говорят възрастните. Децата чуха случайно като сме си говорили. Съседи не
знам дали са знаели. Това са споделяли с нас децата, не знам съседите дали са знаели.
Той и до сега работи в Котел в „Хънтинг клуб“, това е дивечово стопанство, той е
управител, все още пътува ежедневно. Основно заради това бяха притесненията му.
Освен това имаше и забрана да напуска България и да се движи свободно в България.
Аз веднъж съм присъствал на обаждане от полицай, да го провери къде се намира.
Беше под постоянен стрес, той пак казвам не е същия човек, тогава точно имаше
сърцебиене. Събираме се в тях, празнуваме Нова година, в един момент той става и се
затваря в стаята, отивам, той стои и гледа в една точка. Това са може би най-
неприятните неща, да се чувстваш невинен за нещо, което се е случило до доказване на
невинността ти. След като приключиха делата, И. е много чувствителен, чист човек,
страхотен баща, момичетата следващата година ще са абитуриентки и все още като
пътува всеки ден, той преживява стреса, който е изживял. Няма как да обясним стреса,
който е изживял. Страха, че пак ще се случи може би е най-лошото, което е останало в
него, да изживее този страх, че ще го вкарат в затвора, че ще е като криминално
проявено лице по-нататък, това е си е останало в него. 2018 г. срещу 2019 г. на Нова
година, тогава се затвори в стаята, стои там и гледа в една точка. Влязох при него. Не
самото ПТП, а самото нещо, че той не го е направил умишлено това. Самото ПТП аз не
съм бил там, няма как да го опиша. Той казва всеки път, че е избегнал удара, удара е
страничен, ромчето е било по-ниско от парапета, пет часа след обяд, връщат се от
училище, ПТП е вследствие от цялото нещо - стреса от това да дойдат полицаи, да те
разпитват. Това е цялостното последствие от това, че се чувства невинен за цялата
ситуация. Стреса, който е изживял при ПТП е оказало влияние върху него. Не мисля,
че един нормален човек, ако му се случи такова нещо, няма да изпита огромен стрес.
Делото се водеше около три години и половина в Котел. В Сливен не мога да кажа
дали имаше дело. Делото в Котел приключи, но кога не мога да се сетя. Казвал е кога
е приключило, но не мога да отговоря.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
СВИД. П.П., РАЗПИТАН КАЗА : Познавам И. А. от ученик. Доста често
3
контактуваме, всеки ден или през ден се виждаме, чуваме се всеки ден. Знам, че
претърпя ПТП, 2014 г. в с. Градец. Идва си от Котел, точно на циментовия мост едно
дете пресича, моста е висок, детето е по-ниско, пресича, И. го вижда в последния
момент, чупи в ляво и детето се удря в дясно в колата. Караше един „Ситроен Спарк“
тогава, детето пада и мисля, че си счупи крак. Делото продължи много време - година,
две, три, дали не и четири. Мисля, че три години и нещо продължи. Беше обвиняем, че
даже едва ли не И. се притесняваше, че ще влезе в затвора, детето е блъснато, че след
една такава катастрофа с дете проблема е голям и аз съм шофьор, от това се опасяваме
много, да не ударим някой и да влезем в затвора, както и И. се притесняваше и още го
изживява. Виновен не се чувстваше. Там видимостта е много малка. Виновен не се
чувстваше, не е казвал, че е виновен. Винаги казваше каква е била ситуацията. Той не
можеше да напуска страната, не можеше да спи от това, че цялата ситуация след това
беше в съзнанието му постоянно, след ПТП какво ще стане с него, има две деца, какво
ще стане с децата му, той ще влезе в затвора, децата му бяха 8 – 9 годишни. Децата и
те така го приемаха, да не влезе баща им в затвора и аз ги успокоявах. И. споделя
всичко в семейството си, никога не е крил нищо от жена, от деца, те са много добро
семейство и мисля, че от него знаеха децата. И. е популярна личност и моментално се
чуха слухове едва ли не, че детето са го убили. Аз докато разбера няколко часа по-
късно, какви ли не бяха слуховете. Ние стояхме на маса, говорим си, смеем се, той
умислен, навел главата, искаше по-бързо да стане и да си тръгне, където и да сме били.
Намали контактите си с хората, преди се чувахме всеки ден, после звъни само като е
притеснен, нощно време се обажда да си говорим. През деня някак си се свиваше в
черупката си, не говореше с нас. Още има такива моменти, като шофира става
ситуация и се свива, стряска се. Пътуваме за някъде, иска аз да карам, не той, още
изпитва страх. По това време работеше в Котел в ловното стопанство, още работи там,
пътуваше всяка вечер и най-много се опасяваше да не му вземат книжката и няма да
може да ходи на работа, като няма книжка няма да може да ходи на работа. Казаха му,
че няма право да напуска страната. Ние излизахме в Гърция на море, той не можеше да
дойде с нас, бяха лишени децата от това нещо. Три години се водеха дела, или малко
повече, най-вероятно 2017 – 2018 г., там някъде приключиха. В Бургас мисля, че се
води делото, така мисля, не знам, не съм сигурен, не знам къде беше делото. Самото
ПТП оказа психическо въздействие върху него разбира се – уплаха, стрес, И. не
можеше да преживее това, което му се случи, ако и евентуално му вземат книжката,
или не дай си боже влезе в затвора, какво ще се случи. Най-вероятно самото ПТП е
оказало някакво въздействие. Уплахата я имаше, всеки има уплаха от такова нещо, аз
също съм шофьор. След като приключи делото, на моменти може би забравя
ситуацията, но още е под стрес. Още има моменти, като пътуваме не иска да кара, иска
другия да шофира, винаги кара под ограниченията, стреса го има още. По принцип
трябва да се спазват ограниченията, но аз примерно не карам така, карам по-бързо.
4
Винаги е свит, в ситуация все се стряска, каквото и да стане, телефон да изпусна, той се
стряска. От делата се притесняваше повече от колкото от самото ПТП, какво ще стане с
него ако влезе в затвора, как ще работи по-нататък, че ще остави децата, името му,
това бяха по-големите проблеми, това обсъждахме. Той беше все краен, че ще влезе в
затвора, какво ще стане с детето. Разбира се, че се притесняваше за детето.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към свидетеля.
АДВ. Н.: Нямам искания за други доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за други доказателства.
С оглед липсата на други доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА съдебното дирене и дава ход на
У С Т Н И Т Е С Ъ С Т Е З А Н И Я:
АДВ. Н.: Моля да постановите съдебно решение, с което да уважите
предявените искове, като основателни и доказани, като ни присъдите разноските по
делото, за което представям списък по чл. 80 от ГПК. Поддържам изцяло всички
доводи, които сме заявили в обстоятелствената част на исковата молба, като считам, че
с писмените доказателства се установи изцяло фактологията на събитията досежно
повдигнатото обвинение, продължителността на срока на делата, визирам ДП, първа и
втора инстанция и т.н., т.е. един дълъг период от време, през който моят доверител е
преживявал всички негативи от това. Разпитаните по делото двама свидетели днес
установиха състоянието на доверителя ми както преди ПТП 2014 г., т.е. преди същият
да бъде обвинен в това, че е нарушил правилата за движение и е причинил средна
телесна повреда на пострадалото дете, като считам, че тези вреди, които изключително
са били свързани с невъзможността му да пътува извън страната, във всички случаи е
било ограничено и правото му на свободно придвижване, всички тези вреди, които са
били и от страховете му да не загуби работата си, от потенциалната възможност да му
бъде наложено ефективно наказание, което да изтърпи в затвор, са оказали доста меко
казано неприятно въздействие върху психоемоционалното му състояние, перманентен
стрес, дискомфорт, загуба на сън, нощни обаждания и т.н. Считаме, че с оглед на
механизма, който считаме, че от самото начало е установен за настъпването на ПТП, не
би следвало Прокуратурата да повдига обвинение преди да бъде ясно, сигурно и
несъмнено изяснено, че моят доверител действително е допуснал такива нарушения на
5
правилата за движение по пътищата. Естествено в хода на проведените съдебни
производства се установи, че от негова страна не са допуснати тези нарушения и
поради това същият в крайна сметка беше окончателно оправдан, но за причинените от
него и имуществени вреди, които сме обосновали в обстоятелствената част на исковата
молба, както и причинените му неимуществени вреди считам, че на същия следва да
бъде определено обезщетение, като Прокуратурата на Р България бъде осъдена да му
изплати сумата, която съдът следва да определи по справедливост и съгласно
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Надявам се обезщетението, което ще бъде определено
от страна на съда да бъде адекватно на тези понесени вреди, а да не е в рамките на две
или три заплати, което би било според нас крайно несправедливо. В този смисъл моля
за Вашето решение.
ПРОКУРОРЪТ: Аз поддържам изцяло внесения от РП отговор на всички
основания посочени в него като считам, че внесеният от ищеца иск не се доказа по
безспорен и категоричен начин или поне не се доказа в размера, в който е подаден. В
тежест на ищеца е да установи не само основанието, но и размера на вредите, както и
настъпилите евентуално имуществени и неимуществени вреди от незаконното
обвинение. Считам, че това не беше направено или поне не беше направено в искания
от ищеца размер. Правя възражение за давност по отношение на лихвите, тъй като те
могат да се искат само за три години назад. В отговора е направено такова възражение.
По отношение на неимуществените вреди считам, че в конкретния случай следва да се
отче, че обвинението е базирано на първата експертиза, т.е. Прокуратурата е имала
основание да повдигне обвинение. На следващо място, от събраните гласни
доказателства не се установиха такива неимуществени вреди каквито се претендират в
исковата молба. Става ясно, че и самото събитие, фактическото събитие, не само
процеса е оказал въздействие върху ищеца, като доколкото разбирам продължава да
оказва и към момента, самото ПТП, предвид това считам, че не се доказаха щети
неимуществени вреди, стрес, най-малкото в размера търсен от ищеца и конкретно те да
са пряка последица от водения срещу него наказателен процес. Също искам да
отбележа, че върху дължината на процеса в съдебната фаза Прокуратурата няма как да
влияе. По отношение на имуществените вреди, които се търсят от ищеца, те трябва да
бъдат доказани конкретно, всяка причинена на ищеца имуществена вреда трябва да
бъде доказана конкретно, тя не се определя по справедливост на основание чл. 52 от
ЗЗД, а се доказва конкретно. Аз считам, че ищецът не доказа извършването на
транспортни разходи в размер на 500 лева. В този смисъл в негова тежест беше да
приобщи конкретни писмени доказателства с конкретни суми за направени
транспортни разходи, имуществените щети не се определят по справедливост, а са по
общия ред на ЗЗД. Съответно и лихвата освен, че правя възражение за давност, лихвите
естествено, които бъдат присъдени евентуално от съда, следва да бъдат съобразени и с
евентуално уважената част, както и разноските по настоящото дело също трябва да
6
бъдат съобразени с евентуално уважената част. Моля в случай, че уважите иска, да не
го уважавате в пълен размер, а да се съобразите с цялата фактическа обстановка по
делото, със събраните доказателства и с факта, че и самото събитие е причинило
негативни емоции от страна на ищеца, а също така считам, че този размер 20 хиляди
лева е изцяло несъобразен както с фактите по делото, така и с трайната съдебна
практика и с икономическия стандарт в България. Моля да съобразите и лихвата и
разноските с евентуално уважената част на иска, а по отношение разноските за
настоящото производство, правя възражение за прекомерност, тъй като считам, че
настоящият процес не представлява фактическа и правна сложност, проведено е едно
с.з., поради което считам, че посоченото адвокатско възнаграждение е прекомерно
завишено.
АДВ. Н.: Първо, по отношение на тезата на Прокуратурата, че едва ли не
обвинението е било повдигнато въз основа на изготвена една еднолична експертиза.
Прокуратурата е разполагала с пълния набор предвиден в НПК за възможности първо
да се увери, включително и чрез назначаване на тройна експертиза в това, че
доверителят ми действително е имал вина за ПТП, което не е сторено по съответния
възможен ред. Второ, вярно че Прокуратурата не може да влияе на сроковете, в които
да приключи наказателното производство, но още по-вярно е, че ако не беше
повдигнато това незаконно обвинение против доверителя ми, то изобщо нямаше да
има съдебно производство. На трето място считам, че както и свидетелите абсолютно
естествено обясниха, няма как ПТП да не е оказало влияние върху доверителя ми, но
самите свидетели поясниха, че доминиращите негативни изживявания на доверителя
ми са били свързани с образуваното спрямо него дело, придобитото от него качество
на обвиняем, а впоследствие и посъдим. По отношение възражението за недоказаност
на имуществените вреди за пътуванията до гр. Котел считам, че размера на този иск е
занижен с оглед многократните ходения осъществени от доверителя ми, за което има
достатъчно данни с оглед извършените процесуално-следствени действия,
неколкократно в ДП. Същевременно по отношение възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение считам, че същото дори е в занижен размер, при което
крайно време е адвокатската работа да не се оценява по броя заседания, а в конкретния
случай съдът сам е наясно, че подготовката на това дело е свързано със събирането на
документи, анализ на същите, преценяването им, изготвяне на проект за искова молба,
обсъждане на същата с клиента и т.н. и т.н. и ако има действително изключително
минимален разход за участие в делото, това е на представителя на Прокуратурата,
което е ноторно известен факт. Ето защо моля да съобразите тези факти и да уважите
предявения от нас иск, който считаме, че е съобразен преди всичко с морала и
справедливостта, а съдебната практика, на която се позовава представителят на
Прокуратурата не считам, че следва да бъде водеща, тъй като както заявих негативите,
които хората изживяват, са изключително и несправедливо занижени в рамките
7
понякога на две три заплати, имайки предвид дългия срок само на самото наказателно
производство. Моля всички тези факти да бъдат съобразени.
Съдът счете делото за изяснено, ОБЯВИ устните състезания за приключени,
като ще се произнесе с решение на 02.06.2023 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.50 часа.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
8