Р
Е Ш Е
Н
И
Е
№
град Свиленград, 01.07.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ренета
Иванова
като разгледа докладваното от Председателя
Административнонаказателно
дело № 372 по описа за 2019
година,
Производството
е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП) № 57 от 13.02.2019 година на Началника на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М.А.А. с ЕГН ********** ***, със
съдебен адрес:***, чрез адвокат Димитринка Топалова, за деяние по чл. 194, ал. 3,
вр.ал. 1 от НК на основание чл. 218б от НК е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.
Жалбоподателят М.А.А. моли за отмяна на обжалвания акт,
тъй като бил постановен при противоречие на материалния и процесуалния закони.
Сочи, че не бил извършил посоченото нарушение. Алтернативно от Съда се иска да
намали размера на наложеното наказание, тъй като Административнонаказващият
орган (АНО) не бил посочил мотиви за определянето й в средния размер.
В съдебната фаза, редовно
призован, жалбоподателят М.А.А. не се явява. За него се явява адвокат Димитринка
Топалова, която сочи, че обжалваният акт следва да бъде отменен, тъй като е
издаден в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на деянието не
съответствало на дадената правна квалификация, АНО не бил обосновал размера на
наложената санкция, не били посочени всички съставомерни
признаци от състава на престъплението – стойността на отнетата вещ,
маловажността на случай и т.н..
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
АНО (въззиваемата страна) -
Началникът на РУ
– Свиленград, редовно призовани, не изпращат представител. Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на
делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е
пречка за водене на делото.
В съдебната фаза се ангажират доказателства.
Районна прокуратура –
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
Вечерта на 31.10.2018 година А.Ю.А. чрез социалната мрежа „Фейсбук” си
уговаря среща на живо с непознато за него момиче, което се представя с имената Л.А..
В деня на срещата – 01.11.2018 година тръгва
към уговореното место - паметника с кръста, находящ се на улица „Крайречна” в
град Свиленград, област Хасково. Носи в себе си, в джоба на якето си, таблет
марка „Huawei”, MediPad T2
7.0, с поставена в него сим-карта на
мобилен оператор А1 0885/023953. Когато стига до място на срещата вижда на
улицата, на една от пейките, непознато момиче и си мисли, че може би това е
момичето, с което има уговорка и отива при нея. В това време на улицата, в
близост до А. спира лек автомобил марка
„Сеат”, модел „Толедо” с държавен регистрационен
№ Х 08 52, от който слизат жалбоподателя М.А.А. и К.А.Р.. В това време,
непознатото момиче си тръгва. Жалбоподателят М.А. иска обяснение от А.А. за
посещенията му в семейната им вила и за липсващи от нея вещи и предмети, тъй
като преди време М.А. му я бил предоставил да я обитава. А. му отговоря, че не
му било известно нищо по въпроса и тръгва към дома си. Жалбоподателят настига А.
и го бута в областта на гърба, при което
А.А. пада на тревата. А. бърка в джоба си, откъдето вади таблета и го
оставя на тревата, за да не бъде счупен. Жалбоподателят М. А. виждайки таблета го взема, след което си
тръгва заедно с Р..
За случилото се А.А. съобщава на органите на
полицията.
Образувано е Досъдебно производство (ДП) с № 489/2018 година по описа
на РУ – Свиленград за престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК, на
основание чл. 212, ал. 3 от НПК, което започва с разпит на пострадалото лице А.А.
на
дата 01.11.2018 година. Извършени са
множество процесуално-следствени действия – разпит на свидетели, извършен е
оглед на веществените доказателства, приложени са писмени документи,
назначени са експертизи и др. От заключението на
изготвената в хода на ДП Оценъчна експертиза е видно, че стойността на
инкриминираната вещ
е 180 лв. От заключението на Съдебномедицинската експертиза, касаеща А.А., става ясно,
че посоченото лице не е получило увреждане, което да представлява анатомично
или функционално разстройство от състава на известите медикобиологични
признаци за телесна повреда. До приключване на ДП веща е върнати на пострадалото лице А.Ю.А.. От документите, намиращи се
в кориците на делото става ясно, че М.А. не е осъждан – реабилитиран е към дата 25.03.2014 година и не
му е налагано административно наказание
за такова деяние. Спрямо жалбоподателя няма издадени НП по чл.
218б от НК. Видно от Характеристиката му става ясно, че е със своенравен
характер, има нарушения на ЗДвП, осъждан е, няма
забрана за напускане на страната и не се издирва от органите на МВР. На М.А. не
му е повдигано обвинение по ДП и не е привличан в качеството на обвиняем. ДП е прекратено от
Милена Славова с Постановление от 09.01.2019 година, което е
влязло в сила на 24.01.2019 година. В Постановлението е
посочено, че според Прокурора има данни за извършена кражба в маловажен случай,
но няма такива по отношение на грабежа. След влизане в сила на Постановлението материалите по
ДП са изпратени на РУ – Свиленград за налагане на административно
наказание по реда на чл. 424, ал. 5,
вр.чл. 218б от НК по отношение на жалбоподателя М.А..
Предвид
събраните доказателства АНО прави извода, че има извършено нарушение по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК и
следва отговорността за извършеното деяние да бъде административна.
На основание чл. 36, ал.
2 от ЗАНН, НП е издадено въз основа на посоченото по-горе Постановление на Районна прокуратура – Свиленград, без да бъде съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН). В издадено НП е посочено, че на 01.11.2018 година в град
Свиленград, област Хасково, жалбоподателят М.А.А. отнел
описаната по-горе чужда движима вещ – собственост на А.Ю.А., без негово
съгласие с намерение противозаконно за я присвои, като употребил за това сила,
изразяваща се в удар в областта на главата. Посоченото деяние е квалифицирано
като нарушение по чл. 194, ал.
3, ал. 1
от НК. На основание чл. 218б от НК на нарушителя е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 200 лв. Обжалваното НП е редовно връчено на
жалбоподателя на 18.04.2019 година лично, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана.
Жалбата
е депозирана в Деловодството на АНО на 18.04.2019 година.
Материалната
компетентност на Началника на РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково да издава НП
за нарушения по чл. 218б от НК се доказва от приетата по делото Заповед № Із-1767 от 08.08.2012 година на
Министъра на МВР, т.е. Началникът на РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 424, ал. 5, изречение второ
от НК
– Министъра на МВР, по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
Изложената фактическа обстановка,
съответстваща на констатациите, възприети от АНО в НП, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства. Писмените доказателствени
източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на А.Ю.А. и К.А.Р., приложени в кориците на ДП, които
са логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и
при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Ето защо, според Съда показанията на тези
двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната
истина по делото.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира заключенията на Оценъчната и Съдебномедицинската експертизи, назначени в хода на ДП, тъй като са изготвени след извършване на
необходимите проучвания и на базата на събраните по делото доказателства.
Експертизите са изготвени от специалисти в съответните области (, включени в Списъка на вещите лица за 2018 година за Хасковския съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е съмнение относно тяхната квалификация на специалисти. С тези съображения, Съдът приема Експертизите, назначени на ДП, за извършени от вещи лица – специалисти с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост,
а от формална страна изготвените писмени заключения обективират необходимите
данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и
кореспондиращи с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за тяхната правилност.
Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят констатациите, обективирани
в заключенията на вещите лица, приложени в кориците на делото, няма, поради което Съдът намира за обосновани и правилни посочените Експертизи.
С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства (както вече бе
посочено), приложени в кориците на делото, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно
от датата й на
депозиране в Деловодството на АНО,
от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – лично жалбоподателят,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл.
59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен и девулативен ефект.
НП е
издадено в надлежната форма и
по съответния ред.
НП е издадено от компетентен орган съгласно чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
424, ал. 5, изречение второ от НК. Лицето, подписало НП е заемало към момента
на издаването му длъжността „Началник на РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково”,
чиято материална компетентност да издава НП за
нарушения по чл. 218б от НК се доказва от цитираните разпоредби и от
приложената по делото Заповед, т.е. той се явява носител на санкционна
власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност) по силата на
оправомощаване. Деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ – Свиленград
към ОДМВР - Хасково.
Съобразен е и приложимия
давностен срок, регламентирани в чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, видно от датата на издаване на НП
съотнесена към датата на влизане в сила на Постановлението на Районна
прокуратура – Свиленград за прекратяване на наказателното производство.
Разпоредбата на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН е относима към възможността на АНО да издаде НП без съставен
АУАН в случаите, когато се установи от Съда или Прокуратурата, че
констатираното противоправно деяние не е престъпление по смисъла на НК, а е
административно нарушение. С измененията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН (с ДВ бр. 63/2017 година, в сила от 05.11.2017 година),
законодателят предвиди, освен при прекратяване на наказателното производство,
същият ред за издаване на НП, без да е съставен АУАН и в хипотезите на отказ да
се образува наказателно производство, като причисли този случай към
изключението от общия принцип за установяване на административните нарушения –
по чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. С тази законова редакция, законодателят
коренно промени принципите на административнонаказателния процес, като допусна
да се ангажира административнонаказателната отговорност и без за това
нарушителят да е запознат с предмета на производството. Тази промяна налага и
промяна в застъпваното до този момент становище, че тази процесуална възможност
следва да намери приложение само спрямо субект на наказателния процес, т.е.
привлеченото към наказателна отговорност лице, тъй като допусна това да се
случи и при отказ за образуване на наказателно производство. В настоящия
случай, след получаване на Постановлението за прекратяване на наказателното
производство, АНО правилно е зачел неговата сила по отношение на фактите,
изложени в него. Т.е. след като с
Постановлението на Прокурора се прекратява наказателно производство са налице
кумулативно дадените в чл.
36, ал. 2 от ЗАНН предпоставки
за издаване на НП. В случая се касае за едно прекратено ДП, което се прекратява
пред един орган и продължава пред друг орган с издаване на НП. Ето защо
настоящият Съдебен състав намира, че правилно е приложен законът в тази му част.
Преценена по
същество, Жалбата е основателна, за което Съдът привежда следващите правни
съображения:
1. Макар и да е безспорно установено, че жалбоподателят е извършител на нарушение кражба, и че за това деяние са били налице основанията за налагане само на административно наказание – Глоба по реда на чл. 218б от НК, то Съдът прие, че следва да отмени НП. Разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН указва, че административнонаказателното производство не се образува със съставянето на Акт, когато производството е прекратено от Съд или Прокурор, респ. е отказано да бъде образувано производство от Прокурора, и е изпратено на наказващия орган. В рамките на своите правомощия АНО е пристъпил към издаване на НП въз основа на Постановлението на Районна прокуратура - Свиленград, но издаването на Постановлението е сторено в разрез с изискванията на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Именно нормата на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН сочи какви реквизити трябва да съдържа НП като в т. 5 са изброени – описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Това задължение в случая не е изпълнил АНО, с което е ограничил правото на защита на санкционирания да разбере за какво точно е подведен към административна отговорност. Излагането на обстоятелствата на нарушението (в конкретния казус – инкриминирано деяние по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК) от страна на Прокурора в неговия акт не освобождава АНО да изпълни задълженията си така както му вменява чл. 57, ал. 1 от ЗАНН при издаването на НП. Липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Разпоредбата на ал. 1 на чл. 218б от НК не се прилага ако е налице някоя измежду визираните в ал. 2 на цитираната разпоредба пречки за това. В тази връзка липсва също и посочване дали са изпълнени предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК, респ. отсъствието на визираните с ал. 2 на същия законов текст ограничения - не е посочено дали предметът на деянието е възстановен или върнат, дали деецът е осъждан и ако да - за какво престъпление, дали му е налагано административно наказание за същото по вид деяние и ако да - кога, и дали предметът на деянието не попада в изключенията, лимитативно изброени в чл. 218б, ал. 2, т. 3 НК. В тази насока Съдът приема, че липсва информация в НП относно наличните задължителни предпоставки за налагане на наказание по чл. 218б от НК с оглед предвидените ограничения за това. Този извод на Съда не се променя и предвид факта, че в кориците на ДП има данни, че процесната вещ е върната, че нарушителят не е осъждан към датата на деянието, че няма налагани наказания по чл. 218б от НК и че не се касае за вещи, посочени в чл. 218б, ал. 2, т. 3 от НК, тъй като приложението на чл. 218б от НК изисква изричното посочване на тези обстоятелство и не следва Съдът да бъде поставен в ситуация, при която да тълкува волята на АНО. Административнонаказателното производство се отличава с формалност, като всяко несъответствие рефлектира и върху правото на защита на административнонаказаното лице. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санира порок на НП, тъй като ще доведе до промяна в елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган е наложил наказание.
2. На следващо място, в случая е налице несъответствие между словесното описание
на санкционираното нарушение и неговата правна квалификация. В НП е описано, че
на 01.11.2018 година жалбоподателят противозаконно е отнел процесния таблет от
владението на А.Ю.А. без негово
съгласие с намерение противозаконно да го присвои като употребил за това сила, изразяваща се в удар в областта на главата. В НП, въпреки че описаното деяние се субсумира
под нормата на чл. 198, ал. 1 от НК, същото е квалифицирано
като такова по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 НК. Т.е. посочените в НП съставомерни елементи не отговарят на обективните признаци на
престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК - налице е несъответствието между описаното нарушение (фактическото
описание на деянието) и посочената като нарушена правна норма. Пак в тази връзка, за да твърди, че се касае за
престъпление по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК, АНО е следвало
текстово да посочи, че деянието представлява „маловажен случай”, каквото е съставомерното изискване на самата разпоредба. Това поредно
спестено от АНО в НП съставомерно обстоятелство води до вътрешно противоречие
между текстовото описание на нарушението и неговата правна квалификация. Подобно описване на
нарушението не представлява изпълнение на задължението на АНО по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. От друга страна подобно отразяване на признаците от състава на вмененото на правонарушителя
деяние, представлява съществено нарушение на процесуалните правила и обосновава
извод за незаконосъобразност на административния акт и основание за неговата
отмяна на процесуално основание. Привлеченият към административнонаказателната
отговорност следва да знае всички факти, които наказващият орган възвежда като обосноваващи обективната
страна на състав на нарушение, като тези факти следва да бъдат в логическо и
правно единство с конкретна разпоредба на закона.
В административнонаказателното
производство не е познат института на фактическа, техническа, явна или очевидна
грешка и е напълно недопустимо съществуването на такава, когато се касае за правна
квалификация, явяваща се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН реквизит
на същия акт. Извеждането на правната квалификация от други налични по делото
документи е недопустимо, като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в
която по тълкувателен път да се извличат изводите на АНО.
За пълнота на настоящото
изложение следва да се отбележи, че в НП е посочено, че на А.А. е нанесен удар в
областта на главата, което обстоятелство не се установява – има нанесен удар,
но той е в областта на гърба.
С
оглед на всичко изложено по–горе,
Съдът в настоящия си състав намира, че възраженията,
наведени от страна на процесуалния представител на жалбоподателя – адвокат
Димитринка Топалова са основателни и обжалваното НП
следва да бъде отменено.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата Съдебна инстанция
за отмяна на обжалваното НП, то се излагат следните съображения:
При този вариант на разсъждение Съдът би приел, че
обжалваното НП има необходимото съдържание,
съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН и че не са налице съществени
процесуални нарушения, т.е. административнонаказателната
отговорност на М.А.А. би била
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване
на нарушението и издаване на НП. Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна
на процесуално основание поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение от категорията на съществените такива, рефлектиращо
върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и
неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
От обективна страна Съдът
би приел, че е извършено от страна на жалбоподателя инкриминираното нарушение
по чл. 194, ал. 3, вр.ал. 1 от НК.
За да се приеме, че е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от Допълнителната разпоредба на НК – съставомерен признак на привилегирования състав по чл. 194, ал. 3 от НК, трябва да е налице липса на вредни последици или тяхната
незначителност, или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства
извършеното деяние да представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. В този ред на мисли Съдът би
приел, че извършеното
от жалбоподателя деяние представлява „маловажен случай” по смисъла на посочената
разпоредба, видно от множеството смекчаващите вината обстоятелства (не е осъждан -
реабилитиран е, видно от Справката за съдимост, която го характеризира като
личност без трайно изградени престъпни навици; липса на друго висящо производство спрямо М.А.;
сравнително добрите му характеристични данни; младата възраст на дееца и добросъвестното процесуално поведение в съдебната
фаза) и незначителността на вредните последици (употребяван таблет на
стойност значително под размера на една минимална работна заплата), които биха сочили,
че извършеното деяние представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи. Не биха били налице квалифициращи обстоятелства.
Конкретно извършеното от жалбоподателят деяние
по чл. 194, ал. 3 от НК не би разкрило особености, завишаващи обществената му опасност.
Установената фактология не би обективирала усложнен
механизъм при осъществяването на деянието, нито особена съобразителност,
предвидливост или умения на извършителя.
Съдът би приел, че като пълнолетно вменяемо лице жалбоподателят М.А.А. е годен субект на деянието.
Съдът би приел, че от субективна страна инкриминираното деяние е
извършено виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Той
е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
последици и от волева страна е целял тяхното настъпване. Действал е с ясното съзнание, че тази вещ не му принадлежи и е чужда, но въпреки това я е отнел и присвоил, като е целял именно това.
Т.е. съзнавал
е, че с деянието си ще лиши от фактическа власт пострадалото лице А.Ю.А.,
предвиждал е преминаването на веща в негова фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на нарушението с цел последващо разпореждане
без правно основание.
По делото са доказани фактическите действия по отнемане на
чужда движима вещ, осъществени от страна на жалбоподателя, от тук и несъмнено
установено е авторството на престъплението.
В конкретния случай при тази правна
квалификация на деянието, Съдът би приел, че правилно АНО е
приложил разпоредбата
на чл. 218б от НК, жалбоподателят не е осъждан за такова
деяние - кражба, не е и санкциониран по
административен ред за такова деяние. Стойността на предмета на престъплението
е не само до размера на две минимални работни заплати (МРЗ)
за
страната към инкриминираната дата - 01.11.2018 година (размерът на МРЗ към
инкриминираната дата е 510 лв. съгласно
ПМС
№ 316/20.12.2017 година), но и
значително под този размер, а именно от 180 лв. Безспорно се
установява, че веща е върната на
собственика.
Преценката за
липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в
тази насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. Съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило обществена опасност, по-ниска от обичайната за
този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен случаи по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. С оглед на изложеното биха липсвали предпоставки за
преквалифициране на посоченото нарушение като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът би приел преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът би
приел, че е провел пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които жалбоподателят не се
е противопоставил и не е посочил доказателства за тяхното оборване.
Административното
наказание в
конкретния случай би било
правилно и законосъобразно определено по вида си, но не и по размера си, индивидуализиран в средния такъв,
предвиден в закона (в този ред на мисли би било
основателно възражението в тази насока, наведено от адвокат Топалвоа).
При
индивидуализацията на наказанието АНО не е посочил основанията си за да
го наложи в средния размер,
предвиден от разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК, вр.чл. 27,
ал. 2
от ЗАНН и т. 1 от ППВС № 10/28.09.1973 година.
Обществената опасност на деянието и на дееца не
е завишена, с оглед изложеното по-горе.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не
се констатираха. Като смекчаващи вината обстоятелства би
следвало да се отчетат че деецът не е
осъждан - реабилитиран е, липсата на друго висящо производство, сравнително добрите характеристични данни, младата възраст, и
добросъвестното процесуално поведение в съдебната фаза. Предвид изложеното би следвало в
настоящия случай размерът на наказанието да се намали
до минималния законоустановен такив. Ето защо, Съдът
би намерил, че Жалбата е частично основателна, поради което
НП би следвало да се
измени, като се намали размерът на
наложеното наказание „Глоба” от 200 лв. на 100 лв. Така редуциран
размера на наказанието,
Съдът би намерил за правилен и необходим за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Мотивиран
така и на основание чл. 63,
ал. 1
от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП
№ 57 от 13.02.2019 година на Началника на РУ – Свиленград, с което на М.А.А. с
ЕГН ********** ***, за деяние по чл. 194, ал. 3, вр.ал.
1 от НК на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението
за постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)