Решение по дело №1624/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по повод касационна жалба, подадена от Р.Т.С. ***, заявена чрез пълномощника адв.Д.Г. *** с посочен съдебен адрес ***-ляв против решение № 704/14.07.2023 г. по АНД № 4059/2022 г. по описа на Районен съд- Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон съставляващо касационно основание по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 2 от НПК. Навежда, че съдебното дирене е било приключено без участието на жалбоподателя, въпреки, че съдът е бил уведомен, за участието на последния и неговия процесуален представител в същия ден в друго производство; с нарочна молба съдът е бил уведомен и е следвало да възобнови съдебното следствие, но това не е сторено, с което е ограничено правото на защита на касатора във въззивното производство. Фактическата обстановка по делото е останала неизяснена, съдът е следвало да извърши следствен експеримент или заместваща го допълнителна СТЕ, чрез които способи да изясни фактите по делото; сторен е неправилен анализ на събраните по делото доказателства; в жалбата е изложен собствен анализ на фактите по делото, съгласно който обстоятелствата, посочени в обжалваното НП се приемат за недоказани.

По същество се иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебното заседание касаторът се представлява от адв.Д.Г. ***-процесуален представител по полномощие, който поддържа депозираната жалба на посочените в нея основания.

Ответникът по касационната жалба не изпраща представител в съдебното заседание, редовно уведомен. Не заявява становище по жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно и дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХІІІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, а обжалваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила по следните съображения:

С решението, предмет на касационната проверка, е потвърдено наказателно постановление № 22-0769-000717/18.05.2022 г., издадено от Началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Бургас, с което за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена „Глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

За да постанови оспореното съдебно решение съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, при спазването на нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и в сроковете на чл. 34 от ЗАНН. Съдът е намерил, че както в АУАН, така и в описателната част на наказателното постановление, нарушението е индивидуализирано в степен позволяваща на водача да разбере срещу какво се защитава, като поведението му обективно покрива признаците на вмененото му нарушение, поради което и административнонаказателната му отговорност е ангажирана правилно.

Прието е от съда, че нарушението е установено по несъмнен начин с допустимите доказателствени средства и не са допуснати в административнонаказателното производство процесуални нарушения от категорията на съществените.

Съдебното решение изцяло съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав.

Настоящата инстанция приема, че с оглед събраните по делото доказателства Районен съд–Бургас установил в пълнота фактическата обстановка, въз основа на която е формулиран обоснования извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на АНП, като в тази връзка препраща към мотивите на първоинстанционното решение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2-ро от АПК.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съдът намира за неоснователни наведените с касационната жалба доводи за допуснати в административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуални правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен съобразно изискванията на закона и е предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му. Както в акта, така и в наказателното постановление нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, са описани пълно и ясно, в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4, респ. чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото му на защита.

Не е допуснато твърдяното в касационната жалба нарушение на правото на защита на касатора. Видно от съдържанието на протокол № 1422 от с.з., проведено на 20.04.2023г. по АНД № 4059/22г. на БРС при решаване на отлагане на съдебното заседание и определяне на следващата дата съдебният състав се е съобразил двукратно със служебните ангажименти на упълномощения от жалбоподателя процесуален представител. Така с оглед последното изявление за служебен ангажимент в предиобедните часове на 19.06.2023г., съдът е насрочил следващото заседание за следобеден час на 19.06.2023г.. Видно от протокол № 2247 от проведено съдебно заседание на 19.06.2023г. жалбоподателят и неговия процесуален представител не са се явили след като са редовно призовани, съдът е установил, че определеният депозит за вещо лице по допуснатата по искане на жалбоподателя повторна СТЕ не е внесен. Правилно е съобразил, че страната е имала достатъчно дълъг период за представянето му от предходно с.з. на 20.04.2023г. до с.з. на 19.06.2023г., поради което е отменил определението си за допускане на същата, приел е писмените доказателства по делото и е приключил съдебното дирене. Не отговаря на данните по делото, твърдението в касационната жалба, че съдебният състав е бил информиран с нарочна молба, че страната и защитникът й са били служебно и лично ангажирани, поради което е следвало да възобнови съдебното дирене. Молба с подобно съдържание не се съдържа по делото. Съдебното решение е постановено в рамките на месечния срок на 14.07.2023г., страната е имала възможност да представи подобна молба или писмени бележки, в които да изложи исканията си, но такива не са постъпили по делото. Горното навежда на опит за създаване на предпоставки и използване на всички процесуални възможности, обжалваното наказателно постановление да е обект на продължаващо колкото се може по-дълъг период от време съдебно разглеждане.

По сложеното за разглеждане дело са проведени пет съдебни заседания, като в хода на съдебното дирене са разпитани множество свидетели, изискани и събрани са множество писмени доказателства, извършена е СТЕ, заключението по която е прието.

В решението събраните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, като съдът е изложил в мотивите си подробни съображения относно причините, поради които кредитира показанията на свидетелите Димитър Г., Костадин Георгиев, Матей Чопаров и Яни Русинов, съответно не кредитира като верни и съответстващи на установените по делото факти показанията на свидетелите Тодор Киров, Иван Стоев и Станка Чипова.

Настоящият съдебен състав намира, че фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените писмени и събраните гласни доказателства. Настоящият съдебен състав напълно споделя аргументите на РС-Бургас, че показанията на свидетелите Тодор Киров, Иван Стоев и Станка Чипова са твърде неубедителни в опита си да противопоставят друга версия на обстоятелствата, а и несъответстващи на останалите събрани по делото доказателства. Обстоятелствата, че касаторът е управлявал автомобила, как е бил облечен, че в автомобила не е имало други лица, както и че е паркирал колата пред погледите на трима полицаи и е слязъл от мястото на водача се установява от безпротиворечивите, логични и последователни показания на свидетелите полицейски служители Костадин Георгиев, Матей Чопаров и Яни Русинов. Следващото обстоятелство, че касаторът е отказал с аргумент, че не е управлявал автомобила, да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а впоследствие не е дал и кръвна проба за химико-токсикологично лабораторно изследване се доказва по несъмнен начин, както от свидетелските показания, така и от приложения по делото талон за изследване, на който касаторът Р.С. собственоръчно е положил подписа си на три места. Няма данни касаторът да се е явил и медицинско изследване да е извършено.

От приетите по делото гласни и писмени доказателства, анализирани всестранно и обективно от РС-Бургас действително се установява че именно касаторът е управлявал автомобила на инкриминираната дата и място. Правилно съдът е кредитирал показанията на полицейските служители като напълно безпристрастни и коректно е посочил, че същите кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.

Обема на събраните по делото доказателства и установените с тях фактически обстоятелства не предполага /при безспорното установяване на водача на автомобила по време на управление и малко по-късно при паркирането му/, изследване чрез следствен експеримент на обстоятелството за колко време би могъл полицейският автомобил след разминаването му с автомобила на жалбоподателя да направи обратен завой и да настигне жалбоподателя. От събраните гласни доказателства се установява, че полицейските служители ясно са възприели от насрещно движещата се кола, че именно касатора я управлява и в нея няма други пътници, незабавно са направили обратен завой, продължили са да карат след него, пуснали са светлинен и звуков сигнал, а в последствие са го видели как спира и слиза от мястото на водача.

В разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е предвидено административно наказание- лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 2 години и глоба в размер на 2000 лева, при отказ на водач на МПС да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или отказ да изпълни предписанието за медицинско изследване за установяване на употреба на наркотични вещества. От събраните в хода на съдебното производство доказателства се установява по несъмнен начин, че в случая е заявен изричен отказ за извършване на проверка с техническо средство. Не е изпълнено и предписанието за медицинско изследване за установяване концентрацията на алкохол в кръвта му. Както е посочено и в решението на БРС, нарушителят е запознат със съдържанието на талона още при връчването му, с което е осигурено правото му на защита. Не са налице данни за явяване на същия в спешен център на УМБАЛ- Бургас в определения с талона срок- до 45мин., считано от връчване на талона на 23.02.2022 г. в 12,40ч.. Следователно, налице са съставомерните елементи на нарушението и законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение. Деянието правилно е квалифицирано по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не констатира пороци, водещи до недопустимост или нищожност на обжалваното решение. С оглед горните съображения, не са налице и сочените в жалбата основания за отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила.

Мотивиран от горното и на осн.чл.221, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 704/14.07.2023 г. по АНД № 4059/2022г. по описа на Районен съд- Бургас.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: