№ 10562
гр. София, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело №...0241110104626 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
М. А. К. - П. е предявила осъдителни искове по чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1
КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ срещу Г Ф, с който се иска осъждането на
ответника да заплати на ищцата обезщетение в размер на 24 500 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания от ищцата като пътник в автобус, марка „Ю..“, модел „...“, рег. номер ...,
вследствие на ПТП настъпило на 14.10.2020г., причинено при управление на неустановена
марка и модел лек автомобил, управляван от неизвестен водач, ведно със законната лихва
върху тази сума считано от 25.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, както и
сумата от 2598, 72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 29.03.2023 г. (датата на сезиране на ГФ на основание чл. 493,
ал. 1, т. 5 от КЗ) до 24.01.2024 г.
Ищцата твърди, че на 14.10.2020 г. около 09.52ч. в гр. София автобус марка „Ю..“,
модел „...“ с peг. № ..., управляван от Н. Б. К. с ЕГН **********, се е движил по бул. „О..“ с
посока от ул. „Л..“ към ул. „Ж..“. В района на кръстовището с ул. „Н...“ неустановен
автомобил с неустановена марка, модел, регистрационен номер и водач предприел внезапно
навлизане от лява в дясна пътна лента пред автобуса, вследствие на което водачът на
последния задействал спирачната система с авариен режим, за да предотврати удар с лекия
автомобил. Твърди, че автобусът се е намирал изцяло в дясната пътна лента, когато водачът
на неустановения лек автомобил, неправомерно и в нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП
предприел маневра за преминаване от лявата в дясната лента за движение, навлизайки
внезапно пред автобуса, без да се съобрази с неговото положение, посока и скорост на
движение. Сочи, че водачът на автобуса е предприел маневра за аварийно спиране,
предотвратявайки настъпването на ПТП с неизвестния лек автомобил. В резултат на това
ищцата, която била пътничката в автобуса, е загубила равновесие и е паднала на пода в
салона на автобуса, вследствие на което е получила телесни увреждания.
Местопроизшествието е било посетено от дежурен .. „ПП“- СДВР, който съставил
Констативен протокол № ... от 14.10.2020г. Твърди, че вина за настъпване на инцидента има
неидентифицираният водач на неизвестното МПС, който не е съобразил поведението си на
пътя и по този начин грубо е нарушил конкретни разпоредби от ЗДвП. Твърди, че е посетила
1
У.. „Н. И. П.“ ЕАД с оплаквания от силни болки в областта на гръдния кош, болки и
ограничени движения в областта на десни рамо и мишница, като след извършени прегледи е
поставена диагноза контузия на раменния пояс и мишницата и била освободена за домашно
лечение с предписание за щадящ режим и прием на противовъзпалителни. Посочва, че на
16.10.2023г. - два дни след датата на инцидента, състоянието й се влошило - болките станали
още по-силни (до нетърпими и неповлияващи се от обезболяващи), а движенията
невъзможни. Това е довело до необходимостта от нов медицински преглед в Института
където бил проведен КТ на дясна раменна става и гръден кош със заключение: фрактура на
тялото на скапулата (лопатката) с нискостепенна дислокация на фрагменти и фрактура на 9-
то ребро вдясно. С оглед тежестта на получените травматични увреди, поставена била
митела за срок 30 дни, изписани били аналгетици и обезболяващи, препоръчан бил режим на
пълен покой. Предвид характера на увредите следвало да спазва щадящ режим на покой без
натоварване. Вследствие фрактурата на ребро е изпитвала непрестанни силни болки,
усилващи се до остри и нетърпими и при най-леко движение като помръдване, дишане,
хранене, кашляне/ кихане. В резултат на инцидента се почувствала силно напрегната и
стресирана като изгубила здравия си сън. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва механизма на настъпилото ПТП, както
и причините и обстоятелствата за настъпването му. Счита, че доколкото протоколът няма
материална доказателствена сила, твърденият с исковата молба механизъм не е доказан.
Твърди, че вина за настъпването на процесното ПТП има единствено Н. К., водач на МПС с
рег. № ..., тъй като нарушил разпоредбата на чл. 5, т.1 от ЗДвП, като прави и искане за
привличането му като трето лице-помагач по делото на страната на ответника. В условията
на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване от страна на Н. К.. Твърди, че е налице
съпричиняване и от страна на ищцата, доколкото не била предприела необходимите мерки за
своята безопасност. Оспорва твърдените в исковата молба болки и страдания търпени от
пострадалата. Счита, че претендираният от ищцата размер е силно завишен. Оспорва иска за
лихва, доколкото не е представена банкова сметката от ищцата. Посочва, че фондът се е
произнесъл в законоустановения тримесечен срок. В условията на евентуалност при
уважаване на иска за лихва, счита, че началният момент, от който същата следва да бъде
начислена е различен. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на
сторените по делото разноски.
Третото лице-помагач на страната на ответника Н. Б. К. моли исковете да бъдат
отхвърлени като излага доводи, че неговото поведение като водач на автобуса е било
напълно законосъобразно и че той е предприел маневра за аварийно спиране с цел
намаляване на скоростта, за да избегне удар с лекия автомобил.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да ангажира доказателства за
следните обстоятелства: 1/деяние (действие или бездействие), извършено на територията на
Република Б., причинено от водач на неидентифицирано моторно превозно средство; 2/
противоправност на деянието; 3/реално претърпяна вреда, изразяваща се твърдените в
исковата молба неимуществени вреди; 4/причинно-следствена връзка между претърпяната
вреда и деянието.
По предявения иск за обезщетение за забава в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и поставянето на ответника в забава.
От фактическа страна
От приложения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица се
установява, че на 14.10.2020 г., около 09.52 ч. в гр. София на бул. „О..“, в района на
кръстовището с ул. „Н...“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на
2
автобус „Ю..“, рег. номер ..., собственост на „С..“ ЕАД и управляван от третото лице-
помагач Н. К., като за пострадало лице е посочена ищцата М. К.-П., пътник в автобуса,
освободена от У.. „Н.И.П.“, с работна диагноза „контузия на дясно рамо“. Произшествието е
било посетено от мл. инсп. Р Г, дежурен ПТП-О“ПП“ – СДВР, като водачът на автобуса е
бил изпробван с алкотест-дрегер и е било установено, че не е употребил алкохол. Като
свидетел в протокола е посочена В. Д. В.. Като обстоятелства и причини за произшествието
в протокола е описано, че пътничката е паднала до втора врата в салона на автобуса.
Посочено е, че спрямо водача на автобуса е издаден АУАН № ..... г.
В приложеното на л. 37 по делото удостоверение, издадено от отдел „П...“, С..., на
19.04.2023 г., е посочено, че срещу Н. К. е бил съставен АУАН № ..... г. за нарушение по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗДвП и е било издадено НП № .../23.10.2020 г., с което му е било наложено
административно наказание глоба в размер на 20 лв. по чл. 185 ЗДвП, връчено на 17.11.2020
г. и влязло в сила.
Приет е и лист за преглед на пациент за ищцата от 14.10.2020 г. с основна диагноза
„контузия на раменния пояс и мишницата“, снета анамнеза „травма в автобус“ и назначена
терапия митела и противовъзпалителни. На 16.10.2020 г. ищцата е била прегледана отново
като й е била поставена нова диагноза „счупване на лопатката – закрито“, с назначена
терапия митела за 30 дни и аналгетици. На същата дата е изготвен протокол от компютър-
томографско изследване на ищцата на дясна раменна става и гръден кош, в който е
посочено, че е констатирана фрактура на тялото на скапулата с нискостепенна дислокация на
фрагменти и суспектни данни за фрактура на 9-то ребро по вертебрална линия, без
дислокация, както и фрактура на 5-то ребро вдясно по предна аксиларна линия.
На ищцата е бил издаден болничен лист за периода от 14.10.2020 г. до 23.10.2020 г. с
диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата“.
На 29.03.2023 г. ответникът е получил претенция за изплащане на обезщетение от
ищцата за претърпени неимуществени вреди. С писмо от 27.04.2023 г. ответникът е отказал
да изплати обезщетение.
С влязло в сила решение по гр.д. № 1710/2021 г. по описа на СГС, I-29 състав, е
отхвърлен предявеният от ищцата срещу ЗАД „Б..“ АД иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане
на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от причинени травматичн увреждания, изразяващи се във фрактура на скапулата (лопатката)
с нискостепенна дислокация на фрагменти и фрактура на 9-то ребро вдясно, в резултат от
процесното произшествие, като съдът е приел, че то не е настъпило по вина на водача на
автобуса и трето лице-помагач в настоящото производство Н. К., чиято деликтна
отговорност е обезпечена по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД „Б..“
АД.
По делото са събрани гласни доказателства по реда на чл. 176 ГПК чрез обяснения на
третото лице-помагач и водач на автобуса Н. К.. От тях стана ясно, че произшествието е
настъпило по време на ковид кризата, когато по улиците на София не е имало почти никакво
движение и в автобусите на градския транспорт не е имало почти никакви хора. Свидетелят
е управлявал автобуса от спирка „Р...“ в посока спирка „Н...“ и се е движел в дясна лента
изключително бавно, „влачел се“, за да не пристигне твърде рано на следващата спирка, тъй
като това би довело до налагане на глоба. Наближавал светофар, който светел зелено, на
място имало две ленти за движение, едната само за направо, другата само за наляво с
отделна секция за ляв завой, като между двете ленти имало двойна непрекъсната линия. В
лентата за левия завой имало две коли една зад друга, автобусът се намирал в лентата за
направо. Свидетелят инстинктивно погледнал в мониторите, които предавали от четирите
камери, монтирани в автобуса – по една на всяка от трите врати и четвърта на една от
вратите, която гледа към салона на автобуса по дължина. Видял жена, застанала права на
втората врата, която говорела по телефона. Изведнъж втората кола, която била в лявата
лента, минала в дясната лента и спряла пред автобуса, като К. няма възможност да извърши
каквато и да е маневра – при свиване вляво щял да удари колата вляво, при свиване вдясно
да се блъсне в светофара, ако не натисне спирачките щял да се удари в самата кола, затова
3
натиснал клаксона и спирачките едновременно, така избегнал удар с автомобила. Самият
той управлявал автобуса със скорост от не повече от 30 км/ч. при спирането жената, която се
намирала на втората врата, политнала към първата врата и си ударила дясното рамо във
валидатора, монтиран на дръжки. Другият автомобил изчезнал след спирането. На място
пристигнали полицейски служители и от Бърза помощ. К. се обадил по вътрешния
диспечерски пункт, че имал паднал човек в автобуса. Полицейски служител го тествал с
дрегер за алкохол, резултатът бил отрицателен, попитали го за регистрацонния номер на
автомобила, който е засякъл автобуса, но той не го бил запомнил в бързината. Помолил
полицейските служители да изискат записи от камерите на мястото, но те отказали. Чакал на
място, докато се обадят от „П.“, за да кажат как е падналата жена. Два часа по-късно
полицаите му казали, че няма счупено и го освободили. След това му съставили акт за
административно нарушение. Не може да каже дали падналата жена се е държала преди
спирането, има спомен, че на предходното дело някой е представил снимка как тя държи в
ръката си телефон.
Разпитана бе и свидетелката В. В., пътник в автобуса по време на инцидента. Тя
заяви, че е била седнала в предната част на автобуса, между първа и втора врата, близо до
шофьора. Ищцата стояла права и се държала за вертикалните дръжки. Автобусът вече бил
потеглил от спирка, когато бил засечен от автомобил, движещ се с много висока скорост,
който пресякъл пътя на автобуса, дошъл някъде отзад зад автобуса. Това принудило шофьора
на автобуса да спре рязко, за да не се вреже в автомобила. При спирането ищцата полетяла
напред и се ударила в предното стъкло до шофьора. Извикали Бърза помощ и полиция.
Спирането било доста рязко, свидетелката помни, че си помислила, че е добре, че е била
седнала, за да не пострада повече, защото така се ударила само в предната седалка. Заяви
още, че ако автобусът не е бил спрял, е щяла да стане верижна катастрофа. Видяла е всичко
добре, защото е била седнала до стъклото, автомобилът бил луксозен, с двама млади души
вътре, след инцидента веднага потеглил. Според свидетелката автомобилът се е движел с по-
висока от разрешената скорост, защото дошъл отзад и се появил много бързо. След падането
ищцата казала, че я боли главата, била наранила и ръката си.
Бе разпитан и свидетелят П П, син на ищцата. Той видял ищцата за първи път след
инцидента в самия ден, на 14.10.2020 г., в болницата. Била в ужасно състояние, не можела да
си движи изобщо дясната част на тялото. Изпитвала ужасни болки. Прибрала се вкъщи, но
според свидетеля в „П.“ не направили необходимата диагностика и тя продължила да
изпитва много сериозен дискомфорт. Надявали се да отшуми, но това не станало. Наложило
се на 16-ти пак да отиде в „П.“, тогава направили нужната диагностика и установили
фрактурите. Ужасът продължил, прибрала се вкъщи, но не можела да прави нищо, само
лежала, имала нужда от помощ за всичко. Била превързана и се движела много
трудно.Животът й се променил изцяло след случката, от бодър и весел човек, който обичал
да излиза, спряла да спортува и да се занимава с хобитата си, напълняла с 20 кг. Депресирала
се, стояла само вкъщи и носела само един анцуг, защото никакви други дрехи не й ставали.
Най-тежкият период продължил два месеца, през които не можела да прави нищо сама и
свидетелят й помагал за всичко. Тя се сринала психически, пиела много силни
обезболяващи, от които получила проблеми със стомаха. Изпитвала срам от напълняването и
до настоящия момент не могла да свали натрупаните килограми.
По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, което след
преценка по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано като пълно, обективно и
компетентно. В него е посочено, че при процесния инцидент ищцата е получила следните
травматични увреждания: фрактура на тялото на лопатката вдясно и фрактура на пето ребро
вдясно. Поради минималната или липсата на дислокация на счупванията, те не са могли да
бъдат отчетени на диагностичните рентгенографии, направени при първоначалния преглед
на 14.10.2020 г., но се визуализират съвсем ясно на направената два дни по-късно, на
16.10.2020 г. компютърна аксиална томография (скенер). Според вещото лице по хода на
девето ребро вдясно не се наблюдават данни за фрактура, като счупването е в предния край
на пето ребро вдясно. Вещото лице разяснява, че това счупване е било прясно към датата на
4
томографията предвид липсата на какъвто и да е калус (натрупване на нова костна маса в
зоната на фрактурата), който би свидетелствал за застарелия характер на травмата.
Специалистът е посочил още, че фрактурите на скапулата на редки счупвания, възникващи
основно в резултат на високоенергийна травма. Получената от ищцата фрактура на дясната
скапула е довела до реализиране на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно
затруднение в движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата
на получаване на травмата. По отношение фрактурата на реброто сочи, че ако са на едно или
до три ребра, предизвикват обикновено само болка по време на дихателните движения за
пострадалия. Получената от ищцата фрактура на петото ребро вдясно е довела до
реализиране на медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“. Съгласно заключението и двете получени травми са били
лекувани консервативно, като основно място в терапията заема обезболяването с
конвенционални или опиоидни аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства.
Болките и страданията на ищцата са били най-интензивни в периода между настъпването на
травмите и предприетото лечение, както и в ранния едномесечен период след това. Вещото
лице е извършило личен преглед на ищцата и са били проведени актуални рентгенографии
от 30.01.2025 г., при които е била установена пълна консолидация на всички получени
фрактури, както и че не са налице състояния, които трайно или до живот да съпътстват и
инвалидизират пострадалото лице. В заключението е посочено, че активните и пасивни
движения в дясната раменна става са леко болезнени в крайните градуси от арката за някои
от тях, но са в съответния обем спрямо нормата.
Прието е и заключение на автотехническа експертиза, което след преценка по реда на
чл. 202 ГПК също следва да бъде кредитирано. То е пълно, обективно и компетентно
изготвено. Посочен е следният механизъм за настъпване на произшествието – на 14.10.2020
г., около 09.52 ч., неизвестно МПС се движи по бул. „О..“, с посока от ул. „Л..“ към ул. „Ж..“
и в района на кръстовището с ул. „Н...“ водачът предприема маневра за престрояване вдясно
пред движещия се от дясната му страна автобус „Ю.. ...“ с рег. номер ..., след което спира,
като водачът на автобуса, за да избегне ПТП със спрелия пред него неизвестен автомобил,
задейства аварийно спирачната уредба, вследствие на което в салона на автобуса пада
пътничката М. А. К.-П.. Съгласно заключението платното за движение на бул. „О..“ в района
на процесното произшествие се състои от четири ленти за движение, по две за всяка посока.
Лентите за движение в посока на процесния автобус непосредствено преди кръстовището с
ул. „Н...“ са разделени помежду си с единична непрекъсната линия, като лявата лента е
предназначена за движение само наляво, а дясната за движение само направо.
Преминаването през кръстовището се регулира със светофарна уредба. От техническа гледна
точка вещото лице е заключило, че причините, довели до падането на ищцата в автобуса са
следните: поведението на водача на неизвестния автомобил, който при извършване на
маневра за престрояване е минал пред процесния автомобил и е задействал спирачната
уредба и задействането на спирачната уредба от страна на водача на автобуса. В
заключението е посочено още, че при спиране на автобуса върху тялото на пътника действа
външна сила с посока посоката на движение на превозното средство, като под действието на
тази сила пътникът полита по посоката на движение на автобуса. При изслушване на
заключението в откритото съдебно заседание на 07.05.2025 г. вещото лице разясни
допълнително, че при сблъсък с друго превозно средство върху телата на всички пътници в
автобуса биха действали по-големи сили, с оглед на което задействането на аварийната
спирачна уредба най-вероятно е предотвратило действието на по-големи сили върху
пътниците, както и е предотвратило настъпването на материални щети по превозните
средства.
От правна страна
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
както и заключението на приетата съдебно-автотехническа експертиза съдът приема, че по
делото е безспорно установено настъпването на процесния инцидент, при който на
14.10.2020 г. ищцата е паднала в автобус на градския транспорт, управляван от третото
5
лице-помагач Н. К. в резултат на аварийно спиране на автобуса поради обстоятелството, че
водач на неидентифицирано моторно превозно средство – лек автомобил, е извършил
маневра за престрояване от лява в дясна лента в нарушение разпоредбите на чл. 63, ал. 2, т. 2
ППЗДвП (съгласно който на пътните превозни средства е забранено да застъпват и пресичат
двойна непрекъсната линия от надлъжната пътна маркировка), чл. 25, ал. 1 ЗДвП (съгласно
който водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за
навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него,
преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение.) и чл. 25, ал. 2 ЗДвП (съгласно който при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея).
Съдът приема, че вина за настъпване на произшествието има единствено водачът на
неидентифицираното превозно средство, който е извършил три закононарушения и това
негово поведение е наложило внезапното спиране на автобуса, за да се предотврати сблъсък
между превозните средства и настъпване на по-големи щети. По въпроса за вината на водача
на автобуса Н. К. е налице сила на пресъдено нещо, тъй като с влязло в сила съдебно
решение по гр.д. № 1710/2021 г. по описа на СГС, I-29 състав, съдът е приел, че неговото
поведение е било съобразено с разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 24, ал. 1 ЗДвП, поради
което е бил отхвърлен искът на ищцата срещу застрахователя, който обезпечава неговата
гражданска отговорност. Този въпрос не може да бъде пререшаван в друго производство, но
така или иначе от събраните доказателства и в настоящото производство се установи, че
вина за настъпване на инцидента има единствено водачът на лекия автомобил. От
обясненията на третото лице-помагач и показанията на свидетелката В., които съвпадат
напълно относно обстоятелство, се установи, че неустановеният лек автомобил е навлязъл
внезапно и с висока скорост в лентата за движение пред автобуса, поради което водачът на
автобуса е бил принуден да спре. И двамата заявиха пред съда, че след като автобусът е
спрял, неидентифицираният автомобил е напуснал незабавно местопроизшествието.
Предвид изложеното налице е хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1
КЗ за заплащане от страна на ответника на обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди вследствие произшествието, причинено от неидентифицираното
моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието. По категоричен начин
се установиха получените от ищцата травми, а именно фрактура на тялото на лопатката
вдясно и фрактура на пето ребро вдясно, като съгласно заключението на приетата съдебно-
медицинска експертиза фрактурата на дясната скапула е довела до трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за период по-голям от 30 дни от датата на получаване
на травмата, а фрактурата на реброто до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС №
4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение съдът взе
предвид заключението на съдебно-медицинската експертиза и показанията на свидетеля П
П, син на ищцата. От тях се установи, че ищцата е била лекувана консервативно, чрез
обездвижване и прием на обезболяващи лекарства. Болките от травмите са били най-
интензивни в първите два месеца след инцидента, като към настоящия момент всички
6
получени фрактури са напълно консолидирани и не е налице инвалидизация, както и
движенията са възстановени в пълен обем спрямо нормата, но следва да се вземе предвид
обстоятелството, че активните и пасивни движения в дясната раменна става са леко
болезнени в крайните градуси от арката за някои от тях. От показанията на свидетеля Петров
се установи още, че непосредствено след инцидента ищцата не можела да движи изобщо
дясната част на тялото си и имала нужда от помощ за всичко. Била превързана и се движела
много трудно. Съдът взе предвид и показанията съгласно които тя се обездвижила,
депресирала се и стояла само вкъщи, като напълняла с 20 кг и носела само един анцуг,
защото никакви други дрехи не й ставали, сринала се психически и пиела много силни
обезболяващи, от които получила проблеми със стомаха. Изпитвала срам от напълняването и
впоследствие не могла да свали натрупаните килограми. С оглед на изложеното, характера
на получените увреждания, които са две, продължителността и интензивността на
претърпените неимуществени вреди от ищеца, както и актуалната икономическа обстановка,
заместващото обезщетение за причинените му неимуществени вреди следва да бъде
определено на сумата от 15 000 лв., до който размер предявеният иск следва да бъде уважен,
и отхвърлен за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 24 500 лв. По делото
липсват данни травмите на ищеца да се характеризират с по-висока от обичайната
интензивност или продължителност. При определяне справедливия размер на
обезщетението съдът взе предвид и че за ищеца не са настъпили трайни увреждания, няма
данни за усложнения, същата не е имала болничен престой и не са извършвани оперативни
интервенции, а след преглед и изследвания е била изписана.
Не са събрани доказателства, от които да може да се направи заключение за
извършено нарушение от страна на ищцата на задълженията й по чл. 135 и чл. 137 ЗДвП,
поради което възражението на ответника за съпричиняване остана недоказано. Напротив, от
категоричните показания на свидетелката В. се установи, че ищцата се е държала за
вертикалните дръжки в автобуса, а заявеното от третото лице-помагач, че има спомен за
това, че в предходното производство е била представена снимка как държи в ръка телефона
си, не води до различен извод, тъй като от една страна, то не е категорично, от друга страна,
не е подкрепено с други доказателства, а освен това дори да се приеме, че е държала
телефона си в ръка, то това не представлява нарушение на законова разпоредба.
По отношение обезщетението за забава, съгласно чл. 558, ал. 5 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда, ако ГГ Ф не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380. Поначало срокът по чл. 496 КЗ е
тримесечен, но в разглеждания случай е налице изричен отказ от страна на ответника да
заплати обезщетение с писмото от 27.04.2023 г. (л. 17), поради което именно от тази дата той
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Ето защо, искът по чл. 86, ал. 1
ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 1453, 06 лв. за периода от 27.04.2023 г. до 24.01.2024
г. и да бъде отхвърлен за разликата над 1453, 06 лв. до пълния предявен размер от 2598, 72
лв., както и за периода от 29.03.2023 г. до 26.04.2023 г.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 2358,15 лв., съразмерно с уважената част от исковете,
от общо направените 3883, 95 лв., от които 1083, 95 лв. държавна такса, 750 лв. депозити за
двете експертизи, 50 лв. депозит за свидетел и 2000 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно, тъй като то е доста под размера, предвиден чл. 7, ал. 2, т. 4
от Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Ищцата е надвнесла сума
в размер на 41, 55 лв., която подлежи на възстановяване при изрична молба с посочване на
банкова сметка, по която да бъде възстановена.
В полза на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 176, 78 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете, от общо
направените 450 лв., от които 350 лв. депозит за експертиза и 100 лв. юрисконсултско
7
възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г Ф, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г...“
№..., ет. 4, да заплати на М. А. К.-П., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул. „Н...“ №... ет.
2, ап. 21, на основание чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
493, ал. 1, т. 5 КЗ сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума считано от
25.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания от ищцата като пътник в автобус, марка „Ю..“, модел „...“, рег. номер ...,
вследствие на ПТП настъпило на 14.10.2020г., причинено при управление на неустановена
марка и модел лек автомобил, управляван от неизвестен водач, както и сумата от 1453, 06
лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за
периода от 27.04.2023 г. до 24.01.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над
15 000 лв. до пълния предявен размер от 24 500 лв., както и иска за обезщетение за забава за
разликата над 1453, 06 лв. до пълния предявен размер от 2598, 72 лв., както и за периода от
29.03.2023 г. до 26.04.2023 г.
ОСЪЖДА Г Ф, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г...“
№..., ет. 4, да заплати на М. А. К.-П., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул. „Н...“ №... ет.
2, ап. 21, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2358, 15 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. А. К.-П., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул. „Н...“ №... ет. 2, ап.
21, да заплати на Г Ф, БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Г...“
№..., ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 176, 78 лв., представляваща разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Н. Б. К., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8