№ 433
гр. Враца, 20.10.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесети октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя П. Вълчева-Чукачева
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
в присъствието на прокурора Л. Вл. В.
като разгледа докладваното от Петя П. Вълчева-Чукачева Частно наказателно
дело № 20251400200611 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 64, ал.1 НПК.
Образувано е по искане на ОП гр. Враца за вземане на мярка за
неотклонение “задържане под стража” по отношение на Х. В. Х., ЕГН:
**********, обвиняем по ДП №858/2025г. по описа на РУ Враца, респ. пр.пр.
№ 1357/2025г., по описа на ОП-Враца за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“б“,
вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК.
В искането се сочи, че на ДП на 17.10.2025год., като обвиняем е привлечен
Х. В. Х. от гр. Враца, за това, че на 14.09.2025г., около 13:10 часа, в гр. Враца,
на ул. „***“ до ***, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил, марка ”БМВ 320Д“ с peг. № ВР *** СТ, е нарушил правилата за
движение-чл.20 ал.2 от ЗДвП- /като водач на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението, не е намалил и не е спрял при опасност/ и
чл. 119, ал. 1 от ЗДвП /При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали
скоростта или спре/, не е спрял и не е пропуснал преминаващия по
пешеходната пътека, обозначена с пътен знак Д17, пешеходец Ц. Я. Ц. от гр.
Враца - на 87 години и по непредпазливост причинил смъртта на Ц. Ц., като
деянието е извършено на пешеходна пътека - престъпление по чл. 343, ал. 3, б.
“б“, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. Твърди се, че от събраните до
1
момента доказателствата по делото, може да се направи обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил, престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Сочи се, че тъй като същото се наказва с лишаване от
свобода от 10 до 15 години, предвид разпоредбата на чл.63 ал.2, т.3 от НПК е
налице реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление.
Предвид наличието на двете кумулативни предпоставки визирани чл.63 от
НПК държавното обвинение счита, че следва на осн. чл.64 НПК по отношение
на обв. Х. да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В
подкрепа на искането си сочи, че обв. Х. има издадено свидетелство за
управление от 27.06.2008г., кат. „В“ „АМ“, което на 14.10.2019г. му е било
отнето, но към датата на ПТП е с валидно свидетелство. До настоящия
момент същия има издадени 9бр. акта, 9бр. наказателни постановления и 53
фиша за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като за 2025 г. са 8 бр. фиша и два от
тях са за превишена скорост- нарушения на чл.21 от ЗДвП, както и че обв. Х. е
с положителни характеристични данни и към момента на извършване на ПТП
не е осъждан.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа искането, така както
е внесено в съда. Въпреки това в пледоарията си прави искане за вземане не на
най-тежката МН „задържане под стража“, а на МН „домашен арест“.
Представя 2 броя постановления, както следва: за налагане „забрана за
напускане пределите на РБългария“ на обв. Х. и за „временно отнемане
свидетелството за правоуправление на МПС“. Твърди, че с тях и предвид
трудовата заетост на обв. Х. би могло целите на закона да бъдат постигнати и с
по- лека МН „домашен арест“.
Договорният защитник на обв. Х.- адв. Яв. С. от САК изразява становище,
че исканата мярка с оглед конкретиката на случая се явява твърде тежка и
моли за налагане на по- лека мярка за неотклонение "парична гаранция".
Мотивира по- лека обществена опасност на деянието предвид липсата на
умисъл, като сочи влошено здравословно състояние на обв. Х. в резултат на
инцидента- прекаран микроинсулт, представяйки медицинска документация в
тази насока. Опасността от укриване оспорва, като сочи поведението на обв.
по време на и след настъпване на ПТП-то, както и обстоятелството, че
въпреки влошеното си здравословно състояние обв. Х. се е явил пред
разследващите органи за предявяване на обвинението и е оказал необходимото
съдействие за бързото разследване на ПТП-то. В подкрепа на защитната
2
позиция по делото се представят трудов договор, длъжностна характеристика
и медицинска документация, касаещи обвиняемия Х..
Обвиняемият поддържа пледоарията на защитника си. Също моли за
налагане на по- лека мярка за неотклонение.
Съдът, като прецени направеното искане, материалите по досъдебното
производство и становищата на страните изразени в съдебно заседание,
намира следното от фактическа страна:
С постановление от 17.10.2025г на прокурор от Окръжна прокуратура
Враца е повдигнато обвинение на Х. В. Х. от гр. Враца, за това, че на
14.09.2025г., около 13:10 часа, в гр. Враца, на ул. „***“ до ***, при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил, марка ”БМВ 320Д“ с peг. №
ВР *** СТ, е нарушил правилата за движение-чл.20 ал.2 от ЗДвП- /като водач
на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникне опасност за движението, не е намалил
и не е спрял при опасност/ и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП /При приближаване към
пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да
пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре/, не е спрял и не е пропуснал
преминаващия по пешеходната пътека, обозначена с пътен знак Д17,
пешеходец Ц. Я. Ц. от гр. Враца - на 87 години и по непредпазливост
причинил смъртта на Ц. Ц., като деянието е извършено на пешеходна пътека -
престъпление по чл. 343, ал. 3, б. “б“, вр. ал. 1, б. “в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК,
за което престъпление законът предвижда от 10 до 15 години "лишаване от
свобода".
Тъй като исканата от прокуратурата мярка за неотклонение е свързана със
значително ограничаване свободата на личността, законът е поставил редица
изисквания в условията на кумулативност. На първо място, това е наличието
на обосновано предположение, че обвиняемия е съпричастен към деянието, за
което е повдигнато обвинението. В изключително краткия период на
разследване, в конкретния случай са събрани в достатъчна степен по обем и
тежест доказателства, свързващи обвиняемото лице с инкриминираното
деяние. Установява се от приложените протокол за оглед на
местопроизшествие, протокола за разпит на обв. Х., протоколите за разпит на
свидетели Б.Б., Цв.Г., Н.Н., И. П., Б.Д., К.К., Д.Б., Н.С., В. В., Д.В., Цв.Д., Я.
3
П., П. В., К.Г., А. К. и В.Д., включително и очевидци и поемните лица,
разпитани по реда на чл. 223 НПК, съдебномедицинската експертиза на
починалия, след извършена аутопсия, видеотехническа експертиза със запис
на общинските камери на местопроизшествието, справка за съдимост, справка
за нарушения и наложени наказания по ЗДвП и ППЗДвП, характеристика на
обвиняемия и медицинска документация, касаеща обвиняемия и пострадалия,
че обв. Х. е съпричастен към деянието, предмет на обвинението. Ето защо,
съдът приема, че наличната доказателствена съвкупност е достатъчна да се
изведе първата законова предпоставка за обосновано предположение за
съпричастността на обвиняемия към деянието.
В процесуалния етап, на който се намира предварителното разследване и
при характера на настоящото производство, свързан с разглеждане на въпроса
за мерките за неотклонение на обвиняемия, е достатъчно по делото да са
налични само "данни", от които да може да бъде изградено обосновано
предположение за съпричастност към деянието, за което е обвинен, като
закона не е поставил условие тези данни да са от характера или идентични с
доказателствата, обуславящи произнасяне на осъдителна присъда.
На второ място, за да се вземе мярка за неотклонение “задържане под
стража” е необходимо съществуването на реална опасност по отношение на
обвиняемия да се укрие или извърши друго престъпление. В конкретния
случай съдът намира, че няма опасност обвиняемия да се укрие. Същият е с
чисто съдебно минало, с безспорно установена самоличност, с постоянна
адресна регистрация, трайно обвързан с мястото на което живее и работи и без
данни за напускане пределите на Р България.
Същевременно, с оглед възведената правна квалификация на
инкриминираното деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена
опасност - причиняване на смърт на пешеходна пътека, съдът приема, че
изложените обстоятелства обосновават извод за наличието на опасност от
извършване на престъпление. Въпреки, че сочи на такава опасност, тежестта
на инкриминираното деяние, което е по непредпазливост, не е достатъчна,
сама по себе си, за вземане на най-тежката от мерките за неотклонение. Това е
така, доколкото опасността от извършване на престъпление, очертана
единствено от особеностите на конкретното деяние, не разкрива нужния висок
интензитет, който да предполага изолиране на обвиняемия от обществото чрез
4
настаняването му в ареста. По делото е безспорно, че обвиняемият е трудово
ангажиран мъж на 41години, с добри характеристични данни- не е
криминално проявен, няма данни да е нарушавал обществения ред, да е
употребявал наркотични вещества или да злоупотребява с алкохол, с чисто
съдебно минало, който след инкриминираното деяние е постъпил за лечение в
болница- неврологично отделение, поради което е и по- късното му
привличане като обвиняем и въпреки това след изписването му, при наличие
на болничен се е явил за съдействие пред разследващите органи. Не могат да
бъде игнорирани и събраните чрез доказателствените източници данни за
действията, които обв. Х. е предприел по време на и непосредствено след
инцидента, опитвайки се да окаже първа помощ на пострадалия, а след това
предлагайки помощ на близките му. При тези съображения, съдът приема, че
макар и да е налице оборимата презумпцията по чл.63, ал.2, т.3 от НПК, тази
опасност от извършване на престъпление да съществува, то тя не е в
достатъчен интензитет, за да обуслови вземане на най- тежката мярка за
неотклонение "задържане под стража" или "домашен арест", тъй като липсват
данни, от които да се изведе висока обществена опасност на обвиняемия.
Ето защо, съдът намира като най- адекватна мярка да изпълни целите по
чл.57 НПК третата по тежест, а именно „парична гаранция” в размер на две
работни заплати заобв. Х., видно от представения трудов договор, а именно-
на 3 500лева. Тази мярка е достатъчно репресивна по своя характер и би могла
в необходимата степен да обезпечи нормалния ход на настоящето наказателно
производство, както и успешно да покрие риска от извършване на
престъпление и осуетяване на разследването.
Съдът намира за неудачна мерките за неотклонение "задържане под
стража" и "домашен арест" по горните съображения. Намира за неудачна и
мярката за неотклонение "подписка", съобразно настоящият етап на
изясняване на значимите по делото факти.
По горните съображения и на основание чл. 64, ал.5 НПК, Врачански
окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА по отношение на Х. В. Х., ЕГН: **********, обвиняем по ДП
№858/2025г. по описа на РУ Враца, респ. пр.пр. № 1357/2025г., по описа на
5
ОП-Враца за престъпление по чл. 343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342,
ал.1 НК мярка за неотклонение “ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ” В РАЗМЕР НА 3
500/три хиляди и петстотин/лева.
ОПРЕДЕЛЯ 7- дневен срок за внасяне на паричната гаранция, като
обвиняемия да бъде освободен от ареста незабавно, освен ако не се задържа на
друго основание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3-дневен срок от
днес пред САС, като в случай на обжалване делото се насрочва за 30.10.2025
год. в 10.00 часа.
ПРЕПИС от определението да се връчи на „Следствени арести” Враца за
сведение и изпълнение.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
6