РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Кюстендил, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мая Анд. М.а
при участието на секретаря Даниела Й. Кирилова
като разгледа докладваното от Мая Анд. М.а Административно наказателно
дело № 20241520200409 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата №
**********, с който ЕФ на В. В. М., с ЕГН – ********** от гр. Кюстендил е наложено на
осн. чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП административно наказание „ глоба“ в размер
на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Жалбоподателят, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата и моли
ЕФ да бъде отменен като незаконосъобразен, като основния мотив на който основава
искането си е издаване на ЕФ извън предвидения давностен срок. Претендира присъждане
на разноски.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура" София, чрез своя
процесуален представител – юк Р. оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен, позовавайки се на твърдението, че към датата на издаване на
ЕФ не е изтекла абсолютната давност, предвидена в чл. 81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК,
вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ЕФ е връчен на жалбоподателката на 19.03.2024г., видно от приложено към
преписката известие за доставяне.
1
Жалбата е депозирана на 27.03.2024 г. т. е. - в законоустановения преклузивен срок
на основание чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с обоснован и
доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН и по ЗДвП – електронен фиш,
подлежащ на законов съдебен контрол. Жалбата е редовна от външна страна с посочване на
изискуемите по закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
По фактическата обстановка
Предмет на въззивното производство е издаден ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ (ЕФ) за
налагане на административно наказание за нарушение, установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата с № ********** от
17.06.2020 г. на АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, с който на В. В. М., с ЕГН –
********** от гр. Кюстендил е наложено на осн. чл.179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП
административно наказание „глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6,
във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
На инкриминираната дата – 17.06.2020 г. в 21:48 ч. е установено с устройство №
30591, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.
10, ал. 1 от Закон за пътищата (ЗП), намиращо се на път 62, км. 3+516, с посока "Нарастващ
километър", че ППС – лек автомобил м. "КИА“, модел „РИО“, с рег. № ***********, с обща
техническа допустима максимална маса 1600, брой оси 2, кат. ППС : Евро 5, се е движило
по път 62, км. 3+516, в Община Кюстендил, като за посоченото ППС не е била заплатена
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.
Описаната фактическа обстановка се установява по един безспорен и
непротиворечив начин от събраните по делото и приобщени по надлежния ред писмени
доказателствени средства.
От правна страна
Макар от обективна страна да са налице признаците на извършено
административно нарушение, за каквото е привлечен да отговаря жалбоподателя с
издадения срещу него ЕФ, съдът намира, че е основателно възражението му за изтекла
давност за административнонаказателно преследване.
Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН "По въпросите на вината,
вменяемостта,обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс,
доколкото в този закон не се предвижда друго", т. е. в административнонаказателните
производства субсидиарно се прилагат институтите, регламентирани в НК, относно
обстоятелствата, изключващи отговорността. Такъв характер безспорно има давността за
реализиране на отговорността, като материалноправен институт. На първо място това
произтича от характера й на препятстващо реализирането на отговорността обстоятелство,
съгласно чл. 24, т. 3 от НПК давността е една от предпоставките, при наличието на които
наказателно производство не се образува, а образуваното следва да бъде прекратено. На
2
второ място – законодателят е предвидил, че след изтичане на определени в закона срокове,
реализирането на наказателната отговорност се преклудира. На по-голямо основание това
следва да се отнася и по отношение на административните нарушения, които по правило са
деяния с по-ниска обществена опасност. От тук следва изводът, че доколкото
в ЗАНН липсват изрични разпоредби в тази насока, по въпросите свързани с изтичането,
спирането и прекъсването на давностните срокове, както и относно т. нар. абсолютни
давностни срокове, приложение намират разпоредбите на чл. 80 и сл. на Наказателния
кодекс.
Следва да се отбележи, че НК и ЗАНН уреждат два вида давност: преследвателна
давност, уредена в чл. 34 ЗАНН и чл. 80 и 81 НК, която ограничава във времево отношение
възможността на държавата чрез съответния компетентен орган да реализира с влязъл в сила
акт наказателната/административно наказателната отговорност на дадено лице.
Преследвателната давност в общия случай започва от деня, в който е довършено
престъплението/нарушението - чл. 80, ал. 3 НК и тече до реализиране на
наказателната/административно наказателната отговорност на дееца с влязъл в сила акт.
Преследвателната давност бива два вида обикновена и абсолютна. Обикновената давност се
прекъсва с всяко действие насочено към преследване на нарушителя. След свършване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност - чл. 81, ал. 2 НК.
Абсолютната давност изключва наказателното/административнонаказателното преследване
независимо от спирането и прекъсването на обикновената давност - чл. 81, ал. 3 НК. В
общия случай при наложено наказание глоба на основание чл. 80, ал. 1, т. 5 НК обикновената
преследвателна давност е 3 години, а абсолютната преследвателна давност е 4, 5 години (чл.
81, ал. 3 НК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК). Изпълнителна давност, уредена в чл. 82 НК и чл. 82
ЗАНН, която ограничава във времево отношение правомощията на държавата да изпълни
едно вече наложено с влязъл в сила акт наказание. От гореизложеното е видно, че
изпълнителската давност по чл. 82 ЗАНН и чл. 82 НК започва да тече от влизане в сила на
съответния акт, с който отговорността на дееца е ангажирана. В смисъл, че две годишната
давност по чл. 82 ЗАНН е приложима само за изпълнение на наказания по влезли в сила
актове, но не и за висящи производства е и Тълкувателно решение № 2 от 12.04.2017 г. по
тълк. д. № 3/2016 г. на Върховен административен съд. Съгласно чл. 81, ал. 3 от НК,
независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се
изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години за наказанието „глоба“.
В конкретния случай административнонаказателно производство, в хода на което е издаден
спорния ЕФ, е образувано на датата, на която нарушението е извършено, а именно на
17.06.2020 г. и доколкото от тази датата до 19.03.2024 г. не са предприети никакви действия
от страна на АПИ за неговото връчване, то очевидно към датата на връчване на ЕФ на
жалбоподателя давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН се явява изтекла.
3
В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС и
ВАС, в което е прието, че е недопустимо административните нарушения да се установяват и
санкционират след неопределен период от време, тъй като по този начин би се създала
трайна несигурност в правния мир, като освен това извършителите на деяния със значително
по-ниска степен на обществена опасност, каквито са административните нарушения, биха
били поставени в по-тежко материално правно положение от извършителите на деяния с
най-висока степен на обществена опасност, каквито са например престъпленията против
личността.
По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна, а атакуваният ЕФ
следва да се отмени, тъй като административно-наказателната отговорност е погасена
поради изтекла погасителна давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
С жалбата въззивника е направил искане за присъждане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, като е представен договор за правна защита и съдействие, в
който изрично е посочено че договорените правна защита и съдействие адвокатът е
осъществил при условията на чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3 , като безплатна за доверителя. С
оглед изхода на делото такива разноски се дължат.
В представеното по делото пълномощно изрично е посочено, че същото е издадено
при условията на чл. 36, вр. с чл. 38 от закона за адвокатурата, т.е , че на адв. Й. от АК
Кюстендил не е било заплатено възнаграждение, тъй като е била договорена безплатна
защита. По силата на цитираната норма, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица, като по силата на втората алинея на
цитираната норма при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение,
дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по нисък
от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата на чл.
18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, предвижда за процесуално представителство в настоящия
случай да бъде определено възнаграждение в размер на 400 лева, които Агенция “Пътна
инфраструктура“ София следва да заплати на адв. Е. Й..
Въз основа на изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло ЕФ № **********, с който на В. В. М., с ЕГН – ********** от
гр. Кюстендил е наложено на осн. чл. 179, ал. 3, вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП
административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение по чл. 139, ал. 5 и 6,
във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура да заплати на адвокат Е. С. Й. от АК -
Кюстендил сумата от 400/четиристотин/ лева , представляваща възнаграждение за изготвена
4
въззивна жалба срещу ЕФ,по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата по АНД № 409/2024 г. по
описа на Районен съд Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му до страните, пред Административен Съд -Кюстендил по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5