№ 85
гр. Кюстендил, 03.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в закрито заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Елисавета Г. Деянчева
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20211500500445 по описа за 2021 година
По молба и молба за изменение на решението в частта за разноските с вх.
№53/06.01.2023 г.
Искането е с правно основание чл. 248 от Граждански процесуален кодекс
(ГПК)
Производството по делото е било образувано по въззивна жалба, депозирана от
адв. К.Р. от КАК, в качеството му на пълномощник на Я. Й. - ответник в
първоинстанционното производство, против Решение № 260207/07.05.2021 г.,
постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр. дело № 1895 от описа на
съда за 2020 г.
След изясняването на делото от фактическа и правна страна е постановено
Съдебно решение № 225/28.11.2022 г., с което е потвърдено Решение №
260207/07.05.2021 г., постановено от състав на Районен съд – Дупница (ДРС) по гр.
дело № 1895 от описа на съда за 2020 г., в частта, в която е ОТХВЪРЛЕН искът на
*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *****************,
представлявано от управителя Т.А.С.. срещу Я. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес
****************************, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
20 000 лв., предявена като частичен иск от сумата в размер на 24 000 лева,
представляваща вреди от неизпълнението на договор за прехвърляне на недвижим
имот от 13.04.2006 г., в т.ч. 9680 лв. – стойността на изградената в имота ограда; 1098
лв. – част от платената по договора цена (3540лв.); 9232 лв. – представляваща разлика
между стойността на земята по експертиза – 12772 лв. и платената продажна цена от
3540 лв., изчислена към 02.06.2014 г. – датата на влизане в сила на решението на ВКС
по ревандикационния иск, ведно със законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на предявяване на иска, (КОЯТО СУМА при първото разглеждане на
делото с решение по гр.д. № 594/2016 г. на ДРС, ответникът Я. Й. е бил осъден да
заплати на ищеца при условията на солидарност с ********.а, което решение е било
потвърдено с решение по в.гр.д.№ 67/2017 г. на КОС, последното обезсилено с
решение по к.гр.д. № 4712/2019 г. на ВКС само по отношение на жалбоподателя Й. и
върнато за ново разглеждане от друг състав на ДРС в тази част, като по отношение на
ответника Й.а е формирана сила на пресъдено нещо, т.к. в останалата част решението
1
на въззивния съд по в.гр.д. № 67/2017 г. е влязло в сила като необжалвано), като
атакуваният съдебен акт е бил обезсилен в частта, в която Я. Г. Й., с ЕГН **********, с
адрес ****************************, е осъден да заплати на *********, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *****************, представлявано
от управителя Т.А.С.., за неизпълнение на договора от 13.04.2006 г. между тях за
прехвърляне на недвижим имот неустойка по т.ІV от договора сума в размер на 7
080,00 лева (седем хиляди и осемдесет лева и нула стотинки), ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от датата на предявяване на иска –
03.05.2016 г., до окончателното изплащане, като постановено по иск, който е бил
предявен като евентуален, а условието за разглеждането му не се е сбъднало. Отменено
е било и Определение от 16.06.2021 г., с което е оставено без уважение искането на Я.
Й., заявено чрез адв. К.Р., за изменение на решението в частта за разноските, както и
Определение на ДРС от 18.08.2021 г., с което е допълнено Определение от 16.06.2021
г., като е оставено без уважение искането на адв. К.Р. за допълване на атакуваното
решение в частта за разноските и присъждане на такива по реда на чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*****************, представлявано от управителя Т.А.С.., ДА ЗАПЛАТИ на Я. Г. Й.,
с ЕГН **********, с адрес ****************************, разноски по водене на
делото в общ размер на 2429,70 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и девет лева и
седемдесет стотинки), в т.ч. 1347,60 лв. за първата инстанция, вкл. и сторените такива
при предхождащото го въззивно и касационно обжалване, както и 1082,10 лв. сторени
пред настоящия съд.
С акта си въззивният съд се е произнесъл и по следващите се разноски,
изхождайки от правилата на чл. 78 от ГПК вр. чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.4 от ЗА,
като е осъдил *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*****************, представлявано от управителя Т.А.С.., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
К. П. Р., адвокат при Адвокатска колегия – Кюстендил, с личен № **********, с адрес
на упражняване на дейността ***************, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата от 2712,00 лв. (две хиляди седемстотин и дванадесет лева и нула
стотинки) с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника Я. Й. пред първата и въззивната инстанции.
Недоволен от произнасянето в частта за разноските адв. К.Р. е депозирал молба
за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 от ГПК.
По реда на чл. 248, ал. 2 от ГПК тя е съобщена на другата страна, която е
изразила писмено становище, в което застъпва тезата, че искането е неоснователно.
Съдът, в настоящия му съдебен състав, като прецени представените пред него
доказателства и във връзка с наведените твърдения, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението
е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.
В случая молбата за изменение на решението в частта за разноските е
допустима. Подадена е в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от страна в производството,
разполагаща с право да иска изменение на решението в частта за разноските.
Разгледана по същество молбата е основателна. Аргументи:
По указанията на чл. 78, ал. 1 ГПК - "Заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
2
ответника съразмерно с уважената част от иска", съответно съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 3 ГПК - "Ответникът също има право да иска заплащане на направените от
него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска".
Освен това, съгласно чл.38, ал.2 ЗА, в случай че в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът й също има право на адвокатско
възнаграждение. При оказана безплатна адвокатска помощ, каквато е и настоящата
хипотеза, присъденото възнаграждение цели да възмезди положения труд от адвоката,
а не представлява присъждане на разноски (по своята правна същност обезщетение) на
спечелилата делото страна по чл.78 ГПК.
В случая, изхождайки от посочените прави норми и това, че настоящото
въззивна производство е повторно развиващо се такова – по проверка на
първоинстационен акт, след отмяна на предходен въззивен такъв, като делото е
върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд, съдът е разпределил
отговорността за разноски, като е определил и възнаграждение на адв. Р. предвид
изхода по спора пред въззивната инстанция в размер на 1 356 лв. с вкл. ДДС - за
оказаната на Я. Й. безплатна правна помощ за въззивното производство, съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Същата сума е присъдена и за предоставената помощ пред първата инстанция, като
насрещната страна е била осъдена да му заплати сумата от общо 2712,00 лв. с вкл.
ДДС.
В постъпилата молба се сочи, че подобно възнаграждение се следва на адв. Р. и
за предходните съдебни производства по гр.д. № 594/2016 г. на ДРС, в.гр.д. № 67/2017
г. на КОС и к.гр.д. №4712/2019 г. на ВКС, както и досежно евентуалната пратанция.
След справка на развилите се предходни съдебни производства съдът
констатира, че с Решение по гр.д. № 594/2016 г. на ДРС Я. и ********.и са осъдени да
платят на ищеца ******** сумата, предмет на настоящия иск.
С решение на КОС по в.гр.д. № 67/2017 г. постановеното решение по гр.д. №
594/2016 г. на ДРС е потвърдено.
Това въззивно решение е било обжалвано пред ВКС, който с Решение № 166 от
2.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4712/2019 г., IV г. о., ГК, е обезсилил Решение №
154/06.06.2019 Г., постановено по гр. д. № 67/2017 г. от състав на Окръжен съд –
Кюстендил в частта, с която е потвърдено решение на Районен съд – Дупница, с което
Я. Й. е осъден да заплати на ищеца сумата 20 000 лева, предявен като частичен от 24
000 лева, на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД, представляваща вреди от неизпълнение на
договор за прехвърляне собствеността върху недвижим имот, като е върнал делото в
тази част за ново разглеждане от друг състав на РС – Дупница, от ниво проверка на
редовността на исковата молба.
С този съдебен акт липсва произнасяне в частта за разноските, в която хипотеза
такова не се и следва, т.к. е приложима нормата на чл. 294, ал. 2 от ГПК. С нея
законодателят е предвидил, че разноските, направени в касационното производство,
когато въззивното решение е отменено и делото е върнато за ново разглеждане, се
присъждат при повторното разглеждане на делото от въззивния съд. Ако това не е
сторено безспорно заинтересованата страна може и следва да поиска допълване или
изменение на решението в тази част именно от въззивния съд и в срока за обжалване.
В случая въззивният съд при новото разглеждане на делото е пропуснал да
възложи възнаграждението на адв. Р. и за това касационно производство в тежест на
жалбоподателя, заради което искането следва да се приеме за основателно в тази част,
3
като в полза на адв. Р. се присъди и сумата от 1356,00 лв. с вкл. ДДС, респ. 1130,00 лв.
без вкл. ДДС.
Досежно съдебните производства по гр.д. № 594/2016 г. на ДРС, в.гр.д. №
67/2017 г. на КОС на адв. Р. също се следва възнаграждение именно на този етап от
производство, т.к. спорът всъщност е разрешен при новото разглеждане на делото и
именно с това ново решение отговорността за разноските следва да бъде разпредЕ.
между страните по правилата на чл. 78 от ГПК, а последица от това е и приложението
на чл. 38 от ЗА. Или в полза на адв. Р. се присъди и сумата от по 1356,00 лв. с вкл.
ДДС, респ. 1130,00 лв. без вкл. ДДС, за всяко от посочените производства.
Досежно искането да се определи възнаграждение и по отношение на
евентуалния иск:
В хипотезата на евентуално субективно съединяване на исковете събирането и
проверката на доказателствата, както и всички процесуални действия по главния и по
евентуалния иск се осъществяват в едно производство, без последователност или
разграничение във времето. Резултатът от решаващата дейност на съда - уважаването
на главния и оставянето без разглеждане на евентуалния иск намира израз в съдебния
акт - решението по съществото на спора. Евентуалният ответник, като участник в
производството, извършва процесуални действия, по които заплаща разноски,
включително и за защита от адвокат и, в този смисъл, процесуалните му права следва
да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по
делото е прекратено. Съответно, в случаите, когато е осъществена безплатна правна
помощ в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв, правото на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител, който се е съгласил да поеме безплатна
защита на евентуален ответник, следва да се приравни на тези на адвоката, защитавал
безплатно ответник, производството срещу който е прекратено. Последователно
застъпеното в задължителна практика на ВКС разбиране, че право на разноски има и
ответникът по евентуалния субективно съединен иск в случай на уважаване на главния
и оставяне без разглеждане на евентуалния иск, формирана с Определение № 82 от
19.02.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 60/2009 г., I т. о., ТК; Определение № 89 от
22.01.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 752/2009 г., I т. о., Определение № 857 от 20.12.2012
г. на ВКС по ч. т. д. № 815/2012 г., I т. о./, е приложимо по аналогия и за правата по чл.
38, ал. 2 ЗАдв на адвокат, който се е съгласил да поеме безплатна защита на евентуален
ответник в някоя от хипотезите по чл. 38, ал. 1 ЗАдв.
В случая договореното възнаграждение е в хипотезата на чл. 38 от ЗА, като пред
първата инстанция евентуалният иск не е бил разгледан поради уважаването на
главния иск, респ. за тази инстанция на адв. Р. се следва възнаграждение. Не
съществува съмнение, че защитата по евентуалния иск и пред въззивния съд също е
реализирана, а изхода по него също предполага присъждане на адвокатско
възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗА. Ето защо и в тази част молбата се
възприема за основателна.
В този смисъл подадената молба за изменение на решението по настоящето
гражданско дело, в частта досежно разноските се явява основателна, респ. ще бъде
уважена, като на адв. Р. се присъди и сумата в размер на 3390,00 лв. – по 1130,00 лв.
без ДДС, респ. 1356,00 лв. с вкл. ДДС, като възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ответника Я. Й. пред касационната инстанция в производството по
гр. д. № 4712/2019 г., IV г. о., ГК, както и за предоставената такава в съдебните
производства по гр.д. № 594/2016 г. на ДРС, в.гр.д. № 67/2017 г. на КОС, при условията
на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
4
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразявайки материалния
интерес по делото. Посоченото възнаграждение по указанията на чл. 38, ал. 2 ЗА във
връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/2004г. следва да включва и ДДС, респ. сумата в
размер на 4068,00 лв. – 3х1356 лв. с вкл. ДДС ще бъде присъдена в полза на адв. Р.. В
негова полза и по реда на на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се
присъди и сумата от 1279,68 лв. с вкл. ДДС, съотв. 1066,40 лв. без вкл. ДДС, като
възнаграждение досежно евентуалната претенция, разгледана в производството по
гр.д. №1895/2021 г. на ДРС – 533,20 лв. без ДДС и 639,84 лв. с вкл. ДДС, както и по
в.гр.д. № 445/2021 г. на КОС – 533,20 лв. без ДДС и 639,84 с вкл. ДДС.
По разноските:
В това производството по чл. 248 от ГПК разноски на страните не се следват – в
т.см. съдебната практика, прогласена с цитираните вече Определение № 437/20.11.2020
г. на ВКС по ч. гр. д. № 3257/2020 г., IV г. о., ГК, Определение № 447/04.11.2020 г. на
ВКС по ч. т. д. № 1977/2020 г., II т. о., ТК, Определение № 60/31.01.2020 г. на ВКС по
ч. гр. № 11/2020 г., III го. ГК, и други.
По обжалваемостта:
Настоящият съдебен акт подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването на му страните, пред ВКС, на основание чл.248, ал.3 от ГПК.
Мотивиран така и на основание чл.248, ал.1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 225/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело гр.д.
№ 20211500500445 от описа на Окръжен съд – Кюстендил за 2021 г. В ЧАСТТА ЗА
РАЗНОСКИТЕ,
като
ОСЪЖДА *********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*****************, представлявано от управителя Т.А.С.., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
К. П. Р., адвокат при Адвокатска колегия – Кюстендил, с личен № **********, с адрес
на упражняване на дейността ***************, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, НАРЕД със сумата от 2712,00 лв. (две хиляди седемстотин и
дванадесет лева и нула стотинки) с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника Я. Й. пред първата и
въззивната инстанции, ТАКА И СУМАТА от 5347,68 лв. (пет хиляди триста
четиридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), в т.ч. 4068,00 лв. с вкл.
ДДС, респ. 3390.00 лв. без ДДС – или по 1130,00 лв., като възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на ответника Я. Й. пред касационната инстанция в
производството по гр. д. № 4712/2019 г., IV г. о., ГК, както и за предоставената такава в
съдебните производства по гр.д. № 594/2016 г. на ДРС, в.гр.д. № 67/2017 г. на КОС,
при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г., както и 1279,68 лв. с вкл. ДДС, съотв. 1066,40 лв. без вкл. ДДС, като
възнаграждение досежно евентуалната претенция, разгледана в производството по
гр.д. №1895/2021 г. на ДРС – 533,20 лв. без ДДС и 639,84 лв. с вкл. ДДС, както и по
в.гр.д. № 445/2021 г. на КОС – 533,20 лв. без ДДС и 639,84 с вкл. ДДС.
5
НАСТОЯЩОТО определение да се счита за неразделна част от Решение №
225/28.11.2022 г., постановено по гражданско дело гр.д. № 20211500500445 от описа на
Окръжен съд – Кюстендил за 2021 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването
на му страните, пред Върховен касационен съд на Република България, на основание
чл.248, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6