ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. Благоевград , 10.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на десети март, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Росица Бункова
Петър Пандев
като разгледа докладваното от Росица Бункова Въззивно частно наказателно
дело № 20211200600184 по описа за 2021 година
Пред окръжният съд производството по делото е образувано по жалбата на М. Б. М. от
гр.Кюстендил и е за проверка на определение №90702/28.01.2021 год., постановено по чнд №2/21
год. по описа на РС Б
С цитираното определение РС е потвърдил атакуваното от М. постановление на прокурор от
Районна прокуратура гр. К= от 14.12.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 729/2018г. по описа на РУ на МВР Кюстендил (ДП № 659/2018г. по описа на Районна
прокуратура гр.К=).
Недоволна от така постановеното определение М.М. в срока за обжалване е депозирала
настоящата въззивна частна жалба, в която твърди, че същото е незаконосъобразно, както и
постановлението за прекратяване на наказателното производство на прокурор от РП К. и иска
отмяната им и връщане на делото на прокурора за продължаване на разследването по делото в
досъдебната му фаза, с указания за отвод на наблюдаващия прокурор, пълно и всестранно
разследване и правилно приложение на закона. Посочила е в жалбата, че решаващия съд не е
обсъдил и преценил доводите, които е изложила в жалбата си до РС, срещу атакуваното
прокурорско постановление.
Окръжният съд, в настоящия състав, като се запозна с изложеното в жалбата, с атакуваното
определение и събраните по делото доказателства, в правомощията си по чл.243, ал.8 от НПК,
намира следното:
Досъдебно производство № ДП № 729/2018г. по описа на РУ на МВР К. (ДП № 659/2018г. по
описа на Районна прокуратура гр.К. е образувано с постановление на РП К. от 26.07.2018г., за това
че на 09.07.2018 год. в съдебно заседание по гр.дело № 228/2013 г. по описа на КОС, пред съд -
КОС от свидетел устно съзнателно е потвърдена неистина — престъпление но чл. 290, ал. 1 от НК.
В хода на разследването са събрани гласни и писмени доказателствени средства, от които се
установяват следните факти:
В ОС К. е било образувано гр.дело № 228/2013г. по предявени от "Специализирани болници за
рехабилитация - национален комплекс“ /СБР — НК/ ЕАД гр. С. искове на основание чл. 108
Закона за собствеността, с ответник- М.М.. Гражданската претенция на ищеца, касаела следния
1
имот: масивна едноетажна сграда със застроена площ от 390 кв.м., състояща се от кухня със
застроена площ от 120 кв.м., столова със застроена площ от 180 кв.м. и зала от 90 кв.м., която била
построена в парцел, находящ се в гр. К. ул. „Ц. С. I" № 21. В хода на производството по това
гражданско дело на 09.07.2013г. като свидетел е разпитан д-р Ж. Н., който е заемал длъжността
директор на бившия Санитарно-курортен комплекс гр. Кюстендил. В хода на разпита на същия,
съдът е предявил на свидетеля протокол от 12.01.1999 год., като Неделчев заявил, че на този
протокол има негов подпис, че не е имало реално предаване на собствеността на реститутите на
имота, и че протокола е фиктивен.
Гражданската претенция по чл.108 от ЗС и спора за собствеността и предаването на имота е
разрешен с решение № 605/16.03.2017г. по дело № 4906/2015г. на Софийски апелативен съд,
което е влязло в законна сила. С това решение съдът е признал за установено по иска с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, че "Специализирани болници за рехабилитация -
национален комплекс" ЕОД е собственик на основание чл. 104, ал.1 и 2 от Закона за лечебните
заведения на масивна едноетажна сграда със застроена площ от 390 кв.м., състояща се от кухня със
застроена площ от 120 км.м., столова със застроена площ от 180 кв.м. и зала от 90 кв.м., построена
в УПИ XXVI-6100, кв. 294 по плана на гр. Кюстендил, ул. "Цар Симеон I" № 21, образуван от
бившия парцел X., имот пл. № 6100, в кв. 294 по плана на град Кюстендил, целият с площ от 749
кв. м, ведно със съответното на сградата право на строеж върху урегулирания поземлен имот, тъй
като по отношение на сградите не е настъпило възстановяване на правото на собственост на
наследниците на лицата, от които са отнети. С решението си САС е осъдил М.М. да предаде на
ищеца владението върху имота, както и е отменил нотариален акт № 60, т.1, рег. № 694, дело №
37/04.04.2012г., с който ответницата М. се е легитимирала като собственик по давностно владение
на спорния имот.
За да постанови това си решение, съставът на САС е събрал множество писмени и гласни
доказателства, вкл. е и назначил съдебно-техническа експертиза и видно от същото решение е
анализирал тези доказателства в съвкупност, като е кредитирал и напълно заключението на
посочената експертиза. От последното се установява, че вещите лица са се запознали с
кадастралните и регулационните планове на ЦГЧ на гр. К., както и с всички писмени
доказателства, касаещи собствеността на процесните две сгради и са заключили, че одържавените
сгради, собственост на наследници Б. не са съществували към 25.02.1992г.,във вида в който са
отчуждени, поради което спрямо тях не е настъпило възстановяване на правото на собственост в
лицето на наследниците им. От заключението се е установило, че отчуждените сгради са били
паянтови и тяхната дървена носеща конструкция е разрушена и е заменена с масивна конструкция,
при това последната е с друга конфигурация и височина. С оглед на това съдът в мотивите на
посоченото решение е приел, че върху мястото на одържавената жилищна сграда и навеса в имота
на Б. са изградени нови, по-големи, масивни постройки, поради което не е настъпила реституция
на отчуждените обекти по силата на закона. Този състав на съда е обсъдил и показанията на
свидетеля Ж. Н., който е заявил в разпита си, че е подписал приемо- предавателни протоколи от
12.01.1999 г. и в допълнението му ,с „реститутите“ на имота, но те били фиктивни, поради което и
фактически нищо реално не е предал от имота, а се разбрали, че една част от наема /имало
наемател в имота/ ще се получава от ре.ститутите, а друга – от СКК, тъй като на мястото на
старите сграда имало нова. Именно за тези показания пострадалата М.М. твърди, че са лъжливи и
е сезирала прокуратурата, въз основа на което е започнало и настоящето ДП, като се е разследвало
престъпление по чл.290,ал.1 от НК.
И въззивния съд, така както е сторил решаващия съд намира, че прокурорът правилно и
законосъобразно е прекратил настоящето досъдебно производство, поради липса на данни за
извършено престъпление по чл.290,ал.1 от НК от д-р Ж.Н.
На първо място следва да се посочи, че въззивната инстанция изцяло намира правните изводи на
районния съд, изложени в атакуваното определение за правилни и законосъобразни , като в
допълнение на тях намира следното:
Жалбоподателката в настоящето производство твърди, че за да постанови изводите си и прокурора
и РС са се базирали единствено на „незаконосъобразното“ решение на САС, постановено по дело
№ 4906/2015г, което било постановено само въз основа на „изолираните показания на св.Ж. Н.“ и
2
на заключението на вещите лица, изготвили техническата експертиза, без да се анализира
особеното мнение на едно от тях. Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
298. (1) от ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото
основание и, че съгласно чл. 297 от ГПК-влязлото в сила решение е задължително за съда, който
го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. С една дума
какво е мнението на една от страните, след като решението на САС е влязло в законна сила е
обстоятелство без значение за спора, тъй като той вече е решен от компетентния за това орган и се
ползва със сила на присъдено нещо. На следващо място, видно от мотивите на съда, постановил
така посоченото решение основното доказателство не са показанията на свидетеля Неделчев, а
заключението на експертизата и писмените доказателства по делото и последните само
потвърждават посоченото от свидетеля Н.- че имота не е съществувал във вида, в който е посочен
от Областния управител при реституирането му. С оглед на това и не може да се прави извод, че Н.
е лъжесвидетелствал по делото. Пострадалата иска нов доказателствен анализ за собствеността
върху процесните сгради, но този въпрос, както се посочи по-горе и е бил решен с влязло в сила
съдебно решение, което не се основава единствено на показанията на свидетеля Н. а предимно на
други доказателства. Верни са и изводите на прокурора за това, че престъплението не е извършено
от субективна страна, то може да бъде осъществено само при условията на пряк умисъл, тъй като
както се посочи по-горе действително е установено, че сградите не са съществували във вида в
който са били отчуждени и именно това обстоятелство е посочил свидетеля Н.
На следващо място следва да се посочи, че въззивната инстанция възприема за правилни и
изводите на прокурора, респ. на районния съд, че по делото има данни, за това, че Неделчев е
извършил престъпление по чл. 310, ал.1 вр. с чл. 308, ал.1 от НК, като в качеството си на
длъжностно лице - Директор на Санитарно-курортен комплекс гр. К. е отразил факти и
обстоятелства в приемо-предавателен протокол от 12.01.1999 г. и в допълнението му, които не са
отговаряли на действителното положение, а именно, че предава на наследниците на Г. и Р. З. Б.
поземлен имот в гр.Кюстендил, ул."Ц. С. I" № 21, с площ от 749 кв.метра, ведно с находящите се в
него сгради, а именно масивна къща със застроена площ 90 кв.метра и навес-гараж с площ 90
кв.метра, но в предвид обстоятелството, че давността за наказателно преследване на такова
престъпление е изтекла /изтекъл е предвидения в чл.80, ал.1, т.З от НК срок/.
На последно място следва да се посочи по възражението на пострадалата, че иска отвод на
прокурора, че това не е в прерогативите на съда, поради което и следва да го остави без обсъждане.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №90702/28.01.2021 год., постановено по чнд №2/21 год. по описа
на РС Б., с което е потвърдено постановление на прокурор от Районна прокуратура гр. К. от
14.12.2020г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 729/2018г. по описа на РУ на
МВР К. (ДП № 659/2018г. по описа на Районна прокуратура гр.К.).
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3
4