Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260085/24.6.2021г.
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
апелативен съд - гражданско отделение, в открито заседание на девети юни,
двехиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при участието на секретаря
Ю.К.,
като разгледа докладваното от съдията Д.
Джамбазова в.гр.дело № 57/21 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна
жалба, подадена от пълномощника на М.С.К. от гр.Варна срещу решение №
260649/23.10.2020 г. по гр.д.№ 143/2017 г. на Окръжен съд – Варна в частта му, с която съдът е уважил иска по чл.135 от ЗЗД, предявен от Д.С.Д. против М.С. Г., заместена в хода на процеса от наследницата си по закон Е.П.П. и против М.С.К..
Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и
за отхвърляне на иска.
В
подаден писмен отговор пълномощникът на Д.С.Д. оспорва въззивната жалба и
изразява становище за правилност на решението.
Въззивната
жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени
доказателсвата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският
апелативен съд приема за установено
следното:
Предявен
е иск от Д.С.Д. против М.С.Г. и против М.С.К., с правно основание чл. 135 от ЗЗД за
обявяване за недействителен спрямо ищцата на договор за дарение, с който М.Г. е дарила на внучката си М.К. идеални части от
описания в исковата молба недвижим имот.
Оспорвайки
иска, ответницата М.С.К. твърди, че: ищцата няма качеството на кредитор; не е
знаела за предявения иск за отмяна на извършеното дарение на 1/3 ид.ч. от имота
от Д.Д. на М.Г.; оспорва, че атакуваната сделка има увреждащо
действие спрямо ищцата.
Поради
смърт на ответницата М.Г. в
хода на процеса, съдът е конституирал наследниците й по закон - Е.П.П. и Ц.Н.Г., като с решението производството по отношение на Ц.Г. е
прекратено поради отказ от наследството на М.С.Г.
С определение от с.з. на 28.04.2021 г. като
въззивник пред
настоящата инстанция е
конституирана Е.П.П., чийто пълномощник представя удостоверение от РС-Варна по
ч.гр.д.№ 1985/2021 г. за вписан отказ от наследството на М.С.Г. с
определение № 261732/11.02.2021 г. и искане за прекратяване по отношение на нея
на въззивното производство.
С молба вх.№ 262103/26.04.2021 г., предвид
отказа от наследство на Е.П., пълномощникът на ответницата К. претендира да
бъде обезсилено обжалваното решение, а
въззивното производство – прекратено поради недопустимост, тъй като ищцата не е насочила иска си срещу
призовани наследници на М.Г. от следваща,
пета степен.
След
като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност,
Варненският апелативен съд приема за установено следното:
Безспорно
е, че пред първоинстанционния съд Е.П. не е представила доказателства за валиден отказ от наследството на М.Г.. Пред
настоящата инстанция са представени и приети: заявление за отказ от наследство от Е.П. вх.№
57497/14.09.2020 г., разпореждане № 30466/14.09.2020 г. на РС-Варна, молба вх.№
58323/24.09.2020 г., разпореждане № 31132/2.10.2020 г. на РС-Варна, молба вх.№
58894/12.10.2020 г. и определение № 10950/5.11.2020 г., всички - по ч.гр.д.№ 20203110111267/2020 на РС-Варна, установяващи, че в
рамките на първоинстанционното производство Е.П. е извършвала
пред РС-Варна действия по отказ от наследството на М. Г.,
приключили с прекратяване на ч.гр.д.№ 267/2020 г. на РС-Варна. Следователно, макар и конституирана като ответник - в качеството й на наследник по закон на починалата М.Г.,
страната не е извършила действия, установяващи мълчаливо приемане на
наследството преди валидния отказ от
11.02.2021 г. Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими действия от личен характер и могат да се извършат
единствено от призования към наследяване, но те трябва да бъдат ясни и установени и да сочат действителната
воля на наследника - за приемане или не - на наследството. Всички действия на Е.П.,
която - макар и редовно призована за заседанията, не се е явявала, а е
извършвала пред РС-Варна действия за отказ от наследството на М.Г., водят до
извод, че тя не е приела откритото в хода на производството наследство.
Следователно, постановеното по отношение на нея решение следва да бъде
обезсилено като недопустимо.
За ищцата Д.С.Д. съществува правен интерес от
продължаване на процеса само срещу въззивницата М.К. – приобритател по
оспорваната сделка, тъй като предявеният иск обезпечава непарично притезание за
връщане на имота, произтичащо от отказаната й издръжка, последвана от отмяна на
извършеното дарение в полза на починалата М.Г. Правният интерес от продължаване
на производството по иска по чл.135 от ЗЗД само срещу приобретателката по
оспорваната сделка, безспорно извършена преди вписване на исковата молба по
чл.227 б.“в“ ЗЗД следва от това, че от евентуалното му уважаване следва
възстановяване по отношение на страните, вкл. и спрямо приобретателя на
първоначалното правно положение, в т.ч. - отпадане на постановената в чл.227
ал.5 ЗЗД противопоставимост на придобитите преди вписването на исковата молба
права от страна на приобретателката М.К., поради което възражението за
недопустимост на иска по отношение само на въззивницата е неоснователно.
Не се спори между страните, установява се от доказателствата
по делото, че с договор за дарение по нот.акт № 39, том VII, дело №
2347/06.09.1077 г. на Варненския нотариус, ищцата Д.С.Д. е дарила на сестрите
си – М.и С. по 1/3 ид.ч. от собствената си жилищна сграда в гр.Варна,
ул."Цар Асен" № 26 и по 1/6 ид.ч. от дворното място с площ от 632
кв.м., съставляващо бивш парцел IV, дворище 5 и 6 в кв. 445, на I-ви подрайон
на гр.Варна.
С
нотариална покана от 09.02.2016 г., предвид извършеното преди години дарение и
нуждата й от средства, Д.Д. поканила сестрите си М.С. Г. и С.С. Л. да й
заплащат месечна издръжка в размер на по 300 лева, с уведомление, че при отказ
ще предяви иск за отмяна на дарението по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД. Поканата е
получена от М.С.Г., чрез М.С.К. - на 10.02.2016 г.
С
нотариална покана от 16.02.2016 г. М.С. Г. и С.С.Л. са уведомили Д.Д., че нямат
възможност за заплащане на исканата издръжка.
На
18.04.2016 г. Д.Д. е предявила иск против М.Г. и С.Л. за отмяна на дарението,
предмет на гр.д.№ 1305/2016 г. на ВОС и е вписала исковата молба на 27.07.2016 г.
Искът по чл.227, ал.1, б.“в“ от ЗЗД е уважен и дарението от Д.С.Д. в полза на М.С.
Г., предмет на нот.акт No 39, том VII, дело No 2347/06.09.1977 г., е отменено.
С договор за дарение по нот.акт №
20, том 2, рег.№ 1955, дело № 165/21.07.2016 г., М.С.Г. е дарила на внучката си
М.С.К. собствения си, описан по-горе недвижим имот.
Показанията на свид.Д. – син на ищцата установяват, че през м.02.2016 г.
майка му поканила писмено сестрите си да й заплащат издръжка, а при отказ - да
я допуснат в подарения имот на ул.“Цар Асен“ в гр.Варна. През месец април
същата година свидетелят чул разговор в беседката на двора между сестрите М. и
С., че след получаване на нотариални покани от ищцата, възнамеряват да
прехвърлят подарените части на внучките си.
Показанията на свид.Д. – приятелка на ответницата Г. установява, че през
2015 – 2016 г. М. споделяла за имотни проблеми, а по-късно и за имотни дела с
голямата си сестра си, без да уточнява с кой имот са свързани споровете.
За уважаване на иск
по чл.135, ал.1 от ЗЗД ищецът следва да установяви кумулативно: наличието
на съществуващи спрямо длъжника права,
действие на длъжника, увреждащо интересите на кредитора и знание за увреждането, което се предполага, съобразно чл.135,
ал.2 от ЗЗД.
Настоящата инстанция приема, че качеството на кредитор за ищцата е възникнало при
получаването на отправената до надарената през 1977 г. М. Г. нотариалната покана на 10.02.2016
г. – преди извършването на атакуваната прехвърлителна сделка. Влязлото в
сила решение по гр.д.№ 1305/2016 г. на ВОС за отмяна на дарението по чл.227,
ал.1, б.“в“ от ЗЗД и последващото дарение от М.Г. в полза на внучката й - М.К.
са увредили правата й на кредитор, тъй като са осуетили връщането на имота.
В случая е приложима разпоредбата на чл.135, ал.1 от ЗЗД,
тъй като - независимо от момента на вписване на исковата молба по чл.227, б.„в“
от ЗЗД, ответниците са знаели за увреждането. По делото е установено, че
вземането е възникнало преди увреждащото действие /претендирана издръжка, за
която ответницата М.Г. е уведомена с нотариална покана и е предявен иск по
чл.227,б.“в“ от ЗЗД за отмяна на дарението от 1977 г./ Обстоятелството, че
вземането не е безспорно и че спорът е разрешен след увреждащото действие е
ирелевантно за момента на възникване на вземането и за приложимостта на чл.135
от ЗЗД /р.№ 45/1.06.2011 г. по гр.д.№ 450/2010 г. III г.о.
на ВКС на РБ/. Неправилно съдът е приел, че вземането е възникнало с влизането
в сила на решението по иска с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД, което е
обосновало извода му за приложимост на хипотезата на чл.135, ал.3 от ЗЗД.
Установено е качеството на ищцата на кредитор и че ответниците
са действали в нейна увреда - дарението между тях е извършено с цел тя да не
може да върне имота си при положителен изход на спора. От момента на връчване
на нотариалната покана – 10.02.2016 г., до вписването на исковата молба на
27.07.2016 г., ответницата Г. е могла да получи информация за предявени срещу
нея искове; показанията на свид.Д. установяват, че през м.април 2016 г. тя е
коментирала необходимост от прехвърляне на имота поради предстоящи дела със
сестра й – ищцата. Следователно, процесното дарение е извършено именно с цел
увреда на ищцата, за да се осуети връщането на имота, което обосновава приложимост на чл.135, ал.1 от ЗЗД.
С оглед изложеното, съдът намира, че
искът на Д.Д. против М.С.К., за обявяване за недействителен спрямо ищеца на
договор за дарение, обективиран в нот.акт № 20, том ІІ, рег. № 1955, дело №
165/21.07.2016г. на нотариус Ана Пачолова, рег. № 537 на НК, с район на
действие ВРС, по силата на който М.С.Г. дарява на внучка си М.С.К. 51,67 кв.м.
ид.ч. от ПИ № 10135.1505.193 по КК на гр. Варна с площ от 316 кв.м., ведно с
1/3 ид.ч. от изградената в имота сграда с идентификатор № 10135.1505.193.1 по
КК на гр. Варна, със застроена площ от 55 кв.м. е основателен и следва да бъде
уважен.
Макар искът да е уважен по ал.3 на
чл.135 от ЗЗД, крайният резултат от спора е идентичен, поради което обжалваното
решение спрямо ответника М.К. следва да бъде потвърдено. По реда на чл.38, ал.2
от ЗА въззивницата следва да заплати на адв.Т.П. *** сумата от 2030.00 лева,
определена по чл.7, ал.2,т.4 от Наредба № 1.
По
изложените съображения, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 260649/23.10.2020 г.
по гр.д.№ 143/2017 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА, в която
съдът е уважил иска по чл.135 от ЗЗД, предявен от Д.С.Д., по отношение на Е.П.П..
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 260649/23.10.2020 г.
по гр.д.№ 143/2017 г. на Окръжен съд – Варна В ЧАСТТА му, с която е уважен
искът, по чл.135 от ЗЗД, предявен от Д.С.Д., ЕГН **********,
с адрес *** против М.С.К., ЕГН ********** с адрес: ***.
ОСЪЖДА М.С.К.,
ЕГН ********** с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т.П. *** сумата от 2030.00 лева
по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението
може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.