№ 282
гр. Варна, 26.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радослав Кр. Славов
Членове:Дарина Ст. Маркова
Женя Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно частно
търговско дело № 20223001000198 по описа за 2022 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК във връзка с чл.121 от
ГПК, образувано по частна жалба на „Адмирал Груп 3“ ЕООД със седалище
с.Смолница, община Добрич, срещу определение № 18 от 20.01.2022г. по
търг.дело № 142/21г. по описа на Добрички ОС, с което е прекратено
производството пред Добрички окръжен съд и делото е изпратено по
подсъдност на Добрички районен съд.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно.
Оспорва приетото от съда, че по делото са предявени десет иска за
заплащане на арендно възнаграждение за пет стопански години по два
отделни арендни договора всеки с цена по 5 850.26лв. Твърди че предявената
с исковата молба претенция е за сумата 29 251.30лв. по фактура №
********** от 10.02.2021г. Твърди че сумата представлява сбора на наемното
възнаграждение за пет стопански години по два договора за преаренда на
земеделска земя от 02.12.2015г. Твърди че никъде не е искано отделно
заплащане за различните години или за различните договори. Твърди че
исковата сума по фактурата като главница е една и произтича от едно
правоотношение.
Излага че действително в исковата молба са изложени твърдения за
съществуването формално на два различни договора, но твърди че се касае за
1
едно правоотношение, тъй като договорите са сключени между едни и същи
страни, на една и съща дата и при едни и същи условия, а разликата е само в
землищата, в които се намират имотите. Твърдят че е налице едно
правоотношение, тъй като е издадена една фактура. Твърди че вземането за
всяка стопанска година не представлява самостоятелно вземане.
Позовава се и на нормата на чл.69 ал.1 т.6 от ГПК като твърди че се
касае за периодично плащане, произтичащо от единен правопораждащ факт.
Моли съда да отмени обжалваното определение.
От насрещната страна по жалбата „Йонивел“ ООД със седалище
гр.Добрич, в срока по чл.267 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който
изразява становище за неоснователност на подадената частна жалба и моли
съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е
допустима.
По жалбата, съдът намира следното:
Производството по търг.дело № 142/21г. по описа на ДОС е образувано
по предявени осъдителни искове от „Адмирал Груп 3“ ЕООД срещу
„Йонивел“ ЕООД за незаплатени арендни плащания по два договора за
преаренда на земеделски земи от 02.12.2015г. за пет стопански години,
дължими в края на периода на договора и за обезщетение за вреди от забава в
плащането им за периода от 03.10.2020г. до 04.08.2021г., преди завеждане на
иска в съда. С обжалваното определение първоинстнационният съд е приел че
са предявени обективно съединени десет иска, всеки от тях с цена под
25 000лв., поради което и на основание чл.104 т.4 от ГПК, исковете се явяват
родово подсъдни на районен съд, прекратил е производството по делото и го
изпратил на ДРС.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде
потвърдено по следните съображения:
С оглед изложените в исковата молба твърдения за сключването на два
отделни договора за преаренда на земеделски земи от 02.12.2015г. въззивният
съд намира, че претенциите за незаплатени арендни плащания по всеки от тях
представляват два самостоятелни иска, обективно кумулативно съединени с
исковата молба. Макар и в исковата молба претенцията да е посочена общо,
2
като сбор от незаплатени аренди вноски по двата договора за всяка стопанска
година, определящо за броя на исковете са твърденията на ищеца за
индивидуализация на субективните му права: правопроизводящ факт,
съдържание на правото и носителите на правоотношението. Поради което и
при твърдения за два отделни договора за преаренда са налице два отделни
правопроизводящи факта и отделни права по всеки от договорите, независимо
от идентичността между страните по договорите и еднаквата регламентация
на правоотношенията. С исковата молба ищецът предявява две спорни права
за незаплатени арендни вноски по всеки от двата договора. Издадената обща
фактура за вземанията по двата договора не променя индивидуализацията на
спорното право.
Самостоятелни са претенциите и за обезщетение за вреди от забава в
плащанията на вземанията по всеки от двата договора.
Налице е нередовност на исковата молба с оглед констатирано
противоречие между твърденията за два отделни договора и петитума за
осъждане на обща сума за главница и обща сума за лихви за забава, която
следва да бъде отстранена от първоинстанционния съд по реда на 129 от ГПК.
Но доколкото в настоящето производство цената на всеки от обективно
кумулативно съединените искове може да бъде определена от въззивния съд
съобразно посочените цена на арендно плащане за декар и броя на декарите,
предмет на всеки от двата договора, и същите са съответно 8 144лв. по
договора за 77.571 дка и 21 106.37лв. по договора за 201.013 дка, въззивният
съд намира че всеки от двата иска за незаплатени арендни вноски е с цена под
25 000лв., поради което и на основание чл.104 т.4 от ГПК исковете са
подсъдни на районен съд. На районен съд са подсъдни и исковете за
акцесорните претенции.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 18 ОТ 20.01.2022г. на Добрички ОС
по търг.дело № 142/21г.
3
Определението не подлежи на касационно обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4