№ 13163
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110135840 по
описа за 2022 година
РЕШЕНИЕ
21.11.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 35840/2022 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу П. П. Б., като се твърди, че ответника
бил потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр. ......................, офис,
част от пети етаж, аб. № 400605. Поддържа, че е доставил топлинна енергия, която била
ползвана от ответника без правно основание, с което последният се бил обогатил за сметка
на ищеца на стойност 3975,93 лева за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г. Навежда
доводи, че ответника не бил заплатил топлинната енергия, поради което бил изпаднал в
забава и дължал мораторна лихва в размер на 565,36 лева за периода от 31.05.2019 г. до
09.05.2022 г. Излага съображения, че била предоставена услугата дялово разпределение,
като се дължала сумата от 5,04 лева, представляващи цена на услугата дялово
1
разпределение, която била потребена без правно основание за периода от м.04.2019 г. до
м.10.2020 г., а освен това се дължала и мораторна лихва върху тази главница в размер на
сумата от 1,88 лева за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г. Твърди, че е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал правен
интерес от предявените искове. Иска да бъде признато за установено, че ответника дължи
претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който
претенциите се оспорват. Твърди, че не е абонат на ищцовото дружество, както и че не е
потребявана топлинна енергия, за което се искало плащане от ищцовата страна. Поддържа,
че претенцията е недоказана, като излага съображения, че доказателствата са били изготвени
от ищеца, а част от тях не били и представени по делото. Навежда доводи, че за процесния
период имотът не е бил обитаем, а отоплителните тела са били изключени, а освен това не
било извършвано измерване на уредите в имота за отчитане на топлинната енергия, като
освен това ищецът бил представил доказателства, че за имота не се извършвала услугата
дялово разпределение. Излага съображения, че не били представени доказателства, че
партидата с абонатния номер касаела именно ответника, а освен това не била налице
хипотеза на неоснователно обогатяване. Твърди, че ищецът не бил доказал, че реално е
извършил доставки на топлинна енергия. Поддържа, че ищецът не бил доказал как е бил
формиран размера на претенцията. Навежда доводи за неоснователност на акцесорната
претенция за мораторна лихва, тъй като не било ясно как същата е била формирана, а
отделно от това не бил изпадал в забава тъй като не му била връчвана нито покана, нито
фактура за претендираните суми.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е доставил топлинна енергия до стопанския
обект на ответника и да е извършил услугата дялово разпределение; 2) ответникът реално да
е потребил доставената топлинна енергия; 3) да липсва валидно правно основание – тоест
годен правопораждащ юридически факт, от който между страните да е възникнало валидно
правоотношение, чийто централен елемент е разместването на имуществени блага, а именно
– доставянето и потреблението на топлинна енергия и услугата дялово разпределение.
Представен е Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 17, том I, рег. № 588,
нот. дело № 16/2005 г., като се установява, че П. П. Б. е станал собственик на целия пети
етаж на партера и мецанина с площ от 430 кв. м. на сграда, находяща се в гр. ....................
Приложено е Заявление от 18.06.2019 г. от „АЕ“ АД, с което последното е поискало
от „ТС“ ЕАД да бъде закрита партида за доставяне на топлинна енергия на адрес гр.
..................., ет. 5, поради прекратяване на наемните отношения. Към заявлението са
представени предизвестие за прекратяван на наемен договор и договор за наем на процесния
имот, сключен с П. П. Б..
Съгласно правилото на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
В правилото на § 1, т. 43 ДРЗЕ (отм., ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е
регламентирано, че „Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди“ е
2
физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.нето на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
Следователно, съдът намира, че доколкото и между страните не се спори в случая
процесният недвижим имот е такъв касаещ стопанско ползване, поради което с оглед
дадената дефиниция и доколкото липсват доказателства за сключен писмен договор, като
валидно правно основание за доставка на топлинна енергия, то страните следва да се уредят
на основата на извъндоговорните източници на облигационни отношения – чрез института
на неоснователното обогатяване.
Приети и неоспорени са заключенията на СТЕ и ССчЕ. От заключението на СТЕ се
установява, че периодите м.04.2019 г. – м.04.2020 г. и м.5.2020 г. до м.04.2021 г. топлинната
енергия за СТЕ е отчитана на базата на „служебен отчет“, също така е доставена топлинна
енергия за сградна инсталация, а разходът на БГВ е определен на базата на 1 бр. изправен
водомер за топла вода, като експертът е изяснил, че за периода от м.05.2020 г. до м.04.2021
г. БГВ не е била ползвана. Посочено е, че стойността на топлинната енергия за процесния
период в размер на 3986,27 лева.
3
От заключението на ССчЕ се изяснява, че за процесният период няма извършени
плащания за погасяване на дължимите суми. Уточнено е, че размер на дължимата сума за
мораторна лихва за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. е в размер на 29,86 лева.
Съдът, като извърши преценка на заключението на СТЕ и ССчЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещите лица са отговорили изчерпателно на
поставените задачи, като липсват доказателства, че същите са недобросъвестни или
заинтересовани от изхода на правния спор.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че безспорно е
установено, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния топлоснабден имот на
ответника, а последният е потребил същата.
Правно основание по смисъла на чл. 59, ал. 1 ЗЗД представлява валиден юридически
факт (титул), чийто централен елемент е разместването на имуществени блага. В случая, тъй
като ответникът носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно
основание, а по делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че такова е налице,
то с оглед неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е длъжен да
приеме недоказаният факт за неосъществил се в обективната действителност – арг. чл. 154,
ал. 1 ГПК. Следователно след като ищецът е доставил, а ответникът е потребил топлинната
енергия без наличието на правно основание последният се е обогатил за сметка на ищеца,
поради което и настоящият съдебен състав намира, че са налице всички материални
предпоставки на предявената кондикционна претенция, поради което и главният иск следва
да бъде уважен до размера на сумата от 3975,93 лева – с оглед основният принцип в
българският граждански процес – за диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК).
С оглед изводите на кредитираното заключение на СТЕ, съдът намира, че за
процесният период е извършена услугата дялово разпределение, като същата е ползвана без
валидно правно основание от ответника, поради което същият дължи да заплати
равностойността на услугата, с което се е обогатил без основание за сметка на ищеца,
поради което претенцията следва да бъде уважена за сумата от 5,04 лева.
Исковете за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 ЗЗД са обусловени от изхода на производството по главните искове. Въпреки това
настоящият съдебен състав намира, че същите са неоснователни. При вземане за
неоснователно обогатяване, последното става изискуемо към момента на имущественото
разместване, но за да длъжникът да изпадне в забава е необходима покана – така Решение
№ 176/13.06.2012 г. по т. д. № 1078/2010 г. на ВКС , I т.о.; Решение № 224/2013 г. по т. д.
№ 981/2012 г. на II т.о. В случая по делото не са представените писмени доказателства, с
които ищецът е поканил ответника да заплати доброволно суми за главница и лихви, респ.
ответникът действително да е получил покана за доброволно изпълнение. В тази насока
съдът намира, че доколкото за процесния период ответникът не е изпадал в забава поради
липса на покана, то само на това основание претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Следователно при неблагоприятните последици на доказателствената тежест, съдът е
длъжен да приеме недоказаните факти за неосъществили се в обективната действителност –
арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. За пълнота трябва да се посочи, че по делото е представено писмо и
обратна разписка (л. 15-16 в кориците на делото), но същите няма данни действително да са
връчени и същите следват процесния период, поради което мораторна лихва би могла да се
дължи едва след изтичане на срока на поканата, които е след периода. Освен това трябва да
се отбележи, че не може от посоченото в писмото да се направи категоричен извод за
4
основанието на което ищецът претендира сумите, за да е ясно, че се касае за кондикционна
претенция, съответно същата да води до изпадането на длъжника в забава. В тази насока от
писмото не може да се направи и категоричен извод за какви суми се претендира – за
главница и/или лихви, доколкото и двете са споменати като вземания, респ. за кой период, а
в поканата за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, следва да се ясно и точно посочено
какви вземания са претендират, респ. на какво основание – което в случая не е сторено.
Трябва да се изясни и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на
мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за
изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според
правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е
резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е
изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т.е. определеният срок и в двата
случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този
смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с
правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в
закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и
без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с
изискуемостта на вземането (чл.114, ал.1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона
случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59,
ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото
на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал .1 ЗЗД, въпросът
за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за
ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2
ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати
обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател
ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В
хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не
е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска
изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при
общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня
на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на
кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС,
IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/ 2009 г., I. г.о. В изложения по-горе
смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на
ОСГТК на ВКС.
По делото не са сочени, респ. не са събрани доказателства, че ответникът е погасил
дължимите суми чрез плащане, поради което предвид неблагоприятните последици на
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт за неосъществил се в
обективната действителност – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК.
5
Неоснователни са съображенията на ответника как били формирани сумите за
дължимата топлинна енергия. В случая претенцията е кондикционна, като експертът по
кредитираната СТЕ, подробно е обяснил как са формирани вземанията на ищеца, като е
направен и извод, че извършените изчисления от техническа гледна точка съответстват на
действащата през периода нормативна уредба.
Ирелевантни са съображенията за номера на партидата. Съща няма отношение към
предоставянето на топлинната енергия, респ. за пораждането и погасяването на
облигационните отношения между страните.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендират деловодни
разноски разполагат и двете страните.
Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е доказал, че реално е
сторил такИ., поради което и съобразно уважената част от исковете и на основание чл. 78,
ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37 ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП следва да му се
присъди сумата от 839,43 лева, представляващи деловодни разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
Ответникът е поискал присъждането на деловодни разноски, но не е доказал, че
реално е сторил такИ., вкл. и за адвокатско възнаграждение – вж. т. 1 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, поради което не следва да на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да му се
присъждат деловодни разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. П. Б., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ......................, че дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК:..................., със седалище и адрес на
управление: гр. ...................., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, сумата от 3975,93 лева, представляваща стойност на ползвана без
правно основание топлинна енергия за имот находящ се в гр. ......................, офис, част от
пети етаж, аб. № 400605 за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 18.05.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 5,04 лева, представляващи
стойност на услугата дялово разпределение ползвана без правно основание за периода от
м.04.2019 г. до м.10.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че се
дължи сумата от 565,36 лева, представляващи мораторна лихва върху главницата за
топлинната енергия за периода от 31.05.2019 г. до 09.05.2022 г., както и сумата от 1,88 лева,
представляващи мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за периода от
31.05.2019 г. до 09.05.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК пот 07.06.2022 г. по ч. гр. д. № 25832/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСЪЖДА на основание на основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК, във вр. чл. 37
ЗПр.Пом., във вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП П. П. Б., ЕГН: ********** да заплати на „ТС“ ЕАД,
ЕИК:..................., сумата от 839,43 лева, представляващи деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното и заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
6
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7