№ 13204
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20221110133506
по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Предявени са e от ищеца „ФИРМА” АД срещу ответника С. А. И.
искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено дължимост на сумата 1294,92 лв.,
представляваща потребена вода в имота в /населено място/, договорна сметка
..., клиентски № ... за периода от 05.03.2020 г. до 23.6.2021 г. ведно със
законна лихва от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 12,29 лв. за периода от 23.08.2020 г. до 23.07.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.01.2022 г. по ч.гр.д. № 69409/2021 г. на Софийски районен съд, 166
състав.
Ищецът „ФИРМА” АД твърди, че между страните е налице
облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия на
„ФИРМА” АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги и че за
процесния период е доставил на ответника ВиК услуги в посочения обект,
които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер
като за процесния период на база отчетени показания редовно е издаване
ежемесечна фактура за потребените и начислени ВиК услуги в имота.
Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производства.
Ответникът С. А. И., редовно уведомена не е депозирал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
В подаденото в заповедното производство възражение по чл. 414 ГПК
1
се изразява несъгласие с претендираните суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между
страните облигационно правоотношение, че за процесния период ищецът е
доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято
стойност възлиза на претендираните суми, както и по предявения иск чл. 86,
ал. 1 ЗЗД наличие на главен дълг, изпадане на длъжника в забава и размер на
обезщетението за забава поне в исковия размер.
В случая, посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическите състави на
вземанията, са безспорни между страните. За да достигне до този извод, съдът
съобрази липсата на оспорване от страна на ответника, което анализира във
връзка с приетата като доказателство по делото и не оспорена от страните
разпечатка от имотния регистър към АВ. Ето защо, при липсата на оспорване
относно релевантните за спора факти съдът прие тяхното осъществяване за
установено по делото, поради което предявения от ищеца искова претенция е
основателна и следва да бъде уважена изцяло, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на заявлението до окончателното плащане.
При този изход на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, право на разноски възниква за ищеца. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото
производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в заповедното производство в размер на 26,14
лева – платена държавна такса в заповедното производство и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева – определено от съда възнаграждение
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в
исковото производство в размер на 75,65 лева – платена държавна такса в
исковото производство и юрисконсултско възнаграждение определено от
съда в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
извършените действия, материалния интерес, фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД , че С. А. И., ЕГН ********** с адрес
/населено място/ ДЪЛЖИ НА „ФИРМА” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „... III” № ... сумата 1294,92 лв.,
представляваща потребена вода в имота в /населено място/, договорна сметка
..., клиентски № ... за периода от 05.03.2020 г. до 23.6.2021 г. ведно със
законна лихва от 02.12.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 12,29 лв. за периода от 23.08.2020 г. до 23.07.2021 г., за които суми
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 11.01.2022 г. по ч.гр.д. № 69409/2021 г. на Софийски районен съд, 166
състав.
ОСЪЖДА С. А. И., ЕГН ********** с адрес /населено място/ ДА
ЗАПЛАТИ НА „ФИРМА” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
гр. София, гр. София, бул. „... III” № ... на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
76,14 лева – разноски в заповедното производство и сумата 175,65 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3