№ 367
гр. Сливен, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Ян. Блецова Калцова
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
частно гражданско дело № 20212200500461 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. Д. А.. чрез пълномощника адв. Ю.П.
против Разпореждане №266877/16.07.2021г. по гр.д.№3998/2020г. на СлРС, с което е
върната подадената от В. Д. А.. чрез адв. Петрова жалба против Решение
№260330/26.05.2021г. по гр.д.№3998/2020г. на СлРС, като подадена след изтичане на
срока за обжалване.
В жалбата пълномощникът адв. Петрова посочва, че е просрочила с един ден
преклузивния срок за подаване на жалба, като тази грешка прави за пръв път. Посочва,
че от два месеца не се чувствала много добре и не била постоянно в кантората, поради
което явно е объркала броенето на дните за обжалване. Посочва, че търсила възможен
по-краен рок, за да е по-съсредоточена и внесла жалбата на 24.06.2021г. към 16,30 часа.
Посочва, че вината е лично нейна, независимо от причините, но не желае заради
нейната грешка да страда доверителката й, още повече, че закъснението е само един
ден. Моли съда да даде ход на жалбата против решението.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на частната жалба от
насрещната страна – „Теленор България” ЕАД, гр. София чрез пълномощник адв. Ц.,
който оспорва жалбата като неоснователна. Намира обжалваното разпореждане за
правилно и законосъобразно и моли за потвърждаването му. Посочва, че срокът за
обжалване на постановеното по делото решение е изтекъл на 23.06.2021г., а въззивната
жалба е подадена на 24.06.2021г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за
1
обжалване. Частната жалба нямала и характера на молба по чл.64 от ГПК за
възобновяване на срока за обжалване. Не се касае за особени непредвидени
обстоятелства, а за лична грешка на страната относно преброяването на срока за
обжалване.
От фактическа страна, въззивният съд установи следното:
Производството по гр.д.№3998/2020г. по описа на Сливенски районен съд е
образувано въз основа на искова молба, подадена от „Теленор България” ЕАД, гр.
София против В. Д. А.., с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване искове по чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. 79 и 92 от ЗЗД, за
установяване дължимостта на вземания по издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК.
В производството пред СлРС ответницата А. е била представлявана от
пълномощника – адв. Ю.П., надлежно упълномощена.
Разглеждането на делото пред първа инстанция е приключило с постановяване на
Решение №260330/26.05.2021г. по гр.д.№3998/2020г. на СлРС, което исковите
претенции са уважени частично.
Препис от Решението е връчено на ответницата В. Д. А.. чрез пълномощника й
адв. Ю.П. на 09.06.2021г.
На 24.06.2021г. е подадена въззивна жалба против Решение №260330/26.05.2021г. по
гр.д.№3998/2020г. на СлРС от В.А. чраз адв. Петрова. С обжалваното разпореждане
№266877 от 16.07.2021г. по гр.д.№3998/2020г. районният съдия е приел, че жалбата е
просрочена и е върнал същата.
Препис от разпореждането е връчено на В.А. на 29.07.2021г. Частната жалба е
подадена на 03.08.2021г.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.259, ал.1 от ГПК, въззивната жалба се подава в
двуседмичен срок от връчването му на страната.
В случая, ответницата в първоинстанционното производство В. Д. А.. е получила
препис от решението на 09.06.2021г. чрез пълномощника адв. Петрова /редовно
2
връчване, съгласно чл.45 и чл.51 от ГПК/, като двуседмичния срок за подаване на
въззивна жалба е изтекъл на 23.06.2021г., съгл. правилото на чл.60, ал.4 от ГПК.
Следователно подаването на въззивната жалба на 24.06.2021г. е просрочено –
направено след изтичане на преклузивния срок за обжалване.
Подадената след изтичане срока за обжалване жалба се връща, съгласно
императивната разпоредба на чл.262, ал.2, т.1 от ГПК, както правилно и
законосъобразно е торил първоинстанционния съд, извършващ проверката по чл.262 от
ГПК.
Следва да се посочи, че всички изложени в жалбата факти и съображения
посочват, че е налице грешка у страната относно броенето и изтичането на срока за
обжалване, но тази нейна субективна грешка не обуславя неправилност на
постановеното връщане на въззивната жалба и не е основание за отмяна на
обжалваното разпореждане. Процесуалните норми относно сроковете за обжалване,
броенето им и последиците при пропускането им са императивни и не могат да се
дерогират от съда, който е длъжен да ги прилага стриктно.
Следва да се отбележи и че страната не е направила искане по чл.64, ал.2 от ГПК
до районния съд, който е компетентен да го разгледа, нито такова се съдържа в
настоящата частна жалба.
С оглед изложеното, като е върнал жалбата, поради просрочието й, районният
съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се потвърди.
Частната жалба против него се явява неоснователна.
Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №266877/16.07.2021г., постановено по гр.д.
№3998/2020г. по описа на Сливенски районен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3