№ 49
гр. ***, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *** в публично заседание на пети февруари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20244410100298 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В РС – *** е образувано настоящото дело, изпратено по подсъдност от
РС – *** по предявени от искове от С. В. И., ЕГН **********, против Н. С. Г.
и Е. С. Х. за заплащане на издръжка за бъдещ и минал период и срещу Н. С. Г.,
ЕГН********** за отмяна на договор за дарение от ***г., по силата на който
ищцата е дарила на ответницата сумата от 19589,20 лв.
РС – *** е разделил на основание чл. 210 ГПК исковете, като предмет на
настоящото дело е останала претенцията за отмяна на договора за дарение,
предявен от С. В. И. срещу Н. С. Г..
В исковата молба се твърди, че през м. септември 2022г. ответницата е
изгонила майка си от обитаваното от нея жилище в гр. ***, който недвижим
имот бил собственост на ответницата, прехвърлен с нотариален акт.
Ищцата сключила договор с КИП -2 ГРУП ЕООД за ползване на
предлаганите услуги в дома за стари хора, срещу сумата от 1100 лв., в която не
били включени медикаментите, санитарно – медицински материали, лечебни
и рехабилитационни процедури. Ищцата била освидетелствана от ТЕЛК, тъй
като страдала от атеросклеротична сърдечно–съдова болест – водеща
диагноза, с ритъмни нарушения и бронхиална астма. Имала поставен
пейсмекър и била трудно подвижна, като имала постоянна нужда от грижи и
помощ, вкл. от медицински лица, като приемала медикаменти, които
закупувала сама. В началото на 2023г. преболедувала от Ковид-19, поради
което направила допълнителни разходи. Ищцата изчерпала всички
спестявания и разполагала единствено с дохода си от 823,37 лв. и социални
помощи от 61,95лв., които не били в състояние да покрият минималните й
ежемесечни разходи. Ищцата не разполагала с други доходи, нито със
1
спестявания или недвижимо имущество, поради което за нея се породила
трайна нужда от издръжка.
Твърди се, че ответницата работела по постоянен трудов договор към
Агенция за социално подпомагане – Бюро по труда – ***, от където
получавала постоянен доход. Живеела на ул. ***, разполагала и с още едно
жилище – на ул. ***, както и с гараж. Ответницата имала син, навършил
пълнолетие, завършил средното си образование, поради което не му дължала
издръжка по закон и можел да се издържа сам.
Посочено е, че на ответницата била връчена нотариална покана, с която
била поканена да заплаща на ищцата по 315 лв. – в размер на разликата, която
не достигала за покриване на месечните необходими и неотложни разходи за
водене на нормален живот. Ответницата не предоставяла поисканата издръжка
и не била заплатила нито една от поисканите месечни издръжки.
Наред с горното, на ***г. между ищцата и ответницата бил сключен
договор за дарение, като чрез банков превод по сметката на ответницата
ищцата дарила на дъщеря си сумата от 19589,20 лв.
Искането е съдът да постанови решение, с което да отмени договор за
дарение от ***г., с който С. В. И. е дарила на ответницата – нейна дъщеря
сумата от 19589,20 лв., както и да постанови ответницата да върне на ищцата
дарената сума.
Претендират се и направените деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответницата.
Становището на ответницата е, че исковете са неоснователни.
Навежда доводи за неоснователност на исковете за издръжката, тъй като
ответницата била задължена да заплаща издръжка за своето дете; ищцата
можела да се издържа от собствените си доходи и нуждите на ищцата били
задоволени в пълна степен, при изложени подробни съображения.
Относно иска за отмяна на дарение становището на ответницата е, че е
неоснователен, че липсва който и да е от елементите на фактическия състав на
този иск. Доводите на ответницата са, че цялата сума от 19 589,20 лв., предмет
на платежното нареждане от ***г. представлявала връщане на собствени
средства на ответницата, които ищцата е държала без основание по своята
банкова сметка, както и възстановяване на извършени разходи за
отглеждането на ищцата.
Твърди се, че 15371,57 лв. от тази сума представлявала сбор от сумите,
които ответницата е превела от своята депозитна сметка по сметка на
ответницата:
С платежно нареждане от 25.02.2022г. Н. Г. прехвърлила по сметка на
ищцата сумата от 13195,17лв.;
С второ платежно нареждане от 25.02.2022г. Н. Г. прехвърлила по сметка
на ищцата сумата от 1135,15 лв.
С трето платежно нареждане от 25.02.2022г. Н. Г. прехвърлила по сметка
2
на ищцата сумата от 1041,25 лв., като всяко платежно нареждане било
извършено от различна депозитна сметка на ответницата, като единствената
причина за преводите била, че лихвите по депозитите станали отрицателни.
Към този момент била пълномощник на ищцата с право да тегли пари от
банковите сметки. Зае целия период от февруари до август 2022г. не били
извършвани никакви тегления от банковата сметка на ищцата, като
постъпилите по нея пенсии и социални помощи останали непокътнати и
ответницата единствено съхранявала парите си по тази сметка до
настъпването на разрива в отношенията между страните.
Останалите 4217,63 лв. – формиращи остатъка до преведената от
ищцата сума от 19589,20 лв. представлявали разходи, които ответницата е
правила за издръжка и гледане на ищцата за периода от февруари 2022г. до
август 2022г. Посочената сума от 4217,63лв. представлявали спестени на
ищцата разходи, с които се е обогатила неоснователно за сметка на
ответницата.
Посочва се, че през септември 2022г. страните уточнили
облигационните си отношения и постигнали съгласие относно точния размер
на сумата, подлежаща на възстановяване – именно 19589,20лв. Според
ответницата при липса на договор за дарение липсвал основният елемент от
фактическия състав, обуславящ отменителния иск по чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД.
Според ответницата, при условията на евентуалност, на собствено
основание липсвала и другата предпоставка на иска по чл. 227, ал.1, б.”в” от
ЗЗД – дарителят да е изпаднал в нужда от издръжка. Счита, че издръжката,
необходима за задоволяване на потребностите на ищцата за нормално
съществуване се покривали напълно от собствените й доходи и изборът да
живее живот, който надхвърля финансовите й възможности, бил изцяло неин
и от това не можело да произтекат задължения за ответницата.
Посочва, че дори и да се приеме, че с платежното нареждане е
извършено дарение, и „че ищцата действително има нужда от издръжка, то
тази нужда не била релевантна нужда по смисъла на чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД,
тъй като била настъпила в резултат на разпореждането със сумата от 19589,20
лв. и че нуждата от издръжка, която се визира в закона, била нуждата, която е
настъпила не в резултат на самото дарение, а на факти, настъпили след него.
Относно липсата на проявена непризнателност:
Твърди се, че искът е неоснователен и поради факта, че Н. Г. не е
проявила непризнателност към майка си, а точно обратното. Посочва, че
когато самият ищец е отказал да приеме издръжката, в т.ч. и такава в натура,
която съответства на неговите потребности, липсва проява на
непризнателност от страна на дарения. Аргументите са, че за период от 25
години ищцата е живяла в апартамента на ответницата без да заплаща наем и
през този период е полагала всички необходими грижи за майка си.
Твърди се, че ответницата няма възможност да заплаща издръжка на
майка си, без да постави себе си и своя син в по – лошо положение от това на
ищцата – самостоятелно основание за отхвърляне на иска. Позовава се на ТР
3
1/21.10.2013г. по тълк. Дело 1/2013г. на ВСД, ОСГК. Н. Г. самостоятелно
отглеждала своя пълнолетен учащ син и себе си с брутен доход от около 1800
лв., като за нея било напълно непосилно към всички разходи да се добави и
претендираната издръжка.
В условията на евентуалност, дори да се приеме, че е налице дарение,
счита, че същото е възнаградително, поради което не подлежи на отмяна.
Позовава се на разпоредбата на чл. 227, ал.2 от ЗЗД, според която не подлежат
на отмяна обичайните и възнаградителните дарения.
Относно иска за връщане на 19589,20 лв. – счита, че предвид
неоснователността на иска за отмяна на дарение, неоснователен се явявал и
кумулативно съединеният с него иск за връщане на сумата.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответницата дължи
изцяло или частично претендираната сума, прави възражение за прихващане
със следните вземания та ответницата срещу ищцата:
-Вземане за връщане на дадено без основание в размер на 15371,57 лв.,
представляващи сбор от:
13195,17лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.;
1135,15 лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.
1041,25 лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. – дадени при начална липса
на основание, в случай, че съдът приеме, че парите не са върнати на
ответницата със заплащане на сумата от 19589,20 лв.
-Вземане от 4217,63лв., представляваща сума, с която ищцата се е
обогатила неоснователно през периода февруари – август 2022г. в резултат на
извършени със средства на Н. Г. гледане и издръжка – за закупуване на храна,
облекло, комунално – битови плащания, като за целта е заплащала ежемесечно
над 500 лв., или общо 4217,63 лв.в случай, че съдът приеме, че сумата не е
върната с плащането на ищцата от ***г.;
-Вземане в размер на 8100 лв. - суми, с които ищцата неоснователно се е
обогатила в резултат на ползването на апартамент №3, находящ се в гр. ***,
ул. *** през периода от ноември до август 2022г.
Аргументира се, че до м. август 2022г. ищцата е ползвала апартамента
със съгласието на ответницата, без да е сключен договор с предмет ползването
на имота, с което ищцата неоснователно се била обогатила.
Позовава се на разпоредбата на чл. 103, ал.1 ЗЗД и чл. 104, ал.2 от ЗЗД,
като посочва, че в случай, че се признае, че ищцата има вземане срещу
ответницата, предвид на наличието на насрещни изискуеми вземания, искът за
заплащане на 19589,20 лв. подлежи на отхвърляне поради извършеното
евентуално прихващане с посочените насрещни вземания в посочената
поредност.
Искането е съдът да остави без уважение исковата молба и да отхвърли
исковете като неоснователни и недоказани.
4
В условията на евентуалност, в случай, че съдът установи, че ищцата
разполага с претендираното вземане от 19589,20 лв. срещу Н. Г., искането е
съдът да отхвърли този иск поради извършеното с настоящия отговор
прихващане.
Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.
Представени са доказателства и са направени доказателствени искания.
Установява се от представените писмени доказателства, че на ***г.
ищцата С. В. И. е превела на ответницата Н. С. Г. сумата от 19 589,20 лв., с
посочено основание за превода „дарение“. Ищцата е освидетелствана, като от
представеното Експертно решение от 2017г. е видно, че степента на общото
увреждане е определена на 72% с водеща диагноза сърдечна недостатъчност.
Установява се от представения договор, сключен с „КИП-2 ГРУ“ ЕООД
– с. ***, че ищцата е настанена в Дом за стари хора на 03.10.2022г.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Свидетелката Д. разказва, че отношенията между С. и Н. били много
добри преди Н. да се нанесе при майка си. Семейното жилище на С. и съпруга
й, представляващ апартамент, бил прехвърлен на Н., с надеждата, че тя ще
полага грижи за майка си. Според показанията, ищцата споделила със
свидетелката, че след преместването на ответницата с нейния син в
апартамента нещата станали непоносими, Н. ограничавала достъпа на ищцата
до кухнята, не искала да живеят заедно, уточнява, че Н. не я искала. Според
показанията синът на ищцата – Е. й помагал да си купува лекарства, тъй като
пенсията й не била достатъчна.
През есента на 2022г. С. споделила с нея, че не може да живее повече
там, тъй като й било трудно, Н. не искала да живее повече с нея, искала
пространство. По тази причина ищцата поискала помощ от свидетелката да
търсят квартира, за да се изнесе, защото не можела повече да живее там.
Впоследствие С. споделила, че живяла в съседки, по причина, че била
изгонена от Н., както и че синът й Е. идвал от ***, за да я прибере и да търси
старчески дом край ***, където била настанена и към настоящия момент.
В показанията си свидетелката М. посочва, че няма информация да е
имало конфликти между ищцата и ответницата преди Н. да се нанесе в
апартамента. Заявява, че С. е помагала на Н. с готвене и посрещала сина й. Не
е наблюдавала лично конфликти, но С. е споделяла, че Н. не я пуска в кухнята
да си вземе храна, отношенията им се обтегнали и не й говорела.
Свидетелката не е чувала Н. да иска наем от майка си или да отдава жилището
под наем, но имала информация, че картата за банкомата за пенсията на С.
била в Н., която й давала минимални средства. Според свидетелката синът на
ищцата – Е. й изпращал пари да й помага. Свидетелката твърди, че през
есента на 2022г. С. й се обадила, и й казала, че Н. я изгонила и тя отишла в
съседите, където е преспала и се е обадила на сина си Е., който дошъл и я
прибрал. С Е. търсели старчески дом, като С. е съобщила на свидетелката, че
са намерили нов старчески дом, който й харесал. Според свидетелката С. била
трудноподвижна.
5
Показания е дал и Е. С.ов Х. – син на ищцата и брат на ответницата.
Установява се от показанията му, че до края на 2022г. майка му живяла в
собствения си апартамент 45 години, който бил прехвърлен на сестра му.
Няколко месеца след смъртта на баща им ответницата се прехвърлила да
живее при ищцата заедно със сина си, като преди преместването не е имало
проблеми. Впоследствие свидетелят разбрал, че майка му няма достъп до
определени части от жилището, най – вече в кухнята, до хладилника, не
разполагала със средствата си, защото по нейни думи, дъщеря й прибрала
картата за пенсия и не е имала възможност да тегли средства и да се издържа.
В началото на 2022г. С. споделила, че не й достигат средства и за нейно
спокойствие свидетелят й оставил сума в размер на 4-5 хиляди лева. През
есента на 2022г. свидетелят получил обаждане от майка си, че е изгонена от
жилището, в което живее и няма къде да се подслони. За няколко дни отишла
при съседите, откъдето я прибрал. Според свидетеля са търсили дом, където
да бъде настанена майка му между 7 – 10 дни. Проблемът бил, че нямало
места. Имало само два дома, в които да бъде настанена, като избрали по –
евтиния. По отношение на картата за пенсията, С. я сменила, била на нейно
име и в нея.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, които са последователни,
логични, непротиворечиви, кореспондиращи помежду си, като съдът взе
предвид възможната заинтересованост на св. Х..
Свидетелката М.М. – колега на ответницата, в показанията си заявява, че
отношенията между Н. и майка й били чудесни и след като Н. се преместила
да живее при майка си. Майка й постоянно й се обаждала, но в един момент
телефонните обаждания спрели. Няма информация какво се е случило, но
според твърденията й „тази жена допреди да спре да се обажда на дъщеря си,
беше много тежко болна“, не можела да ходи, да излиза от дома, и след като
спрели контактите им започнала да ходи из града и да пазарува. Според
свидетелката е бил нарушен комфортът на С. след като Н. се е преместила да
живее при нея. Свидетелката изразява мнение, че С. няма никаква
необходимост от обслужване, ходела си, не била с деменция, за да е
необходимо С. да живее в дом за стари хора. Заявява, че Н. теглела пенсията на
майка си и й я носела. Според свидетелката, Н. е превеждала пари по
банковата сметка на майка си след както се разделили с мъжа си, за да няма
претенции към спестяванията на Н.. Според свидетелката С. е върнала тези
средства на Н., което е научила от самата нея.
В показанията си свидетелката излага лични разсъждения, че няма
необходимост С. да бъде настанена в дом, поради което не следва да се
кредитират, доколкото са нейни лични изводи, които не се подкрепят от
доказателствата по делото, вкл. и заключението на СМЕ.
Показанията на свидетелката М. подкрепят тези на свидетелите Д., М. и
Х., че отношенията между ищцата и ответницата са се влошили и С. е
трябвало да разчита на себе си и на средствата, предоставени от сина й, а не на
грижите на дъщеря си, в какъвто смисъл са показанията на свидетелката М..
6
Свидетелката Г. в показанията си сочи, че Н. пазарувала и плащала
всички сметки, тъй като майка й не излизала от къщи. В един момент С.
отказала нейната помощ, а се обръщала към други хора и се самоизолирала.
Свидетелката заявява, че познава Н. от 3 години, инцидентно е посещавала
дома, в който са живеели ищцата и ответницата, като при посещенията не се е
срещала със С..
От назначената СМЕ се установява, че ищцата е освидетелствана, като
степента на общо увреждане през 2017г. е 72%. Ищцата страда и от подагра,
има поставен пейсмейкър, трудноподвижна, като има постоянна нужда от
грижи и помощ, вкл. и от медицински лица. Приема непрекъснато
медикаменти, които закупува ежемесечно. Стойността на ползваните от нея
услуги, без които не би могла да води нормален живот, възлиза на 1400 лв.
Установено е от в.л., че от представените кръвни изследвания се установило,
че редица показатели не са в норма. Влошавало се прогресивно
здравословното състояние на ищцата, което обуславяло необходимостта да
бъде оставена в този дом, в който получавала нужните грижи. Вещото лице е
установило, че в Дом за стари хора ***“ се оказват добри медицински или
други грижи и надзор, които отговарят на потребностите на С. И..
Вещото лице разяснява, че домовете, които могат да полагат грижи за С.
И. в ***ска област са частни.
Заключението на вещото лице като обективно, пълно и обосновано и
неоспорено от страните по делото е прието от съда.
Представена е нотариална покана от С. В. И. адресирана до ответницата
Н. С. Г., връчена на 21.03.2023г., с която ответницата е поканена да заплаща на
ищцата, считано до 05-то число на всеки календарен месец месечна издръжка
в размер на 315 лв.
По отношение на процесуалната тежест на чл. 176, ал. 3 от ГПК – по
смисъла на разпоредбата, за да бъдат признати за годно доказателство
обясненията на страна, те следва да се преценяват като неблагоприятни за нея.
В случая един от въпросите е формулиран по следния начин: „ако преводът е
дарение, какво ви мотивира да го извършите”. В случая е явно, че
предоставянето на сумата като дарение е благоприятно за страната
обстоятелство, и обясненията следва да се ценят от съда с оглед на всички
обстоятелства по делото. Като доказателство обясненията на страната могат
да бъдат ползвани, когато съставляват изявление за неизгодни за нея факти,
които съдът следва да цени наред с всички доказателства по делото. Съгласно
чл. 176, ал.3 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за
изясняването на които страната не се е явила, за да отговори или е отказала да
отговори без основателна причина. В случая съдът приема за установено от
приетата от съда СМЕ експертиза, че ищцата е с влошено здравословно
състояние, което препятства явяването на ищцата в с.з. по обективни причини,
поради което неявяването й е извинително.
С разпоредбата на чл. 227,ал.1,б. „в“ ЗЗД е предвидена възможност за
7
отмяна на дарението – когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка,
от която то се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното
задължение на дарения се трансформира в правно такова. За да бъде уважен
искът за отмяна на дарението, ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на предпоставките по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД. Нормата на чл. 227,
ал.1, б.„в“ от ЗЗД визира кумулативна даденост на следните предпоставки:
трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до
надарения и отказ на последния да предоставя исканата издръжка.
Установи се от представеното писмено доказателство, неоспорено от
ответната страна, че ищцата е извършила превод на сумата от 19589,20 лв. с
посочено основание „дарение”, която е постъпила по банковата й сметка.
Ответницата е прехвърлила на три пъти от различна депозитна сметка,
като се твърди в отговора на исковата молба, че лихвите по депозитите
станали отрицателни, докато в показанията си св. М. посочва, че ответницата
е превеждала пари – лични средства, за да няма претенции съпругът й. В
представените платежни нареждания не е посочено основание за извършения
превод.
От гласните доказателства – показанията на свидетелите, посочени от
ищеца ищцата се установява, че С. е била принудена от дъщеря си да напусне
дома си, намерила е подслон в съседи, докато е била взета от сина си и
впоследствие намерила подходящ за нейните потребности и здравословно
състояние старчески дом. От представените писмени доказателства: Договор
за настаняване в Дом за стари хора „*** и Анекси е установено настаняването
на ищцата в дома, както и ежемесечния разход, който трябва да бъде заплащан
за престоя в него в размер на 1400 лв. месечно.
От страна на ответника е направено възражение, че домът за стари хора,
в който е настанена ищцата е категория лукс и не отговарял на нуждите на
ищцата.
В заключението в.л. по назначената СМЕ пояснява, че ищцата, която „не
е предмет, който може да бъде местен от едно място на друго“, има специални
потребности от страна на нейната възраст и здравословно състояние, които
настоящият дом задоволява донякъде. В случая самият дом отговаря на
нейните потребности като здравословни, така и социални, поради което съдът
намира за неоснователно възражението на ответницата, че въпросният дом
бил луксозен. Според вещото лице ищцата има нужда от грижи и помощ,
включително и от медицински лица, като домовете в ***ска област са частни.
Установи се от представените писмени доказателства – експертни
решения на ТЕЛК, фактури за закупени медикаменти и от приетата СМЕ
както здравословното състояние и нуждите на ищцата, така и необходимите
медикаменти. Установи се и размерът на получаваната от ищцата пенсия –
965,07 лв., която сума е по – ниска от минимално необходимата на ищцата от
1400 лв. за престоя в Дома. В този смисъл е неоснователно твърдението на
ищцата, че ищцата можела да се издържа от собствените си доходи, поради
което нямала нужда от издръжка.
8
Според заключението на вещото лице, потребностите на ищцата са не
само трайни, но и с възрастта и времето ще се задълбочават и увеличават по
обем, тъй като г-жа И. старее и запада, не отива към младост /генерализирана
атеросклероза, миокардиосклероза, остеопороза и склероза на мозъка
напредват, авансират/ състоянието й се влошава и може би ще има нужда от
подкрепа при движение и настъпване на ХСН /хронична сърдечна
недостатъчност/.
С оглед изложеното съдът приема, че фактът на трайност на нуждата на
страната е безспорно установен.
Установи се от представената нотариална покана, приета като писмено
доказателство, че ищцата е поканила ответницата да й заплаща месечно
сумата от 315 лева, да й осигури минимално необходимата за преживяване
издръжка, от която се нуждае, за да има място, където да живее и за
необходимите, предписани от медиците лекарства, които дъщеря е отказала да
й заплати.
Ищцата не разполага с никакво движимо и недвижимо имущество и
единственият доход, който реализира е пенсия и надбавките към нея.
Ответницата е възразила, че ищцата следва да се премести в по – евтини
домове, като се аргументира, че ако заплати издръжката, ще постави себе си и
сина си, когото издържа, в по – лошо състояние от това на дарителката.
Съдът не споделя становището, с оглед на събраните писмени
доказателства, от които се установява, че ответницата разполага с апартамент
и гараж. Притежава и спестявания, които е депозирала в депозитните си
сметки.
Ответницата навежда довод, че издържа не само себе си, но и
пълнолетния си син, учащ в редовна форма на обучение, който нямал трудови
доходи, и ответницата заплащала неговите потребности, че ответницата и
съпругът й били в обтегнати отношения със своя съпруг, двамата не живеели
заедно и г-н Г. не подпомагал нея и сина им финансово. Съдът намира за
неоснователно възражението. Според СК, родителите дължат издръжка на
пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения,
за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат
от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я
дадат без особени затруднения, като учащият пълнолетен има право да
предяви иск за заплащане на издръжка.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно направеното
възражение от ответницата, че при плащане на издръжка от нейна страна ще
постави себе си и лицето, което твърди, че издържа – навършилия пълнолетие
неин син, в по – лошо положение от дарителя.
Същественото за първия елемент от фактическия състав на иска по чл.
227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства за
своето съществуване. Нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да има
траен характер. Съдебната теория и критериите на практиката приемат, че
9
„трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се
издържа от притежаваните от него средства и имущество.
В случая се установи, че ищцата не разполага с движимо и недвижимо
имущество, единственият доход е този от пенсията, която получава.
Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал.1, б.”в” от
ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се нуждае.
Третият елемент е надареният да е отказал да дава поисканата издръжка.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства се установи, че
ищцата е материално затруднена и не може сама да се издържа от
притежаваните от нея средства. Установи се, че дарителят има нужда от
издръжка, която е с траен характер, включваща обичайните потребности за
живот.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че по делото се
доказва изпадане в трайна нужда на дарителя, искане, отправено от него до
надарени за заплащане на издръжка и отказ на надарения да предоставя
исканата издръжка.
Съдът намира за неоснователно твърдението от страна на ответницата,
че сумата от 4217,63 лв. бела разход, който ответницата била направила за
своята майка в периода от 02.2022г. - 08.2022г., с която тя се обогатила за
нейна сметка и която представлявала разходи за отглеждане на ищцата.
Не се установи през процесния период извършването на какъвто и да е
разход от ответницата в полза на ищцата. Свидетелят Х. в показанията си,
които съдът кредитира като достоверни, твърди, че през м. март 2022г. е
предал на ищцата С. сума в размер на 4000-5000 лв., за да посреща своите
нужди, с оглед установеното по делото, включително и от показанията на
свидетелката М., че банковата карта на ищцата се намирала в ответницата,
която й давала минимални средства, а синът на ищцата – Е. й изпращал пари
да й помага.
Споделя се становището на ищцата, че в случай, че ответницата е
полагала грижи за ищцата в периода, когато са поддържали нормални
отношения, същата е изпълнила свой нравствен дълг.
Както е изяснено в Постановление №1/28.05.1979г. по гр.д. 1/79 Пленум
на ВС, съзнателното изпълнение на нравствен дълг е основание за престиране,
поради което даденото не подлежи на връщане. В случая престацията е
извършена съзнателно от ответника и в съгласие с изискванията на морала,
поради което и не е лишена от основание.
Съдебната практика приема, че задължението на надарения да бъде
признателен към дарителя произтича от закона и се основава на етична и
морална необходимост. Когато след сключване на договора надареният прояви
определени в закона форми на непризнателност спрямо дарителя, за него
възниква възможност по исков път да възстанови статуквото отпреди
договора. В съдебната практика е застъпено и виждането, че задължението за
признателност има морален характер.
Ответницата е възразила, че не е проявявала непризнателност към майка
10
си и й е предложила алтернативни варианти в домове за стари хора, в които да
бъде настанена, които отговаряли на нейния жизнен стандарт и потребности и
които биха й позволили да се издържа. Ответницата е изброила домове за
стари хора, в които предлага съдействие ищцата да бъде настанена по неин
избор, като по - евтини, без да е ясно дали всеки от тях отговаря на нейния
жизнен стандарт и потребности и дали има свободни места, поради което
възражението е неоснователно.
Не се споделя възражението от страна на ответницата, че дарението
било възнаградително и попадало в изключенията на чл. 227, ал.2 от ЗЗД и
като такова подлежи на отмяна.
От събраните по делото гласните доказателства, на чиито показания
съдът дава вяра, се установи че преди да бъде изгонена, ищцата е помагала на
ответницата и е полагала грижи за своя внук – син на ответницата. Полагането
на грижи от страна на ответницата към ищцата – нейна майка е изпълнила
свой нравствен дълг.
Не са представени доказателства ответницата да е предявявала
претенции за връщане на жилището, за заплащане на наемна цена, като
претенцията е недоказана по размер, поради което е и неоснователна за
вземане в размер на 8100 лв. – сума, с която ищцата неоснователно се е
обогатила.
С оглед на изложеното исковата претенция е основателна и следва да
бъде уважена, като следва с решението си съдът следва да отмени договор за
дарение от ***г., с който С. В. И. е дарила на ответницата – нейна дъщеря
сумата от 19589,20 лв., както и да постанови ответницата да върне на ищцата
дарената сума.
Следва да бъде оставено без уважение направеното възражение за
прихващане на ответника против ищеца за връщане на дадено без основание в
размер на 15371,57 лв., представляващи сбор от: 13195,17лв., представляващи
подлежаща на връщане сума, платена без основание с платежно нареждане от
25.02.2022г.; 1135,15лв., представляващи подлежаща на връщане сума,
платена без основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.; 1041,25 лв.,
представляващи подлежаща на връщане сума, платена без основание с
платежно нареждане от 25.02.2022г. – дадени при начална липса на основание,
в случай, че съдът приеме, че парите не са върнати на ответницата със
заплащане на сумата от 19589,20 лв.;
-Вземане от 4217,63лв., представляваща сума, с която ищцата се е
обогатила неоснователно през периода февруари – август 2022г. в резултат на
извършени със средства на Н. Г. гледане и издръжка – за закупуване на храна,
облекло, комунално – битови плащания, като за целта е заплащала ежемесечно
над 500 лв., или общо 4217,63 лв.в случай, че съдът приеме, че сумата не е
върната с плащането на ищцата от ***г.;
-Вземане в размер на 8100 лв.-суми, с които ищцата неоснователно се е
обогатила в резултат на ползването на апартамент №3, находящ се в гр. ***,
ул. *** през периода от ноември до август 2022г.
11
От страна на ищцата се претендират деловодни разноски. С. В. И. е
упълномощила редовно адвокат С. С. П. от АК - *** да я представлява по
настоящото дело и последният от своя страна е реализирал надлежно
процесуалното й представителство в съдебното производство.
В представеното пълномощно е удостоверено, че адвокатската правна
помощ се оказва по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА. Минималният размер на
възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие в
настоящото производство е в размер 2595,60 лв. с ДДС, която сума следва да
бъде присъдена на Адвокатско дружество „Демерджиев, П. и Баев”. Следва на
ищцата да бъде заплатена сумата от 801,57 лв. – държавна такса, сумата от
256 лв. – депозит за съдебно графическа експертиза, с банкови такси, сумата
от 371,87 лв. – депозит за съдебно – медицинска експертиза, ведно с банкови
такси за внасянето й.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ договор за дарение от дата ***, с който С. В. И.,
ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари хора „***”- с. ***, обл. ***,
ул.*** е дарила на дъщеря си Н. С. Г., ЕГН **********, с адрес:гр. ***, ул. ***
сумата от 19589,20 лв. и ПОСТАНОВЯВА Н. С. Г. да върне на С. В. И.
сумата от 19589,20 лв.
ОСТАВЯ без уважение направеното възражение за прихващане на
ответника Н. С. Г. ЕГН ********** с адрес: гр. ***, ул. ***, против ищеца С.
В. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари хора „***” – с. ***, обл.
***, ул. *** със сумите: вземане за връщане на дадено без основание в размер
на 15371,57 лв., представляващи сбор от:
13195,17лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.;
1135,15 лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г.
1041,25 лв., представляващи подлежаща на връщане сума, платена без
основание с платежно нареждане от 25.02.2022г. – дадени при начална липса
на основание, в случай, че съдът приеме, че парите не са върнати на
ответницата със заплащане на сумата от 19589,20 лв.
-Вземане от 4217,63лв., представляваща сума, с която ищцата се е
обогатила неоснователно през периода февруари – август 2022г. в резултат на
извършени със средства на Н. Г. гледане и издръжка – за закупуване на храна,
облекло, комунално – битови плащания, като за целта е заплащала ежемесечно
над 500 лв., или общо 4217,63 лв.в случай, че съдът приеме, че сумата не е
върната с плащането на ищцата от ***г.;
-Вземане в размер на 8100 лв.-суми, с които ищцата неоснователно се е
обогатила в резултат на ползването на апартамент №3, находящ се в гр. ***,
12
ул. *** през периода от ноември до август 2022г.
ОСЪЖДА Н. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.***, да заплати
на Адвокатско дружество „Демерджиев, П. и Баев” сума в размер на
2595,60 лв. с ДДС .
ОСЪЖДА Н. С. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.***, да заплати
на С. В. И., ЕГН**********, с настоящ адрес: Дом за стари хора „***” – с.
***, обл. ***, ул. *** направените деловодни разноски в размер на 801,57 лв. –
държавна такса, сумата от 256 лв. – депозит за съдебно графическа
експертиза, с банкови такси, сумата от 371,87 лв. – депозит за съдебно –
медицинска експертиза, ведно с банкови такси за внасянето й.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му пред ПОС.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
13