№ 10687
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20241110148535 по описа за 2024 година
ЮЛ е предявило срещу К. С. Ш. и Д. С. Ш. установителни искове по реда
на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД с искане спрямо ответниците да бъде признато за установено, че
същите дължат на ищеца в условията на разделност при квоти К. С. Ш. 1/2 и
Д. С. Ш. 1/2 от следните суми: сумата от 652.32 лв., представляваща главница
за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
***********, аб. № ******* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законна лихва за периода от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 104.48 лв. за периода от 15.09.2021 г. до
02.08.2023 г., сумата от 26.76 лв., представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 6.08 лв., за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. № 45054/2023
г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като той не е заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и
такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи
условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се
прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за
възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на
потребителя. Поддържа, че ответниците са изпаднали в забава, поради което
претендира заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на
страната посочва, че ответникът Д. С. Ш. е погасил в хода на делото
претендираните от него суми и претендира разноски, за което представя
списък по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. С. Ш. посочва, че всички
претендирани задължения за били заплатени. Пред съда страната поддържа, че
претендираните от нея суми били заплатени.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Д. С. Ш. посочва, че всички
претендирани задължения за били заплатени. Пред съда страната поддържа, че
претендираните от него суми били заплатени в хода на делото.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „ЮЛ не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
По делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелствата за наличието на валидно облигационно отношение по
договор за продажба между ищеца и ответниците, по силата на което ищецът е
доставил през периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. топлинна енергия до
топлоснабден имот, находящ се в ***********, аб. № ******* в твърдените
количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в размер на 652.32 лв., изпадането на длъжниците в забава
при заплащането на сумите за топлинна енергия, размера на обезщетението за
забава възлиза на 104.48 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г.,
предоставяне на услугата дялово разпределение на стойност 26.76 лв. за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., както и изпадането на ответника в
забава при заплащането на сумите за дялово разпределение, размера на
обезщетението за забава възлиза на 6.08 лв. за периода от 15.09.2020 г. до
02.08.2023 г., както и че всеки един от ответниците е собственик на ½ ид. ч от
порцесния имот.
Между страните е безспорно, че прeтендираната сума от ответника Д. С.
Ш. е била заплатена на 12.11.2024 г. С оглед на гореизложеното и като взе
предвид размера на погасените суми и изявленията на ищеца и ответника Д.
С. Ш., следва да се приеме, че с извършените плащания са погасени именно
претендираните вземания за главница за топлинна енергия и дялово
разпределение, мораторна лихва начислена върху двете главници, както и
законната лихва начислена върху главниците за топлинна енергия и дялово
разпределение, които са предмет на настоящото исково производство.
При това положение предявените искове срещу ответника ответника Д. С.
Ш. се явяват неоснователни, поради погасяването му чрез плащане в хода на
2
процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед наведеното възражение на ответницата К. С. Ш. за погасяване на
процесните задължения поради плащане преди завеждане на делото е
допусната съдебно-счетоводна експертиза, която настоящият съдебен
кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че ответницата
К. С. Ш. била заплатила преди подаване на заявлението суми в общ размер на
731.40 лв., която сума не била включена в исковата претенция, като вещото
лице посочва конкретните дати, на които е платено, както и че било платено
по фактури за м.05.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г.,
м.11.2020 г., м.12.2020 г., м.01.2021 г., м.02.2021 г., м.03.2021 г., м.04.2021 г.,
м.05.2021 г., м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.10.2021 г.,
м.11.2021 г., м.12.2021 г., м.01.2022 г., м.02.2022 г., м.03.2023 г., м.04.2022 г.
Съгласно заключението извършените плащания по отношение на дяловото
разпределение били в размер на 14.71 лв., която сума не била включена в
исковата претенция, като вещото лице посочва конкретните дати, на които е
платено, както и че било платено по фактури за м.05.2020 г., м.06.2020 г.,
м.11.2020 г., м.01.2021 г., м.02.2021 г., м.05.2021 г., м.10.2021 г., м.12.2021 г.,
м.02.2022 г. Вещото лице е посочило, че на 31.07.2021 г. били издадени
кредитни известия, с които били сторнирани прогнозните задължения по
фактурите от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в общ размер на 611.16 лв., като
била издадена една обща фактура, в която била начислена сума за реално
консумирана топлоенергия за същия период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в
общ размер на 754.55 лв. Също така на 31.07.2022 г. били издадени кредитни
известия, с които били сторнирани прогнозните задължения по фактурите от
01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в общ размер на 860.08 лв., като била издадена
една обща фактура, в която била начислена сума за реално консумирана
топлоенергия за същия период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. в общ размер на
475.22 лв. общия размер на сумата за дялово разпределение се явявал сумата
от 41.47 лв. за целия процесен период. В открито съдебно заседание вещото
лице уточнява, че ответницата К. С. Ш. на така посочените дати на плащане е
заплащала половината от стойността на дължимите суми по фактурите.
Съдът намира, че с оглед представените по делото доказателства, в т. ч. и
представените системни бонове за извършени плащания и приетата е
съдебно-счетоводна експертиза и изявленията на страните, следва да се
приеме, че по делото ответницата К. С. Ш. е погасила чрез плащане
дължимите от нея суми още преди завеждане на исковата молба. По делото е
отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
всеки един от двамата ответници К. С. Ш. и Д. С. Ш. са собственици на по ½
ид. ч. от процесния имот, поради което ответниците следва да отговарят за
задължения свързани с процесния имот съобразно притежаваните от тях
идеални части, а именно К. С. Ш. 1/2 и Д. С. Ш. 1/2. Съгласно приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза общия размер на задължението за
реално консумирала топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. възлиза на сумата от 1229.77 лв., поради което всеки един от
двамата ответници дължи сумата от 614.88 лв. за топлинна енергия, както и за
по 20.73 лв. за дялово разпределение, като така посочените суми са преди да
бъдат съобразени извършените плащания. В случая ответницата К. С. Ш. е
заплатила 731.40 лв., като видно от представените бонове изрично са
посочени номерата на фактурите, по които се плаща, поради което
ответницата се е възползвали от разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, тъй като
са имали към ищеца няколко еднородни задължения и изпълнението не е
достатъчно да погаси всичките, е заявила кои от тях погасяват. Това
обстоятелство се установява и от съдебно-счетоводната експертиза, съгласно
която ответникът К. С. Ш. е заплатила половината от дължимите суми по
фактури за м.05.2020 г., м.07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г.,
м.11.2020 г., м.12.2020 г., м.01.2021 г., м.02.2021 г., м.03.2021 г., м.04.2021 г.,
м.05.2021 г., м.06.2021 г., м.07.2021 г., м.08.2021 г., м.09.2021 г., м.10.2021 г.,
3
м.11.2021 г., м.12.2021 г., м.01.2022 г., м.02.2022 г., м.03.2023 г., м.04.2022 г. В
случая така извършените плащания от ответницата К. С. Ш. неправилно са
били отнесени към общото задължение и на двамата ответници от 1229.77 лв.,
а е следвало да се погасят единствено задълженията на ответника Ш., а не и
задълженията на ответника Д. С. Ш.. С оглед на гореизложеното, доколкото се
установи, че ответницата К. С. Ш. е погасила в срок сумата в размер на 731.40
лв., а същата в действителност следва да отговаря за сумата от 614.88 лв., то
същата е погасила дължимите от нея суми за топлинна енергия още преди
завеждане на исковата молба, както и дължимата от нея сума за дялово
разпределение в размер на 20.73 лв. По отношение на исковете за мораторна
лихва върху главниците, то с оглед на датите на извършените плащания
същите се явяват неоснователни. При това положение предявените искове
срещу този ответник се явяват неоснователни, поради погасяването му чрез
плащане преди процеса и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. С оглед неоснователността на предявените искове
срещу К. С. Ш.,а то този ответник не дължи разноски. Въпреки отхвърлянето
на предявените искове срещу ответника Д. С. Ш., доколкото се касае за
погасяването им в хода на процеса, същият дължи направените и
претендирани от ищеца разноски. Съдът намира, че с извършените плащания,
че са погасени и част от вземанията за съдебните разноски дължими от Д. С.
Ш., като дължимо се явява единствено от юрисконсултското възнаграждение
за исковото производство в размер на 50 лв. определен по реда на чл. 78, ал. 8
ГПК.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление *********** срещу К. С. Ш., ЕГН **********, с адрес
***********, обективно и кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че К. С. Ш. дължи
на ищеца сумата от 326.16 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********,
аб. № ******* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
лихва за периода от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 52.24 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от
13.38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3.04
лв., за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 45054/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление *********** срещу Д. С. Ш., ЕГН **********, с адрес
***********, обективно и кумулативно съединени установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да бъде признато за установено, че Д. С. Ш. дължи
на ищеца сумата от 326.16 лв., представляваща главница за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***********,
аб. № ******* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна
4
лихва за периода от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
в размер на 52.24 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., сумата от
13.38 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за периода
от 10.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 3.04
лв., за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 45054/2023 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА Д. С. Ш., ЕГН **********, с адрес ***********, да заплати
на ЮЛ, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление
*************, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с ал. 8 от ГПК сумата от 50
лв. разноски в исковото.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5