РЕШЕНИЕ
№ 935
гр. Бургас, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. М.А
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20232120107676 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано първоначално по искова молба
(уточнена) на Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., против Р. И.
М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., за ОБЯВЯВАНЕ ЗА
ОКОНЧАТЕЛЕН Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 19.09.2023 г., с който продавачът Р. И. М. се е задължил да продаде на
купувача Г. Б. Г. следния недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № 07079.653.509.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-
9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КК и КР, засягащо обекта от 03.12.2018 г., с адрес на имота: гр. Б. в сграда с
идентификатор № 07079.653.509.1, с предназначение: Жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
07079.653.509.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива: 1, със застроена площ 60.42 кв.м., състоящ се от:
дневна, спалня, кухня, баня-тоалетна и коридор, заедно с принадлежащо
избено помещение с полезна площ 3.02 кв.м., заедно с 0.669 идеални части от
общите части на сградата и 0.669 идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена от 68.93 кв.м., при съседи на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж: 07079.653.509.1.4,
07079.653.509.1.6, под обекта: 07079.653.509.1.2, над обекта:
1
07079.653.509.1.8, при съседи по документ за собственост: на жилището:
изток - външен зид, запад - ведомствен ап., север - външен зид, юг - коридор,
отгоре - ведомствен ап., отдолу ведомствен ап., на избеното помещение: изток
- външен зид, запад - ведомствено мазе, север - външен зид, юг - коридор, за
¼ идеална част от имота – собственост на Р. И. М., срещу продажна цена в
размер на 22 750 лева. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.09.2023 г. страните са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на гореописания
недвижим имот срещу продажна цена в размер на 91000 лева, от която 4000
лева били заплатени в деня на подписване на договора като задатък/капаро,
обезпечаващ изпълнението на предварителния договор, а остатъкът от
продажната цена в размер на 87 000 лева се договорило да се заплати след
подписване на окончателен договор за покупко-продажбата на имота в
нотариална форма. Било уговорено окончателният договор за прехвърляне
собствеността на имота по нотариален ред да се подпише в срок до 18.10.2023
г. Споразумели се ответникът да предаде владението на ищеца, който
започнал извършване на ремонтни дейности в апартамента на стойност над
4000 лева. Твърди се, че в деня на подписване на предварителния договор
продавачът се легитимирал като съсобственик на имота, притежаващ ½
идеална част от него, а за останалата ½ идеална част от имота продавачът
заявил, че принадлежи на сестра му М. И. М.а, която живеела в гр. София.
Продавачът заявил, че подписва предварителния договор от свое име и от
името на сестра си, която била съгласна с продажбата на имота при тези
условия. Сочи се, че на ищеца били предоставени документи за собственост,
но непосредствено преди извършване на продажбата нотариусът го уведомил,
че има проблем със собствеността на имота, тъй като на датата на
придобиване на имота - 15.05.1991 г., И.М.М.. е бил в брак с А. А. Д., сключен
през 1980 г. и прекратен с развод през 1995 г. С бракоразводното решение не
бил уреден въпроса със собствеността на имота, поради което А. А. Д. е
съсобственик на имота с дял ½ идеална част от него до решаване на въпроса
по съдебен път. Поради това ищецът поканил ответника да му прехвърли по
нотариален ред собствеността на 1/4 идеална част от имота, на която е
безспорен собственик за продажна цена в размер на 22 750 лева или да му
възстанови 8000 лева, но ответникът отказал и двете предложения.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който счита предявения иск за допустим и основателен. Излага
доводи, че процесният предварителен договор следва да бъде обявен за
окончателен по отношение на имота в цялост, а не само по отношение на ¼
идеална част. Твърди се, че с решение по гр. д. № 2476/2022 г. е допусната
съдебна делба между ответника и сестра му М. М.а при равни квоти по ½ ид.
част. Впоследствие апартаментът е изнесен на публична продан, като за целта
е образувано изп. д. № 266/2023 г. по описа на ЧСИ № 703 Г. М.. В хода на
публичната продан ищецът предлага на ответника и сестра му да закупи имота
на по-изгодна цена, отколкото е определената от вещото лице пазарна
2
стойност. Отбелязва се, че остатъкът от уговорената продажна дена на
процесния имот е в размер на 87000 лв. Сочи се, че сделката е насрочена за
03.10.2023 г., но действително нотариусът открива проблем с документацията,
който обаче се изразява в това, че имотът все още е актуван като държавен.
Поради това продавачите незабавно са предприели съответните действия и е
издадена Заповед за отписването на апартамента от актовите книги за
държавна собственост и за предаването му на правоимащите лица. Освен това
съсобствениците се сдобиват с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение. Въпреки това
купувачът се отказва от сделката.
С протоколно определение от 08.05.20224 г. на основание чл. 219, ал. 1 и
чл. 220, ал. 1, изр. 1 ГПК съдът е конституирал А. А. Д., с ЕГН **********, с
адрес в гр. С., като трето лице-помагач на страната на ищеца Г. Б. Г. въз
основа на искането на ищцовата страна за привличането й и с оглед
установеното обстоятелство, че тя е имала сключен граждански брак с
наследодателя на ответника М. към датата на придобиване на процесния
недвижим имот, което обосновава правния интерес на ищеца бившата съпруга
на наследодателя на ответника да бъде привлечена като помагач на страната
на ищеца – с оглед евентуалното упражняване на правото й по чл. 33, ал. 3 ЗС
като съсобственик на идеална част от процесния имот.
Съединеното за съвместно разглеждане производство по гр. д. №
2004/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас е образувано по (насрещната)
искова молба (уточнена) на Р. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.
Д., и М. И. М.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Б. против Г. Б. Г., ЕГН
**********, с постоянен адрес: с. К., за ОБЯВЯВАНЕ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН
на Предварителен договор от *** г. за покупко-продажба на недвижим имот,
по силата на който Г. Б. Г. се е задължил да закупи от Р. И. М. и М. И. М.а
съсобствения им недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
с идентификатор № 07079.653.509.1.5 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-
9/30.01.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КК и КР, засягащо обекта от 03.12.2018 г., с адрес на имота: гр. Б. в сграда с
идентификатор № 07079.653.509.1, с предназначение: Жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор №
07079.653.509.1, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива: 1, със застроена площ 60.42 кв.м., състоящ се от:
дневна, спалня, кухня, баня-тоалетна и коридор, заедно с принадлежащо
избено помещение с полезна площ 3.02 кв.м., заедно с 0.669 идеални части от
общите части на сградата и 0.669 идеални части от правото на строеж върху
поземления имот, в който е построена от 68.93 кв.м., при съседи на
самостоятелния обект по схема: на същия етаж: 07079.653.509.1.4,
07079.653.509.1.6, под обекта: 07079.653.509.1.2, над обекта:
07079.653.509.1.8, при съседи по документ за собственост: на жилището:
3
изток - външен зид, запад - ведомствен ап., север - външен зид, юг - коридор,
отгоре - ведомствен ап., отдолу ведомствен ап., на избеното помещение: изток
- външен зид, запад - ведомствено мазе, север - външен зид, юг - коридор, за
общо ¾ идеални части, собствени на ищците по наследяване и давност, от
които ищецът М. е собственик на ¼ идеална част, а ищцата М.а – на ½
идеална част, срещу продажна цена от общо 65 250 лева, от която 21 750 лева
в полза на ищеца М. и 43 500 лева в полза на ищцата М.а. Претендират се
разноски.
В тази искова молба са изложени твърдения, че с решение по гр. д. №
2476/2022 г. е допусната съдебна делба между Р. М. и М. М.а при равни квоти
по ½ ид. част. Впоследствие апартаментът е изнесен на публична продан, като
за целта е образувано изп. д. № 266/2023 г. по описа на ЧСИ № 703 Г. М.. В
хода на публичната продан Г. Б. Г. предлага на Р. М. и М. М.а да закупи имота
на по-изгодна цена, отколкото е определената от вещото лице пазарна
стойност. Те се съгласяват и на 18.09.2023 г. М. М.а упълномощава брат си Р.
М. да сключи предварителния договор, тъй като тя живеела в гр. София. За да
се спре публичната продан, по искане на ЧСИ, от страна на М. М. е заверено
допълнително и още едно изрично пълномощно за целите на изпълнителното
дело. Поддържа се, че на 19.09.2023 г. Р. М., в лично качество и в качеството си
на пълномощник на сестра си М. М., подписва с Г. Г. процесия предварителен
договор за покупко-продажба на целия недвижим имот. С полученото капаро в
размер на 4000 лв. са платени разноските по изпълнението, а остатъкът е
поделен между бъдещите продавачи. Към момента незаплатеният остатък от
продажната дена на процесния имот е в размер на 87 000 лв. Сделката била
насрочена за 03.10.2023 г., но действително нотариусът открива проблем с
документацията, който обаче се изразява в това, че имотът все още е актуван
като държавен, за което М. не знаели. Поради това те незабавно предприели
съответните действия и била издадена Заповед за отписването на апартамента
от актовите книги за държавна собственост и за предаването му на
правоимащите лица. За да се избегне всякакво съмнение относно
собствеността и за успокоение на бъдещия купувач, съсобствениците отделят
допълнителни средства и се сдобиват с Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по наследство и давностно владение. Въпреки това
купувачът се отдръпва и отказва да се извършат действия по прехвърлянето на
апартамента.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Г. Б. Г.,
който счита предявения иск за основателен по отношение на придобитата по
наследство идеална част от имота. Твърди се, че на 19.09.2023 г. страните са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на процесния
недвижим имот срещу продажна цена в размер на 91000 лева, от която 4000
лева били заплатени в деня на подписване на договора като задатък/капаро,
обезпечаващ изпълнението на предварителния договор, а остатъкът от
продажната цена в размер на 87 000 лева се договорило да се заплати след
подписване на окончателен договор за покупко-продажбата на имота в
4
нотариална форма. Било уговорено окончателният договор за прехвърляне
собствеността на имота по нотариален ред да се подпише в срок до 18.10.2023
г. Споразумели се М. да предаде владението на Г., който започнал извършване
на ремонтни дейности в апартамента на стойност над 4000 лева. Твърди се, че
в деня на подписване на предварителния договор продавачът се легитимирал
като съсобственик на имота, притежаващ ½ идеална част от него, а за
останалата ½ идеална част от имота продавачът заявил, че принадлежи на
сестра му М. И. М., която живеела в гр. София. Продавачът заявил, че
подписва предварителния договор от свое име и от името на сестра си, която
била съгласна с продажбата на имота при тези условия. Сочи се, че на
купувача били предоставени документи за собственост, но непосредствено
преди извършване на продажбата нотариусът го уведомил, че има проблем със
собствеността на имота, тъй като на датата на придобиване на имота –
15.05.1991 г., И.М.М.. е бил в брак с А. А. Д., сключен през 1980 г. и прекратен
с развод през 1995 г. С бракоразводното решение не бил уреден въпросът със
собствеността на имота, поради което А. А. Д. е съсобственик на имота с дял
½ идеална част от него до решаване на въпроса по съдебен път. Поради това
купувачът поканил продавача М. да му прехвърли по нотариален ред
собствеността на 1/4 идеална част от имота, на която е безспорен собственик
за продажна цена в размер на 22 750 лева или да му възстанови 8000 лева, но
той отказал и двете предложения.
Третото лице-помагач А. Д. оспорва съединената искова молба. Счита,
че тя е собственик на ½ идеална част от процесния апартамент, тъй като
имотът е придобит по възмезден начин през 1991 г. по време на брака й,
сключен с И.М.М. на 15.03.1980 г. и прекратен с решение от 03.02.1995 г.,
поради което представлява съпружеска имуществена общност. Оспорва
твърденията за придобиване на имота по давност.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на предявените субективно и обективно
съединени конститутивни искове е чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът по първоначалната искова молба – Г. Б. Г., следва да установи
при условията на пълно и главно доказване следните материални
предпоставки (юридически факти): сключен между него и Р. И. М.
действителен предварителен договор за покупко-продажба на посочения в
исковата молба недвижим имот; че Р. И. М. е собственик на ¼ идеална част от
посочения в исковата молба недвижим имот; настъпване на падежа на
задължението на Р. И. М. да прехвърли собствената си ¼ идеална част от
правото на собственост върху имота; Г. Б. Г. да е заплатил уговорената в
предварителния договор продажна цена за ¼ идеална част от правото на
собственост върху имота.
Ищците по съединената искова молба – Р. И. М. и М. И. М., следва да
5
установят при условията на пълно и главно доказване следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. Че между всеки от тях и Г. Б. Г. е
сключен действителен предварителен договор за покупко-продажба на
посочения в исковата молба недвижим имот, включително че при сключването
му М. е била надлежно представлявана от М.; 2. Че М. са собственици на общо
¾ идеални части от посочения в исковата молба недвижим имот на основание
наследяване и давност, от които М. – на ¼, а М. на ½ идеална част; 3.
Настъпване на падежа на задължението на Г. Б. Г. да сключи окончателен
договор за продажба на посочения в исковата молба недвижим имот.
Третото лице-помагач на първоначалния ищец Г. Б. Г. – А. А. Д., носи
тежестта да обори доказателствената сила на представения от Р. М. и М. М.
констативен нотариален акт в частта относно придобиването на ½ идеална
част от имота от тях по давност.
От събраните по делото писмени доказателства се установяват следните
обстоятелства.
С Договор от 15.05.1991 г. за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти И.М.М.. е придобил апартамент,
ведомствен на „фирма Домостроене“, а именно двустайно жилище ***,
състоящо се от дневна, спалня, кухня, баня-тоалетна и коридор, със застроена
площ 60, 42 кв. м., с прилежащо избено помещение № 5 с полезна площ от 3,
02 кв. м., с 0, 669 идеални части от общите части и от правото на строеж върху
мястото (процесния недвижим имот). Продажната цена в размер на 12 812
лева е заплатена от купувача, както следва: 4812 лева собствени средства и
8000 лева заемни средства от ДСК. Купувачът И.М.М.. се задължава да работи
за „фирма Домостроене“ за още две години.
С решение № 18 от 03.02.1995 г. на Софийски районен съд, с което е
прекратен бракът между И.М.М.. и А. А. Д., сключен на 15.03.1980 г. с акт № 5
на Кметски НС, с. Розино, Пловдивски окръг, и е утвърдено постигнатото
между тях споразумение, както следва: „да се прекрати брака поради дълбоко
и непоправимо разстройство без да се третира въпроса за вината“; семейното
жилище, ползвано от страните под наем, е освободено;страните не си дължат
издръжка, тъй като са работоспособни; недвижими имоти нямат и нямат
претенции за такива помежду си; движимите вещи, придобити по време на
брака с резултат от съвместни усилия, са разделили извънсъдебно; за в бъдеще
съпругата ще носи предбрачното си фамилно име Д.; разноските по делото се
поемат от съпруга; съпрузите са заявили, че за в бъдеще няма да имат никакви
други имуществени и неимуществени претенции помежду си.
И.М.М.. е починал на 11.02.2022 г., като е оставил за свои наследници
двете си деца – Р. И. М., роден на 30.06.1997 г., и М. И. М., родена на
25.09.1999 г.
С решение № 2165 от 07.10.202 г. по гражданско делото № 2476/2022 г.
по описа на Районен съд – Бургас е допусната съдебна делба между М. И. М. и
Р. И. М. на процесния недвижим имот при квоти по ½ ид. ч. за всеки от
6
съделителите, а с решение от 04.05.2023 г. по същото дело имотът е изнесен
на публична продан като неподеляем.
За периода от 25.08.2023 г. до 25.09.2023 г. процесния недвижим имот е
бил обявен за публична продан от ЧСИ Г. М. по изпълнително дело 266/2023 г.
С писмено пълномощно от 18.09.2023 г. М. И. М.а е упълномощила Р. И.
М. да я представлява пред избрано от него физическо или юридическо лице с
правото да сключи предварителен договор за покупко-продажба на
съсобствения им недвижим имот при условия на бъдещата сделка изцяло по
негова преценка.
На 19.09.2023 г. е сключен предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот (договора) между Р. И. М., като продавач от една страна, и
Г. Б. Г., като купувач от друга страна. По силата на договора продавачът се
задължава да прехвърли по нотариален ред на купувача следния свой собствен
недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с адрес: гр. Б., с площ 60.42
кв.м., с принадлежащо избено помещение № 5 с площ 3.02 кв.м., ведно с 0.669
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, срещу
продажна цена в размер на 91 000 лева. Купувачът е поел задължение в деня
на подписване на договора да заплати на продавача в брой сумата от 4000 лева
(2000 лева за ЧСИ и 2000 лева), представляваща част от продажната цена и
задатък/капаро, а остатъка от продажната цена в размер на 87 000 лева се
задължава да заплати, както следва: 35 000 лева по банков път (посочена е
банкова сметка с титуляр Р. И. М.) и 52 000 лева в брой, след подписване на
окончателния договор за продажба в нотариална форма. Страните се
задължават да подпишат окончателен договор за прехвърляне на
собствеността на имота по нотариален ред в срок до 18.10.2023 г. Договорът е
подписан за продавача от Р. И. М., а за купувача – от Г. Б. Г..
На 19.09.2023 г. Р. И. М. е превел по банкова сметка на ЧСИ Г. М. сумата
от 2023, 43 лева по изпълнително дело № 266/2023 г. На същата дата Р. И. М. е
превел на М. И. М. чрез Изипей сумата от 1000 лева „за ПП“.
На 09.10.2023 г. Р. И. М. е подал до областна администрация искане за
отписване от регистрите за държавна собственост на процесния недвижим
имот, който е бил актуван с Акт за държавна собственост № 9288/03.11.1987 г.
и включен във ведомствения фонд на ДФ „Домостроене“ – Бургас, но е
преминал в собственост на И.М.М.. по реда на Наредбата за държавните
имоти. На 08.11.2023 г. е издадена заповед на Областния управител на област
Бургас, с която е разпоредено процесният недвижим имот да се отпише от
актовите книги за държавна собственост и да се предаде на наследниците на
И.М.М.. – Р. И. М. и М. И. М.а.
На 22.12.2023 г. е издаден въз основа на обстоятелствена проверка по
реда на чл. 587, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по наследство и давностно владение, с който Р. И. М. и М. И.
М.а са признати за собственици при равни квоти на процесния недвижим
имот. По делото е изискана и представена нотариалната преписка по
7
издаването на този нотариален акт, съдържаща и протокол за разпит на трима
свидетели – З.П.Р., В.Т.И. и Р.Ч..
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на две групи
свидетели – свидетелите Х.Д.Я. и С.Г.С., водени от трето лице-помагач Д., и
свидетелите В.Т.И.. и М. М. М., водени от ответниците М.и.
Свидетелката Я. заявява, че е приятелка на А. от 40 г. Знае, че А. е била
омъжена за И.М., но са разведени от 1995 г. Знае, че преди да се разведат са
купили апартамент в гр. Б., защото тогава тя трябвало да гледа майката на А.,
а тя трябвало да дойде в Бургас с мъжа си, „за да вземат апартамента“. Тогава
А. и И. живеели на общежитие в град София, тя работела към „Инжестрой“.
След развода И. и А. имали добри отношения. Тя идвала в Бургас, но не
можела да стои постоянно там, защото майка й била много болна и трябвало
да я гледа. Свидетелката заявява, че А. и И. са коментирали въпросния
апартамент много пъти пред нея. Знае, че А. е идвала в Бургас, защото тя
трябвало да гледа майка й, докато я няма – тя била неподвижна. Не помни
точно колко време трябвало А. да бъде в Бургас. Гледала майка й около месец.
В продължение на няколко години след 1990 година А. идвала много често в
Бургас в апартамента в ж.к. **. И. също идвал много често в София. И. искал
да помогне на сина на свидетелката дойде да учи в морското училище в
Бургас. И. даже бил оставил ключ на А. за апартамента. Тя много пъти
говорила, че „има собственост“. Даже като се развели, И. й предложил
някаква сума, за да може да си купи и тя жилище в София. За жилището в град
Бургас И. все казвал, „че ще си го остави за нея“. Свидетелката не знае кога И.
се е оженил повторно и дали има деца. Заявява, че доста години след развода
И. и А. поддържали връзка. Ако И. дойдел в София, минавал да види А., а тя
ако имала работа в Бургас, идвала да го види в апартамента в ж.к. „**“. И И., и
А. били казвали на свидетелката, че А. е идвала в Бургас. Свидетелката не
може да посочи период от години, в който А. е идвала в град Бургас, нито кога
за последно А. е идвала в град Бургас. Заявява, че в един период И. спрял да
идва и 4-5 години не е идвал. В момента свидетелката гледала А., защото била
болна.
Свидетелката С. познава И. и А. от 1987 г., когато й станали комшии в
гр. София. А. си била продала нейния апартамент и си купила апартамент в
ж.к. „***“ 2. След като си пренесли багажа, И. и А. ***“. Според свидетелката
И. и А. още са женени, не са разведени. Знаела от двамата, че И. й е оставил
ключ за апартамента в Бургас – когато решила да дойде на гости да се видят.
Свидетелката засичала И. 3-4 пъти у А. през 1993-1994 г. Знае, че са теглили
заем за апартамента в Бургас, И. е работил в строителството, имали са някакви
налични пари, другото било кредит. Никога И. не е твърдял, че имотът е само
негов. И двамата са казвали, че е общ. И. идвал в София, той не бил постоянно
в Бургас. И. и А. доста време са живели заедно като семейство. След това
майката на А., която живеела в Карлово, се влошила и тя я взела при нея в
София. И. 4-5 години идвал в София, след това само по телефона се чували.
Свидетелката не знае дали са се разделили фактически. Свидетелката
8
научила, че ако И. продаде апартамента в Бургас, щял да помогне финансово
на А.. Не знае И. да е имал друга жена. И. казвал, че апартаментът в Бургас е
на двамата. В София също имали апартамент и когато го продали, купили
апартамент в ***. А. идвала в Бургас. И. наемал кола и идвал да вземе А., за да
отидат в Бургас. И със самолет са пътували до Бургас. Свидетелката знаела от
А., че тя имала ключ за апартамента. Не може да каже коя година за последно
А. е идвала в Бургас. Тя работеше и гледала майка си. А. казвала на
свидетелката: „Хайде да се качим в колата да отидем в Бургас и да видим
апартамента“.
Свидетелката И. от 1993 г. живее в ж.к. „***“ в съседство в един блок на
един етаж с И.М.. Били са близки. Тя го заварила да живее там с неговата
майка – баба Р., която починала. Две или три години след това той довел
съпругата си Н., от която имал две деца – Р. и М.. Когато се родили децата,
семейството живеело в същия апартамент. И. и Н. се развели, когато децата
вече били големи. След развода децата и бащата останали в този апартамент.
Никога И. не е живял с друга жена. Не знае И. да е имал друг брак. Иван е
живеел в този апартамент до смъртта си. След смъртта на И. децата останали
да обитават апартамента, но сега работят в друг град. И. работел в
Домостроителния комбинат, откъдето му дали апартамента. Не знае И. да е
имал друг брак. Майката на И. живеела със семейството му, през есента си
отивала в пловдивско село, откъдето е родом, а наесен се връщала в Бургас.
Иван никога не е отсъствал от града, винаги си е бил вкъщи. Когато Иван
изплатил апартамента, казал, че вече е спокоен. Споделял, че когато е взел
апартамента, му е било много трудно, спал е на земята, със зор го платил. През
всичките тези години в съседство свидетелката не е виждала никаква жена да
идва на гости на Иван. Той бил самотен, не дружал с много хора, само един
негов колега идвал на гости.
Свидетелят М. е брат на И.М.. Семейството имали в Карлово
апартамент, който решили да „припишат“ на И. В периода 1975-76-77 г. И. се
запознал с А.. Тя отсъствала от града по цели седмици и като се върнела, го
залъгвала с нещо, а в негово отсъствие била по механите с мъже. Бащата и
братът на И.М. казали да не се занимава с А., но И. бил заслепен. В един
момент свидетелят се скарал с И., защото виждал как разпиляват всичко с А.,
обърнали семейното им жилище „на публичен дом“. Нещата ескалирали, след
като около 1980 г. И. и А. накарали родителите на И. да отидат на село, а те
двамата останали да живеят в апартамента в град Карлово. Около 1980 или
1981 г. И. продал апартамента в Карлово. След това И. и А. живели на
квартира, но след като похарчили парите от продажбата, А. изиграла И. и
изчезнала в София. След това И. заминал за Бургас и започнал работа в
Домостроителния комбинат, откъдето му дали жилище в град Бургас, ж. к. ***
(процесното жилище). А. вече го била изоставила и не поддържали никаква
връзка. През месец май 1983 г. бащата на братята починал и майка им
останала сама. През 1984 г. – 1985 г. И. прибрал майка им да живее при него в
апартамента в град Бургас, ж. к. ***. Така двамата братя се сдобрили и
9
свидетелят също ходил в апартамента в град Б., за да помага на майка си и на
брат си – апартаментът се намирал на втория етаж, терасите били открити,
влизали цигани и правели бели. И. и А. тогава нямали развод. Свидетелят
постоянно казвал на брат си да се разведе, защото ще си има проблеми. И.М.
отговарял: „Аз не знам къде точно е А., знам само, че е в София“.
Впоследствие, след 1990 г., И. казал на свидетеля, че е ходил в София и там са
се развели с А.. И. бил много способен и ценен в работата си, станал
бригадир, успял да отстрани сложен проблем, заради който били дошли хора
от София. Затова му предложили да отиде да работи в София на добра
заплата, но той отказал, защото трябвало да се грижи за майка си в Бургас.
Човекът, който му предложил работа в София, дал на И. плик с пари, за да си
погаси дълга за апартамента в Бургас. И. се похвалил на свидетеля, че с тези
пари си е изплатил апартамента – това било 1994 г. – 1995 г. След смъртта на
майка му през 1996 г. И. се запознал с Н., която му родила две деца – Р. и М..
До неговата смърт И. живял с новото си семейство в апартамента в Бургас. А.
изобщо не е стъпвала в апартамента в Бургас и никога не е имала ключ за него.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите И. и М., тъй като
намира, че са житейски логични, последователни, правдоподобни,
непротиворечиви и съответстващи на писмените доказателства по делото.
Показанията на свидетелите Я. и С., от друга страна, не следва да бъдат
кредитирани, тъй като не дават ясна, достоверна и приемлива картина на
случилото се и освен това противоречат на писмените доказателства по
делото. Съгласно решение № *** г. на Софийски районен съд бракът между
И.М.М.. и А. А. Д., сключен на *** г., е прекратен по взаимно съгласие, но
следва да се отчете и съдържанието на утвърденото от съда споразумение, в
което съпрузите са заявили, че искат „да се прекрати брака поради дълбоко и
непоправимо разстройство без да се третира въпроса за вината“. Поради това
съдът не възприема показанията на свидетелите Я. и С., че И. и А. са били в
хармонични отношения, а приема за достоверни показанията на свидетеля М.,
че съпрузите са били в дългогодишна фактическа раздяла, при която не са
поддържали никаква връзка, а съпругът дори не е знаел къде точно се намира
съпругата му. В утвърденото от бракоразводния съд споразумение съпрузите
са заявили, че семейното жилище, ползвано от страните под наем, е
освободено. Това обстоятелство съответства напълно на показанията на
свидетеля М., че след продали жилището в град Карлово съпрузите са живеели
няколко месеца на квартира в град Карлово, след което съпругата изчезнала в
град София, а съпругът се установил в град Бургас. От друга страна,
свидетелката Я. казва, че А. и И. живеели на общежитие в град София, а
свидетелката С. – че А. си била продала нейния апартамент и си купила
апартамент в ж.к. „**“ 2, което създава непреодолимо противоречие в
показанията им. В споразумението за развод съпрузите са заявили, че
„недвижими имоти нямат и нямат претенции за такива помежду си“, както и
„че за в бъдеще няма да имат никакви други имуществени и неимуществени
претенции помежду си“. Тези изявления са в съответствие с показанията на
10
свидетеля М., че съпругата изобщо не е стъпвала в апартамента в град Бургас
и никога не е имала ключ за него. Съдържанието на споразумението е в пълно
противоречие с показанията на свидетелката Я., че преди да се разведат
съпрузите са купили апартамент в гр. Б., че съпругата много пъти говорила, че
„има собственост“ и даже като се развели, И. й предложил някаква сума, за да
може да си купи и тя жилище в София, а за жилището в град Бургас И. все
казвал, „че ще си го остави за нея“. Същото важи и по отношение на
показанията на свидетелката С., че съпрузите били теглили заем за
апартамента в Бургас, че и двамата са казвали, че апартаментът в Бургас е общ
и че ако Иван продаде апартамента в Бургас, щял да помогне финансово на А..
Същевременно съдът не съзира никакви противоречия в показанията на
свидетелите И. и М.. В протокола за разпит на свидетелката И., приложен по
нотариалната преписка, са възпроизведени показанията й, които действително
са напълно идентични с тези на другите двама свидетелите, но това по
никакъв начин не ги дискредитира. Обстоятелството, че в протокола за разпит
пред нотариуса е отбелязано, че свидетелката И. не е чувала някой да оспорва
собствеността, включително бившата съпруга на бащата на молителите (Р. М.
и М. М.), а пред съда свидетелката заявява, че не е чувала Иван да е имал
друга съпруга освен Н., не води до никакво противоречие, доколкото не е
уточнено името на „бившата съпруга“ и свидетелката може да е имала
предвид именно бившата съпруга Н. Не се касае за обстоятелства, които да
обосноват извод за недостоверност на показанията на И., която (въпреки
напреднала й възраст и намаления й слух) даде пред съда пълни и ясни
показания за правно значими обстоятелства по делото, за които има
непосредствени впечатления. Съдът не намира и никакви противоречия
между показанията на свидетелите И. и М.. Свидетелката И. разказва, че от
1993 г. живее в ж.к. „**“ в съседство с И.М., а две или три години по-късно той
е довел Н.. Свидетелят М. казва, че майка им е починала в края на 1996 г и
след смъртта й И. се е запознал с Н..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Относно правото на собственост върху имота:
На основание чл. 363 ГПК, когато задължението е за прехвърляне на
право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице
предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред,
включително дали отчуждителят е собственик на имота.
Установява се по делото, че процесният недвижим имот е придобит от
И.М. на 15.05.1991 г. чрез договор за покупко-продажба по реда на Наредбата
за държавните имоти– по време на брака му с А. Д., сключен на 15.03.1980 г. и
прекратен с развод на 03.02.1995 г. Съгласно действащия към момент на
придобиване на имота чл. 19, ал. 1 от Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 41 от
28.05.1985 г.) вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове,
придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос,
11
принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са
придобити. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 41
от 28.05.1985 г.) установява оборима презумпция, че съвместният принос се
предполага до доказване на противното. В случая съдът от събраните по
делото доказателства се установява, че процесния недвижим имот е придобит
по време на брака – на 15.05.1991 г., но при наличието на трайна фактическа
раздяла между съпрузите – от 1981 г., при която съпрузите не са живеели в
едно домакинство, не са поддържали контакти помежду си и дори съпругът не
е знаел точното местонахождение на съпругата си. Именно последното
обстоятелство е възпрепятствало И.М. да прекрати брака си с А. Д. преди да
придобие процесния имот – частично с лични средства и частично чрез заем,
погасен и с получено от него дарение. Поради това презумпцията за съвместен
принос на съпругата по чл. 19, ал. 3 от Семейния кодекс (Обн., ДВ, бр. 41 от
28.05.1985 г.) следва да се счита за оборена.
Дори и при необорена презумпция за съвместен принос процесният
недвижим имот следва да се счита за изключителна собственост на И.М. на
основание давностно владение.
На основание чл. 26, ал. 1 от действащия към 03.02.1995 г. Семеен
кодекс (Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г.) имуществената общност се
прекратява при развод. Така между бившите съпрузи е възникнала обикновена
съсобственост при равни квоти. Разпоредбата на чл. 69 ЗС предвижда, че се
предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго. Касае се за оборима законна презумпция, която е и обща
гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се
прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали
притежават или не права на собственост върху една и съща вещ.
Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на владелеца
поради трудността за доказване на намерението за своене като психично
състояние. Чрез нея с оглед на това, което обикновено става, е формулирано
заключение за наличие на неизвестен факт, а именно субективния признак на
владението – намерението да се държи вещта като своя /animus domini/, като
се изхожда от друг установен факт, а именно обективния признак на
владението – упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/. Съдът е
длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които
се отнася. Тя го задължава да приеме, че щом като е доказан фактът от
хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият
факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори. По тези съображения с Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК на ВКС е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от
наследяването. Следователно презумпцията на чл. 69 ЗС е приложима и в
процесния случай, доколкото съсобствеността не е възникнала от наследяване,
12
а по силата на бракоразводно решение, с което съпружеската имуществена
общност е била прекратена. От показанията на свидетелите И. и М. съдът
приема за доказано, че И.М. е държал за себе си целия имот от придобиването
му на 15.05.1991 г. до смъртта си на 11.02.2022 г., а А. Д. никога не е идвала в
апартамента и не е имала ключ от него. Следователно А. Д. никога не е
установявала фактическа власт върху процесния имот, поради което не е
налице посоченото в тълкувателно решение изключение, при което
презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците следва да
се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение. Ето защо на основание чл. 69 ЗС
И.М. следва да се счита за владелец на целия имот.
Предвид разпоредбата на чл. 84 ЗС вр. чл. 115, ал. 1, б. „в“ ЗЗД, съгласно
която придобивна давност не тече между съпрузи, придобивната давност за ½
идеална част от процесния имот е текла за периода от прекратяване на брака
на 03.02.1995 г. до 11.02.2022 г., а и след това – с оглед продължилото
владение от наследниците на И.М.. Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение №
4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4/2012 Г., ОСГК на ВКС възможно е да бъде
придобито право на собственост на недвижим имот, на основание чл. 79 ЗС от
лице, което не се е позовало на давността преди смъртта си и неговите права
да се признаят на неговите наследници в съдебен процес по спор за
собственост. Правото на позоваване на придобивното основание по чл. 79 ЗС
не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се
включва в наследството му. Ако едно лице е владяло недвижим имот в
изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на
последиците от придобивната давност, то в наследството се включва
владението върху имота, както и правото на наследниците да се позоват на
изтекла в полза на наследодателя им придобивна давност щом са продължили
владението. Тъй като действието на придобивното основание се зачита от
момента на изтичане на срока, то при наличие на позоваване от страна на
наследниците, ще се счита, че придобивното основание е осъществено от
наследодателя. Съгласно т. 1 от същото Тълкувателно решение защитата на
правата на владелеца при изтекъл срок по чл. 79 ЗС може да се осъществи чрез
предявяване на иск за собственост, възражение по предявен против него иск за
собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален акт за собственост
по обстоятелствена проверка. В случая наследниците на И.М. –Р. М. и М. М.а
са се сдобили на 22.12.2023 г. с констативен нотариален акт, издаден въз
основа на обстоятелствена проверка по реда на чл. 587, ал. 2 ГПК за
придобиване на ½ идеална част от процесния имот по давност. Поради това
следва да се счита, че приживе И.М. е придобил ½ идеална част от процесния
имот по давност – към момента на изтичането й на 03.02.2005 г.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение №
11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС при оспорване на
признато с нотариален акт по чл. 587 ГПК право на собственост тежестта на
доказване се носи от оспорващата страна – в случая от подпомагащата страна
13
А. Д.. Констативният нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща
доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат,
че посоченото в акта лице е собственик на имота. В това се изразява
легитимиращото действие на нотариалния акт за принадлежността на правото
на собственост. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на
нотариалното удостоверяване на правото на собственост, оспорващата страна,
която не разполага с документ за собственост, носи тежестта да докаже
несъществуването на признатото от нотариуса право. В случая
доказателствената сила на представения констативен нотариален акт не е
опровергана, а е подкрепена от показанията на свидетелите И. и М..
По изложените съображения И.М. следва да се счита за изключителен
собственик на процесния имот – на основание договор за покупко-продажба от
15.05.1991 г. за ½ идеална част и на основание изтекла на 03.02.2005 г.
придобивна давност за останалата ½ идеална част. Така наследниците на И.М.
– Р. М. и М. М.а, се легитимират като съсобственици на процесния недвижим
имот по силата на наследяване.
Относно страните по предварителния договор:
Не е спорно, че между Г. Г. като купувач и Р. М. като продавач е сключен
писмен предварителен договор за покупко-продажба на процесния имот, който
съдържа всички съществени условия на окончателния договор. Установява се,
че Р. М. е собственик на ½ идеална част от процесния имот. Следователно са
налице предпоставките съдът да постанови решение, което замества
окончателния договор, при условие купувачът да изпълни задължението си за
заплащане на продажната цена съгласно чл. 362, ал. 1 ГПК.
Основателен е искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на Г. Г. против
Р. М. за обявяване за окончателен на сключения помежду им Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2023 г., с който
продавачът Р. М. се е задължил да продаде на купувача Г. Г. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 07079.653.509.1.5 за ¼ идеална част от
имота – собственост на Р. И. М., срещу продажна цена в размер на 22 750 лева.
Установява се по делото, че при сключване на предварителния договор Г. Г. е
заплатил в полза на Р. М. сумата от 4000 лева, поради което дължимата
продажна цена възлиза на 18 750 лева.
Основателен е и искът с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД на Р. М.
против Г. Г. за обявяване за окончателен на сключения помежду им
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 19.09.2023
г., с който продавачът Р. М. се е задължил да продаде на купувача Г. Г.
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 07079.653.509.1.5 за ¼
идеална част от имота – собственост на Р. И. М., срещу продажна цена в
размер на 22 750 лева.
По делото обаче не се установява между Г. Г. и М. М.а да е сключен
писмен предварителен договор за продажба на собствената й ½ идеална част
от процесния недвижим имот. Съгласно чл. 19, ал. 1, изр. 1 ГПК
14
предварителният договор за сключване на определен окончателен договор, за
който се изисква нотариална или нотариално заверена форма, трябва да се
сключи в писмена форма. По делото е представен предварителен договор за
продажба на целия процесен имот, сключен между Г. Г. и Р. М., но не и между
Г. Г. и М. М. Името на М. М. не присъства по никакъв начин в съдържанието
на договора – тя не е посочена изрично като страна по договора, не е
включена и в уговорките за заплащане на цената, договорът не е подписан
лично от нея и при полагана не подписа на Р. М. не е посочено, че той действа
като пълномощник на М. М. Твърденията на страните, че при сключване на
договора Р. М. е уведомил Г. Г., че сключва договор и от името на сестра си М.
М., която е в София, сочат за устни изявления, които не отговарят на
изискуемата от закона писмена форма за сключване на предварителен договор.
Представеното писмено пълномощно от М. М. в полза на Р. М. не е годно да
санира порока във формата на предварителния договор. То обективира
едностранна упълномощителна сделка, а не сключен с Г. Г. предварителен
договор. При липсата на сключен от името на М. М. като страна писмен
предварителен договор въобще не може да се поставя въпросът за това дали Р.
М. е действал от нейно име с или без представителна власт. Поради това не
може да се приеме, че писмената форма за действителност на предварителния
договор по чл. 19, ал. 1, изр. 1 ЗЗД е спазена по отношение на М. М. Касае се
за съществен пропуск при сключването на предварителния договор, който не
може да бъде преодолян чрез тълкуване на волята на страните, щом тя не е
обективирана в писмена форма. Липсата на сключен писмен предварителен
договор между М. М. и Г. Г. е пречка за уважаване на иска по чл. 19, ал. 3 ГПК
на М. М.а против Г. Г., поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Следва да се отбележи, че отхвърлянето на иска по чл. 19, ал. 3 ГПК на
М. М. против Г. Г. не представлява никаква пречка двамата да сключат
договор за продажба в нотариална форма с предмет ½ идеална част от
процесния имот, за която се установи, че е собственост на М. М. В тази връзка
следва да се има предвид, че съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е
установил в мотивите на решението си, е задължително за третото лице в
отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Следователно подпомагащата страна А. Д. не разполага с възможност да
оспорва изводите на съда относно принадлежността на правото на
собственост върху процесния имот.
По разноските:
С оглед уважаването на първоначалния иск на основание чл. 78, ал. 1
ГПК ищецът Г. Г. има право на разноски в размер на 2085, 14 лева, от които 85,
14 лева за държавна такса и 2000 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид уважаването на съединения иск на Р. М. против Г. Г. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК той има право на разноски 84, 50 лева за държавна
такса. По делото е представен договор за правна защита и съдействие между Р.
М. и адв. Н. от 30.01.2024 г. за заплатена в брой сума от 4000 лева за изготвяне
15
на отговор на искова молба по гр. д. № 7676/2023 г. и за процесуално
представителство по същото. Представен е и анекс към този договор от
17.04.2024 г., с който адвокатското възнаграждение е намалено на 1500 лева,
платени в брой, а разликата от 2500 лева е върната на Р. М. Не е представен
договор за правна защита и съдействие между адвокат Н. и Р. М. с предмет
предявяване на (насрещна) искова молба и процесуално представителство по
нея, поради което адвокатско възнаграждение за това не следва да бъде
присъждано.
Поради отхвърлянето на иска на М. М. против Г. Г. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК той има право на разноски. Представен е договор за правна защита и
съдействие между Г. Г. и адв. Р. за заплатена в брой сума от 1000 лева за
процесуално представителство по гр. д. № 2004/2024 г. Съразмерно на
отхвърления иск относно ½ идеална част от имота дължимото адвокатско
възнаграждение за това възлиза на 666,66 лева.
Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат
разноски.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК вр. чл. 85, ал. 2 и чл. 86, т. 3 ЗННД вр.
чл. 8 от Тарифа за нотариалните такси към ЗННД купувачът Г. Г. следва да
заплати на Районен съд – Бургас сумата от 444, 50 лева, представляваща
дължимата такса за прехвърляне на общо ½ идеална част от имота.
На основание чл. 364, ал. 1 ГПК вр. чл. 44, ал. 1 и чл. 47, ал. 2 ЗМДТ вр.
чл. 41, ал. 2 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Бургас (приета с решение на Общински съвет-
гр.Бургас, протокол № 5, т. 30 от 24.01.2008 г., изменена и допълнена с
решение на Общински съвет – Бургас, Протокол № 18/21.12.2020 г.)
купувачът Г. Г. следва да заплати на Община Бургас сумата от 510, 85 лева,
представляваща дължимия местен данък за прехвърляне на общо ½ идеална
част от имота.
Съгласно чл. 364, ал. 1 ГПК следва да се впише възбрана върху ½
идеална част от имота до изплащането на дължимите разноски по
прехвърлянето. Съгласно чл. 364, ал. 2 ГПК не следва да се издава препис от
решението, докато не се докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето
и дължимите данъци и такси за имота.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по иск с правно основание чл. 19, ал. 3
ГПК на Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., против Р. И. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от *** г., с който продавачът Р. И. М. се е
задължил да продаде на купувача Г. Б. Г. следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
16
07079.653.509.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо обекта от
03.12.2018 г., с адрес на имота: гр. Б. в сграда с идентификатор №
07079.653.509.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.653.509.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива: 1, със
застроена площ 60.42 кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня-
тоалетна и коридор, заедно с принадлежащо избено помещение с полезна
площ 3.02 кв.м., заедно с 0.669 идеални части от общите части на сградата и
0.669 идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена от 68.93 кв.м., при съседи на самостоятелния обект по схема: на
същия етаж: 07079.653.509.1.4, 07079.653.509.1.6, под обекта:
07079.653.509.1.2, над обекта: 07079.653.509.1.8, при съседи по документ за
собственост: на жилището: изток - външен зид, запад - ведомствен ап., север -
външен зид, юг - коридор, отгоре - ведомствен ап., отдолу ведомствен ап., на
избеното помещение: изток - външен зид, запад - ведомствено мазе, север -
външен зид, юг - коридор, за ¼ идеална част от имота – собственост на Р. И.
М., срещу продажна цена в размер на 22 750 лева, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
двуседмичен срок от влизането в сила на решението Г. Б. Г. изпълни
задължението си да заплати на Р. И. М. сумата от 18 750 лева,
представляваща остатък от продажната цената по договора.
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН по иск с правно основание чл. 19, ал. 3
ГПК на Р. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., против Г. Б. Г.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 19.09.2023 г., с който продавачът Р. И. М. се е
задължил да продаде на купувача Г. Б. Г. следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
07079.653.509.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо обекта от
03.12.2018 г., с адрес на имота: гр. Б. в сграда с идентификатор №
07079.653.509.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.653.509.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива: 1, със
застроена площ 60.42 кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня-
тоалетна и коридор, заедно с принадлежащо избено помещение с полезна
площ 3.02 кв.м., заедно с 0.669 идеални части от общите части на сградата и
0.669 идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена от 68.93 кв.м., при съседи на самостоятелния обект по схема: на
същия етаж: 07079.653.509.1.4, 07079.653.509.1.6, под обекта:
07079.653.509.1.2, над обекта: 07079.653.509.1.8, при съседи по документ за
17
собственост: на жилището: изток - външен зид, запад - ведомствен ап., север -
външен зид, юг - коридор, отгоре - ведомствен ап., отдолу ведомствен ап., на
избеното помещение: изток - външен зид, запад - ведомствено мазе, север -
външен зид, юг - коридор, за ¼ идеална част от имота – собственост на Р. И.
М., срещу продажна цена в размер на 22 750 лева, ПРИ УСЛОВИЕ, че в
двуседмичен срок от влизането в сила на решението Г. Б. Г. изпълни
задължението си да заплати на Р. И. М. сумата от 22 750 лева,
представляваща продажната цена по договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. М.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Б.
против Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., иск с правно
основание чл. 19, ал. 3 ГПК за ОБЯВЯВАНЕ ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН на
Предварителен договор от 19.09.2023 г. за покупко-продажба на следния
недвижим имот: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор
№ 07079.653.509.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо обекта от
03.12.2018 г., с адрес на имота: гр. Б. в сграда с идентификатор №
07079.653.509.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.653.509.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива: 1, със
застроена площ 60.42 кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня-
тоалетна и коридор, заедно с принадлежащо избено помещение с полезна
площ 3.02 кв.м., заедно с 0.669 идеални части от общите части на сградата и
0.669 идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена от 68.93 кв.м., при съседи на самостоятелния обект по схема: на
същия етаж: 07079.653.509.1.4, 07079.653.509.1.6, под обекта:
07079.653.509.1.2, над обекта: 07079.653.509.1.8, при съседи по документ за
собственост: на жилището: изток - външен зид, запад - ведомствен ап., север -
външен зид, юг - коридор, отгоре - ведомствен ап., отдолу ведомствен ап., на
избеното помещение: изток - външен зид, запад - ведомствено мазе, север -
външен зид, юг - коридор, за ½ идеална част, срещу продажна цена от 45 500
лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на А. А. Д., с ЕГН
**********, с адрес в гр. С., като ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ на страната на
Г. Б. Г..
ОСЪЖДА Р. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., да
заплати на Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., сумата от 2085,
14 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., да заплати
на Р. И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., сумата от 84, 50 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА М. И. М.А, ЕГН **********, с адрес: гр. Б. да заплати на Г.
18
Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., сумата от 666,66 лева за
разноски по делото.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., да заплати
на Районен съд – Бургас сумата от 444, 50 лева, представляваща дължимата
такса за прехвърляне на общо ½ идеална част от имота.
ОСЪЖДА Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., да заплати
на Община Бургас сумата от 510, 85 лева, представляваща дължимия местен
данък за прехвърляне на общо ½ идеална част от имота.
ДА СЕ ВПИШЕ ВЪЗБРАНА върху ½ идеална част от
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
07079.653.509.1.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Бургас, одобрени със Заповед РД-18-9/30.01.2009 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КК и КР, засягащо обекта от
03.12.2018 г., с адрес на имота: гр. Б. в сграда с идентификатор №
07079.653.509.1, с предназначение: Жилищна сграда-многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор № 07079.653.509.1, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, бр. нива: 1, със
застроена площ 60.42 кв.м., състоящ се от: дневна, спалня, кухня, баня-
тоалетна и коридор, заедно с принадлежащо избено помещение с полезна
площ 3.02 кв.м., заедно с 0.669 идеални части от общите части на сградата и
0.669 идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е
построена от 68.93 кв.м., при съседи на самостоятелния обект по схема: на
същия етаж: 07079.653.509.1.4, 07079.653.509.1.6, под обекта:
07079.653.509.1.2, над обекта: 07079.653.509.1.8, при съседи по документ за
собственост: на жилището: изток - външен зид, запад - ведомствен ап., север -
външен зид, юг - коридор, отгоре - ведомствен ап., отдолу ведомствен ап., на
избеното помещение: изток - външен зид, запад - ведомствено мазе, север -
външен зид, юг - коридор, за заплащането на разноските по прехвърлянето
на имота в полза на Районен съд – Бургас и Община Бургас.
ДА НЕ СЕ ИЗДАВА ПРЕПИС от настоящото решение, докато не се
докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето и дължимите данъци и
такси за имота.
УКАЗВА на Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., и на Р.
И. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Д., че на основание чл. 112, б.
„з“ и чл. 115 от ЗС настоящото решение подлежи на вписване в шестмесечен
срок от влизането му в сила.
УКАЗВА на Г. Б. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: с. К., че на
основание чл. 363, ал. 2 ГПК, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на
решението не изпълни задълженията си за заплащане на продажната цена,
съдът по искане на продавача обезсилва решението.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
19
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
20