РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1066
гр. Перник, 28.09.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА
Въззивно гражданско дело № 20231700500622 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 774/10.07.2023 г., постановено по гр.д. № 287/2023 г., Пернишкият
районен съд е отхвърлил като неоснователни исковете на В. Р. Т., с ЕГН: ********** и
адрес: *** против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ТЕЦ Република, за признаване за установено, че ищецът В. Р. Т. не
дължи на дружеството следните суми: сумата от 2436.08 лева – главница за неплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2009 г. до 30.04.2011 г., сумата от 557.58 лева –
обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 30.06.2009 г. до 18.09.2012 г. и
сумата от 259.87 лева – разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 25.10.2012
г. и заповед № 94539/28.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
6450/2012 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изпълнително дело №
2623/2012 г. по описа на ЧСИ А. В.а, изпълнително дело № 472/2017 г. по описа на ЧСИ У.
Д. и изпълнително дело № 2373/2021 г. по описа на ЧСИ С. Б., поради погасяването им по
давност.
С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от В.
Р. Т., чрез адв. Н. Ц., с която се обжалва първоинстанционното решение, като се навеждат
твърдения, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че съдът е
установил всички правно - релевантни факти и обстоятелства във връзка със заведения иск,
но е тълкувал същите неправилно, като не се е съобразил със задължителната съдебна
практика на ВКС. По подробно изложени съображения се сочи, че атакуваното
първоинстанционно решение категорично противоречи на Тълкувателно Решение № 2 /
26.06.2015 г. по т.д. № 2 / 2013 г. ВКС, /относно това как се прекъсва давността, в рамките
на изпълнителното производство и кои са необходимите предпоставки за неговото
прилагане/, Допълва се, че процесното решение противоречи и на Решение № 37/24.02.2021
г., постановено по гр.д. № 1747/2020г., по описа на ВКС, 4 ГО, както и на нормата на чл.
116 ЗЗД. В продължение се твърди, че взискателят не е проявявал никаква активност и след
депозиране на бланкетна молба за образуване на изпълнително дело /20.01.2017г./
взискателят не е поискал извършване на нито едно изпълнително по своя характер действие
1
и не е задължил съдебния изпълнител да извърши поисканите от него действия. Въз основа
на подробно изложени аргументи се иска отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което със сила на пресъдено нещо да се признае за установено, че
В. Р. Т., не дължи на ответника „Топлофикация - Перник” АД сумите по Изпълнителен
лист, издаден на 25.10.2012г., въз основа на влязла в сила ЗИПЗ № 4539 от 28.09.2012г. по
ч.гр.д. № 6450 по описа за 2012г., а именно сумите в размер на: 2436,08лв. - главница за
неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011 г., сумата от 557,58лв. -
законна лихва за забава на месечните плащания за периода 30.06.2009г. до 18.09.2012г.
Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответната „Топлофикация - Перник” АД, чрез юрк.
Анна Софрониева е подала отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло,
като се сочи за неоснователна. Твърди се, че първоинстнционното решение е правилно,
законосъобразно и мотивирано. Намира, че от наличните по делото доказателства безспорно
се доказва, че давността /предмет на настоящото производство/ била прекъсвана
многократно, тъй като били предприемани валидни изпълнителни действия. Моли се съда,
да постанови решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски, включително юрисконсулско възнаграждение. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по
чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и с отговора на същата страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради
което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по
чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба с отговора на същата страните не представят и не се
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и
правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти,
касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с
решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 17.10.2023 г. от 10,25
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
2
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3