№ 20084
гр. С., 05.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20241110153068 по
описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба писмени доказателства, съдът намира да са
относими и необходими за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
С исковата молба ищецът в срок е упражнил правото си да иска
привличането по делото на трето лице помагач на неговата страна. С
твърденията си легитимира интереса на третото лице „Т.Х.” ЕООД, решението
да бъде постановено в полза на ищеца и в този смисъл правото му да встъпи
по чл. 218 ГПК и искането по чл. 219 ГПК следва да бъде уважено. Следва да
бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл. 190 ГПК.
По искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ и по искането на
ответника по чл. 190 ГПК, съдът ще се произнесе в първото по делото о.с.з.
след изслушване становището на страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 21.05.2025 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а ищеца с препис от
отговора на исковата молба от ответника.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в срок до о.с.з. да представи в
заверен препис документ „извлечение от сметки по месеци за процесния
период“, доколкото същият макар и описан като приложение към исковата
молба, не е представен с нея.
ПРИЛАГА за послужване ч. гр. дело № 54863/2021 г. по описа на СРС,
119 състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач – „Т.Х.” ЕООД, с посочени в исковата молба седалище и
1
адрес на управление.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба
документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т.Х.”
ЕООД в срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него
документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в
исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ и
ССчЕ и по искането на ответника по чл. 190 ГПК за първото по делото о.с.з.
след изслушване становището на страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Р. П. С. за заплащане на сумата от 20,14 лв.,
представляваща цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден имот –
апартамент № 32, находящ се в гр. С., ж.к. Л. Т., бл. 38, вх. Б, ет. 5, абонатен №
*****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г., ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението (21.09.2021 г.) до плащането, и на сумата
от 5,73 лв. – лихва за забава в плащането на главницата за топлинна енергия за
периода от 31.10.2018 г. до 14.09.2021 г.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на
общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Р. П. С. е депозирала писмен отговор
на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер. Счита
предявения иск за недопустими, тъй като намира претендираните вземания за
погасени по давност. Излага съображения, че е налице противоречие между
обстоятелства, от които произтича вземането, изложени в заявлението по чл.
410 ГПК и тези в обстоятелствената част на исковата молба, тъй като в
заявлението било посочено, че се претендира заплащане на стойността на
изравнителните сметки, а в исковата молба се претендирала стойността на
незаплатената топлинна енергия. Твърди, че е заплатила всички дължими
суми на ищеца. Оспорва да е доставено и потребено претендираното
количество ТЕ, както и нейната стойност. Счита, че представеният договор за
извършване на услугата топлинно счетоводство, протокол и списък не касаят
сградата етажна собственост, като не фигурирал абонат с посочения от ищеца
2
абонатен номер. Възразява, че уредите за индивидуално отчитане на ТЕ и
уредите в абонатната станция не са изправни и не са минали съответната
проверка.
По допустимостта на производството:
Съдът намира за необходимо да отбележи, че обстоятелството дали
процесните вземания са погасени по давност е въпрос за основателност на
иска, а не за неговата допустимост, поради което намира възражението на
ответника за недопустимост на предявените искове за неоснователно. На
следващо място следва да се посочи, че неоснователно е и възражението на
ответника, че е налице противоречие между обстоятелства, от които
произтича вземането, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК и тези в
обстоятелствената част на исковата молба. Както в заявлението по чл. 410
ГПК и в издадена заповед за изпълнение, така и в исковата молба ищецът е
посочил че претендира цена на ползвана топлинна енергия за топлоснабден
имот – апартамент № 32, находящ се в гр. С., ж.к. Л. Т., бл. 38, вх. Б, ет. 5,
абонатен № *****, за периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г.
Обстоятелството кога е издадената фактурата не променя твърденията на
ищеца, че изравнителната сметка касае имано потребена топлинна енергия в
периода от 01.05.2017 г. до 30.11.2017 г.
По доказателствената тежест:
По иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответника, съществувало към процесния период, е престирал (доставил е
топлинна енергия за отопление и/или подгряване на вода) и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест
на ищеца е да установи по делото факти, чието проявление е обусловило
спиране, респективно прекъсване теченето на погасителната давност за
съдебно предявените вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди главното
задължение да е срочно).
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3