Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 15.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 762 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
от „Юробанк България” АД срещу С.Й.М. за заплащане на следните суми: 8451,79
лв. – главница по договор за потребителски паричен кредит № FL 962114 от
23.01.2019 г., 732,34 лв. – договорна лихва за периода от 13.01.2020 г. до
04.11.2020 г., 29,14 лв. – мораторна лихва за периода 12.01.2020 г. –
12.03.2020 г., 189,15 лв. – мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. –
22.11.2020 г., 79,50 лв. – дължими такси за месечно обслужване на
разплащателната сметка и изпълнение на платежни операции за периода 14.01.2020
г. – 22.11.2020 г., и 135,20 лв. – такси и разноски за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 26.11.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът „Юробанк България” АД твърди, че на 23.01.2019
г. сключил с ответника С.Й.М. договор за потребителски кредит № FL 962114 с
разрешен размер от 9356,80 лв. със срок на погасяване до 12.01.2026 г. Посочено
е още, че на 13.01.2020 г. кредитополучателят преустановил плащането на
дължимите вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава. Поддържа се, че с
оглед допуснатото просрочие на единадесет вноски и на основание чл. 14 от
договора банката направила кредита предсрочно изискуем на 04.11.2020 г. –
датата на връчване на поканата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Към момента
задълженията на ответника не били погасени, поради което за ищеца бил налице
правен интерес от търсената защита. По тези съображения моли да бъдат уважени предявените
искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника С.Й.М..
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения Договор
за потребителски кредит № FL962114/23.01.2019 г. се
установява, че ищецът „Юробанк България“ АД е предоставил на ответника С.Й.М. кредит
в размер на 9356,80 лв. Уговорено е, че кредитополучателят следва да върне
сумата в срок до 12.01.2026 г. на 84 месечни вноски, всяка от които в размер на
157,76 лв. В чл. 2, ал. 2 от договора е посочено, че кредитополучателят дължи и
такси и комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка съгласно Общите условия за откриване, водене и закриване
на сметки на физически лица и Тарифата на банката. Също така кредитополучателят
следвало да заплаща месечна такса за обслужване на разплащателната сметка в
размер на 3,50 лв. (чл. 5, т. 2). Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за усвоения
кредит кредитополучателят дължал на банката лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който се определял като сбор от референтен
лихвен % плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 9,350 %. Годишният
процент на разходите е в размер на 12,49 %, а общата сума, дължима от
кредитополучателя към момента на сключване на договора, възлиза на 13 684,18
лв. В чл. 14 от договора е предвидено, че при непогасяване на една или повече
вноски в уговорения срок банката имала право да обяви кредита за изцяло или
частично предсрочно изискуем.
Приложена е и покана за
изпълнение до ответницата, изпратена до постоянния ѝ и настоящ адрес ***,
с която поради трайно просрочие банката е отправила изявление, че обявява целия
кредит за предсрочно изискуем. Поканата е връчена чрез частен съдебен
изпълнител Самуил Пеев с район на действие ОС Хасково по реда на чл. 47 ГПК.
Връчителят е извършил три посещения на адреса на 20.09.2020 г., 06.10.2020 г. и
20.10.2020 г., след което е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК на
горепосочения адрес. В двуседмичния срок никой не се е явил да получи книжата,
като поканата е връчена на основание чл. 47, ал. 5 ГПК на 04.11.2020 г.
От заключението по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът възприема като обективно
и компетентно изготвено, се изяснява, че кредитът в размер на 9356,80 лв. е
усвоен на 23.01.2019 г. Към датата на изготвяне на извлечението от счетоводните
книги – 23.11.2020 г., били дължими следните суми: 8451,79 лв. – главница,
732,74 лв. – възнаградителна лихва, 29,14 лв. – мораторна лихва за периода
12.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 189,15 лв. – мораторна лихва за периода 14.05.2020
г. – 22.11.2020 г., 79,50 лв. – такси за обслужване, и 135,20 лв. – нотариални
такси. Към 04.11.2020 г. дължимата възнаградителна лихва е в размер на 686,04
лв. След датата на подаване на исковата молба – на 27.01.2021 г., била
постъпила сума в размер на 153,58 лв., която не била разпределена.
При така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
За успешното провеждане
на предявените искове ищецът следва да установи наличието на валидно
правоотношение по договор за потребителски заем, по който е била предоставена и
усвоена от ответника твърдяната парична сума. Също така следва да установи и
наличието на валидно постигната договореност между страните за връщане на заема
с лихва, както и размера на дължимите възнаградителни лихви.
От наличните по делото
доказателства може да се направи извод, че ищецът и ответникът са сключили
договор за кредит, съгласно който кредиторът е предоставил на ответника сумата
от 9356,80 лв., която последният се е задължил да върне в срок до 12.01.2026 г.
Договорът съдържа информация за общия размер на кредита и условията за
усвояването му, лихвения процент по кредита, годишният процент на разходите,
условията за промяна на лихвения процент и за издължаване на кредита, вкл.
погасителен план, съдържащ данни за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски, поради което съдът намира, че са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 ЗПК. Породила е правно действие и
клаузата, уреждаща годишния лихвен процент, тъй като е съответна по размер на
възнаградителната лихва, определяна обичайно при този вид договори. Поради това
съдът намира, че е налице валидно сключен договор за кредит, като за длъжника е
възникнало задължение да върне на кредитора главницата ведно с уговорената
възнаградителна лихва.
Тъй като ищецът
претендира дължимата до изтичане срока на договора главница, следва да се
установи дали е упражнил надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването ѝ. В случая ответникът е бил просрочил повече от една
вноска, поради което ищецът е отправил изявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем. Поканата се счита връчена на ответника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК, вр. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ след изтичане на двуседмичния срок от
залепване на уведомлението на 04.11.2020 г. Съгласно указанията на
горецитираното тълкувателно решение на тази дата е настъпила и предсрочната
изискуемост. От това следва, че ответникът дължи връщането на непогасения
остатък от кредита, който е в размер на 8451,79 лв.
Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС при
настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния
план, ако страните са уговорили заемът/кредитът да се връща на вноски.
Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и ползването на
паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно-обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и
елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период – след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи.
Като съобрази всичко това, съдът намира, че в разглеждания случай се дължи
начислената възнаградителна лихва до датата на обявяване на предсрочната изискуемост,
а именно – 04.11.2020 г. Видно от заключението на вещото лице и представеното
от ищеца извлечение от счетоводните му книги възнаградителната лихва за периода
13.01.2020 г. – 04.11.2020 г. възлиза на 686,04 лв. От това следва, че
начислената възнаградителна лихва за разликата над сумата от 686,04 лв. до
пълния предявен размер от 732,34 лв. се явява недължима.
С оглед събраните
доказателства и доколкото е уговорено в договора заплащането на месечна такса
за обслужване на кредита съдът намира, че ответникът следва да заплати
претендираната сума в размер на 79,50 лв. Също така, дължи и заплащането на
сторените разноски във връзка с изготвянето и връчването на поканата за
предсрочна изискуемост от частен изпълнител, които видно от заключението по
съдебно-счетоводната експертиза са в размер на 135,20 лв. Тъй като ответникът е
изпаднал в забава, следва да заплати и мораторна лихва, както следва: 29,14 лв.
– за периода 12.01.2020 г. – 12.03.2020 г. и 189,15 лв. – за периода 14.05.2020
г. – 22.11.2020 г.
Предвид обстоятелството,
че в хода на настоящото производство е постъпило плащане в размер на 153,58
лв., то следва да се разпредели за погасяване на задълженията на ответника
съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Поради това първо трябва да се
погасят разноските за обявяване на кредита за предсрочно изискуем в размер на
135,20 лв. Остатъкът от 18,38 лв. следва да се разпредели съразмерно за
погасяване на възнаградителната лихва и мораторната лихва. След извършване на
съответните изчисления следва, че към момента на приключване на устните състезания
възнаградителната лихва възлиза на 676,85 лв., а мораторната лихва за периода от
12.01.2020 г. до 12.03.2020 г. – на 19,95 лв.
В обобщение на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съществуват задълженията на
ответника, произтичащи от сключения с „Юробанк България” АД договор за кредит. С
оглед всичко изложено, съдът намира, че следва да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 8451,79 лв.
– главница по договор за потребителски паричен кредит № FL 962114 от 23.01.2019
г., 676,85 лв. – договорна лихва за периода от 13.01.2020 г. до 04.11.2020 г.,
19,95 лв. – мораторна лихва за периода 12.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 189,15
лв. – мораторна лихва за периода 14.05.2020 г. – 22.11.2020 г., и 79,50 лв. –
дължими такси за месечно обслужване на разплащателната сметка и изпълнение на
платежни операции за периода 14.01.2020 г. – 22.11.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2020 г.,
до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 676,85
лв. до пълния предявен размер от 732,34 лв. за възнаградителна лихва, над
сумата от 19,95 лв. до пълния предявен размер от 29,14 лв. за мораторна лихва и
за сумата от 135,20 лв. – такси и разноски за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем, исковете следва да бъдат отхвърлени.
Предвид всичко изложено
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
сторените разноски съобразно уважената част. В тази връзка е необходимо да се
изясни, че разноски се дължат и за отхвърлената поради извършеното плащане
част, тъй като ответникът е дал повод за завеждане на делото (арг. чл. 78, ал.
2 ГПК). В случая, като съобрази всичко изложено, съдът счита, че на ищеца
следва да се присъдят разноски в общ размер на 1752,62 лв. за адвокатско
възнаграждение, държавна такса и възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, РС
Свиленград
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.Й.М., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати по исковете
с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
на „Юробанк България“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***,
следните суми: 8451,79 лв. – главница по договор за потребителски паричен
кредит № FL 962114 от 23.01.2019 г., 676,85 лв. – договорна лихва за периода от
13.01.2020 г. до 04.11.2020 г., 19,95 лв. – мораторна лихва за периода
12.01.2020 г. – 12.03.2020 г., 189,15 лв. – мораторна лихва за периода
14.05.2020 г. – 22.11.2020 г., и 79,50 лв. – дължими такси за месечно
обслужване на разплащателната сметка и изпълнение на платежни операции за
периода 14.01.2020 г. – 22.11.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 26.11.2020 г., до
окончателното изплащане на вземането, като за разликата над сумата от 676,85
лв. до пълния предявен размер от 732,34 лв. за възнаградителна лихва, над
сумата от 19,95 лв. до пълния предявен размер от 29,14 лв. за мораторна лихва и
за сумата от 135,20 лв. – такси и разноски за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем ОТХВЪРЛЯ исковете,
както и да заплати сумата от 1752,62 лв., представляваща сторени пред
настоящата инстанция разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен съдия: