Решение по дело №320/2020 на Районен съд - Казанлък

Номер на акта: 395
Дата: 16 юли 2020 г. (в сила от 7 януари 2021 г.)
Съдия: Нейко Нейков
Дело: 20205510100320
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр.К., 16.07.2020 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 06.07.2020 г.,  в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Дмитрова, като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 320  по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Гражданско дело № 320/2020 г. е образувано по искова молба от Т.И. В., ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв. С.Г. - Ч.,*** „С.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Е.И. Б.с правно основание чл. 5, Б „в“ ЗДТ и чл. 359 КТ

В исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител твърди, че работил в ответното дружество, от 05.01.2017 г. до 11.01.2019г., по силата на трудов договор, като заемал длъжността „Охранител“.

Твърди, че не получил трудово възнаграждение за месеците 09.2018г., 11.2018г. и 12.2018г., както и че не му бил изплатен остатъка от сключеното споразумение за разсрочено плащане на забавени трудови възнаграждения от 14.07.2017г.

Сочи, че на 14.07.2017г. с ответното дружество сключил споразумение, по силата на което работодателят следвало да изплати трудовите му възнаграждения за отработения период 01.01.2017г. - 30.04.2017г. в общ нетен размер от 1520лв., като крайният срок за изплащане бил м.06.2019г. Към споразумението се съдържал изготвен от ответното дружество погасителен план, по който работодателят се задължавал да изплаща по 80,00 лв. всеки месец, считано от 30.06.2017г. до 30.06.2019г.

Сочи, че съгласно чл.87, ал.2 от ЗЗД сключеното между страните споразумение се считало развалено, тъй като не било спазено от страна на длъжника и трудовите възнаграждения не били платени в уговореното време. Към настоящия момент остатъкът от дължимите суми по посоченото споразумение били в общ размер на 259,00 лв. Сочи, че  задължението му  по чл. 3 от споразумението - да не завежда съдебни дела за събиране на отработените трудови възнаграждения следвало да отпадне, поради развалянето на двустранния писмен договор. В настоящото производство претендира развалянето на сключеното споразумение и осъждане на ответното дружество за сумата от 259,00 лв., ведно със лихвата за забава от 01.07.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 15.68 лв., както и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли съда да осъди  да ответното дружество „С.С.“ ООД, ЕИК *********, да заплати на  Т.И.В. ЕГН **********, сумата от общо 1 489 (хиляда четиристотин и осемдесет и девет лева) - главница, както и сумата от общо 135.03 (сто тридесет и пет лева и три стотинки) - лихва за забава, като дължимите суми са разпределени, както следва:

Сумата от 259,00 лв., представляваща остатък от споразумение от 14.07.2017 г., ведно със лихвата за забава от 01.07.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 15.68лв.,

За месец 09.2018г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер 410,00 лв., ведно с лихва за забава от 01.01.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 45.44 лв.

За месец 11.2019г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер 410,00 лв., ведно с лихва за забава от 01.03.2019г. до 03.02.2020г. в размер на 38.72 лв.

За месец 12.2019г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер 410,00 лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019г. в размер на 35.19лв.

Моли сумите да бъдат преведи по представената от ищеца банкова сметка ***.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да заплати претендираните суми ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да осъди дружеството да възстанови(заплати) сторените от него разноски по съдебно-деловодното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника.

Твърди, че посочените суми в исковата молба не били дължими. Сочи, че служителят бил назначен на непълно работно време – 4 часа при сумарно отчитане на работното време. Твърди, че ответното дружество изплатило дължимите трудови възнаграждения.

           

След като обсъди събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на страните, съдът намери за установено следното:

По делото няма спор, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по което ищецът е заемал длъжността „Охранител“ в ответното дружество,  като със Споразумение от 17.07.2017 г. „С.С.“ ООД като работодател се е задължило да изплати разсрочено на Т.И. В. дължимо трудово възнаграждение в размер на 1539,00 лева за периода от 01.01.2017 г. до 30.04.2017 г. в срок до 24 месеца, до 06.2019 г.

В определението за насрочване по делото от дата 22.05.2020 г. съдът е задължил ответното дружество на основание чл.190 от ГПК да представи трудовия договор, споразумение за разсрочено плащане на дължими трудови възнаграждения от 14.07.2017г. и заповедта за прекратяване на трудовия договор.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице заявява, че е работило върхо представена информация от ответното дружество, която представлявяла  копия на документи, изпратени по електронна поща.

В проведеното открито съдебно заседание от дата 22.06.2020 г. се явява процесуалният представител на ищеца адв. С.Г. – Ч., която моли съда да не приема заключението на съдебно-счетоводната експретиза, докато ответното дружество не представи по делото оригинали на РКО. Ответното дружество не изпраща представител в откритото съдебно заседание.

Съдът с оглед пълно, всестранно и обективно изясняване обстоятелствата по делото, е счел, че  следва да бъде уважено искането на ищеца и  е счел за  необходимо да  се запознае с автентичните документи – РКО.

Съдът е задължил ответното  дружество на осн. чл. 190 ГПК да представи трудовия договор, споразумение за  разсрочено плащане на дължими трудови възнаграждения от 14.07.2017 г. и заповедта за прекратяване на  трудовия договор. Това указание не е изпълнено и затова съдът е указал, че  при повторно непредставяне на документите, които съдът е изискал в оригинал, ще се ползва от разпоредбата на  чл. 161 ГПК.

До  провеждането на второ съдебно заседание по делото ответното дружество не е изпълнило задълженията си и не представило изисканите от съда писмени документи в оргинал.

В тази връзка процесуалният представител на ищеца моли съда да се ползва от разпоредбата на чл. 161 ГПК, тъй като държи на представянето в  оригинал на изисканите документи, като твърди, и във връзка с това щяла да направи искане за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза,  че тези документи са с невярно съдържание.

На ответника, въпреки че е бил редовно призован за открито съдебно заседание на 22.06.2020 г.,  е била изпратена надлежна призовка, към която е прикрепен препис от проткола от  проведеното с.з на 22.06.2020 г., в който се съдържат  указания, че при непредставяне на посочените доказателства, могат да бъдат приложени последиците на чл. 161 ГПК – съдът да приеме за доказани твърденията на ищеца.

 Призовката е надлежно връчена на ответника на 29.06.2020 г.

 След приключване на съдебно заседание на дата 06.07.2020 г. е постъпила молба от процесуалния представител на ответника, към която прилага горепосочените и изискани от съда документи.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 161 ГПК, с оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. И доколокото ответникът не е представил сочените по-горе писмени доказателства нито по делото, то и на основание чл. 161 от ГПК съдът приема за установено, че  ответното  дружество не е изплатило трудово възнаграждение за месеците и дни, както следва: м.09.2018 г. – 410,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.01.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 45.44. лева; м. 11.2018 г. – 410,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.03.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 38.72 лева; за м. 12.2018 г. –  410,00 лева, ведно с лихва за  забава от 01.04.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 35,19 лева, както и сума в размер на 259,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.07.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 15,68 лева, представляваща остатък от споразумение от 17.07.2017 г., ведно със законната липва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на сумата

 

Липсват доказателства, при лежаща върху ответника доказателствена тежест съгласно правилата за разпределението й в гражданския процес, на ищеца да са изплатени посочените суми, поради което и съдът намира за доказани исковете за заплащане на претендираните суми.

Главницата ще се присъди наред със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

 

По отговорността за разноски:

Впредвид изхода на спора, на ищеца се дължат разноски, съобразно предоставените доказателства за това, а именно договор за правна помощ и съдействие и списък на разноските по чл. 80 от ГПК в размер на 600.00 лева – възнаграждение за един адвокат, което с оглед изхода на спора му се дължи от ответника изцяло.

С оглед изхода на спора, на ответника не се дължат разноски.

Ответникът следва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите държавни такси в размер общо на 100,00 лв., както и 170,00 /сто и седемдесет лева/ лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице.

 

Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р     Е     Ш     И:

 

 

ОСЪЖДА С.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Е.И. Б., да заплати на  Т.И. В., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. С.Г. - Ч.,*** следните суми: неизплатено трудово възнаграждение за месеците, както следва: м. 09.2018 г. – 410,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.01.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 45.44. лева; м. 11.2018 г. – 410,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.03.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 38.72 лева; за м. 12.2018 г. –  410,00 лева, ведно с лихва за  забава от 01.04.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 35,19 лева, както и сума в размер на 259,00 лева, ведно с лихва за забава от 01.07.2019 г. до 03.02.2020 г. в размер на 15,68 лева, представляваща остатък от споразумение от 17.07.2017 г., ведно със законната липва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на сумата

 

 

ОСЪЖДАС.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Е.И. Б., да заплати на  Т.И. В., ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. С.Г. - Ч.,*** сумата от 600,00 за  адвокатско възнаграждение по делото.

 

ОСЪЖДАС.С.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя му Е.И. Б., да заплати по сметка на Районен съд - К. сумата 100,00 лева - държавна такса, както и 170,00 лв. – заплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещо лице.

 

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд- С.

                                                                      

                                                                                

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: