№ 40883
гр. София, 02.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20241110122131 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът „А1 България“ ЕАД е релевирал възражение
за недопустимост на предявените искове поради липса на пасивна процесуална легитимация.
Пасивно процесуално легитимирано по осъдителен иск е лицето, за което се твърди в
исковата молба, че дължи. В това отношение, възражението е неоснователно, а повдигнатите
въпроси касаят основателността на исковите претенции, по който въпрос съдът с крайния си
акт.
Страните са представили с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства, които са относими и необходими за изясняване на обстоятелствата от
предмета на делото, поради което следва да бъдат приети.
Произнасянето по доказателственото искане на ответника „А1 Тауърс България“ ЕООД
за допускане на съдебна счетоводна експертиза следва да бъде отложено за следващо
закрито съдебно заседание по делото, след изслушване на становището на ищеца.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговорите на исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА за следващо закрито съдебно заседание по делото произнасянето по искането
на ответника „А1 Тауърс България“ ЕООД за допускане на съдебна счетоводна експертиза.
УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЦНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от
уведомяването да вземе становище по изложените в отговора на исковата молба от
ответника „А1 Тауърс България“ ЕООД твърдения за плащане.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2025 г. от
10:20 часа, за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора,
включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
1
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба, същата
има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а и на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца,
като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговорите на исковата
молба, ведно с приложенията към тях.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Производството по делото е образувано по искова молба на ЕТ „Симеон Тодоров
Горянов“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: *** срещу „А1 България“
ЕАД, ЕИК: *********, и „А1 Тауърс България“ ЕООД, ЕИК: *********, и двете със
седалище и адрес на управление: ***, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове, както следва:
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1
ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 23 000,70 лв., представляваща неплатена
наемна цена по договор за наем от 05.03.2023г., от които: 6 404,98 лв. – актуализирана
наемна цена за периода от 06.03.2014г. до 31.12.2022г., 4 148,93 лв. – наемна цена за
периода от 01.04.2023г. до 30.06.2023г., 4 148,93 лв. – наемна цена за периода от
01.07.2023г. до 30.09.2023г., 4 148,93 лв. – наемна цена за периода от 01.10.2023г. до
31.12.2023г., 4 148,93 лв. – наемна цена за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 15.01.2024г. до
окончателното плащане;
осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 2
ЗЗД за солидарно заплащане на сумата от 5 719,74 лв., представляваща разходи за
употребена електрическа енергия, от които: 1 705,27 лв. за периода от 01.04.2023г. до
30.06.2023г., 1 353,71 лв. за периода от 01.07.2023г. до 30.09.2023г., 1 231,92 лв. за
периода от 01.10.2023г. до 31.12.2023г. и 1 428,84 лв. за периода от 01.01.2024г. до
31.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба –
15.01.2024г. до окончателното плащане;
Осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за солидарно заплащане на
сумата от 1 828,91 лв., представляваща неустойка за забавено изпълнение, от които:
669,42 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за периода от 23.03.2023г. до
15.01.2024г., 408,63 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за периода от
11.04.2023г. до 15.01.2024г., 286,91 лв. неустойка за актуализирана наемна цена за
периода от 11.07.2023г. до 15.01.2024г., 147,82 лв. неустойка за актуализирана наемна
цена за периода от 11.10.2023г. до 15.01.2024г., 7,95 лв. неустойка за актуализирана
наемна цена за периода от 11.01.2024г. до 15.01.2024г., 167,95 лв. неустойка за
неплатената електрическа енергия за периода от 11.04.2023г. до 15.01.2024г., 93,61 лв.
неустойка за неплатената електрическа енергия за периода от 11.07.2023г. до
15.01.2024г., 43,89 лв. неустойка за неплатената електрическа енергия за периода от
11.10.2023г. до 15.01.2024г., 2,74 лв. неустойка за неплатената електрическа енергия за
периода от 11.01.2024г. до 15.01.2024г., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба – 15.01.2024г. до окончателното плащане.
Ищецът извежда предявените субективни права с твърдения, че на 05.03.2003г. е
сключил договор за наем с „А1 България“ ЕАД, по силата на който предоставил на
ответника ползването на терен с площ от 16.00 кв. м. и 12.42 кв. м. покрита площ от
стопанска постройка, находящи се в поземлен имот № 000087 в гр. Сливница, срещу
възнаграждение в размер на левовата равностойност на 100 щатски долара без ДДС по курса
2
на БНБ в деня на плащането. Съгласно чл. 6 от процесния договор наемната цена следвало
да се плаща авансово, на тримесечие, в срок до 10-то число на първия месец от
календарното тримесечие по банков път. Сочи, че на 02.05.2003г. с анекс страните
договорили да се увеличи размерът на предоставената наемна площ на 51.04 кв. м., а на
29.03.2013г. изменили наемната цена на 900 лв., считано от 06.03.2013г., като включили и
уговорка, че от 06.03.2014г. наемната се актуализира ежегодно съобразно обявения от НСИ
за предходната година индекс на инфлация. Поддържа, че с уведомление с изх. №
524/02.02.2021г. му било съобщено за вътрешногрупово структуриране на ответника чрез
отделяне, като дружеството „А1 Тауърс България“ ЕООД било посочено за универсален
правоприемник на „А1 България“ ЕАД в правата и задълженията по договора за наем.
Твърди, че е издал Фактура № ********** от 22.03.2023г. на стойност 6 404,98 лв. за
дължимата актуализирана наемна цена за периода от 06.03.2013г. до 31.12.2022г., която
фактура не била заплатена от ответните дружества. Впоследствие, били издадени още
четири фактури, които не също не били заплатени, както следва:
-Фактура № ********** от 03.04.2023г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за
дължимите наемни вноски и 1 705,27 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия.
-Фактура № ********** от 03.07.2023г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за
дължимите наемни вноски и 1 353,71 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия
-Фактура № ********** от 04.10.2023г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за
дължимите наемни вноски и 1 231,92 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия
-Фактура № ********** от 05.01.2024г., включваща 4 148,93 лв. с вкл. ДДС за
дължимите наемни вноски и 1 428,84 лв. с ДДС за потребената електрическа енергия.
Посочва, че в чл. 24, ал. 2 от Договора за наем била уговорена неустойка за забавено
изпълнение на задълженията за плащане на наема и разходите за електрическа енергия в
размер на законната лихва за забава. В тази връзка поддържа, че е дължима неустойка по
Фактура № ********** от 22.03.2023г. за периода от 23.03.2023г. до 15.01.2024г. в размер на
669,42 лв. По Фактура № ********** от 03.04.2023г. се дължи неустойка за периода от
11.04.2023г. до 15.01.2024г. на стойност 576,58 лв., по Фактура № ********** от 03.07.2023г.
– 380,52 лв. и обхваща периода от 11.07.2023г. до 15.01.2024г., по Фактура № ********** от
04.10.2023г. му се следва неустойка от 191,71 лв. за периода от 11.10.2023г. и 15.01.2024г., а
по Фактура № ********** от 05.01.2024г. – 10,68 лв. за времето от 11.01.2024г. до
15.01.2024г. Счита, че в негова полза са възникнали посочените парични притезания, и моли
за уважаване на исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „А1
България“ ЕАД, с който излага становище за недопустимост и неоснователност на исковите
претенции. Възразява, че в резултат на преобразуване чрез отделяне титуляр на всички права
и задължения по договора за наем е „А1 Тауърс България“ ЕООД, за което обстоятелство
ищецът бил уведомен. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на вземанията,
представляващи наемни вноски за периода преди 15.01.2021г. Оспорва дължимостта на
наемните вноски и разходите за електрическа енергия за второто тримесечие на 2023г. до
края на първото тримесечие на 2024г., тъй като дължимите суми били платени. Възразява
срещу дължимостта на претендираните суми за наем и разходи през и след 2023г., тъй като
дружеството не било страна по договора и не е ползвало недвижимия имот. Оспорва
наличието на солидарна отговорност. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника „А1
Тауърс България“ ЕООД, с който излага становище за неоснователност на предявените
искове. Не оспорва наличието на сключен договор за наем от 2003г., както и неговите
изменения от 05.03.2003г. и 29.03.2013г. Възразява срещу дължимостта на вземането,
представляващо актуализация на наемните вноски в размер на 6 404,98 лв., тъй като
дължимата сума била заплатена по банков път на 07.06.2024г. Оспорва дължимостта на
наемните вноски за периода от 01.04.2023г. до 31.03.2024г. с аргументи, че същите са
погасени на 07.06.2024г. Релевира възражение, че сумите, представляващи разходи за
потребена електрическа енергия за периода от 01.04.2023г. до 31.03.2024г. също били
заплатени на 07.06.2024г. Поддържа, че поради липсата на неизпълнение от негова страна не
3
се дължат претендираните неустойки и лихви за забава, като допълва, че процесните
фактури не били получавани по уговорения ред и срок. В условията на евентуалност
оспорва размера на претендираните неустойки, тъй като не били правилно изчислени. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
По разпределянето на доказателствената тежест между страните:
По исковете с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на валидно наемно правоотношение между страните в рамките на исковия
период, че ищецът е изпълнил своето задължение да предаде наемната вещ на ответниците,
както и че за ответниците е възникнало задължението за плащане на наемна цена за
отдадения под наем имот, както и за разходите, свързани с неговото ползване, в посочените
в исковата молба размери и период, както и настъпване на изискуемостта на процесните
вземания.
По възражението на ответника „А1 България“ ЕАД за изтекла погасителна давност в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, обусловили прекъсването, респ.
спиране на давностния срок.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат погасяването на задълженията чрез плащане в случай, че твърдят това.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
изпълнил задълженията си по сключения договор за наем, респективно, че е бил готов да ги
изпълни /т.е., че е изправна страна/, наличие на валидно уговорена неустойка в случай на
неизпълнение на посочените задължения от ответника, както и какъв е размерът на
неустойката за исковия период. В тежест на ответниците е да установят, че са изпълнили
точно – в количествено, качествено или темпорално отношение, задължението си във връзка
с което е уговорена неустойката или да установят, че са погасили задължението чрез
плащане в случай, че твърдят това.
С оглед становището на ответниците и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК безспорно
между страните и ненуждаещо се от доказване е обстоятелството относно наличието на
валидно възникнало между ЕТ „Симеон Тодоров Горянов“ и „А1 България“ ЕАД договор за
наем от 05.03.2003г., като с анекс от 02.05.2003г. е увеличен размерът на предоставената за
ползване площ, а на 29.03.2013г. е постигнато съгласие наемната цена да бъде 900 лв.,
считано от 06.03.2013г., както и че от считано от 06.03.2014г. наемната цена се актуализира
ежегодно съобразно обявения от НСИ за предходната година индекс на цените.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4