Р Е Ш Е Н И
Е
№4338/27.10.2017г.
Гр.Варна,27.10.2017 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание, проведено на
двадесет и девети септември ,през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА Ж.
при
участието на секретар Христина Христова
разгледа
докладваното от съдия М. Ж.
гражданско
дело номер 1462 по описа за 2017 год.
Производството по делото е образувано
по предявен иск заведен във ВРС с регистрационен вх.номер 6315/03.02.2017 год.,
уточнена допълнително с писмена молба от 06.03.2017 год. Видно и от исковата и
от уточнителната молба ищецът по делото А.Й.Я.,
ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалният му представител адв. С. С.от
АК Варна – със съдебен адрес:*** е сезирал РС Варна с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК
против ответника П.А.М. , ЕГН **********, с адрес: *** и с адрес за
уведомяване по месторабота – *. Отправеното до съда искане е да бъде
постановено съдебно Решение по силата на което да бъде прието за установено в
отношенията между ищеца и ответника, че ищецът А.Й.Я., в качеството му на
длъжник по изпълнително дело №*год. по описа на ЧСИ Л. Т.- ЧСИ с рег.№ *и район
на действие ОС Варна не дължи на ответника П.А.М. – взискател
по изпълнителното дело сумата от 6 371 ,07 лева (шест хиляди триста
седемдесет и един лева) която сума се претендира по ответника въз основа на
обратен изпълнителен лист, издаден на 17.07.2015 год. от ВКС по гр.дело №
5278/2013 г. по описа на І-во гр.отделение, ГК,
поради отпадане на вземането предвид извършено погасяване на дълг на ответника
в същия размер към трето лице, негов взискател по
изпълнително дело № *по описа на ЧСИ Р.т.на 09.12.2015 г. след приключване на
съдебното дирене в производството в което е издаден изпълнителния титул.Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдяни
правно релевантни факти и обстоятелства: Сочи се, че на 7.7.2015 г.
ответникът се бил снабдил с обратен изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на
подлежащо на изпълнение Определение от 17.7.2015 г. по гр.д.№ 5278/2013 г. по
описа на ВКС за сумата от 6 731,07 лв., разпределена и изплатена по
изпълнително дело № 20138080401154 по описа на ЧСИ З. Д., ЧСИ с рег.№ *и район
на действие ОС Варна. Твърди се, че въз основа на цитирания изпълнителен титул
(обратен изпълнителен лист от 7.7.2015 г.) - ответникът чрез пълномощника му
адв. Пл.П.пристъпил към принудително събиране на вземането си чрез молба до ЧСИ
Л. Т.- ЧСИ с рег. № *и район на действие ОС Варна, като въз основа на молбата
при ЧСИ № *било образувано изпълнително дело № 2016*0400076. С оглед горните
факти ищецът пояснява, че за него е налице правен интерес да оспори изпълнението
чрез предявяване на иск с правно основание чл. 439 ГПК въз основа на твърдяни факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, в което било издадено изпълнителното основание:Към 11.2.2016
г. (датата на образуване на изпълнително дело 76/2016 по описа на ЧСИ Л.Т.)
–ответникът участвал като страна – длъжник по изпълнително дело № 2017170400880
по описа на ЧСИ Р.Т.- ЧСИ с рег.№ *, с район на действие ОС Варна. По
цитираното изп.д. взискател
бил Г. П. Г.а общия размер на вземането срещу ответника към 23.11.2015 г.
възлизал на 20 580,89 лв. формирано от сбора на 13 690,81 лева
главница, 5 071,86 лв. лихви и 1 818,11 лв. разноски по
изпълнителното дело.Към 11.2.2016 г.ответникът бил известен от ЧСИ Р.т.затова,
че върху вземането му по обратния изпълнителен лист (по гр.д. № 5178/2013) бил
наложен запор по искане на Г. П. Г.– взискател по изп.д.№ 2017170400880 по описа на ЧСИ Р.Т.. Съобщението
затова, че бил наложен запор върху вземането на П.А.М. по обратния изпълнителен
лист по изпълнително дело 2017170400880 по описа на ЧСИ Р.Т., ищецът бил
получил на 09.12.2015 г. За наложения запор върху това му вземане
ответникът П.М. бил уведомен надлежно от ЧСИ Р.т.на 14.12.2015 г. На датата на
която ищецът бил уведомен за наложения ЗАПОР на вземането на П.А.М. по обратния
изпълнителен лист, бил изплатил лично и в брой на взискателя
по изп.дело № 2017170400880 по описа на ЧСИ Р.т.–
Г. П. Г.сумата по запора и по обратния изпълнителен лист срещу разписка, за
което последният уведомил ЧСИ с цел намаляване на общия дълг на длъжника П.А.М..
При тези релевирани факти и обстоятелства ищецът в
сезиращата съда искова молба твърди, че се налагат изводите, че към датата на
образуване на изпълнителното дело № 76/2016 г. по описа на ЧСИ Л.т.взискателят не бил имал вземане към ищеца по представения
от взискателя обратен изпълнителен лист предвид
наложения предхождащ тази дата ЗАПОР върху вземането по друго изпълнително дело,
както и поради погасяването на дълга по
обратния изпълнител лист чрез плащане в полза на Г. П. Г.след наложен запор от
ЧСИ Р.т.по ИД 2017170400880 по описа на ЧСИ Р.Т..Според ищеца тези твърдяни от него факти обуславяли и извод за
недобросъвестност на ответника при образуването на изпълнително дело № 76/2016
г. при отпаднало изпълнително основание. Твърди се, че след налагане на запора
върху вземането на ответника към ищеца по обратния изпълнителен лист от ЧСИ Р.т.,
принудителното изпълнение (според ищеца) по същия изпълнителен лист следвало да
се счита за недопустимо. (по аргумент на чл. 452 ГПК) - а изпълняемото
право отпаднало.След като за ответника, имащ качеството длъжник по ИД
2017170400880 по описа на ЧСИ Р.Т., след получаване на запорно
съобщение била налице забрана да се разпорежда с имуществото си срещу ищеца въз
основа на обратния изпълнителен лист, то нямало как, релевира ищецът, въз
основа на същия изпълнителен титул, ответникът да претендирал изпълнение срещу
ищеца. В подкрепа на твърденията си ищецът е направил доказателствени искания:
Обективирано е и изрично искане за присъждане на сторените от ищеца съдебно
деловодни разноски. В депозираната по делото (в изпълнение на дадените от
ВРС указания) уточнителна молба от 06.03.2017 г.ищецът е пояснил, че
изпълнителното дело № 2038080401154 по описа на ЧСИ З. Д. било образувано по
изпълнителен лист издаден срещу П.А.М. за сумата от 30 000 евро въз основа
на невлязло в сила решение на въззивния съд и в хода
на това дело на взискателя А.Й.Я. били изплатени от
длъжника по него П.А.М. 6 731,07 лв.,като изпълнителното дело било образувано по молба от 05.06.2013 г.
В последствие, след отмяна на въззивното решение от ВКС
по гр.д.№ 5278/2013 г. в полза на П.А.М. бил издаден обратен изпълнителен лист
срещу взискателя А.Я. за същата сума от 6731,07лв. Пояснено
е че ИД 2017170400880 по описа на ЧСИ Р.т.било образувано по искане с вх.№
7716/17.11.2010 г. по искане на взискателя Г. П. Г.срещу
длъжника П.А.М. за сумата от 7000 евро, на основание издаден от ВРС
изпълнителен лист по частно гражданско дело № 16 615/2010 г. а ИД № *по
описа на ЧСИ Л. т.било образувано въз основа на ОБРАТНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ,
издаден на 17.07.2015 г. по гр.д. № 5278/2013 по описа на ВКС. Молбата на П.А.М.
за образуване на ИД била регистрирана
под вх. № 588/11.02.2016 г. – или твърди се, че на основание издадения
обратен изпълнителен лист било образувано единствено ИД № *по описа на ЧСИ Л.Т..Извън
горните уточнения с допълнителната уточнителна молба ищецът е пояснил, че към
датата на образуване на ИД по описа на ЧСИ Л.т.върху вземането на ответника П.М.
от А.Я. по издадения в негова полза обратен изпълнителен лист, бил наложен
ЗАПОР от ЧСИ Р. т.по ИД № 2017170400880 а съобщението за наложения ЗАПОР
било връчено от ЧСИ Р.т.на длъжника по това дело П.М. на 14.12.2015 г. и на А.Я. на 09.12.2015 г.Т.е. релевира ищецът, към
датата на образуване на изпълнителното дело ,въз основа на обратния
изпълнителен лист, П.М. бил известен че нямал право да се разпорежда със
вземането си (по арг. на чл. 451, ал. 1 ГПК) по
обратния изпълнителен лист, както и че А.Я. нямал право да предприеме
изпълнение в негова полза. А.Я. бил уведомен от ЧСИ Р.т.за ЗАПОРА на вземането на П.М. по обратния изпълнителен
лист на 09.12.2015 г. Така, след наложения ЗАПОР от ЧСИ Р.Т.,според ищеца А.Я.
бил съобразил поведението си с разпореждането на ЧСИ като погасил ЧАСТ от дълга
на П.М. към взискателя му Г. П. Г.по изпълнително
дело № *в размер на СУМАТА по ОБРАТНИЯ ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ, като му я бил
заплатил лично и в брой а за намаляването на дължа на Пл.М. по ИД №
2017170400880 взикателят бил уведомил ЧСИ Р.Т.. На
трето място, но основно в уточнителната молба, ищецът
твърди, че след издаването на обратния изпълнителен лист от 17.07.2015 година в
полза на П.М. били настъпили нови обстоятелства, които били описани по-горе в уточнителната молба а към 11.02.2016 г. вземането на П.М.
по обратния изпълнителен лист към А.Я. не съществувало, т.к. било погасено чрез
извършено плащане от страна на Я. в полза на кредитора М. по изпълнително дело
№ 2017170400880 по описа на ЧСИ Р.т.за погасяване на негов дълг към това лице, извършено
на 09.12.2015 г. Ищецът сочи още, че плащането на 09.12.2015 г. било с пълен
погасителен ефект, поради което образуваното на 11.02.2016 г. ИД № *по описа на
ЧСИ Л.т.било безпредметно и без основание. На последно място ищецът е пояснил,
че действията на ЧСИ Л.т.били оспорени пред ОС Варна, като с Определение №
3102/21.12.2016 г. по описа на ОС Варна по в.гр.д. № 2253/2016 било извършено
произнасяне на ОС Варна, но към момента на уточнителната
молба същото това определение не било влязло в сила поради оспорването му от
ищеца. В уточнителната молба ищецът е направил
доказателствени искания да бъдат приети като доказателства по делото и
описаните в точки от първа до четвърта, като е представено и доказателство за
платена д.т.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. Пл. П.от АК
Варна е депозирал отговор на искова молба. В т. 1 от отговора на искова молба
ответникът релевира възражение за недопустимост на производството. В подкрепа на възражението си за недопустимост на иска ответникът сочи, че със
същите искания от страна на ищеца било образувано въззивно
гражданско дело № 2253/2016 г. по описа на ОС Варна, по което жалбата на ищеца
била оставена без разглеждане като недопустима а въззивното
дело, вероятно било висящо. По висящото изпълнително дело №76/16, по описа на
ЧСИ *, възразява ответникът не били извършвани изпълнителни действия освен
изпращането на ПДИ. По същото изпълнително дело нямало и извършени плащания,
нито били представени доказателства за извършени плащания за да съществувал за
ищеца правен интерес от избраната форма на искова защита. На следващо място
ответникът твърди, че не било налице каквото и да е увреждане от страна на ЧСИ
за да е налице оспорване на изпълнението с иск. На второ място ответникът
намира иска и за неоснователен. Ответникът не оспорва факта, че сумата по
изпълнителния лист му е била заплатена, но твърди, че това било станало не от
длъжника, не по това изпълнително дело и много след образуването на
изпълнително дело № 75 по описа на ЧСИ *, поради което се дължали сумите за
разноски на кредитора и ЧСИ.Твърди се, че никой не бил уведомявал ответника
преди завеждане на изпълнителното дело за отношенията между М., Я. и Г., нито
за плащанията между тях. Към датата на завеждане на изпълнително дело №75/16
(11.02.2016 г.) релевира ответникът в отговора на искова молба П.М. не бил имал
никакви задължения към Г. не бил уведомяван за никакви плащания. В отговора на
искова молба ответникът е изразил становище по доказателствата: 1. Ответникът не се противопоставя да
бъдат приети изпълнителните дела; 2. Оспорена е представената РАЗПИСКА за платена сума от Я. на Г. като неистински
документ. Твърди се, че
тази разписка била умишлено съставена в противоречие с фактическата
обстановка и след извършени от страна на ответника действия (които щял да
установи в съдебно заседание). Същата тази разписка, според ответника, нямала достоверна
дата и поради не можела да му се противопостави. Отделно от изложеното, нямало
и никакво основание за такова плащане а и доказателства за уведомяването.В
подкрепа на твърденията си ответникът е ангажирал писмено доказателство, като
сочи, че ще в съдебно заседание ще представи допълнителни доказателства за
твърденията си.Ответникът
желае присъждане на сторените по делото съдебно деловодни разноски. Съдът квалифицира
предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439,
ал. 2 ГПК.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание от 29.09.2017 г. ищецът, представляван от адв.Кр.М.а желае съдът да уважи
предявения иск и в полза на ищеца да присъди сторените по делото разноски
съгласно представения списък по чл. 80 ГПК . Правните доводи за основателност
на иска ищцовата страна доразвива в представената по делото писмена защита .
В същото съдебно заседание ответникът явил се лично, представляван от
адв. Пл.П.желае съдът да отхвърли предявения иск , не представя списък по чл.
80 ГПК , като прави възражение по чл. 78,ал.5 ГПК.В рамките на предоставения от
съда срок ответникът,чрез адв.Пл.П.е депозирал
писмени бележки в които на първо място подържа становището си за недопустимост
на производството а на второ излага доводи относно неоснователност на исковата
претенция.
След приключване на съдебното дирене ищецът е
сезирал съда с искане за допускане на обезпечение на предявения иск, по което
искане съдът се е произнесъл с Определение
от 12.10.2017 г. оставяйки без уважение искането на ищцовата страна .
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства, релевантни към спора , с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА страна следното:
Установено е по делото,че по повод водени съдебни спорове са били
издадени изпълнителни листи станали основание за образуване и водене на
различни изпълнителни дела при ЧСИ Р.Т.,Л.т.и З. Д. – всички съдебни
изпълнители с район на действие ОС Варна .
Констатира се по делото , че обратен
изпълнителен лист от 17.07.2015 г. е бил издаден по
гражданско дело № 5278/2013 г. по описа на Върховен касационен съд, Гражданска
колегия; Първо Гражданско отделение . Обратния изпълнителен лист видно от л.
142 от делото е издаден от ВКС на осн. чл.245,ал.
3ГПК ,въз основа на Определение № 239 от
17.07.2015 г. по гр.д. №5278/2013 г. по описа на ВКС.Съгласно издадения обратен
изпълнителен лист А.Й.Я. , ЕГН ********** *** е осъден да заплати на П.А.М.,
ЕГН ********** *** – разпределената и изплатената сума 6 731,07 лева ( шест хиляди седемстотин
четиридесет и един лев и седем стотинки ) – по изпълнително дело
№20138080401154 на частен съдебен изпълнител З. Д., с рег. № *с район на
действие Окръжен съд Варна.Цитирания обратен изпълнителен лист видно от съдържанието
му е бил издаден в полза на П.А.М. . Безспорно се установява и изяснява от
материалите по изпълнително дело № 2016*0400076 по описа на ЧСИ Л. Т.
( приложено в заверено за вярност с оригинала копие на листи 140 -177 от
делото ), че обратния изпълнителен лист е послужил за образуване на
изпълнителното дело по описа на ЧСИ Л.Т..С писмена молба ,адресирана до
ЧСИ Л.Т.- ЧСИ с рег. № *и район на
действие ОС Варна от дата 10.02.2016 г. адв.П.
П.в качеството му на процесуален представител на П. Ат.М. е представил обратния
изпълнителен лист и поискал образуване на изпълнително производство. Така депозираната
пред ЧСИ Л.т.молба е била заведена под вх.номер 588/11.2.2016 г. и по
повод на същата молба е водено изпълнително дело № 2016*0400076 по описа на
ЧСИ Л. Т..
Изяснено е по делото ,че на 26.10.2010 г., ВРС ,
ХХІV-ти състав , на основание чл. 417 и чл. 418 ГПК, констатирайки че
Разпореждане от 26.10.2010 г.по ч.гр.д. № 16 615/2010г. подрежи на
изпълнение е издал изпълнителен лист,по силата на който е осъден П.А.М.
, ЕГН ********** *** да заплати на Г. П.
Г.,ЕГН **********,*** сумата от 5000.00
евро ( пет хиляди евро ) – представляваща главница по запис на заповед от 12.09.2008
г. с издател П.А.М. и сумата от 2000.00 евро ( две хиляди евро ) –
представляваща главница по запис на заповед от 08.10.2008 г. с издател П.А.М.,
ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.10.2010 г. до
окончателното й изплащане на основание
чл. 418, вр. чл. 417 ,т. 9 ГПК , СУМАТА от 276,74
лева ( двеста седемдесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки ) - представляваща съдебно деловодни
разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК .
Изпълнителния лист е бил издаден в полза на Г. П. Г.,видно от приложеното на
лист 58 –ми от делото ( на втора
страница ) копие .Установено е по делото, че въз основа на изпълнителния лист
от 26.10.2010 г. Г. П.Г., чрез адвокатско дружество „ *„ е отправил писмена
молба до ЧСИ Р.т.за образуване на
изпълнително производство против длъжника
П.А.М. а молбата е била заведена с вх.№ 7716/18.11.2010
г. (880/10) при ЧСИ Р.Т..Материалите по цялото образувано изпълнително
дело № *по описа на ЧСИ Р.т.са приобщени по делото на листи от 58 до
138 включително.
Третия изпълнителен лист, за който никоя от страните
не спори,че е бил издаван е приложен и приобщен по делото на лист 18 –ти .Видно
от приложеното копие на цитирания изпълнителен лист, на дата 03.06.2013
г. съдия Диана Джамбазова от Варненски
Апелативен съд , на основание чл. 405,ал.1 , вр.с чл.
404 ,т.1 ГПК , след като констатира,че Решение №80/27.05.2013 г. по в.гр.д. №
157/2013 г. по описа на Апелативен съд Варна и Решение №57/11.01.2013 г. по
гр.д. № 946/2011 г. по описа на Окръжен съд Варна подлежат на изпълнение издава
изпълнителния лист. Съгласно изпълнителния лист П.А.М., ЕГН ЕГН
********** *** е осъден да заплати на А.Й.Я. , ЕГН ********** *** сумата от
30000.00 евро ( тридесет хиляди евро) – представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението на ответника
за сключване на окончателен
договор за замяна на недвижими имоти,
поето с предварителен договор от
25.11.2008 г., ведно със законната лихва
върху сумата от деня на подаване на исковата молба в съда – 18.05.2011
г. до окончателното й изплащане.Изпълнителният лист е бил издаден в полза на А.Й.Я.
и въз основа на този изпълнителен лист е било образувано и изпълнително дело по
описа на ЧСИ З. Д.. Видно от приложената на л. 17 –ти в копие писмена молба ,
адресирана до ЧСИ З. Д.- ЧСИ с рег. №*и район на действие ВОС адв.Кр.М.а като пълномощник на А.Й.Я.
е сезирала ЧСИ № 808, въз основа на
изпълнителен лист , издаден от Апелативен съд Варна въз основа на решение №
80/25.05.2013 г. по в.гр.д. №157/2013 по описа на Апелативен съд Варна и
Решение № 57/11.01.2013 г. по гр.д.№946/2011 по описа на Окръжен Съд Варна да бъде образувано
изпълнително производство против посочения
длъжник .Обективирано е било и искане в самата
молба ,заведена при ЧСИ З.Димитров под номер 10 980/5.6.13 да бъде наложен ЗАПОР върху притежаваното от
длъжника МПС , регистрирано в КАТ при
ОДП Варна, да бъде извършена справка в НАП
за осигурителя на длъжника към
тогавашния момент ,след което да бъде наложен ЗАПОР на трудовото
възнаграждение на длъжника .В същата
молба е формулирано изрично искане едновременно с поканата за доброволно
изпълнение да бъде наложен и запор на
върху притежаваните от длъжника движими
вещи, намиращи се в жилището ,което обитава , намиращо се на адрес – * (
л.17).
Не е спорно а и от материалите по делото ( л. 172 – 176
както и 178 – 182 ) се установява ,че действията на ЧСИ Л.т.са били предмет на
Частна жалба производството по която се е развило пред ОС Варна и приключило с
влязло в сила на 15.3.2017 г.
окончателно определение .Видно от Определение № 3102/21.12.2016 г. на ОС Варна,
постановено по в.гр.д.№ 2253/2016 г. депозираната жалба с рег.№ 2001/12.05.2016
г. от А.Й.Я., ЕГН **********,представляван от пълномощника си адв. К.М. от АК Варна срещу всички изпълнителни
действия по изп.дело № *по описа на ЧСИ Р.Т., рег.№ *в
КЧСИ с район на действие ВОС, изразяващи
се в образуване на изпълнително дело, изплащане на покана за доброволно
изпълнение и налагане на възбрана върху недвижим имот е оставена без
разглеждане като недопустима. В останалата част , в която жалбоподателят е
възразил срещу разноските предприети от ЧСИ
и посочени в ПДИ производството по жалбата е било прекратено и изпратено на ЧСИ
за произнасяне.Така постановения съдебен акт е бил обжалван пред Апелативен съд
по повод на което е било образувано и ч.гр.д.№ 84 по описа на Апелативен
съд Варна за
Т.е. от изложеното по –горе се налага извода, че за ищеца
възможността която ГПК му предоставя да защити правата си срещу ответника е
именно избраната форма на искова защита .Ето защо съдът приема,че не следва да
прекратява образуваното исково производство като недопустимо а да се произнесе
по същество на спора.
Анализирайки в съвкупност и поотделно всички приобщени по
делото писмени доказателства сред които и заверените за вярност с оригинала
копия на изпълнителните дела предоставени от ЧСИ Л.т.и Р.т.съдът достига до
извода,че във времето от 2013г. насам са били образувани три изпълнителни
дела.Първото изпълнително дело се установява и изяснява , че е било образувано
по описа на ЧСИ З. Д. – ИД № 2038080401154 по молба от 05.06.2013 г. въз
основана изпълнителният лист, издаден
против отв.Пл.М. за сумата от 30 000 лева въз
основа на невлязло в сила Решение на Апелативен съд Варна а в хода същото това
изпълнително дело в полза на взискателя А.Й.Я. са били изплатени от длъжника по
изпълнителното дело Пл.М. 6 731,07 лева .Установено е по делото,
че след отмяна на въззивното Решение на Апелативен
съд Варна от касационната инстанция по
гр.д. № 278/2013 г. вече в полза на П.А.М. е бил издаден обратен изпълнителен
лист срещу А.Я. за сумата от също
6 731,07 лв.
Установено е по делото,че по Молба ( Искане) от дата
17.11.2010 г. от страна на взискателя Г. П. Г.е било
образувано изпълнителното дело с номер 2010717040880/10 г. по описа на ЧСИ Р.т.за
сумата от 7 000 евро на основание друг изпълнителен лист – издаден по
ч.гр.д. 16 615/2010 г. по описа на ВРС .
Изяснено е ,че последното изпълнително дело № *г. по описа
на ЧСИ Л. Т. е било образувано на основание издадения обратен изпълнителен
лист от ВКС като молбата на ответника по делото П.М. е
била заведена при ЧСИ под входящ номер 588/11.2.2016 г. и съставена на 10.2.2016
г. ( л.141- ви от делото ).
Видно от материалите по изпълнителното дело №
2010717040880/10 г. по описа на ЧСИ Р.т.–ЧСИ с рег. № *- ПДИ е била изпратена
от ЧСИ до Пл.М. и получена на 23.11.2010
г. както и на 1.12.2010 г. лично ( л.70). Установено е безспорно ,че на
21.8.2013 г. ЧСИ е извършил опис на
имуществото - ПИ с кадастрален номер
10135.1504.97 (л.92) а на 13.9.2013 г. ЧСИ Р.т.е изготвила и
удостоверение,копие от което се намира на л 100 от делото ( втора
страница).Видно от отразеното като текст в удостоверението ЧСИ Р.т.е
удостоверил, че има образувано при него изп.дело с
номер 2010717040880/10 г. на основание изпълнителен лист, издаден по ч. гр.д. №
16615/10 по описа на РС Варна 24 ти състав
в полза на Г. П.Г., ЕГН ********** срещу П.А.М. , ЕГН *********** за
заплащане на сумата от 20 249,77 лв. ( със начислена законна лихва до
13.09.2013 г).Вписано е още, че за погасяване на задължението са предприети принудителни действия
–възбрана, опис , оценка и публична продан на недвижим имот представляващ
дворно място , находящо се в *, от
което длъжника притежава ¼ ид.ч.Публичната
продан е посочено още,че се проведе от 28.09.2013 г. до 28.10.2013 г. при
начална цена за ид.част 112 743,75 лева .Последно
е посочено в същото удостоверение ,че при реализиране на проданта ,след
приспадане на вземането на кредитора и публичните вземания разликата ще бъде
преведена на длъжника а самото удостоверение е издадено в полза на Г. П. Г..
Видно от изпълнителното дело на 1.12.2014 г. Пл.М. е
депозирал до ЧСИ р.т.заявление в което ясно е посочил,че с взискателя по
изпълнително дело № *– Г. П.Г., ЕГН ********** – ВЗАИМНО СИ ДЪЛЖАТ парични
суми, които са ликвидни и изискуеми, т.е. безспорно установени по основание и
размер. М. е написал в заявлението си ,че той има вземане от Г.Г. по изпълнителен лист
издаден от РС варна , 17 –ти състав за сумата от 1 045,40 лева а със заявлението (
заведено под вх.номер 8643- 1.12.2014 ( л.109 от делото ) М. на основание
чл.104 , ал.1 ЗЗД и при наличие на предпоставките, обективирани в
разпоредбата на чл.103, ал.1 ЗЗД е
направил изрично изявление за прихващане
, като прихваща дължимите му 1 045,40 лв. от вземането , с което взискателя Г. П. Г.има спрямо него и за събиране на което същият е инициирал
изпълнително дело № *до размера на
по-малкото от насрещните вземания като е
сезирал ЧСИ с искане да предприеме
необходимите действия с цел коригиране
на дължимата по изпълнителното дело
сума с оглед на извършеното
прихващане . Действия от страна на ЧСИ са били предприети по надлежния ред,
които са обективирани като резултат в Удостоверение от 4.5.2015 г.Видно от
приложеното на л. 113 –ти удостоверение , издадено от ЧСИ с рег. № *- Р.т.– ЧСИ е удостоверил,че по образуването в кантора на
ЧСИ *изп.д. №2010717040880/10 г.в полза на Г. П. Г.срещу
П.А.М., остатъка от задължението е както следва : главница – 13690,81 лв. (
равностойност на 7000 евро ) ведно със законната лихва считано от 25.10.2010 г.
която до 4.5.2015 г. е 6207,38 лв. и пропорционална такса ЧСИ с ДДС 1636,67 лв. Изяснява се по делото,, че с
молба от 8.6.2015 г. Г.Г. е поискал от ЧСИ *да бъде
възобновено производството а молбата е била уважена на дата 9.6.2015 г. (л.114).Искането
на взискателя Г.Г. е било
след възобновяване на делото ЧСИ да
наложи ЗАПОР върху трудовото възнаграждение на длъжника Пл.М. *** . Видно от
копието на уведомителното писмо адресирано до ЧСИ и съставено от Митница Варна
с изх.№ от12.6.2015 г. Началник Митница Варна е уведомил по повод запорно съобщение на ЧСИ , получено от работодателя на
длъжника на 11.6.2015 г. и на осн.чл. 508, ал.1 и2 ГПК , че признава за основателно вземането
върху което се налага запор и са готови да го платят .
Изяснено е още от материалите по изп.дело
№ 2010717040880/10 г., че Г. П. Г.на 09.12.2015 г. е получил лично и в брой от А.Й.Я. сумата от 6 731,07 лева
– дължима от него по ОИЛ на П.А.М. , който ОИЛ е бил издаден на 17.7.2015 г. от
ВКС по гр.д. 5278/2013 г. , върху което
вземане на посоченото лице от А. Й.Я. по искане на Г.Г. е
наложен запор от ЧСИ Р.т.по изп.д. 2010717040880/10
г.За извършеното плащане е съставена разписка ,подписана от Г.Г. и Ат.Я. , заверено за вярност с оригинала копие от която
е приложено на лист 133 от делото ( част от изпълнително дело №
2010717040880/10 г.). В същата разписка е записано още, че Г.Г. се задължава да уведоми ЧСИ Р.т.за извършеното частично погасяване
на дължа на длъжника П.А.М. към Г.Г. по изп.дело №
2010717040880/10 г.- чрез получената от Г.Г. в брой
сума от Ат.Я. .
Т.е. от изложеното по-горе се извежда извода,че твърденията
на ищцовата страна затова,че дългът на отв.М. е бил
намален чрез изкършеното плащане на сумата от 6 731,07 лева са напълно
верни и доказани и установени от писмените доказателства.В същата насока са и
гласните доказателства допуснати в
полза на ищцовата страна –
свидетелските показания на Г. П..
От гореизложеното се налага извода, че към дата на образуване на изпълнителното дело по описа на ЧСИ Л. Т. въз основа на ОИЛ - 11.2.2016 г. вземането за което е било
образувано изпълнително дело № 2016*04000076 по описа на ЧСИ с рег- № *– в размер на точно 6 731,07 лева дължимо от А.Я.
на П.М. е било погасено чрез плащане по друго изпълнително дело а именно изп. Дело № 2010717040880/10.Дори и само въз основа на
писмените доказателства е видно,че на дата 09.12.2015 г. по изп.дело
№ 2010717040880/10 А.Я. е платил в брой същата сума на Г.Г.
за погасяване на част от дълга на отв.М. към Я. а
изпълнителното дело по обратния изпълнителен лист е образувано след това на дата 11.2.2016 г.
Т.е.отново се налага правният извод,че към дата 11.2.2016
г- вземането на П.М. по ОИЛ към Ат.Я. не е съществувало поради погасяване чрез плащане от Я. в полза
на М. по изп.дело № 2010717040880/10 на част от дълга
на отв.М..
Извън писмените доказателства по делото са събрани и гласни
доказателства чрез показанията на свидетеля Г. П.Г.,които показания макар и да
бъдат счетени за заинтересовани, съдът намира за преки и поради това ги и
кредитира, т.к. кореспондират с останалия писмен доказателствен материал. От
показанията на св.Г. се установява по делото, че отв.М.
е бил уведомен за извършено в негова полза плащане, поради което и вземането
следва да се счита отново за погасено .
От всичко изложено по-горе съдът намира, че от правна страна
ищцовата страна за разлика от ответника е провела пълно и главно доказване на
твърденията си и установила и доказала основателността на предявения иск .За
обосноваване в пълнота на правните изводи съдът намира за нужно да се спре само
на факта ,че предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата на чл.
439 ГПК и с оглед квалификацията на иска с окончателния доклад по делото съдът
е разпределил и тежестта на доказване . Видно от окончателния доклад по делото
съдът е възложил н тежест на ищеца по предявения
отрицателен установителен иск е да установи и докаже
твърденията си, че процесното парично вземане е
претендирано от него по образуваното изпълнително дело по описа на ЧСИ Л.т.както
и че същото това изпълнително дело е било образувано въз основа на обратен
изпълнителен лист. В тежест на ищеца е да
било възложено и да установи и докаже новонастъпилите
факти след приключване на съдебното дирене по което е бил издаден обратния
изпълнителен лист а именно – погасяване на вземането чрез плащане (факта,
датата и начина на плащане).В тежест на ответника съдът е възложил е да установи при условията
на пълно и главно доказване ,че по изпълнителното дело образувано въз основа на
обратния изпълнителния лист е налице ликвидно и изискуемо парично вземане,
дължимо от ищеца в полза на ответника, както и всички други евентуални възражения
против правото на иск на ищеца и неговото упражняване, включително и
твърденията си, че ако е извършено плащане то това плащане не е било сторено от
ищеца и/или е било извършено на друга дата а не на твърдяната от ищеца.
При така разпределената тежест на доказване, въз
основа на всички приобщени по делото писмени доказателства вкл. и гласните
показания на св. Г. съдът намира, че ищцовата страна при условията на пълно и
главно доказване е установила и доказала фактическия състав на нормата на чл.
439 ГПК поради което и искът следва да бъде уважен в пълнота.Възраженията на
ответника по делото ,залегнали в отговора на искова молба , са останали според
настоящия състав недоказани поради което се налага извода,че предявения иск
следва да бъде уважен по начина по който е предявен .
При този изход на спора съдът следва на осн.
чл. 78,ал.1 ГПК да присъди съдебно деловодни разноски в полза на ищеца като
съобрази и релевираното
от ответната страна възражение по чл. 78, ал.5 ГПК . Видно от приобщения по делото
на л. 190 списък на разноски ищцовата страна претендира сумата от 269, 24 лева
разноски за заплатена държавна такса и сумата от 850 лева за адвокатски
хонорар.Доказателства за размера и основанието на първия разход се съдържат на
лист 25ти от делото а за заплатен адвокатски хонорар на л. 191 . Съдът намира,
че адвокатският хонорар заплатен в брой в полза на адв.М.а не е прекомерен както с оглед материалния
интерес по делото , така и с оглед фактическата и правна сложност на казуса а и
предприетата от ищцовата страна защита.Ето защо, макар и формално да липсва
договор за правна защита и съдействие на утвърдения образец от АК Варна ,
представения по делото Договор на л.191
има характера на разписка и удостоверява плащането на договорения хонорар за
първа инстанция.С оглед горното съдът присъжда претендираните
от ищцовата страна два разхода в пълен размер .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.235 и чл.236, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца - А.Й.Я., ЕГН **********, с адрес: *** и ответника - П.А.М. , ЕГН **********,
с адрес: *** , че ищецът А.Й.Я., ЕГН **********, с адрес: *** , в
качеството му на длъжник по изпълнително дело №*год. по описа на ЧСИ Л. Т.- ЧСИ
с рег.№ *и район на действие ОС Варна НЕ ДЪЛЖИ на ответника П.А.М. ,
ЕГН **********, с адрес: *** – взискател по
изпълнителното дело сумата от 6 371 ,07 лева (шест хиляди триста
седемдесет и един лева) която сума се претендира по ответника въз основа на
обратен изпълнителен лист, издаден на 17.07.2015 год. от ВКС по гр.дело №
5278/2013 г. по описа на І-во гр.отделение, ГК,
поради отпадане на вземането предвид извършено погасяване на дълг на ответника
в същия размер към трето лице, негов взискател по
изпълнително дело № *по описа на ЧСИ Р.т.на 09.12.2015 г. след приключване на
съдебното дирене в производството в което е издаден изпълнителния титул, на
основание чл. 439, ал. 2 ГПК
ОСЪЖДА
П.А.М. , ЕГН **********, с адрес: *** и с адрес за уведомяване по месторабота – * ДА ЗАПЛАТИ на А.Й.Я., ЕГН **********,
с адрес: *** СУМАТА от 269,24 лева ( двеста шестдесет и девет лева и
двадесет и четири стотинки ) – за запратена държавна такса и СУМАТА от
850,00 лева ( осемстотин и петдесет лева) – за заплатено адвокатско
възнаграждение - сторените от ищеца съдебно-деловодни разноски пред настоящата
инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК
.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
пред Варненски окръжен съд в
ДВУСЕДМИЧЕН срок от съобщението.
ПРЕПИС от Решението да се връчи на
страните по делото,чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: