№ 19062
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110125340 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т., с която са предявени срещу Н. Б. Н. обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 1157,60 лв., представляваща цена на незаплатена топлинна
енергия за периода от м.05.2016г. до м.04.2019г. за топлоснабден имот, находящ в гр.С.,
сумата от 21,20 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземанията, сумата от 189,19 лв., представляваща обезщетение
за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2017г. до
10.07.2020г. и сумата от 4,21 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената на
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2017г. до 10.07.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 32498/2020г. по описа на СРС,
145 състав.
Ищецът „Т. твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот за исковия период въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки, изготвени от фирмата за дялово разпределение, както и стойността на услугата
дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия
са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от датата на публикуване на
месечните дължими суми на интернет страницата на продавача (ОУ 2016г., в сила от
11.08.2016г.). Твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 32498/2020г. по описа на СРС, 145 състав. Моли за уважаване на предявените
искове и присъждане на разноски за производството.
Ответникът Н. Б. Н. чрез назначения й особен представител адв. П. е подал отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва исковете по основание и
1
размер. Оспорва да е клиент на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния
имот или титуляр на вещно право на ползване. Оспорва сключения договор за извършване
на услугата дялово разпределение да е обвързал валидно страните, като счита, че решението
за сключване на договора не е взето законосъобразно. Евентуално прави възражение за
погасяване на част от претендираните задължения по давност. Моли исковете да бъдат
отхвърлени.
Третото лице-помагач „Т. взема становище за основателност на предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че
в неговия патримониум е възникнало правото да получи стойността на извършената услуга
дялово разпределение, както и нейният размер.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите, за които тежест носи ищецът, ответникът следва да
докаже, че е погасил задълженията си чрез плащане.
При така разпределената доказателствена тежест и след преценка на събраните по
делото доказателства, съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 153 ЗЕ поначало определя като клиент на топлинна енергия
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Клиент на
топлинна енергия за битови нужди може да бъде и лице, което е ползвател на имота и е
сключило с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят дължи заплащането
на цената й – т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите
на цитираното тълкувателно решение договорът между третото ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, като например
откриване на индивидуална партида на ползвателя, но не се презюмира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. Като се имат предвид посочените разяснения,
дадени при тълкувателната дейност на ВКС, съдът приема въз основа на събраните по
делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, следното: установява се,
че с Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 25.02.1991г. на Б.
е продаден недвижим имот, представляващ апартамент № 81, на VI етаж, в жилищната
сграда на блок .“, гр. София, за който няма спор по делото, че е идентичен с процесния имот.
Установява се от представеното удостоверение за наследници, че Б. е починал на
06.07.2011г., като е оставил за наследници по закон – А. (син) и ответницата Н. Б. Н.
(дъщеря). Последната е приела оставеното й от баща й наследство, което следва
недвусмислено от обстоятелството, че същата се е разпоредила с придобитата по наследство
1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот през 2020г., което се установява от представения по
делото Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 58 от 31.03.2020г. Следователно и
при липса на други твърдения и доказателства за промяна в собствеността на процесния
имот, се установява безспорно, че за исковия период от м.05.2016г. до м.04.2019г.
ответницата Н. Б. Н. е била собственика на 1/2 ид.ч. от процесния апартамент по силата на
наследствено правоприемство, поради което се явява клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период и имот и страна по облигационно правоотношение с ищеца с
предмет продажбата на топлинна енергия, която се осъществява при общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (чл. 150 ЗЕ), като
отговаря за задълженията за топлинна енергия за имота съобразно установени по-горе части.
2
За исковия период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Т. на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г., които при липса на твърдения и представени
доказателства за сключено индивидуално споразумение между страните по реда на чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ, обвързват страните и без изричното им писмено приемане с изтичане на 30-
дневен срок от публикуването им в един централен и един местен всекидневник (чл. 150, ал.
2 ЗЕ).
Установява се от представените писмени доказателства и заключение на СТЕ, че за
процесния период сградата, в която се намира имотът на ответника, е била топлоснабдена,
както и че в нея е въведена система за дялово разпределение, извършвано от фирма за
дялово разпределение „Т., избрана от етажните собственици на Общо събрание, проведено
на 20.10.2001г., видно от представения протокол от същата дата. Възражението на ответника
срещу валидността на взетото решение за избор на ФДР от етажните собственици не следва
да се разглежда в настоящото производство, доколкото е налице специален ред и
преклузивен срок за оспорване на решенията на Общото събрание на ЕС, като ответникът не
твърди, нито установява да е оспорвал решенията в рамките на такова производство и в
предвидения срок. Отделно от това се установява, че за исковия период е осигуряван достъп
на ФДР „Т. до имота, поради което съдът приема, че ответникът не е оспорвал извън процеса
извършването на услугата дялово разпределение от третото-лице помагач.
Установява се от заключение на изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира
като компетентно изготвена и даваща пълен и обоснован отговор на поставените задачи, че
за процесния период ищецът е доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в
която се намира процесният имот, абонатна станция, която се е отчитала на първо число на
всеки месец чрез сертифициран и преминал метрологичен контрол общ топломер, както и че
от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са отчислявани за сметка
на топлофикационното дружество технологичните разходи, по математическа формула,
предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.,
верността на който математически модел е проверен от вещото лице.
Като резултат между клиентите на топлинна енергия в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот се е разпределяло само количество топлинна енергия, реално
достигнало до инсталацията в сградата и до техните имоти. В частност, в разглеждания
случай се установява от заключението на СТЕ, че за имота на ответника е начислявана
(доколкото радиаторите в имота са демонтирани), ТЕ за отопление на имот за 1 бр. щранг-
лира по максимален специфичен разход на сградата (МСРС) по формула, предвидена в чл.
6.5 от Наредба 16-334, точността на който математически модел вещото е проверило и е в
съответствие с отразената стойност от ФДР в изравнителните сметки. Начислявана е ТЕ за
БГВ по показанията на два броя водомери, на които са извършени реални отчети за периода
и документите за главен отчет са подписани (за периода, за който е имало главен отчет на
хартиен носител, за останалия – отчитането е било дистанционно (чрез мобилно
устройство)), като подписите не са оспорени в производството, както и ТЕ, отделена от
сградната инсталация, изчислена по формула, предвидена в т. 6.1.1. от Методиката за дялово
разпределение на ТЕ за сгради – етажна собственост и в съответствие с измененията на
Наредба 16-334 за топлоснабдяването, като е използвана инсталираната мощност на
отоплителната инсталация, което е в съответствие с нормативните изисквания. Заплащането
на топлинната енергия за процесния период се е извършвало на база прогнозни месечни
вноски и една изравнителна сметка, чието предназначение е било да коригира прогнозните
стойности, така че като краен резултат клиентът да заплати реално доставеното до имота
количество топлинна енергия. При отчитане, че за исковия период са спазени техническите
нормативи при разпределение на топлинната енергия, съдът приема, че за процесния период
доставената от топлопреносното дружество топлинна енергия се равнява на сумата от
2320,78 лв. съгласно заключението на СТЕ след отчитане на изравнителния резултат от
отоплителните сезони, включени в исковия период – сума за връщане за сезон 2016г./2017г.
и суми за доплащане за сезони 2017г./2018г. и 2018г./2019г.
Като собственик на 1/2 ид.ч. от топлоснабдения имот за процесния период от
м.05.2016г. до м.04.2019г. задължението на ответницата Н. Б. Н. се равнява на половината от
установената за дължима сума или на сумата в размер на 1160,39 лв.
3
С оглед извода за основателност на предявените искове за цена на ТЕ, следва да се
разгледа своевременно заявеното от ответниците възражение за погасяване по давност на
част от вземанията за исковия период. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на
ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на
топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите
условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б.
„в” ЗЗД. В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите
са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта
на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Като се
съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответницата на 22.07.2020г., както
и че в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва,
че към датата на подаване на заявлението – 22.07.2020г. погасени по давност се явяват
месечните задължения за периода от м.05.2016г. до м.02.2017г., като последното задължение
за м.02.2017г. е станало изискуемо на 17.04.2017г., като след отчитане периода, през който
давност не е текла, следва, че вземането за м.02.2017г. се е погасило по давност на
24.06.2020г., т.е. преди подаване на заявлението. Давността за вземането за м.03.2017г.,
чиято изискуемост е настъпила на 15.05.2017г., е спряла да тече на 13.03.2020г., като след
възобновяването на нейното течение на 20.05.2017г., остатъкът от срока, неизтекъл до
спирането (2м. и 2 дни), е изтекъл на 22.07.2020г., когато обаче е подадено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответника, поради което това вземане не е
погасено по давност. Стойността на погасените по давност вземания за периода от
м.05.2016г. до м.02.2017г. включително се равняват на сумата от 546,15 лв. (изчислени по
Таблица 1 за дължимата стойност по фактури за този период към заключението на СТЕ), а за
половината, съответстваща на частта на ответницата, на сумата от 273,07 лв. Посочената
стойност следва да се извади от установения за дължим от ответника размер на вземането от
1160,39 лв. или дължимата от ответника стойност на топлинната енергия за периода от
м.03.2017г. до м.04.2019г. се равнява на сумата от 887,32 лв. (1160,39 – 273,07). При липса
на доказателства за плащане, искът за установяване на дължимост на цена на топлинната
енергия е следователно основателен за сумата от 887,32 лв. за периода от м.03.2017г. до
м.04.2019г., за който следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2020г. до окончателното изплащане
на вземането, като се отхвърли за разликата над сумата от 887,32 лв. до пълния предявен
размер от 1157,60 лв. и за периода от м.05.2016г. до м.02.2017г.
По иска за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
главницата за цена на топлинната енергия в тежест на ищеца е да установи наличието на
главен дълг и изпадането на длъжниците в забава за плащането му. Съгласно приложимите
към процесния период ОУ от 2016г. (чл. 32, ал. 1 и ал. 2) месечната дължима сума за
доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно
количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база
реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна
енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
4
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура
за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността
на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на
чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. В случая се
установява, че за процесния период месечната дължима цена се е определяла по прогнозно
количество, както и че ответниците не са заплатили месечните суми в предвидения в чл. 33,
ал. 1 ОУ 45-дневен срок. Тъй като се касае за прогнозно определяне на месечните
задължения обаче, съгласно предвиденото в чл. 33, ал. 4 ОУ обезщетение за забава в размер
на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 3 ОУ (върху стойността
на общата фактура след изготвяне на изравнителни сметки), а падежът на плащане на това
задължение настъпва съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В случая 45-дневния срок за плащане на общото задължение за
отоплителен сезон 2016г.-2017г. (за непогасената по давност част от вземането) е настъпил с
изтичане на 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, т.е. на 15.06.2017г., за
отоплителен сезон 2017г. – 2018г. е настъпил на 15.06.2018г., а за отоплителен сезон 2018г.
– 2019г. е настъпил на 17.06.2019г. (първият присъствен след изтичане на срока в
неприсъствен ден). Видно от представените от третото лице-помагач писмени доказателства
ищецът е спазил това изискване само за отоплителен сезон 2017г. – 2018г., когато
изравнителната сметка е издадена на 14.06.2018г., поради което от деня, следващ изтичането
на 45-дневния срок от края на отоплителния сезон, ответникът е изпаднал в забава за
плащането на вземането за отчетния период в размер на 319,26 лв. (1/2 от цялата сума за
този период от 638,52 лв., л. 95 от делото), т.е. от 16.06.2018г. От посочената дата до датата
на подаване на исковата молба – 10.07.2020г. дължимото обезщетение за забава от
ответницата, определено от съда по реда на чл. 162 ГПК чрез използване на компютърна
програма, се равнява на сумата от 67,05 лв. За останалите два отоплителни сезона в срока по
чл. 33, ал. 2 от ОУ не е била изготвена нито изравнителна сметка, нито издадена обща
фактура за съответния период, поради което и разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ОУ, отнасяща се
до изпадането на длъжника в забава не може да се приложи. Съответно за изпадането на
ответника в забава за плащане на цената на топлинната енергия ищецът е следвало да се
докаже отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД) за плащане на общата фактура, издадена след
уговорения и поради това неприложим в ОУ срок, но такава ищецът не твърди и не доказва
да е отправил. С оглед изложеното предявеният иск за установяване на вземане за
обезщетение за забава е основателен срещу ответницата за сумата от 67,05 лв., законна лихва
за забава върху непогасената главница за топлинна енергия в размер на 319,26 лв. за
отоплителен сезон 2017г.-2018г. за период на забавата от 16.06.2018г. до 10.07.2020г., като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 189,19 лв. и за периода от
15.09.2017г. до 15.06.2018г. искът следва да се отхвърли.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Съобразно действалите за периода ОУ за продажба на топлинна енергия купувачите
на топлинна енергия, каквито са ответниците, заплащат на продавача стойността на услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец (чл. 22, ал. 2 ОУ от
2016г.), която включва цена на обслужване на партидата на клиента, включваща изготвяне
на изравнителна сметка и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота, по ред и начин, определен от продавача и обявен по подходящ начин на
купувача (чл. 36 ОУ от 2016г.).
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършвано от избран от етажната собственост търговец – ФДР (не са наведени твърдения
5
или представени доказателства за оспорване на решенията по реда и в срока по ЗУЕС),
поради което ответникът дължи заплащане на нейната стойност на продавача на ТЕ
(ищецът) по силата на ОУ, които го обвързват и срещу които същият не е възразил, щом
предоставената услуга е осъществена. Стойността на услугата за исковия период, срещу
чийто размер ответникът не е възразил, се равнява съобразно неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза на сумата от 42,40 лв., а за припадащата се на ответника
част – на сумата от 21,20 лв. Искът за установяване на цена на услугата дялово
разпределение е следователно основателен в пълния предявен размер и при липсата на
доказателства за плащане следва да се уважи изцяло, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.07.2020г. до
окончателното изплащане на вземането.
Неоснователен се явява предявеният иск за обезщетение за забава върху
установеното в процеса задължение за такси за дялово разпределение. Поставянето на
длъжника в забава за заплащането на таксите за дялово разпределение не е доказана по
делото при носена от ищеца тежест за това, тъй като ОУ не установяват срок за заплащане
на тези задължения, а ищецът не е доказал какъв е определеният от него ред за заплащане на
таксите, към който препраща уговорката в чл. 36 от ОУ от 2016г., нито е отправил покана за
заплащането им. Поради изложеното не се установява ответникът да е изпаднал в забава
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение като предпоставка за
дължимост на това вземане и искът, предявен на това основание следва да се отхвърли като
неоснователен.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал и доказал единствено ищецът, както следва: за заповедното производство в
размер на 27,44 лв. – държавна такса и за исковото производство: в размер на 27,44 лв. –
държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа експертиза, 250 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и 326 лв. – депозит за особен представител. И в двете
производства ищецът е бил защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред,
ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв. (25 лв. съобразно припадащата се на ответницата част)
за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100
лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските
на ищеца за заповедното производство са в общ размер от 54,88 лв., от който следва да му се
присъдят съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски в размер на 39,02 лв. Разноските за исковото производство на ищеца са в общ
размер от 1003,44 лв., от който следва да му се присъдят съразмерно на уважената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в размер на 713,40 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С. дължи на
„Т., ЕИК ., с адрес и седалище на управление: гр. С., сумата от 887,32 лв., представляваща
цена на незаплатена топлинна енергия за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г. за
топлоснабден имот, находящ в гр. С., аб. № ., сумата от 21,20 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода от м.03.2017г. до м.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.07.2020г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от 67,05 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на цената на топлинната енергия за
отоплителен сезон 2017г./2018г., за период на забавата от 16.06.2018г. до 10.07.2020г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 32498/2020г. по описа на СРС,
145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за установяване дължимост на вземане за цена на
топлинна енергия за разликата над сумата от 887,32 лв. до пълния предявен размер от
1157,60 лв. и за периода от м.05.2016г. до м.02.2017г., иска за установяване на дължимост на
вземане за обезщетение за забава върху цената на топлинната енергия за разликата над
6
сумата от 67,05 лв. до пълния предявен размер от 189,19 лв. и за периода от 15.09.2017г. до
15.06.2018г., както и иска за установяване дължимост на вземане за обезщетение за забава
върху цената на услугата дялово разпределение за сумата от 4,21 лв. за периода от
01.05.2017г. до 10.07.2020г.
ОСЪЖДА Н. Б. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С. да заплати на „Т., ЕИК ., с адрес
и седалище на управление: гр. С. на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 39,02 лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 713,40 лв.,
представляваща разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Т., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7