№ 1266
гр. Пловдив , 07.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330202496 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
557612-F575916/27.01.2021 г. на ** на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Голдин 63” ЕООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А.Р. А., ЕГН ********** на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
г. на МФ вр. чл. 118 ал. 4 т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/.
Жалбоподателят „Голдин 63” ЕООД, чрез процесуалния си
представител, моли да се отмени НП като неправилен и незаконосъобразен,
тъй като нарушението представлявало маловажен случай. Установената
разлика с касовата наличност била неволна грешка, тъй като от оборотите от
другите дни било видно, че самата сума изпълвала оборота за деня и
единствено поради недоглеждане не била въведена като служебно въведени
пари. Санкцията се явявала несъобразно висока, тъй като поради
пандемичната обстановка обекта едва функционирал.
Въззиваемата страна ТД на НАП Пловдив, чрез процесуалния си
представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От събраните доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 13.10.2020 г. в 11:21 часа в гр. Кричим, ул. Тракия, № 24 била
1
извършена оперативна проверка от служители на ЦУ на НАП на павилион
обслужващ предимно ученици, стопанисван от Голдин 63 ЕООД, ЕИК **, в
който се извършва търговия със закуски. Свид. З.А., направила контролна
покупка на сандвич за сумата от 1,50 лв., за която й бил издаден касов бон.
След което служителките на НАП се легитимирали и извели Дневен отчет на
фискалното устройство Datecs DT -150 № 4337574, който показвал касова
наличност от 47,30 лв., при описа на наличността на паричните средства в
касата било установено, че физически в касата има 118 лв. като разликата в
повече с наличните по фискално устройство била 70,70 лв. Констатациите
били отразени в протокол за извършена проверка в обект от 13.10.2020 г. сер.
АА № 0078377, подписан от представител на дружеството без забележки,
възражения и искания. От справка за обекта в НАП се установило, че не били
ползвани функциите служебно въведени и изведени пари от регистрацията на
устройството.
На 17.10.2020 г. пред орган на приходите се е явила А.А. – ** на Голдин
63 ЕООД, ЕИК ** и въз основа на резултатите от проверката бил съставен
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №
F575916/17.10.2020 г. срещу дружеството, за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС. Актът е
съставен в присъствието на свид. А. и А. като ** на нарушителя. Актът е
подписан без възражения.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП №
557612-F575916/27.01.2021г. срещу дружеството, с което му била наложена
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС, на
основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС.
Видно от представените доказателства, по отношение на Голдин 63
ЕООД, не са установявани други нарушения.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
З.А. – свидетел на проверката и съставяне на акта, както и от приложените
към административнонаказателната преписка и представените от
жалбоподателя писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, включително АУАН №
F575916/17.10.2020, Протокол за извършена проверка серия АА №
0078377/13.10.2020 г., дневен финансов отчет от 13.10.2020 г. и касов бон за
сумата от 1,50 лв., опис на паричните средства в касата към момента на
проверката, оправомощителна заповед, декларация за стопанисвани обекти, ,
резолюция за извършване на проверка в обект, работна карта за ЮЛ, 3 броя
съкратени финансови отчети от фискалното устройство за 13.10.2020 г.,
20.10.2020 г. и 12-16.10.2020 г.
Разпитана в съдебно заседание св. А. поддържа констатациите в АУАН
и протокол за извършена проверка. В допълнение изяснява, че проверката е
започнала с контролна покупка, за която е издаден касов бон. Сочи се, че
констатираната разлика не е била въведена във фискалното устройство(ФУ),
тъй като представителката на дружеството-жалбоподател обяснила, че не
ползва тази функция. Установена е въпросната положителна разлика от 70,70
2
лв.
Показанията на св. З.А. съдът намира за обективни, логични,
непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени
доказателства, поради което им дава вяра. Същите съответстват на
представения дневен финансов отчет от фискална памет на фискалното
устройство. В същото време е в съответствие с описа на паричните средства и
протокола за извършена проверка относно наличните парични средства в
касата и тези отразени във ФУ.
Доказателствата в своята съвкупност чертаят една безпротиворечива
фактическа обстановка, по която и самите страни не спорят.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
правна страна.
По спазването на процедурата:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се
констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП,
който да са съществени и да опорочават административнонаказателното
производство, самите актове или да нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено то.
Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна
квалификация на установеното нарушение.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на
закона. Спазен е срокът по чл. 34 от ЗАНН.
От материалноправна страна:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и
наказващият орган, са квалифицирали поведението на търговеца Голдин 63
ЕООД, ЕИК ** като нарушение на посочената разпоредба на чл.33, ал.1 от
специалната Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез
фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин. Посочената норма гласи, че извън
случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност
(начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата) на ФУ се
регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно
изведени“ суми.
Безспорно се установява, че Голдин 63 ЕООД, е извършвало търговска
дейност в обект – павилион, находящ се в гр. Кричим, ул. Тракия № 24 с
регистрирано фискално устройство модел Datecs DT-150 идентификационен
номер № ***. Същото устройство е поддържало функцията „служебно
въведени суми“.
Нарушението се състои в липсата на дължимото поведение в
3
определената от закона форма, каквото е служебното въвеждане или
извеждане на суми във фискалното устройство, което да съответства на
касовата наличност. Тоест трябва да има пълно съвпадение между фискалната
памет, а оттам и разчетената касова наличност от ФУ, и фактическата
наличност в касата към момента на проверката. Тъй като обективно е била
налице разлика между фактическата и отразената с фискалното устройство
наличност на парични средства и обективна наличност на съответните
операционни команди на фискалното устройство, с които разликата е могла
да бъде отчетена, съвсем правилно административнонаказващият орган е
счел, че действията на жалбоподателя са нарушение на посочена норма.
Нарушението е формално и не е нужно настъпване на вредни последици.
Причината, поради която са се намирали тези средства в касата, без да са
били въведени в паметта на устройството е ирелевантна за наличието на
нарушение.
Правилно е определен и субектът на административнонаказателната
отговорност, а именно дружеството, извършващо стопанската дейност.
Доколкото се касае до нарушение, осъществено от юридическо лице, в случая
не се изследва въпросът за вината, тъй като отговорността му е обективна,
безвиновна. С факта на установеното бездействие е налице осъществяване
състава на нарушението.
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС, която ал. 1
предвижда, че на лице, което не издаде документ по чл. 118 ал. 1, се налага
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 500 до 2000 лв./ал.1/, а съгласно ал. 2 „Извън случаите по ал.1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или
на нормативен акт по неговото прилагане, се налага … имуществена санкция
- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10000
лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат
санкциите по ал.1“. В параграф 11 от ПЗР на Наредба № Н-18 изрично е
посочено, че тя се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС, поради
което и нарушението на чл. 33, ал.1 от нея подлежи на санкциониране по реда
на чл. 185, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е
съобразил критериите за оразмеряване на административната санкция по чл.
27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на нарушението, като е
наложил имуществената санкция в нейния минимален размер от 500 лв.
Правилно е посочена санкционната разпоредба, така че основанието за
налагане на санкцията е ясно и разбираемо, посочено по недвусмислен начин
и не се нарушават правата на жалбоподателя. Наказание в минималния размер
би въздействало предупредително и възпитателно, както на самия нарушител
за спазването на установения правен ред, така и на останалите субекти на
законодателството, като прояви своята възпитателна цел.
Не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
т.е. не е налице „маловажен случай” на административно нарушение. При
тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на
4
административнонаказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има
предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК.
Административнонаказателният процес е строго регламентирана дейност, при
която за извършено нарушение се налага съответно наказание, като
прилагането на санкцията е винаги въпрос на законосъобразност. В случая с
НП е наложено административно наказание имуществена санкция за
неизпълнение на задължение към държавата, регламентирано в ЗДДС и
подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Поначало обществената
опасност на този вид нарушения е определена от законодателя като висока,
тъй като същите представляват неизпълнение на задължения към държавата
при осъществяване на финансовата дейност. Именно поради това и
нормативно определените минимуми на административни наказания за тях са
във висок размер, без за налагането им да се изисква някакъв минимален брой
или стойност на вещите – предмет на нарушението. Без да се изисква и щета,
която да настъпи от нарушението. Целта на ЗДДС е гарантирането на фиска
чрез облагането с данък върху добавената стойност, като в него както
предвиденият контрол, така и отговорността при нарушения по същия, които
увреждат фискалните интереси на държавата, са чувствително засилени. Тъй
като конкретното нарушение е формално, на просто извършване, в състава му
не е предвидено настъпването на определен съставомерен резултат,
изразяващ се неотразяване на приходи в определен размер и съответно в
реално ощетяване на фиска, но то на практика води до възпрепятстване на
контролната дейност на държавните органи. Ето защо липсата на такъв
съставомерен резултат на нарушението при формалния характер на състава на
отговорността по чл. 185 ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС няма отношение при
преценката за наличието или значителността /респ. липсата или
незначителността/ на вредните последици и не представлява смекчаващо
отговорността обстоятелство, което пък да влияе на обществената опасност в
контекста на легалната дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от
НК. Не се установява процесното неизпълнение да е с по-ниска обществена
опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Наред с
горното следва да се отбележи и това, че установената разлика в
наличностите не може да се счете за такъв случай, който по своята
незначителност или индивидуалност да представлява по-ниска степен на
обществена опасност от обикновените случаи на същото нарушение, тъй като
същата възлиза на 70,70 колкото е целият оборот на павилиона. (Решение №
933 от 05.06.2020 г. по к. адм. н. д. № 653 / 2020 г. на АС– Пловдив; Решение
№ 1238 от 07.06.2019 г. по к. адм. н. д. № 1162 / 2019 г. на АС– Пловдив).
Напротив, настоящият състав намира, именно че такива и по-ниски биха били
обичайните размери на невъвеждане на пари служебно в фискалната памет на
устройството. Още повече, че търговецът е съзнавал, че това са пари,
намиращи се в касата и въпреки че ФУ е имало възможност за служебно
въвеждане, това не е сторено. Целта на разпоредбата е във всеки един момент
да бъдат проследими наличните у търговеца суми, а както е видно от
справката на НАП - карта за ЮЛ тази функция на устройството не се
използвала изобщо за санкционирания обект, което опровергава довода на
5
защитата, че се касае за моментен пропуск.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за
прилагане на чл.28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява
освобождаване на нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Съдът намира, че макар и в сложна епидемиологична обстановка
законоопределеният минимум е единствената възможна санкция при
установеното нарушение, доколкото съдът не разполага с възможност да
наложи по-ниска, а извършеното нарушение не се установява да е от
категорията на маловажните, за да се освободи лицето от
административнонаказателна отговорност съвсем.
По разноските:
С оглед изхода на спора и направената претенция от страна на
процесуалния представител на въззиваемата страна, на основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
счита, че разноски следва да се възложат в тежест на жалбоподателя, като
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение на 80 лв. с оглед
липсата на фактическа и правна сложност и факта, че разглеждането на
делото е протекло в две открити заседания.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
557612-F575916/27.01.2021 г. на ** на отдел „Оперативни дейности“ –
Пловдив в ЦУ на НАП, с което на „Голдин 63” ЕООД, ЕИК **, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от А.Р. А., ЕГН ********** на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г.
на МФ вр. чл.118 ал.4 т.1 от Закона за данък върху добавената стойност.
ОСЪЖДА на „Голдин 63” ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на НАП, сумата от 80 лв., представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6