РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. ХАСКОВО, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ВЛ. П.
при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. П. Търговско дело №
20245600900037 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от Т. П. А. от ****,
представлявана от адв. Р. М. от АК-София. С исковата молба, в условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с
правно основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1, вр. чл. 380 КЗ, във връзка с
чл. 45 от ЗЗД срещу Застрахователно акционерно дружество „ЗК Лев Инс“ АД
- София. Ищцата претендира сумата 150 000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на
26.04.2019 година, ведно със законните лихви върху тази главница от деня, в
който ищцата е уведомила ответника за настъпилото ПТП – 10.05.2022 година
до окончателното разплащане, както и деловодни разноски. Претендира се и
присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на ищцата.
Ищцата твърди, че е дъщеря на П.Р.П. - пострадал при ПТП,
реализирано на 26.04.2019 при следните обстоятелства: Към тази дата
дружеството „Лана Агро“ ЕООД, с ЕИК: ***, с управител и едноличен
собственик на капитала А.С.Д., било собственик на колесен трактор марка и
модел ***, с peг. № ***, както и на цистерна марка ***-нерегистрирана.
1
Спирачната система на трактора и на цистерната не можели да бъдат свързани
поради това, че на изхода на пневматичната система на трактора липсвало
бързосменна връзка, която била предназначена за свързване на пневматичните
спирачни системи на трактора и цистерната. Поради липсата на тази връзка,
не можело да бъде извършен пренос на въздух под налягане - от трактора към
работната спирачна система на цистерната. Също така върху спирачната
система на цистерната било въздействало по недопустим начин, като
въздуховодът на цистерната бил завързан с тел за едната греда на теглича.
Отделно от това въжето на ръчната спирачка също било прекъснато, поради
което и тя била неизправна. Поради това цистерната марка *** била без
действаща спирачна система. На посочената дата управителят на „Лана Агро“
ЕООД възложил на П.Р.П. и на В.Й.В. извършването на земеделска работа. На
В. В. било възложено да управлява процесния колесен трактор, с прикачена
към него цистерна. Така, около 10:00 часа, на пасище № 142022, в местност
„Читашка ряка“, землището на с. Горски извор, водачът В.Й.В. управлявал
колесен трактор марка и модел ***, с peг. № *** със закачена за него цистерна,
като се опитвал да се движи косо спрямо терена, с променяща се траектория,
за да игнорира влиянието на терена. При последната промяна на движението
на системата тракторцистерна, при извършване на маневра завой на дясно, за
да се установи отново косо спрямо наклона, цистерната започнала да ускорява
движението си. В този момент цистерната натиснала в шарнирната връзка на
теглича, при което тракторът започнал да се завърта надясно спрямо
надлъжната си ос, като се плъзгал странично. В даден момент левите гуми на
трактора се вкопали в терена, при което тракторът се преобърнал на лявата си
страна. При реализираното произшествие пострадал П.Р.П., с ЕГН
**********, който пътувал в процесния колесен трактор. Ищцата твърди, че
след произшествието П.П. е бил транспортиран от екип на ЦСМП - Д.град в
Окръжна болница - Хасково, където малко по-късно е починал. За
произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица с peг. № 254р12815/26.04.2019г. и образувано наказателно производство,
приключило с осъдителна присъда по НОХД № 209/2023 г. по описа на ОС -
Хасково, I състав. Водачът В. бил осъден за това, че на 26.04.2019г., в нива на
местността „Читашка ряка“, в землището на с. Горски извор, общ. Д.град, обл.
Хасково, по непредпазливост причинил смъртта на П.Р.П., поради немарливо
изпълнение на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на
2
повишена опасност, която той нямал право да упражнява, като управлявал
колесен трактор ** - **, с peг. № *** и прикачена към него цистерна марка
***, които са били технически неизправни-липсващ накрайник на трактора за
свързване с въздуховода на спирачната система на цистерната и без действаща
спирачна система на цистерната, в нарушение на чл. 10а, т.2 и т.4 от Закона за
регистрация и контрол на земеделската горска техника – престъпление по чл.
123, ал.4, предл. 2-ро, вр. ал.1, предл. 2-ро от НК. Ищцата твърди, че
изключително тежко изживявала загубата на баща си П.П.. Те били много
близки, имали дълбока емоционална и духовна връзка, основана на доверие и
силна любов. Починалият отгледал и възпитал дъщеря си в атмосфера на
разбирателство, подкрепа и споделяне. Той бил грижовен и всеотдаен родител,
всячески се стараел нищо да не липсва на дъщеря му и да й осигури спокоен и
добър живот. Ищцата била изключително привързана към баща си, обичала го
силно и постоянно търсела неговото внимание и компания. Двамата запазили
връзката и отношенията си и след като ищцата съзряла и създала свое
собствено семейство. Те имали добра комуникация, общували редовно, при
което Т. споделяла преживяванията си и търсела мнението и подкрепата на
баща си. Починалият нямал никакви пререкания с А., двамата се разбирали
прекрасно и проявявали взаимно уважение един към друг. П.П. бил опора и
носел сигурност на дъщеря си, която знаела, че винаги може да разчита на
него в трудни моменти. Той бил добър баща и жизнерадостен човек, който
милеел за своята дъщеря и отдал живота си на нейното отглеждане и
възпитание. Сега изпитвала празнота, която никой не бил в състояние да
запълни. Била дълбоко опечалена, страдала безутешно и считала, че тази мъка
няма да отшуми. Тя била разстроена постоянно, често плачела, провокирана
от спомени за миналото и мисълта, че баща вече го няма. Травмата от загубата
на толкова близък човек я направила тревожна и депресирана. Това довело и
до нарушения в съня и загуба на апетит. Ищцата твърди, че отговорността на
прекия делинквент за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от
застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена със
„ЗД Лев Инс“ АД застрахователна полица с № BG/22/119000533122, валидна
от 24.02.2019г. до 23.02.2020г. В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 ал. 1
КЗ на 10.05.2022 година ищцата подала застрахователна претенция до
ответното дружество, но въпреки изтичането на тримесечния срок по чл. 496,
ал. 1 от КЗ ответникът не определил и не изплатил застрахователни
3
обезщетения. Поради това, на основание чл. 432 ал. 1 КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД
насочва претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди пряко към застрахователя на
виновния водач, а именно дружеството-ответник. В същото време,
процесуалният представител на ищцата счита, че е налице и правното
основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като
собственикът на вещта не е изпълнил задължението си да я поддържа в
изправно състояние, като е допуснал да се движи, въпреки техническата си
неизправност. В условията на евентуалност твърди, че правното основание на
настоящия иск е чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 50 от ЗЗД, като
настъпването на ПТП е поради гореописаното състояние на застрахованото
МПС колесен трактор марка и модел ***, с per. № ***, с прикачена към него
цистерна. Претенцията за обезщетение е съединена с тази за обезщетение за
забава с правно основание чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ЗЗД,
като законната лихва върху главницата се претендира от деня на отправянето
на уведомлението за щета до ответника-застраховател.
В срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК ответникът подава писмен отговор.
Заявява, че оспорва всички твърдения в исковата молба по основанието на
предявената претенция за неимуществени вреди. Ответникът счита, че в
исковата молба не се твърдят обстоятелства, които да обуславят близост и
изключителност на отношенията, които да са правопораждащи относно
присъждане на обезщетение за процесния деликт. Оспорва настъпването на
неимуществени вреди за ищцата в причинно-следствена връзка с процесния
деликт. Акцентува върху обстоятелството, че ищцата отдавна е зрял и
самостоятелен човек, който има свое семейство и отдавна се е отделил от
баща си. Ответникът въвежда възражение за съпричиняване от страна на
починалото лице за настъпване на смъртта му, като твърди, че той е знаел -
както за липса на шофьорска правоспособност у водача на трактора, така и за
пълната неизправност на процесното моторно-превозно средство. Моли за
намаляване на размера на обезщетението с процента на съпричиняване. На
следващо място, ответникът оспорва главния иск по размер. Счита, че
претенциите не отговарят на икономическата конюнктура в страната и
вредата. Претендираният размер на обезщетение не отговарял и на критериите
за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и съдебната практика по аналогични дела,
както и на конкретния принос на пострадалото лице за настъпване на
4
фаталния резултат. Оспорва се и акцесорният иск за лихви – с довод за
неоснователност на главния иск. Възразява срещу присъждане на деловодни
разноски на ищцата и адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител.
В срока по чл. 372 ал. 1 ГПК ищецът подава допълнителна искова
молба. Поддържа всички въведени твърдения, доводи и възражения. Оспорва
възраженията на ответника. Оспорва въведеното възражение за
съпричиняване на резултата и намира същото за недоказано. Настоява, че
претендираният размер на обезщетението съответства на правилата по чл. 52
ЗЗД и константната съдебна практика по подобни дела. По акцесорния иск
допълва, че тъй като ответникът не оспорва обстоятелството, че е бил
уведомен от делинквента за настъпилото застрахователно събитие, то
началният момент на дължимост на законните лихви бил моментът на
достигането на претенцията до застрахователя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, във връзка с доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Към материалите на настоящото дело е приобщено ДП № 9/2020
година по описа на ОСО към Окръжна прокуратура – Хасково и НОХд №
209/2023 година по описа на Окръжен съд - Хасково, от които е видно, че
наказателното производство, образувано и водено по повод смъртта на
праводателя на ищцата е приключило с влязла в законна сила присъда №
29/21.09.2023 година по НОХд № 209/2023 година на ХОС. Наказателният съд
е признал подсъдимия В.Й.В. за виновен в това, че на 26.04.2019 г., в нива в
местността „Читашка ряка“, в землището на с. Горски извор, общ. Д.град, обл.
Хасково, по непредпазливост причинил смъртта на П.Р.П., ЕГН: **********,
бивш жител на **, поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана
дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той нямал
право да упражнява, като извършвал работа със земеделска техника-
управлявал колесен трактор ** – **, рег. номер: ** и прикачена към него
цистерна марка *** – нерегистирана, които са били технически неизправни –
липсващ накрайник на трактора за свързване с възуховода на спирачната
система на цистерната и без действаща спирачна система на цистерната, в
нарушение на чл. 10а, т. 2 и т. 4 от Закон за регистрация и контрол на
5
земеделската горска техника – престъпление по чл. 123, ал. 4, предл. 2-ро, вр.
ал. 2 вр. ал. 1, предл. 2-ро от НК.
В мотивите към присъдата са приети следните обстоятелства и
механизъм на ПТП: Към месец април 2019 година В. В. не притежавал
изискуемата по чл. 13 ал. 1 от Закон за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника правоспособност за работа със земеделска и горска
техника. Нямал и издадено свидетелство за правоспособност за работа с
такава техника от съответната категория- Твк за колесни и верижни трактори
и агрегатирани към тях работни машини /чл.13 ал.4 от горепосочения закон/.
Притежавал обаче знания и умения по фактическо управление на колесни
трактори, тъй като управлявал такъв, собственост на семейството му, преди
влизането в сила на закона, уреждащ тази материя. Подсъдимият имал и
правоспособност за управление на колесен трактор по пътищата, отворени за
обществено ползване, посочена в свидетелството му за управление на МПС№
********* от ОД на МВР Хасково. Към месец април 2019г. подсъдимият В.
живеел в с. Върбица, общ. Д.град и бил безработен. Дружество „Лана Агро“
ЕООД със седалище в гр. София било регистрирано като земеделски
производител и притежавало няколко масива в землището на с. Горски извор,
общ.Д.град, които поетапно засаждало с орехови и лешникови фиданки.
Дружеството било собственик на колесен трактор ** **, регистриран като
земеделска техника с рег.номер **. Тракторът бил преминал технически
преглед на 02.04.2019г., и имал валидна застраховка. Дружеството било
собственик още и на цистерна марка ***, която не била регистрирана съгласно
изискванията на чл. 11 ал. 1 от Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника. Обичайно този трактор бил управляван от
Р.Т.Р., работещ в дружеството по трудов договор. Към месец април 2019г.,
пострадалия П.Р.П. живеел в ****. Бил разведен, а от около една година
живеел на семейни начала с друга жена. За извършване на възникнала
земеделска работа, собственикът на дружеството понякога се обаждал, както
на пострадалия П.П., така и на В. В.. Такава уговорка постигнали и за
26.04.2019 година - да извършват земеделска работа в местността „Читашка
ряка“, в землището на с. Горски извор, общ. Д.град, обл. Хасково. За целите на
така възложената работа, им били предоставени процесният трактор и
цистерната, но при предаването на трактора и цистерната на В., който щял да
управлява този състав за първи път, не било разяснено, че спирачната система
6
на цистерната не е свързана с трактора **. Предварителната проверка на В. В.
относно техническото състояние на трактора и ремаркето-цистерна
установила, че гумите на цистерната са меки, поради което ги напомпал.
Обстоятелството, че въздуховода на цистерната бил завързан с тел за едната
греда на теглича и не е свързан с трактора било виД.. ВиД., с просто око, било
и че цистерната е без спирачки, а е свързана само с теглича към трактора.
След като напомпали гумите, В. се качил да управлява колесния трактор със
закачената за него цистерна с вода в посоката, указана му от възложителя - от
с. Горски извор, към с. Гарваново, обл. Хасково. Още по време на движение по
асфалтовия път, В. В. взел със себе си пострадалия П., на който било
възложено да полива с маркуч новозасадените фиданки. От мястото, където
бил П. с трактора и цистерната влезли първо по черен път (без настилка), а
след това стигнали до земеделската земя, засята с орехи - в местността
„Читашка ряка“, в землището на с. Горски извор, общ. Д.град, обл. Хасково.
Съобразно указанията на земедлския стопанин, В. карал бавно трактора през
нивата, а пострадалият П. вървял пеша и с маркуч поливал дръвчетата.
Следващата им задача била - след като свършат да поливат в единия имот, да
се преместят да поливат в друг, който бил в дере, значително по-ниско от
мястото, където се намирали. Времето било сухо и слънчево, а теренът бил
обрасъл със свежа зелена трева. Значителният наклон на спускане и тревата
правели терена хлъзгав и опасен. В. управлявал трактора ** и закачената за
него цистерна с вода. Общото тегло на цистерната с водата било около 8 тона.
Пострадалият П.П. казал на подсъдимия, че не му се върви пеша до нивата, до
която отиват. Затова се качил в кабината на трактора, седнал върху сандък с
инструменти и потеглили. Водачът на трактора В. разбрал, че теренът е
хлъзгав и със значителен наклон. За да игнорира частично теренните условия,
опитвал да се движи косо спрямо терена с променяща се траектория. При
завиване на дясно, за да се установи отново косо спрямо наклона, по
необхоД.ст дошъл момент, в който цистерната била надлъжно по наклона на
спускане. Цистерната била с маса по-голяма от масата на трактора и се
ускорила. Натискала в шарнирната връзка на теглича, тракторът започнал да
се завърта надясно спрямо надлъжната си ос, като се плъзгал странично. В
този момент левите гуми на трактора се вкопали в терена, тракторът се
обърнал на лявата си страна, халката на теглича се счупила и конструкцията на
кабината натиснала тялото на пострадалия и го притиснала към терена.
7
Рамката на кабината притискала горната част на бедрата на П.. Той бил в
съзнание и се оплаквал от силни болки. С помощта на друг трактор
пострадалият бил изваден, след което - извозен до асфалтовия път, където бил
взет от линейка и закаран в болницата в гр. Д.град. Там П.Р.П. починал същия
ден на 26.04.2019 година.
С оглед позицията на ответника, заета с отговора на исковата молба
и пояснена изрично от процесуалния му представител в 1 с.з., съдът прие за
безспорно и ненуждаещо се от доказване: фактът на настъпилото ПТП,
неговия механизъм – така, както са описани в присъдата на наказателния съд,
наличието на виновно и противоправно поведение на дееца – водачът на
композиция, съставена от колесен трактор ** – **, рег. номер: ** и прикачена
към него цистерна марка *** – нерегистирана; наличието на причинно-
следствена връзка между противоправното поведение на този водач и
настъпилата смърт на праводателя на ищцата.
Дружеството-ответник не прави изрично признание на наличието на
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, сключена с него за увреждащия трактор. В тази връзка
съдът извърши служебна справка, при която установи, че отговорността на
водача на трактора е покрита със застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена със „ЗД Лев Инс“ АД по застрахователна полица с
№ BG/22/119000533122, валидна от 24.02.2019г. до 23.02.2020г.
Видно от представеното и прието като доказателство удостоверение
за наследници (л. 17), ищцата Т. П. А. е дъщеря на починалия при ПТП П.Р.П..
По делото са събрани гласни доказателства. Свидетелят Ж.М.А. –
съпруг на ищцата твърди, че независимо от обстоятелството, че ищцата и
нейният баща живеели в различни населени места, те запазили близостта и
топлите чувства помежду си. Чували се редовно, П.П. бил добър строителен
майстор и идвал да помага, носил и подаръци. Семейството на ищцата също
му ходили на гости. Внезапната смърт се отразила на ищцата много зле – тя се
разстроила, плачела, това състояние продължило във времето и не било
отминало все още, макар че малко поотминало. От показанията на св. Е.В.
става ясно, че след развода с майката на ищцата, П.П. се преместил да живее
другаде, но това не попречило на добрите отношения между баща и дъщеря.
Бил щастлив когато ищцата се омъжила, макар и не помогнал финансово за
сватбата. Ходил на гости при Т., помагал , били близки и се чували по
телефон. Виждали се, но не винаги прекарвали празниците заедно. След
смъртта на П.П., ищцата тъгувала много за него, правела помени, пазила
траур, все още споделяла, че тежи загубата. В същото време свидетелят
съобщава, че ищцата не е присъствала на погребението на баща и сочи
причината за това – не я били уведомили за трагичната му смърт, като П.П.
бил погребан от чичо му и комшиите. При преразпита на св. Ж.А., последният
пояснява, че след като се развел и с втората си жена, П.П. се върнал да живее в
8
***. Там бил погребан от сина му от втория брак и тъй като ищцата и този син
на П. не поддържали отношения помежду си, на Т. не били казали за
смъртта на баща П.П.. Свидетелят уточнява, още, че докато е живял в
София с втората си жена, контактите между ищцата и баща били по-редки –
по празници. Но след като се върнал в ***, чуванията им по телефон и
гостуванията зачестили.
По делото е назначена съдебно-психологическа експертиза с в.л. Й.
Г.. От заключението се установява, че след процесното ПТП са настъпили
негативни промени в психологическото състояние на ищцата – появило се
чувство на тревожност, самота, неувереност, емоционална лабилност. Към
момента психо-емоционалното състояние на ищцата не е възстановено
напълно, но е преминала фазата на първична реакция, останала е във фазата
адаптация, като лицето показва нежелание да премине към фаза възвръщане
към нормалните условия за живот. При разпита в с.з., обаче, вещото лице
допълва, че и преди загубата на баща , ищцата боледувала като имала
депресивни състояния, за което е приемала хомеопатично лечение. Това,
вероятно, довело до продължителността на състояние на скръб за баща . В
момента тя излизала от депресивното състояние, но все още ограничавала
контактите си. Вещото лице счита, че е възможно процесното събитие да е
допринесло до влошаване на душевното състояние на ищцата, но не е
основната причина за него. Следва да се търсят събития в миналото на
ищцата, преди загубата на родителя . Освен това, въпреки необхоД.ст от
помощ, ищцата не е потърсила психотерапевтична такава, не е приемала
антидепресивни медикаменти, а вземала хомеопатични препарати.
Съдът кредитира в пълен обем заключението на комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза с в.л. Е. и в.л. М.. Според
заключението на вещите лица, в резултат на процесното ПТП, П. Русев П.
получил: контузия на главата - кръвонасядане на меките обвивки на черепа;
разкъсване на дясната ушна мида; травма на шията - разкъсване на десния
шиен мускул; травма на гръдния кош - счупване на ребра двустранно; колапс
на белите дробове; кръвоизлив в гръдната кухина; коремна травма -
разкъсване дръжката на червата; кръвоизлив в коремната кухина; хематом зад
коремната кухина; контузия на капсулите на двата бъбрека; разчленяване на
симфизата на таза; счупване на дясното бедро. Смъртта на пострадалия
настъпила в резултат на травмата на гръдния кош и корема, причинила
несъвместима с живота кръвозагуба в гръдната и в коремната кухина с колапс
9
на белите дробове. Установените увреждания са причинени от действие на
твърди тъпи предмети и са получени при притискане на пострадалия от
трактора, като смъртта на П.П. е в пряка причинна връзка с уврежданията,
получени при процесния инцидент. Според вещите лица, при спускане по
наклонена надолу ливада покрита с трева, поради липса на спирачно усилие в
колелата на ремаркето, то е започнало да избутва трактора, който е имал
спирачно усилие от двигателя или и от спирачките му. Така е възникнал
въртящ момент в трактора, който прогресивно е нараствал а с него е нараствал
и ъгъла на ремаркето спрямо трактора, при което в един момент силата
предизвикана от ремаркето е нарушила напречната устойчивост на трактора и
той се е преобърнал на лявата си страна. При това преобръщане е бил затиснат
возещия се от ляво на трактора П.Р.П.. При преобръщането си, тракторът е
паднал на лявата си страна към терена и съответно деформации има в лявата
му страна. Вещите лица са категорични, че спирачната система на цистерната
не е била прикачена към трактора и съответно ремаркето цистерна *** е била
без спирачки. След като водачът В.Й.В. е предприел движение по ливадата с
низходящ наклон, той вече е нямал възможност да избегне произшествието. А
би могъл да избегне произшествието само ако не бе предприел движение с
технически неизправния състав от трактор с прикачено ремарке по низходящ
наклон, както и ако не бе предприел движение с пътник от лявата страна на
трактора, тъй като тракторът е едноместен. Вещите лица поясняват, че
ремаркето цистерна *** има една спирачна система с пневматично
задвижване. Същата съгласно данните по делото не е работела. На свивките се
виждат ръждясали пружини и разединени механизми. Освен това спирачната
система не е била свързана с трактора. За да работи правилно, спирачната
система на ремаркето цистерна *** първо е трябвало да бъде изправна, а тя не
е била и второ е трябвало да бъде свързана към трактора а това е било
невъзможно поради липсата на подходящ фитинг на въздуховода на трактора.
За трактор „** – **“ няма данни да е бил технически неизправен. За същия по
делото има знак за технически преглед валиден до м. 04.2020 г. Ремаркето
цистерна *** е било технически неизправно, тъй като спирачната му система е
била повредена и неработеща. Вещите лица заключават, още, че всеки човек
при външен оглед е можел да разбере, че спирачната система на цистерната не
е била прикачена към трактора. А при по внимателен оглед на ремаркето
цистерна *** в областта на двата моста е можело да се разбере, че спирачките
10
са повредени, пружините са ръждясали и има разединени механизми.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните изводи:
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени
главен иск за обезщетение на неимуществени вреди, който е с правно
основание чл. 432 ал. 1 вр. чл. 429 ал. 1 т. 1, вр. чл. 380 КЗ , във връзка с чл. 45
от ЗЗД и акцесорен иск по чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ във вр. с чл. 86 ал. 1 от
ЗЗД. Ищцата претендира обезвреда на претърпени душевни страдания,
негативни емоционални промени и психотравма, които настъпили за нея в
резултат на настъпилата при процесното ПТП трагична смърт на баща й
П.Р.П., – в размер на сумата 150 000 лева. Акцесорната претенция е за лихви
за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, с начален момент от
деня, в който ищцата е уведомила ответника за извънсъдебната претенция – от
10.05.2022 година до окончателното разплащане. Предвид начина, по който
ищецът е насочил претенцията си – срещу застрахователя на делинквента,
предвид изложените фактически твърдения и отправеното към съда искане,
съдът счита, че се касае за пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя,
покрил отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД на
делинквента, с посочената по-горе правна квалификация. Ето защо няма
основание претенцията да бъде квалифицирана по начин, сочен от ищеца –
във връзка с чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД.
Допустимостта на прекия иск против застрахователя е обвързана с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" и изтичането на тримесечен
срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител - чл. 498, ал. 3 от КЗ. С оглед представените по делото
доказателства, съдът приема за доказано обстоятелството, че ищцата е
предявила претенциите си за изплащане на застрахователно обезщетение
застроахователя-ответник на 10.05.2022 година, но както в срока по чл. 496
КЗ, така и до настоящия момент обезщетението не е определено и не е
заплатено.
Съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК е изключена преценката на
доказателства относно факти, чието осъществяване е установено с влязла в
11
законна сила присъда и е недопустимо преразглеждане на въпросите, свързани
с това – дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. В случая такава присъда е налице. Обвързващ е изводът на
наказателния съд, че смъртта на П.П. е причинена противоправно и виновно
от В. В., при процесното пътно-транспортно произшествие и това обуславя
деликтната отговорност на водача В.. В тази насока съдът съобразява и
изричното заявление на ответника за това, че не оспорват механизма на ПТП,
авторството и вината на делинквента.
Отговорността на застрахователя за обезщетяване на третото увредено
лице е договорна, тъй като произтича от сключения между него и прекия
причинител на вредата договор за застраховка „гражданска отговорност ", с
който е застрахована деликтната отговорност на водача на моторното превозно
средство. Затова отговорността на застрахователя е обусловена и
функционално свързана с деликтната отговорност на застрахования.
Дружеството-ответник не прави изрично признание относно наличието на
застрахователното правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”,
за увреждащия автомобил към датата на застрахователното събитие. Но от
извършената служебна справка се установява, че за увреждащия автомобил е
имало активна застраховка „Гражданска отговорност“, по договор със ЗК „Лев
Инс“ АД – София, валидна към датата на инцидента.
Ищцата Т. А. е дъщеря на починалия при ПТП П.Р.П. и съответно,
попада в кръга на лицата, материалноправно легитимирани да търсят
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на П.П..
Що се отнася до границите на отговорността на застрахователя, важи
принципът за тъждественост на застрахователното обезщетение с
обезщетението, дължимо по общата гражданска отговорност. Съгласно ППВС
№ 4/68 г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се
вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като
те не само се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за
размера на вредите. Става въпрос за конкретни, обективно съществуващи
обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно. При причиняване на смърт за определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди от значение е най-вече личната и
емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия
12
обезщетение за неимуществени вреди. Релевантни са също конкретно
установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата във
връзка с настъпването на смъртта на увредения, възрастта на лицата,
отношенията между пострадалия и близкия, вкл. дали са живели в общо
домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти
или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други
обстоятелства. При определяне на дължимото обезщетение следва да се
отчетат в пълна степен и конкретните икономически условия.
От събраните по делото гласни доказателства, неопровергани от
ответника, се установява, че независимо от това, че Т. А. отдавна се е отделила
от баща си, живее в друго населено място и има свое семейство, помежду им
са се запазили топли близкородствени отношения. Те са поддържали
телефонни контакти, - в периодите преди П.П. да се разведе с втората си жена
– по-рядко, а след това – по-често, ходили са си на гости, като П.П. е помагал
на дъщеря си с уменията си, като строител. Отношенията им са били типични
за баща в зряла възраст и отдавна порасналата му и имаща свой, отделен
живот, негова дъщеря. Събраните по делото доказателства не позволяват да се
приеме по-голяма близост или зависимост един от друг: Така, от
свидетелските показания става ясно, че когато ищцата се е омъжвала, П.П. не
е участвал във финансирането на сватбата . Няма данни за някаква особена
помощ и подкрепа, на която Т. П. да е разчитала да получи от баща си. За
липса на особена близост и недотам висок интензитет на срещите и
контактите им, свидетелства и обстоятелството, че ищцата не е разбрала
своевременно за настъпилата смърт на баща и така не е участвала в
погребението му. От заключението на СПЕ става ясно, че действително до
настоящия момент ищцата има депресивни състояния, които са свързани и с
трагичната загуба на баща . Но също следва да се отдаде важно значение на
извода на експерта, че такива депресивни състояния ищцата е имала и преди
датата на процесния инцидент, за което е приемала хомеопатично лечение.
Трагичната смърт на баща има връзка с продължаващото влошено
психоемоционално състояние, но този инцидент не е единственият фактор за
това – ищцата да не може и до сега да преодолее страданията си.
При баланс на всички тези конкретни обстоятелства, установени по
делото и с оглед икономическата конюктура и практиката на съдилищата по
подобни дела, съдът счита, че справедливото парично обезщетение на
13
претърпените от ищцата Т. А. следва да бъде определено в размер на 75 000
лева.
По направеното от ответника възражение за съпричиняване:
Ответникът твърди – праводателят на ищцата да е знаел както за липса на
шофьорска правоспособност у водача на трактора, така и за пълната
неизправност на процесното моторно-превозно средство. С тези доводи моли
съда да приеме, че П.П. сам се е поставил в риск и да намали размера на
дължимото на ищцата обезщетение, с размера на приноса на П.П.. ХОС
намира така направеното възражение за частично основателно. На първо
място, както от мотивите на наказателния съд, така и от изводите на
извършената в настоящото производство КСМАТЕ е несъмнено, че липсата на
правоспособност у водача на трактора няма отношение към настъпване на
процесния инцидент, а от там и вредоносните последици от него. Ето защо в
тази част възражението за съпричиняване следва да се остави без уважение.
Относно второто възражение, вещите лица от състава на КСМАТЕ в
заключението си заявяват, че състоянието на свързващия механизъм между
трактора и ремарке цистерна е било в такова състояние, че всеки човек, при
обикновен външен оглед е можел да разбере, че спирачната система на
цистерната не е прикачена към трактора. Осланяйки се на този извод на в.л.,
съдът приема, че П.П. е могъл да възприеме това несъответствие на
моторизирания състав при проявена нормална дължима грижа. След като е
игнорирал неоправдано опасността, то това му поведение съставлява
обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с
вредоносния резултат, последица от реализираното пътно - транспортно
произшествие. Това обстоятелство дава основание за приложение на
правилото по чл. 51 ал. 2 от ЗЗД по това възражение на ответника. Съдът
приема, че приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да
бъде определен в размер на 10%, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
следва да бъде намалено определеното застрахователно обезщетение.
Следователно, дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди
възлиза на сумата 67 500 лева (75 000 лева минус 10 %).
Що касае изводите на вещите лица за това, че при по-внимателен
оглед на ремаркето цистерна *** в областта на двата моста е можело да се
разбере, че спирачките са повредени, пружините са ръждясали и има
14
разединени механизми, то П.П., който е изпълнявал при възложената работа
функции на общ работник, а не водач на трактора, не е дължал такава
проверка, която изисква и специални знания. Ето защо, в тази част
възражението на ответника не следва да бъде уважено.
Поради гореизложеното съдът намира предявения главен иск за
основателен и доказан до размера на сумата 67500 лева, както и следва да
бъде уважен. В останалата част до пълния предявен размер 150 000 лева искът
е недоказан и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е
обусловена от отговорността на прекия причинител на увреждането. При
задължение от непозволено увреждане, делинквентът се смята в забава и без
покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД).
Разпоредбите на новия КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен момент. Настоящият
състав се съобразява с формираната съдебна практика, приемаща, че
задължението на застрахователя за изплащане на лихва за забава е
регламентирано в чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ и началният момент на
начисляването на лихвата е датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ
или датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Ищцата доказва, че е
уведомила ответника-застрахователя за претенцията си на 10.05.2022 година,
като няма данни за подадено по-рано уведомление от застрахования. Ето защо
лихвата следва да бъде присъдена както е поискана – от 10.05.2022 година.
С оглед изхода на делото следва да бъде решен въпросът за съдебните
разноски. Ищцата не е понесла разноски за държавна такса и възнаграждения
на вещи лица, тъй като е освободена от внасяне на такси и разноски на
основание чл. 83 ал. 1 т. 4 от ГПК. Процесуалният представител прави
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъществено
процесуално представителство, но по делото не се представя договор за
правна помощ, от който да се установява постигнато между ищцата и нейния
адвокат съгласие за представителство по чл. 38 ал. 1 от Закона за адвокатурата,
в която и да е трите хипотези. Не се съдържа информация нито за заплатено
договорно възнаграждение, нито за постигната уговорка за безплатно
15
представителство и в представеното по делото пълномощно (л. 13). Ето защо
съдът намира това искане на адв. М. за неоснователно и недоказано, поради
което следва да се остави без уважение. Ответникът също има искане за
възстановяване на деловодни разноски. В представения договор за правна
защита и съдействие, сключен между застрахователя-ответник и адв. С.,
осъществил процесуалното му представителство по делото, е определен
размер на дължимото адвокатско възнаграждение – 1500 лева, както и начинът
на плащането му – на вноски, по банков път. Не се представят, обаче,
надлежни доказателства за реално понесени от страната разноски за
адвокатски хонорар, ето защо и ответниковото искане за разноски се явява
неоснователно и недоказано и следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК дружеството-ответник следва да
заплати по сметка на ОС - Хасково държавна такса в размер на 2700 лева -
съобразно размера на уважения иск, както и направените от бюджета на
съдебната власт деловодни разноски – за възнаграждение на в.л. по СПЕ - 472,
12 лева и за възнаграждение на вещи лица от КСМАТЕ – 2000 лева, или общо
– сумата 2 472 , 12 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление **** да заплати на Т. П. А. с ЕГН **********, с адрес
**** сумата от 67 500 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на П.Р.П. с ЕГН **********, настъпила на 26.04.2019 година вследствие на
ПТП, станало 26.04.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата
от 10.05.2022 година до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
до пълния предявен размер, а именно за разликата над 67 500 лева до 150 000
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД – София , с ЕИК ****, със седалище
и адрес на управление **** да заплати по сметка на ОС - Хасково държавна
такса в размер на 2 700 лева, както и сумата 2 472, 12 лева – деловодни
разноски, направени от бюджета на съда.
16
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД –
София за присъждане на деловодни разноски под формата на заплатено
адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Р. М. – САК, в
качеството на процесуален представител на ищцата Т. П. А., за присъждане
на адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред АС - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
17