РЕШЕНИЕ
№ 620
гр. Бургас, 22.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми юли през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диляна Н. Йорданова
при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Диляна Н. Йорданова Гражданско дело №
20222100101072 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Х. Х. С.,
ЕГН********** и Ф. Е. С., ЕГН**********, и двамата от ****, съдебен адрес
гр. Бургас, ул. Васил Априлов№18, ет.4, офис6, чрез адв. П. Велков от БАК, с
която са предявени искове с правно основание чл. 513, вр. чл. 511, ал.1, т.1
от Кодекса за застраховането против Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, ЕИК130764706, със седалище гр. София, район
Средец, бул. Граф Игнатиев№2, ет.2, за осъждане на ответника да заплати на
всеки от ищците сумата от 110 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на деликта 14.08.2021г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са родители на починалия Е.
Х. С. при управление на МПС марка БМВ, рег.№******, вследствие пътно-
транспортно произшествие, реализирано на 14.08.2021г., на автомагистрала
Европа, км17+300м., в землището на гр. Драгоман по вина на водача Г.Р.,
роден на ******* в гр. Кавадарци, македонски гражданин, при управление на
товарна композиция DAF XP, рег. № ****** с ремарке Welton, рег.*****.
Ищците поддържат, че след смъртта на загиналия при ПТП Е. С.
животът им е празен и осакатен, тежко приемат загубата му, като не могат да
я преодолеят. Посочват, че са загубили смислените години от живота си,
1
когато са отгледали и възпитали своя син, нямат сили да започнат отначало и
семейството им е разрушено, лишени са от възможността да оженят детето си,
да дочакат внуци, да се радват на голяма фамилия. Твърдят, че починалият Е.
е бил тяхно дългоочаквано дете, роден след продължителни здравословни
проблеми, като връзката им е била надградена посредством особена духовна и
емоционална близост. Допълват, че страданието им е още по-тежко с оглед
механизма на ПТП и нанесените тежки черепно-мозъчни травми с лицеви
деформации, довели до обезобразяване на пострадалия. С исковата молба се
ангажират доказателства. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, чрез адв. Т. Янкова от САК, с който исковете се оспорват като
неоснователни. Не оспорва причинно-следствената връзка между ПТП и
произтеклата от него смърт на Е. С., както и, че ищците са завели на
14.11.2022г. пред кореспондента на македонския застраховател извънсъдебна
претенция за изплащане на застрахователно обезщетение. Моли да се спре
производството до приключване на НОХД №391/2022г. на ОС-София с влязъл
в сила съдебен акт. Оспорва изцяло отговорността на водача Г.Р. за настъпване
на процесното ПТП, оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП.
Твърди, че произшествието е настъпило по изключителна вина на пострадалия
Е. С., който е управлявал МПС с превишена скорост на пътния участък,
несъобразена с пътната обстановка и видимост, не е упражнявал непрекъснат
контрол над управляваното от него МПС и праволинейното му движение и
като последица е напуснал пътната лента, по която се е движил, сам е
реализирал ПТП в спрялата принудително в колоната от товарни автомобили
товарна композиция. При условията в процеса се въвежда възражение за
съпричиняване, почиващо на същите твърдения. Оспорва претърпените
неимуществени вреди от ищците, като счита, че размерът на претендираните
обезщетения не отговарят на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Оспорва акцесорните претенции за присъждане на законната лихва като
неоснователни поради неоснователност на главните искове, съответно
оспорва началния момент, от които се дължи законната лихва. Ангажира
доказателства. Претендира разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 513, вр. чл. 511, ал.1, т.1 от
2
КЗ.
Окръжният съд, като взе предвид твърденията в исковата молба и
обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
С присъда №11 от 27.03.2023г. по НОХД№391 по описа на ОС-София за
2022г. подсъдимият Г.Р., роден на ******* в гр. Кавадарци, Република Северна
Македония, е признат за виновен в това, че за времето от около 21.45часа на
13.08.2021г. до около 06,30часа на 14.08.2021г., при управлението на МПС –
товарен автомобил DAF XP, рег. № *********с ремарке Welton, рег.
№********** по скоростен път ПП1-8 е нарушил правилата за движение по
пътищата, както следва чл.58а, т.1 от ЗДвП “при движение по скоростен път
на водач е забранено да спира пътното превозно средство за престой извън
специално обозначените за това места“ и чл. 98, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП
„престоят и паркирането са забранени на място, където превозното средство
създава опасност“ и в района на км. 17+3001 в землището на гр. Драгоман е
паркирал за почивка управляваната от него товарна композиция в аварийната
лента и по непредпазливост причинил смъртта на четири лица - С.К.Б., Е. Х.
С., Е.е С.Б. и К.А.Б. и причинил на К. А. М. три средни телесни повреди-
престъпление по чл.343, ал.4 вр.ал.3, пр.2, б“б“, пр.1 вр. ал.1 б“в“, вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. С решение №381 от 09.11.2023г. на САС по
ВНОХД№616/2023г., потвърдено от ВКС с решение №276 от 08.05.2024г. по
кас.дело №211/2024г., обжалваната присъда на ОС-София е изменена само в
частта на времето на извършване на деянието, по отношение на периода от
21.45часа на 13.08.2021г. до 01.45ч. на 14.08.2021г., в който подсъдимият
изпълнявал полицейско нареждане и е потвърдена в останалата й част.
Съгласно представените препис – извлечение от смъртен акт и
удостоверение за наследници пострадалият от процесното ПТП Е. С. е
починал на 14.08.2021г., като след смъртта си е оставил за свои законни
наследници ищците Ф. С. и Х. С., които са негови родители.
Видно от приложените присъда на ОС-София и решенията на САС и
ВКС по наказателното дело е безспорно прието от наказателния съд от
фактическа страна, че на 13.08.2021г., около 18 часа от ОДЧ на ОД на МВР
София е докладвано на ГД „НП“, Отдел „Пътна полиция“ за интензивен
трафик по път I- 8, в посока изход от територията на Република България, като
3
се стигнало до образуване на колона от автомобили, достигаща 12 км. От
полицейските служители била създадена организация за временно спиране на
товарни автомобили в района преди ГКПП Калотина за определен часови
график, с цел организация на движението при усложнена пътна обстановка и
недопускане претоварване на трафика и пътно-транспортни произшествия. В
изпълнение на полицейско нареждане подсъдимият Р. в качеството му на водач
на товарна композиция DAF XP, рег. № ******** с ремарке Welton, рег.
№********, спрял около 19,30часа, когато пристигнал на 16-ти километър на
скоростен път I- 8, при гр. Божурище. След доклад, че трафикът е намалял,
автомобилната колона била пропусната постепенно, около 21.30часа, като
подсъдимият в изпълнение на полицейските нареждания спрял за престой в
района след 17-ти километър , в аварийната лента, на скоростен път 17+300км.
След спирането му Р. изключил тахографа на товарния автомобил в 21,34ч.,
при оставащи 5,38ч. възможност да управлява автомобила, употребил алкохол
и легнал да спи. Постепенно пропускането на товарни автомобили, спрели в
аварийната лента, започнало след 1 часа и продължило до 1,45ч. на
14.08.2021г. Извършен бил обход от полицейските служители на района, които
чукали на стъклата на автомобилите и давали разпореждания на водачите да
напуснат аварийната лента. Подсъдимият не изпълнил полицейското
разпореждане, въпреки, че бил надлежно уведомен и в нарушение на
полицейското нареждане продължил престоя си в аварийната лента, с
изключени аварийни светлини, оставайки да спи в кабината на влекача. Около
6,30 часа на 14.08.2021г. пострадалият Е. С., управляващ МПС марка БМВ,
рег.№*********, заедно с когото пътували в автомобила Е.е Б., К. М., К. Б. и
шестмесечното бебе на К. и Е. –С.Б., навлязъл в 17-тия километър на
скоростния път, като се движел със скорост 113км./ч.. В района на 17+300км. ,
без видима причина и без да намали скоростта, Е. С. променил посоката на
движение, прЕ.ал от дясната лента за движение към аварийната лента и се
ударил челно с намиращия се товарен автомобил с водач Г.Р.. Предната част на
лекия автомобил навлязла под ремаркето на влекача и в резултат на удара
била причинена смъртта на водача Е. С., на сина му С. Б., както и на Е.е Б. и К.
Б..
По делото е доказано от приетата в наказателното производство
съдебно-медицинска експертиза на труп на доктор Веселин Топалов, че
пострадалият Е. С. е получил тежка съчетана черепно-мозъчна травма,
4
изразяваща се в многофрагментно счупване на костите на лицев масив,
счупване на костите на черепна основа в областта на предна и средна черепна
ямка, контузия на мозъка, счупване на телата на трети и четвърти шиен
прешлен, двустранно счупване от първо до пето ребро, контузя и разкъсване
на бял дроб двустранно, контузия на бъбреци, разкъсване на черен дроб,
разкъсно-контузни и порезни рани, кръвонасядания и охлузвания на меки
черепни обвивки, лице, горни и долни крайници, счупване на лява бедрена
кост, като смъртта му е причинена от тежка съчетана травма, несъвместима с
живота.
На основание чл.300 от ГПК гражданският съд, разглеждащ гражданско-
правните последици от деянието, е обвързан от влязлата в сила присъда на
наказателния съд относно извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, в това число по отношение на
причинената смърт в причинна връзка с деянието, която е съставомерен
признак и елемент от състава на престъплението, описан в присъдата. В
случая се касае за бланкетен състав на престъпление, като по задължителен
начин за настоящия съд със сила на присъдено нещо са решени въпросите
относно нарушение на разпоредбите на чл.58а, т.1 от ЗДвП и чл. 98, ал.1, т.1,
пр.1 от ЗДвП от водача Г.Р.. Силата на присъдено нещо на присъдата се
разпростира както относно всички признаци на деянието, обхванати от
престъпния състав, така и по отношение на правната квалификация на
деянието и поради това може да се противопостави на всички по отношение
на визираните в чл. 413 от НПК обстоятелства, независимо дали са участвали
в наказателното производство като страни.
БОС съобрази, че въпросът за съпричиняването не се обхваща от
последиците на чл. 300 от ГПК на влязлата в сила присъда, поради което от
ответника в гражданското производство следва да се установи по надлежен
ред, дали поведението на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпилия
противоправен резултат. При преценка на съпричиняването на настъпилите в
резултат на ПТП вреди следва да се отчита факта на извършените от страна на
пострадалия нарушения на правилата за движение по пътищата, както и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
В тази връзка пред настоящата съдебна инстанция е изслушано
заключението на комплексната съдебно авто-техническа и медицинска
5
експертиза на вещите лица Ю. П. и Б. М., видно от което при достигане до
около 18+000км. водачът Е. С. не е ограничил скоростта на движение до 110
км./час, въпреки поставения пътен знак П3 В26, забраняващ движението със
скорост по-висока от посочената. Без видими технически причини е напуснал
дясната пътна лента за движение в отклонение на праволинейната си
траектория, навлязъл в аварийната лента, без да намали скоростта на
движение, не е реагирал по никакъв начин, изразяващ се в задействане на
спирачната система или отклонение от маршрута, за да избегне сблъсъка с
намиращата се в аварийната лента товарна композиция. Вещото лице П. е
определило скоростта на движение на л.а. марка БМВ, рег.№******** към
момента на сблъсъка 117 км./час и опасната зона за спиране 128,13 метра,
която ще бъде измината за 6,49секунди. Според вещото лице П. е било
технически възможно пострадалият С. да избегне настъпването на ПТП, при
управление на МПС със скорост, която би му позволила спиране в обхвата на
скоростта, с която се е движил и не е отклонил вниманието си върху МПС и
пътната обстановка. При разпита му в с.з. вещото лице П. пояснява обаче, че
разликата от 7 км./ч., с която пострадалият е превишил допустимата скорост,
не е била решаваща за настъпване на инцидента. В случай, че се приеме, че
пострадалият е управлявал автомобила със скорост 110км./час според вещото
лице П. отново би настъпило ПТП със същите последици.
БОС кредитира приетото по делото заключение по комплексната
експертиза като обстойно обосновано с изключение на отговора на въпрос
№14 на вещото лице М. в заключението, което е посочило, че травматичните
увреждания не биха настъпили при управление на МПС със скорост до 50-
60км./час. При изслушване на заключението в с.з. на 03.02.2025г. вещото лице
М. е посочило, че тази скорост е определил напълно хипотетично. На базата
на литературни данни вещото лице е заключило, че при скорост над тази
обезопасителният колан действа като твърд и тъп предмет и причинява
увреждания сам по себе си.
Пред настоящата съдебна инстанция е разпитана свидетелката К. М.,
която е пътувала на задната седалка в дясно в катастрофиралия лек автомобил.
Свидетелката заспала по време на инцидента, но си спомня, че майката
казвали на зет си да намали скоростта и, че кара много бързо.
В приобщените по изпълнената съдебна делегация от СРС свидетелски
6
показания, свидетелят В. В., изпълняващ длъжността младши автоконтрольор
в КАТ, „Пътна полиция“, поддържа, че няма непосредствени впечатления от
инцидента. От показанията на свид. В. не се установяват категорично някакви
последващи впечатления от процесното ПТП. Посочва под условие, че
доколкото не го лъже паметта водачът на МПС, модел БМВ излязъл от пътя и
се ударил в товарната композиция отзад, без да е налице спирачен път.
От протокола за разпит на свидетеля Д. Г., разпитан по делегация от
Районния съд в гр. Виена по възложената съдебна поръчка по реда на
Регламент ЕС 2020/1783 на Европейския парламент и на Съвета от
25.11.2020г., се установява, че инцидентът се е случил на прав пътен участък, в
ранната сутрин, при светло време и добра видимост. МПС, марка БМВ на
първо време е навлязло в дясната лента пред управляваното от свидетеля Г.
МПС. След това управляваният от пострадалия Е. С. автомобил се отклонил
от курса си още надясно и се врязал в застаналия последен камион с ремарке
от редицата други тежко-товарни автомобили в аварийната лента. Свидетелят
Г. няма възприятия точно колко бързо се е движило непосредствено преди
инцидента МПС, марка БМВ, но смята, че скоростта му е била колкото на
управляваното от него МПС –около 90-100 км./ч.
БОС кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, които
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът приема,
че в причинна връзка с настъпване на вредите от процесното ПТП са не само
действията на виновния водач Г.Р., но и поведението на пострадалия Е. С..
Приносът на пострадалия при причиняване на вредоносния резултат БОС
определя на 50 процента, като взе предвид конкретния каузален принос на
делинквента и на пострадалия за настъпване на вредите, съотношението
между техните противоправни действия и бездействия и какви са техните
последици в причинна връзка с вредоносния резултат. Съдът отчете, че
водачът Р. е допуснал престой на товарната композиция в аварийната лента в
противоречие на полицейско разпореждане, където престоят е бил забранен и
превозното средство е създавало опасност от настъпване на ПТП. Деянието
осъществил в пътен участък със засилени мерки за сигурност във връзка с
организацията на движението по пътищата, целящи да регулират
интензивността на трафика и да предотвратят съществуващия повишен риск
7
от възникване на ПТП. По време на престоя си в аварийната лента водачът Р.
не включил аварийни и габаритни светлини и не поставил светлоотразителен
триъгълник зад товарния автомобил, с което виновно и противоправно
бездействие също способствал за настъпването на процесното ПТП. От своя
страна пострадалият Е. С. с поведението си в еднаква степен допринесъл за
настъпване на вредите – при управлението на МПС, без видими технически
причини допуснал нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал.1 от ЗДвП
и чл. 58, т.3 от ЗДвП, като напуснал дясната пътна лента за движение, в
отклонение на праволинейната си траектория. Водачът С. навлязъл внезапно в
аварийната лента, без да намали и съобрази скоростта на движение, не
реагирал по никакъв начин, въпреки, че имал видимост, управлявайки
автомобила в прав пътен участък и в светлата част от деня, не задействал
спирачната система и не се отклонил от маршрута, за да избегне сблъсъка с
намиращата се в аварийната лента товарна композиция.
За установяване размера на претърпените от ищците неимуществени
вреди по делото са ангажирани гласни доказателства.
Свидетелят К.М. –брат на ищцата Ф. С. обяснява, че починалият Е. е
бил дългоочаквано първородно дете в семейството на двамата родители.
Починалият при ПТП бил роден след проблеми със забременяването от
ищцата и тежка бременност. Посочва, че майката се е грижила за сина си като
орлица, който бил болнав и страдал от синузит. Ищецът Х. С. издържал
семейството, като съпругата му Ф. С. се грижила за семейството и
образованието на децата. През 2012г. цялото семейство заминало за Германия,
където заживяло в гр. Мюнхен в един апартамент. Майката бдяла на сина си
Е., който бил умно момче и имал потенциал да учи. Свидетелства, че
отношенията между всеки от родителите и починалия им син са били много
топли. Е. се обръщал към майка си с обръщението „майчице моя“ и към баща
си „татко мой“, съответно те към него с думите „синко мой“, имали голямо
уважение един към друг, никога не е имало скандали между тях. През 2022г.
била планувана сватба между Е. и К., които имали син С.. През първите три
месеца, когато се родило детето, младите родители и детето живеели заедно с
ищците, но след като детето станало на 3-4 месеца се отделили в
самостоятелно жилище в същата сграда. През 2021г., когато Е. се завърнал в
България заедно с родителите си, К. и детето отношенията им били много
топли, ищците много се радвали, че имат внуче и, че предстои щастливо
8
бъдеще за семейството на сина им. Посочва, че починалият Е. се хвалел, че
има бъдеще в Германия, започнал да изкарва добри пари там, купувал си
придобивки, планували заедно с баща му Х., брат му М. и свидетеля К.М. да
отворят цех за закуски в България. След внезапната смъртта на сина им
ищците нямат намерение вече да се връщат в България. Спомня си, че когато
разбрала за инцидента сестра му Ф. била в много лошо състояние, лежала на
леглото, станало й много зле когато чула лошата новина. Х. бил седнал до нея
и двамата плачели, нямали сили да говорят, ищецът звънял постоянно на
телефона на Е.. За смъртта на сина си, внучето им и неговата майка, ищците
разбрали от новините по обедната емисия, разпознали автомобила и веднага
тръгнали с Х. за гр. София. Ищецът нямал сили да види трупа на сина си,
когато се върнали от София прегръщал ковчега на сина си, ищцата си глътнала
езика и щяла да се задуши. На погребението й станало много лошо, свлякла се
изцяло, косата й била почти побеляла. От показанията на свид. К.М. се
установява, че ищците вече не искат да се връщат за постоянно в България и за
започнат семеен бизнес, прибират се през август месец, за да почетат Е. с
молитви и курбани, но нямат сили да пребивават в тяхната къща. Всичко им
напомня за смъртта на детето им там, поради което отсядат в дома на брата на
ищеца. Свидетелят К.М. посочва, че когато се приберат в България ищците
говорят само за Е., посещават гроба му всеки ден сутрин и вечер.
Разпитаният по делото свидетел М. С.-брат на ищеца Х. С., също
посочва, че отношенията между починалия и родителите му са се основавали
на взаимна обич и уважение, били постоянно заедно, майката треперела над
сина си. След смъртта на детето им ищците вече се страхуват да пътуват с
автомобил, прибират се със самолет и са сменили жилището си в Германия,
защото им напомня за сина им. Обяснява, че ищците не са преодолели
загубата на сина си, въпреки, че имат друго дете, което живее заедно с тях.
Безспорно се установи по делото, че е настъпило застрахователно
събитие по смисъла на чл.511, ал.1, т.1 от КЗ на територията на Република
България с участието на виновен водач, който управлява моторно превозно
средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро
членува в Съвета на бюрата.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания от всеки от ищците,
9
е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния
етап от развитие на обществото в държавата. При определяне размера на
дължимото обезщетение за причинените на ищците неимуществени вреди от
смъртта на сина им настоящият съдебен състав съобрази следното: до
навършване на три-четиригодишна възраст от внука им С. през 2021г. ищците
са живели заедно със сина си Е. в едно домакинство, като са били едно
сплотено семейство, обединено от перспективата за просперитет и щастливо
бъдеще. Починалият при ПТП е бил на 20 години, на млада активна възраст,
дългоочаквано и силно обичано от родителите си дете, за което ищците са
полагали активно грижи през целия си живот и между тях е съществувала
силна взаимна духовна близост и привързаност. Внезапната му смърт преди
предстояща сватба е лишила ищците завинаги от възможността да се радват
на щастливи събития в живота на детето си, което от скоро е започнало да
изгражда своето самостоятелно семейство. Категорично и несъмнено се
доказа, че загубата на сина им е голяма, надеждите им, свързани с неговото и
собственото им лично и семейно щастие са отнети. Инцидентът, който е отнел
живота не само на сина им, но й на бъдещата му съпруга и внучето им е
предизвикал огромна невъзвратима и непреодолима тъга, мъка и празнота в
живота им.
Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта
на близък човек следва да се определи към момента, когато е породено
основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване
на непозволеното увреждане и с факта на осъществяване на деликта - личното
засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението
следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но
и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй
като продължаващите за в бъдеще и страдания не са ново правопораждащо
основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и
ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото
обезщетение.
При определяне на размера на обезщетението БОС съобрази и обществено-
10
икономическите условия в страната към момента на увреждането.
С оглед на това, преценявайки всички съвкупни критерии, съдът намира,
че размерът на обезщетението за неимуществените вреди, които са
претърпени от всеки от ищците, следва да бъде определен на 180 000 лева.
При горните мотиви, отчитайки приетия по-горе размер на
съпричиняване, БОС приема, че всеки от предявените искове за
неимуществени вреди е частично основателен до размера от 90 000 лева.
За горницата над уважените размери до предявените размери от 110 000
лева исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По акцесорната претенция за законна лихва, считано от датата на
деликта. Ответникът е изпаднал в забава от най-ранната дата съгласно чл. 429,
ал.3, изр.2 от КЗ. Заявлението на ищците е получено от ответника на
14.01.2022г., поради което съдът счита, че законна лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди се дължи, считано от тази дата. Позоваването от
страна на ответника на предвидения в чл.496, ал.1 КЗ максимален тримесечен
срок за произнасяне по претенцията за обезщетение, към който препраща
чл.512, ал.1 КЗ, е относимо към евентуална негова забава, а не към дължимата
от Бюрото лихва за забава, покриваща отговорността на делинквента от
момента на предявяване на претенцията /в конкретния случай/. В чл. 497, ал.1
и ал.2 КЗ от Кодекса за застраховането ясно са разграничени дължимите лихви
след изтичането на срока по чл.496, ал.1 КЗ от лихвите за забава, присъдени
срещу застрахователя. /в този смисъл решение №50102 от 20.10.2022г. по
т.д.№ 1428/2021 г. на ВКС, II ТО./
При горните мотиви ответникът следва да заплати законната лихва
върху главниците, считано от 14.01.2022г. до окончателно плащане на
задължението.
В останалата част за периода от деликта до 13.01.2022г. искането на
ищците за присъждане на законна лихва е неоснователно и следва да се остави
без уважение.
При този изход от спора, на осн. чл. 38 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати на адв. П. Велков от АК-Бургас сумата от 15700
лева адвокатско възнаграждение в минималния размер съгласно Наредбата за
възнаграждения за адвокатска работа, съразмерно на уважената част от
исковете. Ищците, съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да
11
заплатят на ответника сумата в размер на 1675,47лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски.
Ответникът следва да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, дължимата държавна такса за разглеждане на исковете в
размер на 7200 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК130764706, със седалище гр. София, район Средец, бул.
Граф Игнатиев№2, ет.2, да заплати на Х. Х. С., ЕГН********** от ****,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов№18, ет.4, офис6, чрез адв. П.
Велков от БАК, сумата от 90 000 лева /деветдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на сина му Е. Х. С., починал на 14.08.2021г. при
управление на МПС марка БМВ, рег.№*******, вследствие пътно-
транспортно произшествие, реализирано на 14.08.2021г., на автомагистрала
Европа, км17+300м., в землището на гр. Драгоман по вина на водача Г.Р.,
роден на ******* в гр. Кавадарци, македонски гражданин, при управление на
товарна композиция DAF XP, рег. № ******* с ремарке Welton, рег.№NE7173,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2022г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над уважения размер до размера от
110 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва върху уважената част от иска за периода от датата на деликта
14.08.2021г. до 13.01.2022г.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК130764706, със седалище гр. София, район Средец, бул.
Граф Игнатиев№2, ет.2, да заплати на Ф. Е. С., ЕГН********** от ****,
съдебен адрес гр. Бургас, ул. Васил Априлов№18, ет.4, офис6, чрез адв. П.
Велков от БАК, сумата от 90 000 лева /деветдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания от смъртта на сина й Е. Х.ов С., починал на 14.08.2021г. при
управление на МПС марка БМВ, рег.№*******, вследствие пътно-
12
транспортно произшествие, реализирано на 14.08.2021г., на автомагистрала
Европа, км17+300м., в землището на гр. Драгоман по вина на водача Г.Р.,
роден на ******* в гр. Кавадарци, македонски гражданин, при управление на
товарна композиция DAF XP, рег. № ****** с ремарке Welton, рег.№NE7173,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.01.2022г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за горницата над уважения размер до размера от
110 000 лева, както и акцесорната претенция за присъждане на законната
лихва върху уважената част от иска за периода от датата на деликта
14.08.2021г. до 13.01.2022г.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК130764706, със седалище гр. София, район Средец, бул.
Граф Игнатиев№2, ет.2, да заплати на адв. П. Велков от БАК сумата от
15700лева- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Х. Х. С., ЕГН********** и Ф. Е. С., ЕГН**********, и
двамата от ****, да заплатят на Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи, ЕИК130764706, със седалище гр. София, район
Средец, бул. Граф Игнатиев№2, сумата в размер на 1675,47лева,
представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи, ЕИК130764706, със седалище гр. София, район Средец, бул.
Граф Игнатиев№2, да заплати по сметка на БОС, в полза на бюджета на
съдебната власт, сумата от 7200лева - държавна такса върху уважената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
13