№………./……………..2020г..
гр.
Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на трети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА Г. ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретаря Димитричка Г. ,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1214 по описа за
2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба вх. № 17433/14.03.2018г., уточнена с
молба вх.д. № № 22213/24.07.2018г., от С.Х.З.,
ЕГН ********** ***, чрез адв. Кр.К., против решение № 751/23.02.2018г., допълнено в
частта за разноските с определение № 11561/10.10.2018г. и поправено с решение №
4049/10.10.2018г. и решение № 1885/03.05.2019г., постановени по гр.д. №
14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС, в
частта по извършване на делбата, като двата делбени имота: Недвижим имот, находящ се в гр.****,
обл.**** ул."****, представляващ дворно място с площ от 406 кв.метра по нотариален акт, а по скица -
411 кв.метра, имот с идентификатор
03719.501.137 по кад.карта на гр.***, при съседи: имоти с идентификатори
03719.501.134, 03719.501.136, 03719.501.138,
03719.501.139 и улица ведно с построените в имота еднофамилна
жилищна сграда, състояща се от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с
три стаи, кухня и антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №03719.501.137.1
и пристройка към нея, състояща се от
външна баня-тоалетна и навес със ЗП от 7 кв.метра, с идентификатор
№03719.501.137.2, с пазарна цена съгласно заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г.
от 47700 лева и Недвижим имот,
находящ се в гр.***, обл.Варна, жк „Младост”, бл.21, вх.Б, ет.4, ап.81,
представляващ апартамент със застроена площ от 40.05 кв.метра, състоящ се от
стая, кухня и сервизни помещения, ведно с принадлежащото му избено помещение
№81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 03719.502.3271.1.81 по
кад.карта на гр.***, при съседи: на
същия етаж имот с идентификатор 03719.502.3271.1.80, под обекта имот с
идентификатор 03719.502.3271.1.72 с пазарната съгласно заключението на СТОЕ от
08.01.2018 г. от 14900 лева са изнесени
на публична продан, на осн. чл. 348 от ГПК. Оспорва се способа за
извършване на делбата, намирайки, че имотите е следвало да се разпределят по
реда на 353 от ГПК. Навежда оплаквания, че направените от съда изводи не
кореспондират със събраните по делото доказателства и са неправилни,
необосновани и незаконосъобразни. Съдът е ценил само заключението на повторната
експертиза, която е оспорила, без мотиви защо. В тази експертиза дадената от
вещите лица оценка на дворно място и къщата, обхваща и нови обекти с нова площ,
формирайки по-висока такава. Оспорва решението и в частта, в която са отхвърлени претенциите й за заплащане на половината от стойността на разходите за
извършване на СМР и за направени подобрения в съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.****,
ул.“**** през 2010 г. - подмяна на
счупени керемиди и капаци и поставяне на
здрави цигли на част от покрива, измазване на двата комина на стойност
1100 лева, поставяне на нов
бойлер на стойност 300 лева; през 2012 г. - извършен ремонт в
една от стаите /стая 1/ и в двата коридора на втория етаж на къщата с
поставяне на хидроизолация в стаята,
направени замазка на пода и шпакловка на стените, поставяне на ламинат и
боядисване на цялата стая на стойност
965 лева, смяна на тапети в двата коридора на стойност 80 лева;
извършен през 2013 г. ремонт на
стая № 2 – смяна на старата дограма с нова ПВЦ дограма, поставяне на тапети – общо 440 лева; през 2015 г. извършен ремонт и направени
подобрения в двата коридора на втория етаж на къщата като в големия коридор е
избита врата към стаята и са сменени тапетите, а в малкия коридор е направена
замазка, поставен е ламинат на пода и са залепени тапети на стената – общо 355
лева; през 2015 г. извършен основен ремонт на покрива на стопанските постройки
в имота като са отремонтирани основно 42 кв.м. от покрива на стойност 800 лева,
подмяна в сервизните помещения на
пристойката към къщата на тоалетна чиния
и тоалетно казанче – общо 100 лева; през 2016 г. изградени в стая № 2 на втория етаж нови ВиК и ел.инсталация – общо 100 лева;
през 2016 г. основно почистване на двора, изхвърляне на материали и боклуци,
изграждане на дървена беседка с изградена ел.инсталация с размери 6 м. на 3 м. и барбекю към нея,
поставяне на градински мебели – общо 3800 лева;
през 2017 г. подмяна на душ батерия и батерия за мивка в банята и
тоалета на пристройката към къщата общо 110 лева; през 2011 г.
в дворното място са засадени
овошки - 2 бр. сини сливи, череша и лешник, а през 2015 г. са засадени
кайсия и праскова – общо разходи за закупуване и засаждане на овошки 84 лева,
като недоказани и погасени по давност,
на осн.чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС. Моли се да бъде отменено
първоинстанционното решение в обжалваните части и да бъдат разпределени
делбените имоти, като в дял и собственост на З.М.З. бъде поставен апратамента №
84, находящ се в гр. ***, жк „Младост“, бл. 21, вх. Б, ет. 4, а в неин дял и
собственост дворното място ведно с
построените в имота еднофамилна жилищна
сграда и пристройка към нея,
находящи се гр.***, обл.Варна, ул."Васил Друмев" № 11.
Моли да бъдат определени справедливи среднопазарни стойности на двата имота по
заключението на първоначалната оценителна експертиза, евентуално по повторната,
но като бъде изключена изцяло определената за апартамента. Моли да бъде уважена
изцяло като основателна претенцията й за осъждане на З.М.З. да й заплати
половината от направените от нея основни ремонти и подобрения в дворното място
със сграда и пристройка от 7892.00лв., по заключението на първоначалната
експертиза, евентуално по повторната, като бъдат взети предвид претендираните
такива за целия исков период и включитнелно движимите вещи. Обжалва и иска да
бъде отменено решението в частта, в
която е осъдена да заплати на З.М.З. сумата от 450.00лв., представляваща половината от стойността на разходите за
извършените от него в другия имот подобрения. Иска да бъде уважено и искането й
за прихващане и приспадане на дължимите й суми за ремонт и подобрения от страна
на ищеца, като бъде определена крайната цена за уравняване на дяловете.
Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски.
С оглед
постановените от ВРС определение № 11561/10.10.2018г., решение № 4049/10.10.2018г. и решение № 1885/03.05.2019г., всички
постановени по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС са постъпили частна
жалба вх. № 32367/15.05.2018г., въззивна жалба вх. № 73777/09.11.2018г. и
въззивна жалба вх. № 39206/31.05.2019г. от С.Х.З., ЕГН ********** ***, чрез
адв. Кр.К.. По отношение определение № 5148/04.05.2018г. е посочено, че З.М.З.
е поискал допълване на решение № 751/23.02.2018г. по делото в частта за
разноските, а съдът се е произнесъл, като го е изменил. Неправилно ВРС е приел,
че само З.З. е поискал присъждане на разноски. И тя е поискала и до приключване
на устните състезания по делото. Неправилно е възложено само в нейна тежест
заплащането на възнаграждението на вещите лица по допуснатите СТОЕ. Моли се да бъде отменено обжалваното
определение, с което е осъдена да заплати на насрещната страна разноски в
размер на 1920.00лв. Алтернативно иска да й бъдат присъдени разноски и на нея
или да бъде изключено от сумата 1920.00лв. присъденото адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца. По отношение решение №
4049/10.10.2018г. С.Х.З., ЕГН **********
***, чрез адв. Кр.К. е поискала да бъде отменено, като неправилно, необосновано
и незаконосъобразно. Поискала е да бъде отменено и решение № 1885/03.05.2019г.
по същите съображения.
В писмени отговори вх. №
24969/13.04.2018г., вх. № 83434/17.12.2018г. и вх. № 46417/26.06.2019г. З.М.З.
ЕГН ********** ***, чрез адв. Ел.С. оспорва въззивните жалби, като
неоснователни, с изключение на частта от обжалваното решение, с което ВРС се е
произнесъл по извършването на делбата. Моли се да бъдат разпределени имотите,
предмет на делбата, на осн. чл. 353 от ГПК, като в дял и собственост му бъде
възложен апратамента № 84, находящ се в гр. ***, жк „******, а в дял и собственост на С.Х.З.-
дворното място ведно с построените в
имота еднофамилна жилищна сграда и пристройка към нея, находящи се гр.***,
обл.*****. Намира за неоснователно оплакването, че при оценката на
дворното място са оценени и допълнителните постройки и допълнителните застроени
площи. Неоснователно е и оплакването, че не е следвало да бъде включван
сутеренния етаж не е трябвало да бъде включван в оценката като самостоятелен
обект, с отделно предназначение, площ и етажност. Неоснователно е оплакването,
че съдът е възприел повторната СТОЕ без мотиви. Моли се да бъде отхвърлена
въззивна жалба вх. № 17433/14.03.2018г. в останалата си част. Моли за
потвърждаване на решение №
4049/10.10.2018г. и решение №
1885/03.05.2019г., постановени по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС
В писмен отговор №
36058/29.05.2018г. З.М.З. ЕГН ********** ***, чрез адв. Ел.С. оспорва и
частната жалба, като неоснователна. С решението си съдът не е присъдил разноски
в полза на нито едната от страните. С.Х.З. обаче не е поискала провеждане на
процедурата по чл. 248 от ГПК. Правилно съдът е разгледал искането му и се е
произнесъл присъждайки пълния размер на претендираните от него разноски,
посочени в списъка по чл. 80 от ГПК.
В с.з. на 03.12.2020г.
и двете страни, чрез процесуалниет си представители са заявили, че искат двата
недвижими имота да бъдат бъдат разпределени, както следва: на З.З.-апартамент №
81, находящ се в гр. ***, жк „****, а на С.З. дворното
място с къща и пристройка, находящи се в гр. ***, ул. ***** С.З. иска да бъде
определена пазарната стойност на имотите по заключението на вещите лица по
първоначално допуснатата експертиза. Моли за това З.З. да бъде осъден да й
заплати сумата от 7892лв., по претенцията й с правно осн. чл.346 от ГПК, като
бъдат прихванати дължимите суми за подобрения и ремонти със сумата за
уравняване на дела й. Претендира присъждане на разноски. З.З. от своя страна моли
да бъде оставено в сила решението относно присъдената му сума за извършените от
него подобрения, като по отношение на претенциите на насрещната страна бъдат
взети предвид всичики изложени от него аргументи. Претендира присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
ВОС констатира следното:
С влязло в сила решение № 2340/7.6.2017г. по гр.д. №
14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС е допусната делба по отношение на следните два
недвижими имоат, а именно: АПАРТАМЕНТ № 81, находящ се в гр.***,
обл****, представляващ апартамент със застроена площ от 40.05
кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото му избено помещение №81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 03719.502.3271.1.81 по кад.карта на гр.***,
при съседи: на същия етаж имот с
идентификатор 03719.502.3271.1.80, под обекта имот с идентификатор 03719.502.3271.1.72 и ДВОРНО МЯСТО, находящо се в гр.***, обл.Варна, ул."Васил Друмев" №11, с
площ от 406 кв.метра по нотариален акт, а по скица - 411 кв.метра, представляващо
ПИ с идентификатор 03719.501.137 по кад.карта на гр.***, при съседи: имоти с
идентификатори 03719.501.134, 03719.501.136, 03719.501.138, 03719.501.139 и улица ведно с построените в
имота ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА,
състояща се от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с три стаи, кухня и
антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №03719.501.137.1 и ПРИСТРОЙКА към
нея, състояща се от външна баня-тоалетна и навес със ЗП от 7 кв.метра, с
идентификатор №03719.501.137.2, при равни вкоти между съделителите З.М.З. и С.Х.З.,
на осн. чл. 34 от ЗС.
В първото по първоинстанционното дело
с.з. във фазата на извършване на делбата са приети за разглеждане претенциите
на съделителите З.М.З. и
С.Х.З. с
правно осн. чл. 349 от ГПК, претенциите им
по сметки, на осн. чл. 346 от ГПК и на осн. чл. 344, ал. 2 от ГПК.
.
ВРС е постановил решение, обжалвано
пред настоящата инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 , въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалавните части.
По направените от страните искания и въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, за установено следното:
І. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА
СЪСОБСТВЕНОСТТА по отношение на недвижимите имоти.
Видно от първоинстанционното решение двата жилищни имота са изнесени на публична продан. Двамата
съделители първоначално са искали възлагане на дворното място с жилищната
сграда и пристройка, на осн. чл. 349 от ГПК. В последствие обаче, още пред ВРС
са заявили претенции да бъдат разпределени, като С.З. е поискала да й бъде
разпределено дворното място, а на З.З.-апартамента, за което той се е съгласил.
Същото становище поддържат страните и на въззивна инстанция.
Процесните два жилищни имота са реално неподеляеми, видно
от заключението на вещите лица по допуснатата първоначално СТЕ, изготвена от
в.л. Емилия Василева. Не са налице основанията за възлагане на дворното място,
жилищна сграда и пристройка на някой от
бившите съпрузи и по реда на чл. 439, ал. 1 от ГПК, доколкото още към датата на
образуване на делото за делба, от брака си нямат ненавършили пълнолетие деца.
Този извод съдът съобразява с приетото в т. 5 от ТР № 1/14.05.2004г. на ВКС по
гр.д. № 1/2004г., ОСГК. Не следва делбата да бъде извършена между двамата
съделители и по реда на чл. 348 от ГПК, щом съделителите са двама и имотите,
предмет на делба са два. Настоящият състав намира, че делбата слдва да бъде
извършена по реда на чл. 353 от ГПК.
Посочената разпоредба намира приложение, когато тегленето
на жребий е невъзможно или много неудобно. Същото е „невъзможно”, когато до
делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг по площ, обем
или стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Ако при
такава хипотеза се пристъпи към разпределение на имотите чрез жребий, може да
се получи така, че съделителят с по-голяма част да получи по-малък дял, а този
с по-малка част – по-голям дял. Тегленето на жребий е „неудобно”, когато преди
делбата съделите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил в тях
значителни подобрения. В тези случаи, възлагането чрез жребий може да породи
значителни имуществени спорове между съделителите /Постановление № 7/28.11.1973
г., Пленум на ВС; Решение № 109/22.01.2015 г. по гр.д. № 6761/2013 г. по описа
на ВКС, ІІ Г.О./ Когато са налице условията на закона, разпределението на
имотите по чл. 353 ГПК има приоритет пред другите способи за извършване на
делбата /Решение № 285/09.05.2001 г. по гр.д. № 760/2000 г. по описа на ВКС, І
Г.О./
В случая са налице всички изискуеми предпоставки за
извършване на разпределение на допуснатите до делба два имота съгласно чл. 353 ГПК, а именно: тегленето на жребий е „невъзможно”, доколкото допуснатите до
делба имоти съществено се различават един от друг, както по вид, по площ, така и по стойност, въпреки, че частите на
съделителите
са равни. В
същото време, тегленето на жребий се явява и „неудобно”, тъй като в хода на
първоинстанционното производство е установено, че съделителката С.З. е сторила разноски и подобрения по дворното
място с жилищната сграда и претенцията й е частично уважена ,като въззивна
жалба в тази част няма, а и З.З. е навел твърдения за сторени подобрения в
обитавания след фактическата раздяла между съпрузите апратамент ,макар, че
същите са предмет на въззивно разглеждане. От друга
страна, следва да се има предвид и това, че
водещ, общоприет принцип в съдебната практика и
правната доктрина е този за получаване на реален дял от съделителите, като с
оглед спазването му имотите не се изнасят на публична продан, когато има
достатъчно дялове за всеки от съделителите, дори разликата в стойността на имотите да е по-значителна, а дяловете им
равни.нмакар те да са неравностойни. В този смисъл,
единствено законосъобразен за прекратяване на съсобствеността върху двата жилищни имота във
втората фаза на делбата е способа на разпределяне на имотите, съобразно правилото на чл. 353 от ГПК, при който и двамата съделители биха получили реален
дял. Най-сетне и самите страни са се съгласили за това и са поискали от съда да
извърши делбата по този способ. Следва да бъдат разпределени делбените имоти,
като на С.З. бъде разпределено на осн. чл. 353 от ГПК дворното място с жилищна
сграда и пристройка, а на З.З.-апартамента.
Първоинстанционното решение, с което двата делбени имота
са изнесени на публична продан, на осн. чл.
348 от ГПК следва да бъде отменено и постановено друго, с което бъде
извършено разпределение, на осн. чл. 353 от ГПК в непосредствено по-горе
посочения смисъл.
II. УРАВНЯВАНЕ НА ДЯЛОВЕТЕ след
извършеното разпределяне на делбените имоти:
Стойностното уравнение на дяловете при разпределение на
делбените имоти се извършва на базата на съпоставка на стойността на получения
в собственост имот и стойностното изражение на дела от общата делбена маса,
изчислена също в парична стойност, като неравенството на дяловете се изравнява
в пари.
Настоящият съдебен състав, като съобрази отразените в изслушаните пред ВРС Съдебно-оценителните експертизи /СОЕ/ по първоначално допуснатата и повторната такава,
взема предвид следното:
Оплакване на въззивницата С.З. касае тъкмо приетата от
първоинстанционния съд пазарна стойност на делбените имоти, определена от ВРС по
заключението на повторната СОЕ, вместо по първоиначално допуснатата.
Неоснователно е. Настоящият състав намира ,че следва да цени също заключението
по повторната СОЕ, доколкото съдът е възложил, а вещите лица извършили
замерване на площите на допуснатите до делба обекти в дворното място с
посочване на предназначението на помещенията им, а при изготвяне на оценката на
апартамента са взели предвид реално осъществени сделки, а не само офертни
предложения, като са дали по-прецизно заключение. Освен това следва да се има предвид и
извършването на поправка от вещото лице Л.Дамянова в даденото от нея заключение
относно пазарната цена на апартамента и недотам ясните обяснения за причините,
които я налагат в с.з. на 21.11.2017г. С.З. е възразила и срещу това, че вещите
лица са включили в оценката на дворното място и построените в него сгради и
други обекти, които не са предмет на решението по допускане на делбата. Това
оплакване е също неоснователно. Вещите лица са отчели, че в дворното място има
построени още няколко стопански постройки, но от една страна е видно, че те
нямат самостоятелен характер, поради което не са предмет на допускане до делба
и представляват принадлежност, а от друга-те се намират в дворното място и
оказват влияние върху оценката му. Ако не бъдат оценени, а на З. й бъде
разпределено дворното място, би се стигнало до неоснователното й обогатяване.
Като пазарна оценка на дворното място, ведно със жилищната сграда и пристройка
следва да бъде възприета предложената от вещите лица по повторната СОЕ-Т. *** и **** от 47700.00лв.
Като пазарна оценка на апратамента, предмет на делба следва да бъде възприета сумата
от 14900.00лв., както са заключили същите вещи лица, отчитайки
реално сключени сделки с подобни имоти, даващи по-реална пазарна стойност на
оценявания имот.
Изхождайки от
това, че дяловете на двамата съделители са равни, то за уравнение С.З.,
получаваща имот на стойност 47700.00лв. следва да бъде осъдена да заплати на З.З.,
получаващ имот на пстойност 14900.00лв. сумата от 16400.00лв.
IІІ. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ, предявени от С.З., срещу З.З. относно
извършваните от нея в дворното място и построените жилищна сграда и пристройка
СМР и подобрения на
осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
С.З. е подала въззивна жалба само по отношение на
отхвърлената от ВРС част от претенцията й, за заплащане на половината от стойността на
разходите за извършени СМР и за направени подобрения в съсобствения недвижим имот,
находящ се в гр.***, обл.Варна, ул.“Васил Друмев“ № 11 през 2010 г. - подмяна на
счупени керемиди и капаци и поставяне на здрави цигли
на част от покрива, измазване на двата комина на стойност
1100 лева, поставяне на нов бойлер на стойност 300 лева; през 2012 г. - извършен ремонт в една от стаите /стая 1/ и в двата коридора на втория етаж на къщата с поставяне на хидроизолация
в стаята, направени замазка на пода и шпакловка на стените, поставяне на
ламинат и боядисване на цялата стая на стойност
965 лева, смяна на тапети в двата коридора на стойност 80 лева; извършен
през 2013 г. ремонт на стая № 2 – смяна на старата дограма с нова
ПВЦ дограма, поставяне на тапети – общо
440 лева; през 2015 г. извършен ремонт и
направени подобрения в двата коридора на втория етаж на къщата като в големия
коридор е избита врата към стаята и са сменени тапетите, а в малкия коридор е
направена замазка, поставен е ламинат на пода и са залепени тапети на стената –
общо 355 лева; през 2015 г. извършен основен ремонт на покрива на стопанските
постройки в имота като са отремонтирани основно 42 кв.м. от покрива на стойност
800 лева, подмяна в сервизните помещения
на пристойката към къщата на тоалетна
чиния и тоалетно казанче – общо 100 лева; през 2016 г. изградени в стая № 2 на втория етаж нови ВиК и ел.инсталация – общо 100 лева;
през 2016 г. основно почистване на двора, изхвърляне на материали и боклуци,
изграждане на дървена беседка с изградена ел.инсталация с размери 6 м. на 3 м. и барбекю към нея,
поставяне на градински мебели – общо 3800 лева; през 2017 г. подмяна на душ батерия и батерия
за мивка в банята и тоалета на
пристройката към къщата общо 110 лева; през 2011 г.
в дворното място са засадени
овошки - 2 бр. сини сливи, череша и лешник, а през 2015 г. са засадени
кайсия и праскова – общо разходи за закупуване и засаждане на овошки 84 лева,
като недоказани и погасени по давност,
на осн.чл.346 ГПК, вр.чл.30, ал.3 ЗС.
Настоящият състав намира, че претенцията й по сметки в
тази част намира правното си основание в разпоредбата на члр. 30, ал. 3 от ЗС,
доколкото според твърденията на З., доказани от свидетелските показания на
Павел З.З. и Християн З.З., подобренията са извършени със знанието и без
противопоставянето на съсобственика З.З.. Би могла да претендира действително
извършените разходи, към момента на извършването им, разбира се и необходимите
разноски за запазване на вещта и разходите за ремонтните работи, изразяващи се
в поддръжка на вещта.
Намира за основателно възражението на насрещната страна,
че е погасена по давност претенцията за извършените през 1010г., 2011г. и
2012г. ремонтни работи и подобрения, доколкото давността тече от момента на
извършване на разходите. Недоказано със събраните по делото гласни
доказателства, чрез разпита на св. ****. остава, че работите, посочени като
извършени през 2012г. са били изваършени чак през м.10.2012г., т.е. давнността
по отношение на тях не е изтекла, щом молбата
с претенциите по сметки е депозирана в съда на 27.07.2017г. Само св. **** З.З. споменава за работи, извършвани „някъде през
2012г.“, но без повече конкретика. На това място следва да бъде посочено от
съда, че цени показанията на двамата водени от С.З. свидетели с приложението на
разпоредбата на чл. 172 от ГПК, доколкото въпреки, че се намират в еднаква
степен на родство със съделителите, след развода на родителите си през 2008г. са
се установили в дома на майка си С.З. и са се устроили жилищно със семействата
си там, а и двамата признават, че са във влошени отношения с баща си от
3-4години /Св. Павел З./ и от 2016г.
/Християн З./, като не контактуват с него. Следва да бъде прието, че са
заинтересовани от изхода на спора в полза на майка си и няма да бъдат ценени показанията
им в случай, че остават взаимонеподкрепени или неподкрепени от други данни по
делото. След направеното уточнение относно преценката на съда по
доказателствата, погасени по давност са твърдените като извършени през 2010
г. работи - подмяна на счупени керемиди и капаци и поставяне на здрави цигли
на част от покрива, измазване на двата комина на стойност
1100 лева, през 2010г. поставяне на нов бойлер на стойност 300 лева; през
2012 г. - извършен ремонт в една от стаите /стая 1/ и в двата коридора на втория етаж на къщата с поставяне на хидроизолация
в стаята, направени замазка на пода и шпакловка на стените, поставяне на
ламинат и боядисване на цялата стая на стойност
965 лева, през 2012г. смяна на
тапети в двата коридора на стойност 80
лева и през 2011г.-посадени 2бр. синя слива, череша и лешник.
Намира за недоказано, като неустановено с показанията на
двамата свидетели Павел З. и Християн З. едновременно, защото други данни по
делото липсват, че е извършен
през 2013 г. ремонт на стая № 2 – смяна на старата дограма с нова
ПВЦ дограма, поставяне на тапети – общо
440 лева; през 2015 г. извършен ремонт и
направени подобрения в двата коридора на втория етаж на къщата като в големия
коридор е избита врата към стаята и са сменени тапетите, а в малкия коридор е
направена замазка, поставен е ламинат на пода и са залепени тапети на стената –
общо 355 лева; през 2015 г. извършен основен ремонт на покрива на стопанските
постройки в имота като са отремонтирани основно 42 кв.м. от покрива на стойност
800 лева, подмяна в сервизните помещения
на пристойката към къщата на тоалетна
чиния и тоалетно казанче – общо 100 лева; през 2016 г. изградени в стая № 2 на втория етаж нови ВиК и ел.инсталация – общо 100 лева; през 2016 г. основно почистване на двора, изхвърляне на материали и боклуци,
изграждане на дървена беседка с изградена ел.инсталация с размери 6 м. на 3 м. и барбекю към нея,
поставяне на градински мебели – общо 3800 лева;
през 2017 г. подмяна на душ батерия и батерия за мивка в банята и
тоалета на пристройката към къщата общо 110 лева; през 2015 г. са засадени кайсия и праскова – като общо
разходи за закупуване и засаждане на овошките, заедно с тези от
2011г. са
84 лева. Макар, че и двамата свидетели твърдят, че в дворното
място е посадена кайсия, не доказват кога точно е била засадена, а вещите лица
са оценявали през 2017г. 5-годишно дърво. Освен недоказани, като извършени
твърдяните СМР и подобрения, една част от тях, касаят движими вещи, които лесно
могат да бъдат отделени от недвижимия имот, като например поставената на двора
върху съществуваща бетонна плоча беседка, която описват вещите лица, че не е
трайно прикрепена, а и св. Павел З. признава това, подменените душ-батерия в
пристройката и душ-батерия към мивката пак там, климатици.
Претенцията по сметки е неоснователна в тази част.
Първоинстанционното решение в частта следва да бъде потвърдено.
ІV. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ, предявени
от С.З., срещу З.З. относно извършваните от него в апартамента подобрения на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Тази претенция, предявена от З.З. е допустима за
разглеждане в делбата и основателна до размера на 450.00лв. за извършената подмяна на двата вратопрозореца в
апартамента-в хола на обща стойност 400.00лв. и в кухнята, на остойност
500.00лв., като вторият е монтиран между огледа на вещите лица по първата и
втората експертизи и предвид приложените по първоинстанционното дело 2бр.
фактури-№ 98/18.09.2017г. и № 103/02.10.2017г.
Установява се извършването на тези подобрения и се
доказва стойността на разходите, както беше посочено-общо 900.00лв., половината
от която стойност следва да бъде възложена в тежест на С.З., на осн. чл. 30,
ал. 3 от ЗС, както е поискано от страната.
V. ВЪЗРАЖЕНИЕ ЗА ПРИХВАЩАНЕ
Настоящият състав намира възражението за прихващане на
сумата за уравняване на дела на З.З., дължима от С.З., към която се
прибави и сумата, която С.З. му дължи на осн. чл. 346
от ГПК, със сумата, която З.З. й дължи в уважената част от претенциите й по
сметки за несонователно.
Изхожда от разбирането, че не следва да се извърши
прихващане между сумите по претенциите по сметки и сумите за уравнение на
дяловоте, което е законна последица от способа на извършване на делбата и съдът
е длъжен служебно да присъди тази сума.
VI. РАЗНОСКИ
С оглед изхожда на спора и като се вземе предвид, че в
първоинстанционното решение, при което само способът на извършване на делбата е
променен и е преценена като неоснователна подадената въззивна жалба, не се
налага изменение на обжалваното решение в частта за събраните от ВРС държавни
такси по извършване на делбата и претенциите по сметки.
Пак с оглед изхода на спора и това, че двете страни са
изказали съгласие по предприетия от ВОС способ за извършване на делбата още на
първа инстанция, а въззивната жалба на С.З. е неоснователна в частта по
претенциите по сметки, тя следва да бъде осъдена да заплати на З.З. сумата от
1200.00лв., представляваща разноски за въззивната инстанция-заплатено съгласно
договор за правна защита и съдействие на
л. 27 от делото адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
С.З. е подала и частна жалба, срещу определение № 5148/04.05.2018г.
по гр.д. № 14417/2016г.
Видно от решение № 751/23.02.2018г., поправяно по реда на
чл. 247 от ГПК двукратно, липсва отхвърлителен диспозитив по претенциите на З.З.
по сметките и към момента може да се приеме ,че претенциите му са уважени
изцяло. В срока по чл. 248 от ГПК е поискал изменение на постановеното от ВРС
решение, след като решението му е било эъсъобщено чрез процесуалния му
представител на 12.03.2018г., а молба № 17989 е входирана на 15.03.2018г. С
оглед представените доказателства за сторени разноски, основателно е искането
за присъждане на разноските в размер на 1920.00лв., според представения списък
по члр. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, още повече, че няма направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от насрещната страна в общ размер на 1200.00лв. ВРС е уважил молбата с
правно осн. чл. 248 от ГПК да допълни решението си в частта за разноските,
доколкото е пропуснал произвнасяне с основното си решение в претентдирания
размер от 1920.00лв. Вярно, че не само З.З., но и С.З. е поискала от ВРС
своевременно присъждане на разноски. Първоинстанционният съд обаче не се е
произнесъл. Само З.З. е поискал в срока по чл. 248 от ГПК допълване, но не и С.З.,
напомнила за искането си със становището си № 20852 от 27.03.2018г., но тя,
чрез процесуалния си представител е уведомена за решението още на 01.03.2018г.
и до 15.03.3.2018г. не епоискала
допълване. Друг въпрос е, че с определение № 11561/10.10.2018г. ВРС е присъдсил
разноски и на С.З., но това определение не е предмет на въззивно обжалване,
доколкото постъпилата частна жалба е върната.
Частнатга жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
В производството по чл. 248 от ГПК и неоснователността на
частната жалба на С.З., последната следва да бъде осъдена да заплати на З.З.
сумата от 215.00лв., от която 200.00лв.
заплатено на осн. чл. договор за правна защита на л. 32 от в.гр.д. №
1290/2018г. адвокатско възнаграждение , на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В ОСТАНАЛАТА СИ ЧАСТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ Е ВЛЯЗЛО
В СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение №
751/23.02.2018г., допълнено в частта за разноските с определение №
11561/10.10.2018г. и поправено с решение № 4049/10.10.2018г. и решение №
1885/03.05.2019г., постановени по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС, в частта по извършване на делбата, като
двата делбени имота: Недвижим имот,
находящ се в гр.***, обл.Варна, ул."Васил Друмев" №11,
представляващ дворно място с площ от
406 кв.метра по нотариален акт, а по скица - 411 кв.метра, имот с идентификатор 03719.501.137 по
кад.карта на гр.***, при съседи: имоти с идентификатори 03719.501.134,
03719.501.136, 03719.501.138,
03719.501.139 и улица ведно с построените в имота еднофамилна
жилищна сграда, състояща се от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с
три стаи, кухня и антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №03719.501.137.1
и пристройка към нея, състояща се от
външна баня-тоалетна и навес със ЗП от 7 кв.метра, с идентификатор
№03719.501.137.2, с пазарна цена съгласно заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г.
от 47700 лева и Недвижим имот,
находящ се в гр.***, обл.****, представляващ
апартамент със застроена площ
от 40.05 кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото му избено помещение №81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор
03719.502.3271.1.81 по кад.карта на гр.***, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор
03719.502.3271.1.80, под обекта имот с идентификатор 03719.502.3271.1.72 с
пазарната съгласно заключението на СТОЕ от 08.01.2018 г. от 14900 лева са изнесени на публична продан, на осн.
чл. 348 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ на С.Х.З.,
ЕГН ********** ***, следния Недвижим
имот, находящ се в гр.***, *****, представляващ дворно място с площ от 406 кв.метра по нотариален акт, а по скица -
411 кв.метра, имот с идентификатор
03719.501.137 по кад.карта на гр.***, при съседи: имоти с идентификатори
03719.501.134, 03719.501.136, 03719.501.138,
03719.501.139 и улица ведно с построените в имота еднофамилна
жилищна сграда, състояща се от сутерен с две стаи и антре и жилищен етаж с
три стаи, кухня и антре със ЗП от 67 кв.метра и идентификатор №03719.501.137.1
и пристройка към нея, състояща се от
външна баня-тоалетна и навес със ЗП от 7 кв.метра, с идентификатор
№03719.501.137.2, с пазарна стойност 47700.00
лева, на осн. чл. 353 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ на З.М.З. ЕГН **********
***, следния Недвижим
имот,
находящ се в гр.***, обл****, представляващ
апартамент със застроена площ
от 40.05 кв.метра, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, ведно с
принадлежащото му избено помещение №81, с полезна площ от 3.22 кв.метра, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор
03719.502.3271.1.81 по кад.карта на гр.***, при съседи: на същия етаж имот с идентификатор
03719.502.3271.1.80, под обекта имот с идентификатор 03719.502.3271.1.72 с
пазарната стойност 14900.00
лева
ЗА УРАВНЯВАНЕ НА
ДЯЛОВЕТЕ ОСЪЖДА С.Х.З., ЕГН ********** ***, да заплати на З.М.З.
ЕГН ********** ***, сумата от 16400.00лв., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на влизане на настоящото решение в
сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение №
751/23.02.2018г., допълнено в частта за разноските с определение №
11561/10.10.2018г. и поправено с решение № 4049/10.10.2018г. и решение №
1885/03.05.2019г., постановени по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС, в частта в която са
отхвърлени претенциите на С.Х.З.,
ЕГН ********** ***, срещу З.М.З. ЕГН **********
***, за
заплащане на половината от стойността на
разходите за извършване на СМР и за направени подобрения в съсобствения недвижим имот, находящ се в гр.***, обл.*****
през 2010 г. - подмяна на счупени
керемиди и капаци и поставяне на здрави
цигли на част от покрива, измазване на двата комина на стойност
1100 лева, поставяне на нов
бойлер на стойност 300 лева; през 2012 г. - извършен ремонт в
една от стаите /стая 1/ и в двата коридора на втория етаж на къщата с
поставяне на хидроизолация в стаята,
направени замазка на пода и шпакловка на стените, поставяне на ламинат и
боядисване на цялата стая на стойност
965 лева, смяна на тапети в двата коридора на стойност 80 лева;
извършен през 2013 г. ремонт на
стая № 2 – смяна на старата дограма с нова ПВЦ дограма, поставяне на тапети – общо 440 лева; през 2015 г. извършен ремонт и направени
подобрения в двата коридора на втория етаж на къщата като в големия коридор е
избита врата към стаята и са сменени тапетите, а в малкия коридор е направена
замазка, поставен е ламинат на пода и са залепени тапети на стената – общо 355
лева; през 2015 г. извършен основен ремонт на покрива на стопанските постройки
в имота като са отремонтирани основно 42 кв.м. от покрива на стойност 800 лева,
подмяна в сервизните помещения на
пристойката към къщата на тоалетна чиния
и тоалетно казанче – общо 100 лева; през 2016 г. изградени в стая № 2 на втория етаж нови ВиК и ел.инсталация – общо 100 лева;
през 2016 г. основно почистване на двора, изхвърляне на материали и боклуци,
изграждане на дървена беседка с изградена ел.инсталация с размери 6 м. на 3 м. и барбекю към нея,
поставяне на градински мебели – общо 3800 лева;
през 2017 г. подмяна на душ батерия и батерия за мивка в банята и
тоалета на пристройката към къщата общо 110 лева; през 2011 г.
в дворното място са засадени
овошки - 2 бр. сини сливи, череша и лешник, а през 2015 г. са засадени
кайсия и праскова – общо разходи за закупуване и засаждане на овошки 84
лева, на осн.чл. 346
ГПК, вр.чл. 30, ал.3 ЗС и в частта, в която С.Х.З.,
ЕГН ********** ***, е осъдена да заплати на З.М.З. ЕГН
********** ***, сумата от 450.00лв.,
представляваща
половината от стойността на разходите за подобрения, извършени
от З.М.З. в съсобствения недвижим
имот, находящ се в гр. ***, жк „Младост“, бл. 21,
вх. Б, ап. 81, представляващи
поставяне на вратопрозорец от ПВЦ в кухнята от 3.40кв.м. на стойност 500.00лв.
и поставяне на вратопрозорец от ПВЦ в хола от 3.00кв.м. на стойност 400.00лв.,
на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС
ОСЪЖДА С.Х.З., ЕГН ********** ***, да заплати на З.М.З. ЕГН **********
*** разноски за въззивната
инстанция в общ размер пна 1400.00лв.,
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 32367/15.05.2018г. от С. Х.З., ЕГН ********** ***, против определение № 5148/04.05.2018г.
по гр.д. № 14417/2016г. на 14-ти състав на ВРС, като неоснователна.
В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННОТО РЕШЕНИЕ Е ВЛЯЗЛО В
СИЛА, КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчване на препис на страните, по реда на чл. 280, ал. 1 от ГПК, само
в частта по извършване на делбата и относно отхвърлената претенция по сметки,
предявена от С.Х.З..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: