Решение по КНАХД №1901/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Началник отдел ОД Пловдив в ГД ФК при ЦУ на НАП, срещу РЕШЕНИЕ 698 от 20.06.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 1594/2025г.

В касационната жалба са развити съображения за неправилност на въззивния съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се потвърди изцяло обжалваното НП.

В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява.

Ответникът по касационната жалба- „Сладка Роза“ООД не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна се установява следното:

„СЛАДКА Р.“ ООД стопанисвал обект – магазин за цигари и алкохол, находящ се в гр. Пловдив във връзка с която дейност в обекта имало монтирано фискално устройство (ФУ) – електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП) марка "DATECS DP-25", с индивидуален номер (ИН) на фискалното устройство [рег. номер] и индивидуален номер на фискалната памет (ФП) 02578975.

На 26.01.2024 г., свидетелят Ю. Д. на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП, заедно със свои колеги извършили проверка на търговския обект във връзка със спазването на данъчно-осигурителното законодателство. След легитимирането си, органите изискали паспорта на ФУ, но документът не бил наличен в търговския обект и не бил представен до приключване на проверката.

Нарушението било установено на дата 26.01.2024 г. и документирано с ПИП cep. АА № 0157611 г.

Така описаното нарушение не водило до неотразяване на приходи.

Впоследствие на документа бил направен дубликат, който бил представен на контролните органи.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и установил фактическа обстановка, идентична с изложената в АУАН и НП. Направен е обстоен анализ на гласните и писмени доказателства, като от правна страна районният съд е приел, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаването на НП, същите съдържат изискуемите реквизити, а по същество е извършено твърдяното в НП нарушение. Приел, е че случая разкрива по- ниска степен на обществена опасност, поради което приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е правилно.

По делото липсва спор, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Спорът е правен и се свежда до основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН в случая. Подробни и споделени от касационния състав са съображенията на РС, че случаят може да се приеме за маловажен, като в тази част се препраща към мотивите на въззивния съд на основание чл. 221 ал.2 от АПК.

На доводите в касационната жалба следва да се посочи следното:

Обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице, не означава, че не може да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, още повече, че приложението на посочената разпоредба не е ограничено само за физическите лица.

Ако се твърди, че дружеството е извършило и друго нарушение на данъчно- осигурителното законодателство, следваше то да бъде санкционирано и за него и от там да се черпят доводи за по- високата обществена опасност на процесното нарушение. В случая обаче само се твърди за такова нарушение и то е обективирано в ПИП, а не в наказателно постановление.

Безспорно е, че на датата на проверката лицето не е съхранявало в обекта паспорта на ФУ, но след като си е изкарало дубликат и го е представило, макар и на по- късен етап, правилно е преценено от районния съд, че дружеството е показало корекционно поведение. Нарушението е формално и не са налице щети са фиска, а от друга страна санкцията в размерна 1000 лв. е прекалено висока за степента на обществена опасност на това нарушение. Целта на санкционирането в случая е да се избегне експлоатацията на ФУ, които не отговарят на съответните технически изисквания, поради което е въведено законовото задължение да се съхранява техен паспорт, който да удостовери, че тези изисквания са спазени. Макар и извършено на на по- късен етап, представянето на дубликат от паспорт, издаден от фирмата, която обслужва ФУ е индиция, че ФУ е технически изрядно, а и твърдения в противната насока липсват. Ето защо, действително нарушението е извършено само формално и разкрива незначителна обществена опасност, както правилно е преценил и решаващия съд.

По изложените съображения, съдът намира, че жалбата срещу решението на районния съд е неоснователна и е дължимо оставянето му в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,

СЪДЪТ,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ 164 от 05.02.2025 г. на ПЛОВДИВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, по нах.дело № 5918/2024г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.