Р Е Ш Е Н И Е
№ 1150,
09.04.2020г.,
гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен
съд, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 17868 по описа на
съда за 2018 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД срещу Г.А.А. е направено искане за признаване за установено, че последната дължи сумата от 553 лв. стойност на консумирана от обекта на потребителя електрическа енергия от 23.12.2016г. до 22.03.2017г. и 74.72 лв. стойност на обезщетението за забава за периода от 11.02.2017г. до 28.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 29.06.2018г. до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на краен снабдител по смисъла на чл.98а от Закона за енергетиката и продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи условия. През процесния период действащи били Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на “ЕВН България Електроснабдяване” АД, одобрени с решение на ДКЕВР № ****., които общи условия съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ влизали в сила за потребителите, без да е необходимо изричното им писмено приемане. По силата на общите условия ищцовото дружество поело задължение да снабдява с електрическа енергия обект на ответника – обект с ИТН ****, находящ се в ****. За Г.А. бил открит клиентски номер ****. Ответникът от своя страна бил длъжен да заплаща задълженията, свързани със снабдяването с електрическа енергия в срокове и по начини, определени в общите условия. При неплащане в срок на задълженията клиентът дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди се, че за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г. ищцовото дружество доставило до обекта на ответника ел.енергия на обща стойност 553 лв., която до момента не била заплатена. Ответникът дължал и обезщетение за забавено плащане на сумата, определено за периода 11.02.2017г. - 28.06.2017г. в размер 74.72 лв. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 10765 по описа на ПРС за 2018г., връчването на заповедта по което станало по чл.47 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове. Поради това е направено искане за постановяване на решение за установяване дължимостта на посочените суми. Претендират се направените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника Г.А., чрез назначения особен представител, с който предявените искове се оспорват. Посочено е, че от представените доказателства не може да се установи дали въобще ответницата е живяла в имота, както и че е абонат /клиент/ на дружеството. Не се установявало чия собственост е имотът.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 10765 по описа на ПРС за 2018г. е видно, че е издадена заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2018г., по силата на която е разпоредено Г.А.А. да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД сумите от 553 лв. главница – стойност на ел.енергия, доставена за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г., за обект на потребление с ИТН **** в ****, 74.72 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.02.2017г. до 28.06.2018г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.06.2018г. до окончателното погасяване на главницата, както и разноските по делото в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С решение № ОУ-013 от 10.05.2008г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране са одобрени Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ АД, представляващи неразделна част от решението. Последните са представени по делото, ведно с доказателства за публикуването им.
По делото е представено препис – извлечение от сметка на Г.А.А., клиентски номер ****, за обект на потребление с ИТН: ****, относно стойност на електрическа енергия 553 лв. за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г., както и 74.72 лв. лихва от 11.02.2017г. до 28.06.2018г.
Представени са фактура № *** на стойност 261.66 лв., фактура № *** на стойност 258.17 лв., фактура № **** на стойност 553 лв.
Представена е молба от Г.А. от 10.10.2014г. да ищцовото дружество, с която е направено искане за разсрочване на неплатените задължения за обект на потребление с ИТН: *****.
Прието е заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, според което в периода 23.12.2016г. – 22.03.2017г. има доставена електрическа енергия в процесния обект с ИТН: ****, като доставените количества ел.енергия са: дневна – 1941 квтч. И нощна – 1295 квтч. Електромер № **** е включен в система за дистанционен отчет и се отчита на 22-ро число на месеца. Електромерът е преминал първоначална проверка съгласно Закона за измерванията, има съответния знак за това и пломба на завода – производител против достъп до неговата вътрешност. През процесния период електромерът е работил в срока на тази проверка, чиято валидност е до 2022 година.
По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което общата сума на процесните фактури е 553 лв. Дължимата цена за консумираната ел.енергия и достъп до мрежата за периода 23.12.2016г. до 22.03.2017г. по процесните фактури е изчислена на база Решение на КЕВР № Ц-19/30.06.2016г. Размерът на претендираното обезщетение за забава е в размер на 74.73 лв.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От приложеното ч.гр.дело № 10765 по описа на ПРС за 2018г. се установява, че издадената заповед за изпълнение № **** от 02.07.2018г. е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличието на съответните процесуални предпоставки.
На първо място ищецът следва да установи, че ответникът е потребител на ел. енергия, тъй като с отговора на исковата молба е направено възражение, че по делото не се установява дали ответницата изобщо е живяла на адреса, както и чия собственост е процесният имот. В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално дефиниция на понятието битов клиент. Според посочената правна норма това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, където е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на електрическа енергия” - физическо лице, собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” ЕАД съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си.
По делото не се спори, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия. Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона, поради което в случая безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните. Освен това, по делото е представена молба за разсрочване на задължения от Г.А.А. от дата 10.10.2014г. за обект на потребление с ИТН: ****, с адрес на обекта: ****, чиято автентичност не е оспорена, поради което съдът приема за установено, че ответницата има качеството на потребител на ел.енергия.
От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като компетентно и оебктивно дадено, неоспорено от страните, се установява, че посоченият обект е бил снабден с електрическа енергия, в периода 23.12.2016г. – 22.03.2017г., като доставените количества ел.енергия са: дневна – 1941 квтч. и нощна – 1295 квтч. По силата на чл.11, т.1 от представените Общи условия ответницата се е задължила да заплаща стойността на използваната в обекта електрическа енергия, в сроковете и начините по чл.18, ал.1 и 2 – 10 дни. Съгласно чл. 27, ал.1 от Общите условия при неплащане в срок на дължимите суми клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. По делото е прието и заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, неоспорено от страните, от което се установява и размерът на процесните задължения. При тези данни съдът намира, че предявените искове са основателни и доказани, поради което и следва да бъдат уважени.
При този изход на делото и предвид направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 25 лв. внесена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както и 735 лв. разноски в исковото производство, по представения списък по чл.80 ГПК.
Поради изложеното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.А.А., ЕГН ********** *** дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 553 лв. главница – стойност на ел.енергия, доставена за периода от 23.12.2016г. до 22.03.2017г., за обект на потребление с ИТН **** в ****, сумата от 74.72 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.02.2017г. до 28.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 29.06.2018г. до окончателното погасяване на главницата, за които суми е издадена заповед № **** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 02.07.2018г. по ч.гр.дело № 10765 по описа на ПРС за 2018г.
ОСЪЖДА Г.А.А., ЕГН ********** *** да заплати на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски за производството по частно гр. дело № 10765 от 2018г. и 735 лв. /седемстотин тридесет и пет лева/ разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
Р.М.