№ 59
гр. Ямбол, 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П. Г. У.
в присъствието на прокурора Е. З. Г.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20242300100294 по описа за 2024 година
Делото е образувано пред ЯОС, след изпращането му за разглеждане по реда на
чл.7, ал.2 от ЗОДОВ с Определение №1566/14.06.2024г. на БОС по гр.д.№874/2024г. по описа
на този съд.
Подадена е искова молба от дружеството „Апогей -91“ООД гр.Бургас, действащо
чрез пълномощника адв.П., с която против Народното събрание на РБългария и Окръжен
съд гр.Бургас е предявен иск по чл.2в от ЗОДОВ за солидарното осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата 412 833,29лв.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, което обезщетение е дължимо
поради допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.
Предмет на предявения иск за обезщетение на имуществените вреди на ищеца, е
негово право на мирно ползване на собствеността, гарантирано от чл.1 от Протокол 1 към
ЕКЗПЧОС, което право според твърденията е нарушено от двамата ответници по различен
начин.
Изложените в исковата молба твърдения са, на 01.08.2019г. между дружеството
„Апогей – 91“ООД, в качеството му на заложен кредитор и дружеството „Южно вино“АД, в
качеството му на залогодател, е бил сключен договор за учредяване на особен залог върху
движими вещи с предмет бъдеща реколта грозде за стопанската 2019/2020г., добито от
поземлен имот № 024077 в землището на с. ******, община********, с площ 688.556 декара
засети с лозя. Особеният залог е бил учреден за обезпечаване на вземането на ищеца срещу
„Южно вино“АД в размер на 412 833,29 лева, възникнало на основание извършена
продажба по Договор за продажба на препарати за растителна защита и торове от
01.01.2018г. Залогът бил вписан в ЦРОЗ под номер на разпореждането за първоначално
вписване 2019091202001. Поради неизпълнение на обезпеченото с цитирания залог
задължение на длъжника „Южно вино“АД и на основание чл.32, ал.1 от ЗОЗ, кредиторът
„Апогей – 91“ ООД вписал пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество за
цялата обезпечена със залога сума и върху цялото заложено имущество, като вписването
било извършено на 24.08.2020г. и отразено в ЦРОЗ. Срещу залогодателя „Южно вино“АД
по искане на ищеца било образувано изпълнително дело № 20208000400547 по описа на
ЧСИ Ивелина Божилова, като със съобщение, връчено на 27.08.2020г. длъжникът „Южно
вино“АД бил уведомен за извършеното пристъпване към изпълнение по реда на чл.33 от
ЗОЗ, както и че заложеното имущество е преминало в разпореждане на заложния кредитор
1
на основание член 32, ал.3 от ЗОЗ, при което на основание чл. 9, ал. 4 от 3ОЗ след
вписването на пристъпването към изпълнение залогодателят губи правото си и не може да
се разпорежда със заложеното имущество. Въпреки законовата забрана за разпореждане,
дружеството „Южно вино“АД се разпоредило със заложеното имущество без съгласието на
заложния кредитор, като произведената продукция грозде от поземления имот № 024077 в
землището на с. ******, община********, с площ 688.556 дка засети с лозя, продало на
дружеството „Черноморско злато“АД гр.Поморие. На 22.03.2021г. ищецът вписал особения
залог и срещу приобретателя на обекта на залога – срещу дружеството „Черноморско злато“
АД на основание член 10, ал.5 от ЗОЗ, а на 12.05.2021г. подал пред ЧСИ Божилова молба за
образуване на изпълнително дело и срещу приобретателя на заложеното имущество,
позовавайки се на предвидената в чл.10, ал.2 от ЗОЗ възможност за образуване на
изпълнително дело въз основа на извлечение от ЦРОЗ за пристъпване към изпълнение срещу
заложеното имущество. С Разпореждане от 12.05.2021г. ЧСИ отказал образуване на
изпълнително дело срещу третото-лице приобретател, тъй като приел, че заложното право е
погасено по силата на чл. 7 от ЗОЗ. Ищецът обжалвал отказа на ЧСИ пред ответника БОС,
който с Решение № 118 от 10.06.2021 г., постановено по гражданско дело № 20212100500893
по описа за 2021г. оставил без уважение жалбата, като също се позовал на чл.7 от ЗОЗ.
При тези данни, според ищеца ответникът Народното събрание е нарушил чл.1 от
Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като е приел правна норма в ЗОЗ – чл.7 от ЗОЗ, която
противоречи на правото на ЕС, а ответникът Окръжен съд- Бургас е нарушил правото на ЕС,
като не е приложил с приоритет правни положения, залегнали в правото на ЕС, с което са
нарушени легитимните правни очаквания на ищеца, чието вземане под формата на стоков
кредит, обезпечено с особен залог представлява собственост. Доводите на ищеца са, че
разпоредбата на българския материален закон – чл.7 от ЗОЗ противоречи на нормата на
Европейското право, гарантиращо защитата на собствеността на частноправните субекти,
тъй като не държи сметка за интересите на обезпечения кредитор и води до прекратяване на
правото му на особен залог като право със значителна икономическа стойност; че
законодателството не предвижда каквито и да е други правни средства за заложния
кредитор, с които да се защити срещу погасяването на залога по посочения ред; че
погасяването на правото на особен залог на ищеца по отношение на заложените вещи в
резултат от продажбата им от залогодателя води до съществени неблагоприятни последици,
тъй като дружеството се лишава от възможността да насочи изпълнението върху
обременените със залог вещи, независимо в чия собственост се намират те, или
алтернативно да се удовлетвори от имуществото на приобретателя на продадената заложена
вещ и по този начин държавата поставя в изключително неизгодното положение заложния
кредитор, като в случая срещу длъжника е открито производство по несъстоятелност, в
което ищецът е загубил привилегията си по особения залог и е превърнат от обезпечен в
хирографарен кредитор, но заложното право на ищеца в качеството му на обезпечен
кредитор във всички случаи попада в обхвата на понятието „притежания“ по смисъла на
Протокол №1 към Конвенцията, а Европейският съд за правата на човека в практиката си
приема, че понятието собственост по Конвенцията има по-широко значение и обхваща
различни права и интереси на физически и юридически лица, които имат реална
икономическа стойност. Твърденията на ищеца са, че е претърпял като пряка причинно-
следствена последица реална имуществена вреда, причинена от прилагането на
разпоредбата на националното право - чл. 7 от 3ОЗ, която противоречи на правото на
Европейския съюз – на чл.1 от Приложение № 1 към ЕКЗПЧОС, като размерът на вредата е
съизмерима със стойността на вземането му от „Южно вино“АД, което е било обезпечено с
погасения по силата на законовата норма особен залог, или вредата е в размер на сумата от
412 833, 29 лв. Според ищеца, налице са всички предпоставки за уважаване на предявения
иск - нарушената правна норма има за предмет предоставянето на права на частноправни
субекти; нарушението е достатъчно съществено и съществува пряка причинно-следствена
връзка между нарушението на задължението, за което носи отговорност държавата и
вредата, претърпяна от увредените лица, поради което е налице основанието на чл.2в от
ЗОДОВ за предявяване и уважаване на иска.
С отговора на исковата молба ответникът Окръжен съд гр.Бургас е оспорил иска
по основание и размер с възраженията, че не е осъществен фактическия състав на чл.2в от
ЗОДОВ за отговорността на съда, както и че искът не е подкрепен с доказателства за вида и
2
размера на твърдените вреди. Този ответник изтъква, че съгласно чл. 6 от ДЕС, Съюзът се
присъединява към ЕКЗПЧОС и основните права и свободи, така както са гарантирани от
Конвенцията са част от правото на Съюза в качеството им на общи принципи, включително
разпоредбата на чл. 1 от Протокол №1. Сочи обаче, че в самата разпоредба е предвидено, че
гарантираното право на физическите и юридически лица мирно да се ползват от своите
притежания не накърнява по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива
закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на
притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци
или други постъпления или глоби. Твърдението на БОС е, че в случая не е налице
достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, тъй като към момента
на постановяване на решението на окръжния съд сочената за нарушена правна норма не е
била в достатъчна степен ясна и прецизна, при което нарушението не е достатъчно
съществено; че няма дадено легално определение на понятието „притежание“, което
подлежи на тълкуване, а от друга страна самата разпоредба позволява наличие на
национални мерки за ограничаване на правото на притежание, оправдани в съответствие с
общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или
глоби, като не са посочени конкретни рамки и разпоредбата от българския материален закон
- чл. 7 от ЗОЗ е приет в обществен интерес, с оглед сигурността в търговския оборот. Според
ответника БОС особеният залог не е „притежание“ по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 към
ЕКЗПЧОС, а е право, което може да се упражни от кредитора, но няма белезите на
понятието „притежание“ по смисъла на Конвенцията, което освен правото на собственост,
може да включва и други права и интереси, които съставляват имуществен интерес или имат
икономическа стойност и представляват активи, но особеният залог не е такъв, тъй като
основната му функция е да обезпечи вземането на заложния кредитор и при неизпълнение
на задълженията на залогодателя, той да се удовлетвори по предпочитание от заложената
вещ, като я продаде. Независимо че в практиката на Европейския съд се приема, че при
определени обстоятелства „легитимно очакване“ за получаване на актив може също да се
ползва от защитата на чл. 1 от Протокол №1, според ответника следва ищецът да има
установимо право, което да бъде поне с установен в достатъчна степен материално-правен
имуществен интерес съгласно националното право, но особеният залог не представлява
„легитимно очакване“ за получаване на актив, тъй като очакването на кредитора е да получи
цената на продадените от него препарати и тази престация представлява легитимното
очакване, а особеният залог е обезпечение в случай на неизпълнение на задължението на
длъжника за заплащане цената на препаратите, от което обезпечение кредиторът може да не
се наложи изобщо да се възползва, а в конкретния случай особеният залог не отговаря на
критерия за „легитимно очакване“ и поради факта, че предмет на обезпечението е бъдеща
реколта от грозде, която може изобщо да не възникне като движима вещ или изобщо да не
бъде реализирана. Според ответника особеният залог не представлява актив, а разпоредбата
на чл.7 от ЗОЗ урежда, че залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка,
извършена от залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху
заложеното имущество, които са несъвместими със заложното право. Касае се за специална
хипотеза, чиито предпоставки за прилагане са кумулативни и ясно и точно формулирани и
разпоредбата е уредена в интерес на сигурността на оборота и произтича от
предназначението на вещите, които са предмет на особения залог - това са вещи, които се
използват от залогодателя в обичайно извършваната от него търговска дейност. Ответникът
сочи, че правилото на чл.7 от ЗОЗ отнема само една правна възможност на кредитора с
особен залог, а именно да се удовлетвори от заложеното имущество, независимо че то не е
вече у залогодателя, но кредиторът не губи останалите си обезпечения, нито правото да се
удовлетвори от цялото имущество на длъжника си и привилегията се запазва и преминава
върху заместващата облага, респ. върху получената по сделката цена. Но дори да се приеме,
че особения залог е вид „притежание“ по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС,
то прилагането на разпоредбата на чл. 7 от ЗОЗ, според ответника БОС, не е в противоречие
с посочената норма от правото на ЕС, тъй като самата норма допуска държавите да
въвеждат такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху
ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на
плащането на данъци или други постъпления или глоби, и такъв е разглежданият случай. В
обобщение ответният съд счита, че в разглеждания казус не е налице нито един от
3
елементите на фактическия състав на чл. 2в от ЗОДОВ, съдът е постановил съдебния си акт
при пълно съблюдаване на материалноправните норми и съдопроизводствените правила,
като не е налице нарушение на която и да е норма на правото на ЕС, нито на Протокол № 1
към ЕКЗПЧОС и към момента на постановяване на съдебното решение не е имало и
относима практика на СЕС относно ограничени определени права, които са обект на защита
по смисъла на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията. По отношение на вредите
ответникът е оспорил наличието на причинна връзка между твърдените от ищеца
имуществени вреди и съдебния акт, като вредите са оспорени и по размер.
Ответникът Народно събрание гр.София с подадения отговор на исковата молба е
направил възражение за недопустимост на предявения иск по отношение на тази страна, по
което възражение съдът се е произнесъл с определението си по чл.140 ГПК. Искът е оспорен
и по същество като неоснователен с основното възражение, че не са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на Народното събрание съгласно чл.2в, ал. 1 ЗОДОВ във
връзка с чл. 4, параграф 3 от ДЕС. Вторият ответник излага, че разпоредбата на чл.7 от ЗОЗ
е специална хипотеза на прекратяване на заложното право, която кореспондира със
специфичните характеристики на особения залог, при който залогодателят продължава да
държи заложените вещи до пристъпването към изпълнение от заложния кредитор и именно
с оглед възможността за използване на вещта в обикновената му дейност - тази, която
залогодателят обичайно извършва, е предвидено, че залогодателят има право да се
разпореди със заложената вещ, без съгласието на кредитора. Сочи, че специалната хипотеза
на чл. 7 от ЗОЗ е уредена в интерес на сигурността на оборота, а ищецът не сочи конкретна
правна норма на ЕС, която има за предмет предоставяне на права на частноправни субекти,
като нормата на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС е обща разпоредба, която не
предписва конкретни задължения на държавите - членки, а въвежда общ принцип на
свободното мирно ползване на собствеността. Изтъква, че практиката на Съда на
Европейския съюз установява недвусмислено, че задължението да се зачитат основните
права, определени в рамките на Съюза, обвързва държавите-членки, единствено когато те
действат в приложното поле на правото на Съюза и настоящият случай не е такъв, тъй като
ищецът е българско търговско дружество, регистрирано и осъществяващо дейността си в
България и се касае за спор, в който не се прилага правото на Съюза. В случай, че съдът
приеме за приложима нормата на чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, ответникът Народно
събрание изтъква, че основната цел на текста е да защити всяко лице срещу необосновано
вмешателство в неговото право на мирно ползване на собствеността му, като при
преценката си за съответствието на съответната мярка с изискванията на чл. 1 от Протокол
№ 1 ЕКЗПЧОС съдът следва да съобрази дали е преследвана легитимна цел в защита на
обществен интерес, дали е пропорционална или съставлява прекомерна тежест за
засегнатото лице и дали на същото лице е била предоставена адекватна възможност за
защита. В случая се сочи, че от представените към исковата молба доказателства по делото е
установено, че правата на ищеца произтичат от вземането му срещу дружеството „Южно
вино“ АД - в несъстоятелност, като в открито производство по несъстоятелност на заложния
длъжник от съда е одобрен списъкът на приетите вземания, по т.3 от който списък е
включено именно обезпеченото вземане на „Апогей – 91“ООД във връзка със сключения
договор на покупко-продажба и доставка на препарати за растителна защита и торове, и
приетото вземане е с поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.1 от Търговския закон,
при което ищецът не е лишен от право на собственост върху вземането си, респ. правото му
не е ограничено и държавата е изпълнила позитивните си задължения за предприемане на
определени мерки, необходими за защита правото на собственост, като действащата
нормативна уредба – чл.10 от ЗОЗ създава достатъчно гаранции за правото на заложния
кредитор да се удовлетвори от цената именно на това имущество, което е приел като
обезпечение на вземането си. Но дори съдът да приеме че е налице нарушение на сочената
от ищеца правна норма, ответникът Народно събрание счита, че то не може да се
квалифицира като съществено, тъй като не е налице явно и значително неспазване от
държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка и не е
налице превишаване пределите на правомощията при злонамерено отношение и умисъл за
увреждане на адресатите на нормата. Ответникът Народно събрание е оспорил и наличието
на пряка причинно-следствена връзка между соченото нарушение и вредите, тъй като
вземането на ищеца не е погасено, сумата, предмет на иска от 412 833,29 лв. е включена в
4
списъка на приетите вземания, предявени по реда на чл. 685 от ТЗ и не е налице
действителна и реална вреда за дружеството-ищец, а ненастъпили, бъдещи или евентуални
вреди не могат да бъдат репарирани. Наред с това Народно събрание възразява, че в случая
вредата не е нито пряка, нито е непосредствена, тъй като предполагаемият противоправен
резултат не предпоставя директно вредата без намеса на други фактори и въздействия.
Ответникът изтъква, че на 27.08.2020г. ищецът е уведомил на основание чл.33 от ЗОЗ
залогодателя за вписано на 24.08.2020г. в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение върху
заложеното имущество и след вписването заложеното имущество преминава в разпореждане
на заложния кредитор, а длъжникът не може да извършва последващи разпоредителни
сделки с него и чл.7 от ЗОЗ е неприложим след този момент. Според ответника Народно
събрание, обаче, ищецът не е представил доказателства по настоящото дело, от които да е
видно към коя дата „Южно вино“ АД се е разпоредило със заложеното имущество, т.е. дали
това е станало преди или след вписването на пристъпването към изпълнение, за да се
прецени приложението на чл.7 от ЗОЗ. От своя страна в постановеното от ответника БОС
решение съдът приел, че е налице хипотезата на чл.7 от ЗОЗ, но и липса на уведомяване по
чл.33 от ЗОЗ до приобретателя, при което на тези две основания е оставил без уважение
частната жалба на ищеца срещу отказа на ЧСИ. Приетото от съда, според законодателя не е
основание за отговорността му по настоящия предявен иск, поради липсата на пряка
причинна връзка с претендираните вреди, тъй като връзката е опосредена от
правоприлагащата дейност на съдебния орган и ако са налице вреди, то те са непосредствена
последица от съдебния акт, а не от законодателната дейност на Народното събрание.
В о.с.з. ищцовата претенция се поддържа от пълномощника адв. П., който пледира
за уважаване на иска, като подробни съображения излага и в писмена защита.
Ответникът Народно събрание, чрез процесуалния представител ар.к. Г., оспорва
иска по съображенията в писмения отговор и моли за отхвърляне на иска, с присъждане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение. Този ответник също представя подробна
писмена защита.
Ответникът Окръжен съд – гр.Бургас не изпраща процесуален представител в о.с.з.
Представителят на ЯОП дава заключение за неоснователност на иска, като
съображенията са, че претенцията е недоказана.
ЯОС, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното от фактическа страна:
Част от фактическата обстановка е безспорна и е установена по делото.
Видно е от представения Договор за учредяване на особен залог върху движими
вещи, същият е сключен на 01.08.2019г. между ищеца „Апогей-91“ООД гр.Бургас в
качеството му на заложен кредитор и дружеството „Южно вино“АД гр.Бургас в качеството
на залогодател. С договора е учреден особен залог за обезпечаване на вземането на
заложния кредитор – за главница, лихви и евентуални такси, възникнало от продажба и
доставка на препарати за растителна защита, торове и семена през периода 2018-2019г. по
договор от 01.01.2018г. и издадени фактури с общ размер на главницата от 412 833,29лв.
Предмет на договора за особен залог са бъдещи вещи - бъдеща реколта грозде, собственост
на залогодателя за стопанската 2019/2020година, която реколта ще бъде добита от поземлен
имот №024077, находящ се в землището на с.******, община********, ЕКАТТЕ 00775, с
площ от 688,55дка лозя - сортове Каберне Совиньон и Мускат Отонел. В чл.7 от договора за
особен залог е прието, че залогодателят няма право да извършва сделки на разпореждане със
заложеното имущество, когато предмет на сделките са вещи и права извън кръга на
обикновената му дейност по занятие, освен с изричното писмено съгласие на кредитора.
Особеният залог е вписан в Централния регистър на особените залози под номер
на разпореждането за първоначално вписване 2019091202001.
Няма спор, че поради неизпълнение на обезпеченото с особения залог задължение
от страна на дружеството „Южно вино“АД, на основание чл.32 ал.1 ЗОЗ кредиторът
„Апогей -91“ ООД е вписал пристъпване към изпълнение върху заложеното имущество, като
е установено от представеното по делото удостоверение (на л.52 от делото), че вписването е
извършено на 24.08.2020г. и е отразено в ЦРОЗ под № 20200082402097. Със съобщение на
ЧСИ Ивелина Божилова с рег №800 в КЧСИ, връчено на 27.08.2020г. на залогодателя
5
„Южно вино“АД, същият е бил надлежно уведомен за извършеното пристъпване към
изпълнение по реда на чл. 33 от ЗОЗ, както и за последиците от пристъпването към
изпълнение - че в резултат на това заложното имущество е преминало в разпореждане на
заложния кредитор на основание чл.33, ал.3 ЗОЗ.
По делото няма спор, че залогодателят се е разпоредил със заложеното имущество
без съгласието на заложния кредитор, като произведената продукция грозде от поземления
имот, посочен в договора за залог, е била продадена на дружеството „Черноморско
злато“АД. Съдейки от мотивите на БОС по приложеното Решение №118/10.06.20221г.,
постановено по гр.д.893/2921г. по описа на този съд, и предвид значението на употребения
израз „междувременно“, продажбата на заложеното имущество е извършена от залогодателя
след вписването на особения залог и преди вписването на пристъпването към изпълнение от
ищеца, предвид разпоредбата на чл.32, ал.4 от ЗОЗ, която урежда, че извършените от
залогодателя сделки на разпореждане след вписването на пристъпване към изпълнение са
непротивопоставими на заложния кредитор, каквото приложение на посочената норма не се
навежда нито от ищеца, нито е обсъждана от ответника ОС-Бургас в съдебния му акт. По
делото за установяване на извършената разпоредителна сделка от залогодателя е
представено издадено удостоверение от Изпълнителната агенция по лозята и виното от
19.02.2021г., което не сочи датата на разпореждането.
Узнавайки за разпоредителната сделка с имуществото, предмет на особения залог,
заложният кредитор - ищеца „Апогей -91“ООД на 22.03.2021г. е вписал залога и срещу
приобретателя на заложеното имущество „Черноморско злато“АД под №2021032201212
(л.30 и л.83-85 от делото). Въз основа на това и считайки, че вписването на залога и срещу
третото лице - приобретател на заложното имущество дава право на заложния кредитор да
насочи изпълнението и срещу него, заложният кредитор е поискал пред ЧСИ Ивелина
Божилова образуването на изпълнително дело срещу третото лице - приобретател
„Черноморско злато“АД.
На 12.05.2021г. ЧСИ Ив.Божилова е постановил отказ да образува изпълнително
дело против третото лице-приобретател „Черноморско злато“АД. Мотивите за отказа са
липсата на уведомление по чл.33 от ЗОЗ до третото лице-приобретател и наличие на
хипотезата на чл.7 от ЗОЗ.
Кредиторът „Апогей -91“ООД е обжалвал отказа на ЧСИ, като по жалбата му (л.37
от делото) БОС е образувал гр.д.№893/2921г. по описа си и е постановил влязлото в сила на
10.06.2021г. Решение №118/10.06.20221г., с което е оставил жалбата без уважение. За да
постанови този резултат, окръжният съд е приел, че отказът на ЧСИ е законосъобразен и
залогът е погасен на основание чл.7 от ЗОЗ, тъй като предметът на дейност на дружеството
„Южно вино“АД включва засаждане и експлоатация на лозови насаждения, при което
продажбата на реколтата от лозовите насаждения представлява част от търговската дейност
по занятие на дружеството и е несъвместима със заложното право, а заложният кредитор
има право на предпочтително удовлетворение от паричната сума, получена срещу
отчуждението, като при подписването на договора за продажба на реколтата „Южно
вино“АД съгласно чл.9 от ЗОЗ е извършило вписване в ЦРОЗ на особените залози на
промените в правата върху заложеното имущество. Като второ основание за отхвърляне
като неоснователна на жалбата на дружеството „Апогей -91“ООД, БОС е посочил липсата на
доказателства за уведомяването на третото лице- приобретатаел на заложеното имущество
за пристъпване към изпълнение спрямо заложеното имущество, обосновавайки извода си с
нормите на чл.32, ал.3, чл.33, ал.1 и чл.34, т.2 от ЗОЗ.
По делото е установено, че с влязлото в сила Решение №1/07.01.2021г. на Окръжен
съд-гр.Бургас, постановено по т.д.№357/2020г. е обявена неплатежо-способността на
дружеството „Южно вино“АД гр.Бургас с начална дата на неплатежоспособността
30.09.2020г., открито е производство по несъстоятелност на дружеството, прекратена е
дейността на предприятието и дружеството е обявено в несъстоятелност. При извършената
служебна справка в ТР по партидата на „Южно вино“АД- в несъстоятелност, ЯОС установи,
че в одобрения от съда по несъстоятелността с определение от 06.08.2021г. списък на
приетите от синдика предявени вземания, дружеството-ищец „Апогей – 94“ЕООД е
кредитор с прието вземане в размер на 412 833,29лв., произтичащо от договора за покупко-
продажба с отложено плащане на препарати от 01.01.2018г., като поради обезпечаване на
6
вземането с особен залог по договора за особен залог от 01.08.2019г., вземането е с
привилегията по чл.722, ал.1, т.1 от ТЗ, т.е. в първи ред.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ. Този законов
текст регламентира установеният с практиката на СЕС принцип за ангажиране на
извъндоговорната отговорност на Държавата за вреди от нарушения на общностното право,
допуснати от национални юрисдикции.
В практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) (Решенията по съединени дела
С6/90 и С-9/90, по съединени дела С-46/93 и С-48/93, по дело С-420/11, по дело С-224/01, по
дело С-173/03 и по дело С-429/09 и др.) се приема, че принципът за отговорност на
държавата за вреди, причинени на частноправни субекти вследствие нарушение на правото
на Европейския съюз (ЕС), е присъщ на системата на договорите, на които се основава ЕС,
както и че този принцип е в сила във всички хипотези на нарушаване на правото на ЕС от
държава-членка, при това независимо кой е публичният орган, извършил нарушението.
Също според практиката на СЕС (Решенията по дело С-224/01, по дело С-173/03, по дело
С160/14, по дело С-168/15 и по съединени дела С-46/93 и С-48/93 и др.) този принцип е
приложим и когато нарушението произтича от решение на национална юрисдикция, при
следните предпоставки: 1) предмет на нарушената правна норма на ЕС да е свързан с
предоставяне на права на частноправните субекти; 2) нарушението на нормата да е
достатъчно съществено; 3) да съществува пряка причинно-следствена връзка между
нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда и 4) националната
юрисдикция, извършила твърдяното нарушение да е действала като последна инстанция.
Именно посочените предпоставки са и елементите от фактическия състав на отговорността
по чл.2в от ЗОДОВ, като на нарушение на правна норма се приравнява и несъобразяването с
практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на съответната норма от общностното
право. Квалификацията „достатъчно съществено“ нарушение на правната норма на ЕС
предполага явно и значително неспазване от държава членка на границите, които са
предоставени в нейното право на преценка. Факторите, които следва да се вземат предвид
са: степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма; обхватът и свободата на
преценка, която нарушената норма предоставя на националните органи; извинимият или
неизвиним характер на нарушението или причиненото увреждане и дали вредата е
причинена умишлено или не.
В случая доводите на ищеца, с които е обосновал предявения иск сочат на
твърдяно от него нарушение на чл.1 от Допълнителния Протокол 1 към ЕКПЧОС и на чл.17,
т.1 от ХОПЕС, които разпоредби са сходни по смисъл и съдържание, като на основание
чл.52, §3 ХОПЕС и чл.6, § 3 ДЕС нормите на ЕКЗПЧОС са част от правото на Европейския
съюз в качеството им на общи принципи и нарушението им е основание за търсене на
отговорност (в този смисъл е и приетото в определение № 4232/16.11.2022 г. по гр. дело №
3728/2022 г. на петчленен състав на ВКС и ВАС).
При заявените от ищеца твърдения за допуснато нарушение на правото на ЕС с
приемането от ответника Народно събрание и прилагането от ответника БОС на
разпоредбата на чл.7 от ЗОЗ, ЯОС намира, че двамата ответници са пасивно
процесуалноправно легитимирани по спора, тъй като Народното събрание като
законодателен орган на държавата носи отговорността за съответствието на приетите закони
с правото на Европейския съюз, а ОС- Бургас като орган на съдебна власт носи
отговорността по прилагане правото на Европейския съюз като част от вътрешното право на
страната и имащо предимство пред нормите от вътрешното право, които му противоречат,
съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.
Съдът, след преценка на обсъдената доказателствена съвкупност по делото намира,
че не е допуснато от ответниците очевидно съществено нарушение на общностното право
–чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, нито са налице действия, респективно бездействия
на ответниците, причинили вреди на ищеца и стоящи в пряка причинна връзка с твърдените
в исковата молба нарушения.
Безспорно е качеството на ищеца на заложен кредитор с учреден в негова полза
7
особен залог. Залогът е вещно обезпечение, от което се поражда заложно право, съществен
елемент от което е правото на предпочтително удовлетворяване на заложния кредитор от
цената на заложеното имущество при изпълнение върху него. Особеният залог е вид
обезпечение за кредитора и цели да гарантира интереса му да получи удовлетворение.
Заложното право е акцесорно по отношение на главното вземане. Всяко вземане може да е
обезпечено с особен залог, като обичайно вземането е парично. Особеният залог осигурява
на кредитора право на предпочитание да се удовлетвори от стойността на конкретно
имущество /вземане или вещ/ преди другите кредитори. При обикновения залог заложената
вещ се предава на заложния кредитор и той има право да я задържи докато не получи
вземането си или да я продаде, ако длъжника изпадне в забава, докато при
особения залог заложната вещ остава в държане на длъжника-залогодател. Особеният залог
се учредява чрез вписване в Централния регистър на особените залози или в предвидения
друг регистър въз основа на договор за особен залог (чл. 2, ал. 1 ЗОЗ). Разпоредбата на чл.7
от ЗОЗ установява, че залогът се погасява, ако трето лице придобие по сделка, извършена от
залогодателя в кръга на обикновената му дейност по занятие, права върху заложеното
имущество, които са несъвместими със заложното право.
Съгласно разпоредбата на чл.1, т.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС всяко
физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой
не може да бъде лишен от своята собственост, освен в интерес на обществото и съгласно
условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право.
Преходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат
такива закони, каквито счетат за необходими за осъществяването на контрол върху
ползването на собствеността в съответствие с общия интерес или за осигуряване на
плащането на данъци или други постъпления или глоби.
Според практиката на ЕСПЧ текстът на разглежданото правило на чл.1, т.1 от
Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС има значително по-широко приложно поле от правото на
собственост съгласно правото на държавата, тъй като предоставя защита на „притежания“.
ЕСПЧ приема, че терминът „притежания“ има самостоятелно значение, което не е
ограничено само до собственост върху материални блага и е независимо от формалната
класификация съобразно националното право на държавите-страни по Конвенцията. Като
притежания по смисъла на разглеждания текст от Конвенцията се приемат и вземания, и
други материални права с икономически характер (В. v. Poland, § 129). Вземането може да се
счита за собственост, ако е възникнало съгласно правото на съответната държава и е
достатъчно установено, за да може да бъде изпълнено. Съдът приема, че „основателни
очаквания“ също могат да доведат до „притежания“. По делото Gratzinger and Gratzinger v
Poland съдът посочва: „Притежания“ по смисъла на чл. 1 от Протокол 1 могат да са или
съществуващи притежания или активи, вкл. и вземания, по отношение на които
жалбоподателят може да твърди, че има поне „основателни“ очаквания, че ще бъдат
реализирани.
С оглед тези разяснения, според ЯОС заложното право на ищеца се обхваща от
защитата по чл.1 от Допълнителния Протокол 1 към ЕКЗПЧОС с оглед по-широкото й
приложно поле и съдът дължи произнасяне по твърденията за нарушаването му.
Разпоредбата на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС съдържа три отделни правила.
Първото формулира принципа за необезпокоявано ползване на собствеността. Второто
правило се отнася до лишаването от собственост и го подчинява на определени условия.
Третото правило установява правото на държавите да приемат закони, каквито считат за
необходими за осъществяването на контрол върху ползването на собствеността в
съответствие с общия интерес. В практиката си Европейският съд по правата на човека
приема, че държавите имат право на суверенна преценка при приемане на вътрешното си
законодателство, отнасящо се до регламентиране на условията, при които може да бъде
предвидено лишаването от собственост в обществен интерес. В тези случаи Съдът признава
на държавите правото да приемат закони, с които се ограничават права на граждани в
интерес на обществото, без да има право да се произнася дали съответните законодателни
разпоредби са най-доброто разрешение (в този смисъл Решение от 23.03.1999 г. по делото
"Ceskomoravska myslivecka jednota срещу Чехия"; Решение от 19.12.1989 г. по делото
"Мелахер и други срещу Австрия"; Решение от 21.02.1986 г. по делото "Джеймс и други
8
срещу Обединеното кралство" и др.). Съдът приема също така, че ограничаването на
правото на собственост, предвидено в закон и извършено за осъществяване на легитимна
социална, икономическа или друга политика, е в интерес на обществото. Според
постоянната практика на ЕСПЧ няма нарушение на чл.1 от Протокол № 1 към КЗПЧОС,
когато държавата по законодателен път лиши някого от притежание в обществена полза и
при спазване на принципите на законосъобразност, легитимност и пропорционалност.
Според ЯОС разглежданият случай попада под посочените разрешения относно
правилото, установено в чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, признаващо на държавите
правото да приемат закони, с които се ограничават права на граждани в интерес на
обществото. Несъмнено е, че на основание действащата норма на чл.7 от ЗОЗ и
постановения от БОС съдебен акт по приложението й, заложното право на ищеца е погасено.
Съдът намира, че нормата не нарушава притежанието на ищеца, тъй като е въведена в
защита на обществения интерес, гарантирайки сигурността на търговския оборот, което по
същността си е легитимна цел, тъй като отчита правната природа на особения залог и
предназначението на имуществото, което е предмет на особения залог– това са вещите,
които обичайно залогодателят използва в обикновената си дейност по занятие. Неоправдано
е от гледна точка на обществения интерес дейността по занятие на търговеца да застрашава
търговския оборот и на купувача на заложеното имущество, в случай, че придобива нещо от
лице, което по занятие и в кръга на обикновената си дейност го прехвърля, да му се възлага
риска и да се изисква от него да проверява в регистъра дали имуществото не е заложено.
Затова в негов интерес и в интерес на търговския оборот разглежданата норма на чл.7 от
ЗОЗ приема, че приобретателят придобива имуществото чисто. В случая няма спор,
включително по отношение на формирания от БОС извод, че вписаният в ТР предмет на
дейност на дружеството – залогодател „Южно вино“АД включва „засаждане и експлоатация
на лозови насаждения“ и продажбата на реколтата от лозовите насаждения е част именно от
търговската дейност на дружеството по занятие. Обикновената дейност по занятие е тази,
която залогодателят обичайно извършва в практикувания, а не в обявения или вписан в
търговския регистър предмет на дейност. Дейността се извършва по занятие, когато има
траен характер, залогодателят има намерение да я използва като източник на постоянен
доход и се извършва с цел реализиране на печалба. В случая именно дейността по засаждане
на лозовите насаждения и продажбата на реализираната продукция от грозде се
характеризира с постоянност, ритмичност и е основен източник на доход за залогодателя,
поради което с продажбата на реколтата грозде залогът е погасен на основание чл.7 от ЗОЗ.
С действащата разпоредба на чл.7 от ЗОЗ, включително с дейността по
правоприлагането й, според съда не е нарушен чл.1 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като е
спазен принципът на законосъобразната държавна намеса като е постигнат справедлив
баланс между изискванията на обществения интерес и защитата на индивидуалните права на
заложния кредитор. В хипотеза на чл.7 от ЗОЗ за заложния кредитор възниква правото да се
удовлетвори по предпочитание от полученото от залогодателя срещу отчуждаването на
заложеното имущество (чл.10, ал. 1, т. 2 от ЗОЗ), а разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от ЗОЗ
урежда запазването на правата на заложния кредитор като предвижда, че вземането,
обезпечено с особен залог, се удовлетворява от паричните суми по чл. 10, ал. 1, т. 1, 2 и 4,
както ако върху тях би имало учреден залог. Или налице е предвидена в закона привилегия
на кредитора, която се запазва върху насрещната престация и след погасяването на
заложното право на основание чл.7 от ЗОЗ. Именно тази привилегия следва обезпеченото
вземане и след погасяването на заложното право. В случай, че при сключването на
разпоредителната сделка залогодателят е получил сума, значително по-малка от пазарната
стойност на заложеното имущество, с което е намалил обезпечението на заложния кредитор,
за заложния кредитор би възникнало и вземане за обезщетение за настъпилите вреди, което
вземане е отделно и самостоятелно от вземането, обезпечено с особения залог. Отделно от
това цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори
(чл.133 ЗЗД). Или при приемане на чл.7 от ЗОЗ законодателят е предвидил достатъчно
гаранции и защита за заложния кредитор при погасяване на заложното право, като
неоснователно в случая ищецът твърди, че е изгубил привилегията си и е хирографарен
кредитор, тъй като тези му твърдения са изцяло опровергани – установи се, че в
производството по несъстоятелност на залогодателя вземането на ищеца е прието именно с
привилегията на заложен кредитор. Или в обобщение следва да се приеме, че с разпоредбата
9
на чл.7 от ЗОЗ не се възлага индивидуална и прекомерна тежест на заложния кредитор и
законодателният подход е оправдан, доколкото е по начин, при който е запазен баланса
между обществения интерес и индивидуалната тежест от промяната.
За случая принципът на законосъобразност е спазен и същият е налице и с оглед
предвидимостта на лишаването от права на ищеца, доколкото не се касае за изменение на
закона, за придаване на обратно действие на закон или уредба ad hoc. Нормата на чл.7 от
ЗОЗ е приета и действаща с изм. ДВ бр.42/1999г. и ищецът към датата на сключване на
договора за особен залог е могъл и е бил длъжен да съобрази действията си със закона, което
всъщност той е сторил, тъй като в чл.7 от сключения със залогодателя договор е приел, че
без писменото съгласие на кредитора залогодателят няма право да извършва сделки на
разпореждане с имущество извън кръга на обикновената му дейност. Или с аргумент от
противното на текста в чл.7 от договора, ищецът е знаел и е бил наясно с последиците в
случай на разпореждане със заложените вещи, които са в кръга на обикновената дейност на
залогодателя. Изложеното означава, че правният ефект на разпореждането, погасяващо
залога на основание чл.7 от ЗОЗ е предвидимо за субектите- заложните кредитори и поради
това в случая не е нарушено правото на ищеца по ЕКЗПЧОС. Както е прието от ЕСПЧ по
делото Baklanov срещу Русия, законът трябва да дава „възможност на жалбоподателя да
предвиди до разумна степен с оглед на обстоятелствата последиците“ и такава възможност
на ищеца е била осигурена, т.е. налице е била предвидимост на установеното законодателно
разрешение. От друга страна не може да се приеме за оправдано правно очакване на ищеца
като заложен кредитор възможността заложеното имущество – реализираната продукция от
грозде да остане безсрочно в патримониума на залогодателя, при отчитане, че заложеното
подлежи на бърза развала. Именно и от тази гледна точка обсъжданата норма от вътрешното
право защитава обществения интерес и с оглед пълноценното регулиране на пазара.
Принципите на пропорционалност, правна сигурност и оправдани правни
очаквания не са нарушени с нормата на чл.7 от ЗОЗ. Както се посочи, ограничения могат да
бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати цели от
общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора, като
тази възможност изрично е предвидена в чл.1 от Протокол 1 на ЕКЗПЧОС. С разпоредбата
на чл.7 от ЗОЗ обосновано са въведени ограничения, тъй като с нормата се цели постигане
на обществено полезен резултат – сигурност в търговски оборот, като с установеното от
цялата правна рамка са защитени правата на всички страни – на заложния кредитор с
правото да се удовлетвори с полученото от отчужденото имущество и с привилегията върху
полученото, както и с останалите гаранции; на приобретателя на заложеното имущество,
придобивайки необременен актив и на залогодателя с призната възможност да упражнява
фактическата власт върху заложеното имущество и да извършва действия на управление и
разпореждане.
В обобщение на изложеното по - горе съдът намира, че уредената в чл.7 от ЗОЗ
намеса в защитата на притежанията, отговаря на изискванията за законност и справедлив
баланс съобразно чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. По вече посочените аргументи тя
отговаря и на аналогично уредената и дори разширена защита на собствеността по чл. 17,
ал. 1 от ХОПЕС, която съобразно чл. 52, ал. 3 ХОПЕС следва да се тълкува най-малкото в
смисъла и обхвата на чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС. С приемането и прилагането на
чл.7 от ЗОЗ двамата ответници не са нарушили общностното право. Липсва един от
кумулативните елементи от правопораждащия вземането за обезвреда фактически състав -
не е налице соченото нарушение на правна норма на ЕС, респективно на установената с
решенията на СЕС практика по прилагането или тълкуването й, което нарушение да е
съществено и явно. Липсата на един от елементите от фактическия състав влече
неоснователност на иска в неговата цялост и съдът не дължи излагане на мотиви по въпроса
за наличието или липсата на останалите елементи от фактически състав – вредите и
причинната връзка.
Независимо от горното ЯОС намира, че в случая не е доказана и настъпила вреда в
патримониума на ищеца, както и пряка причинна връзка между вредата и твърдяното
нарушение. Според твърденията на ищеца вредата му се съизмерява с размера на
обезпеченото с особения залог вземане, но обосноваването на вредата от една страна не
доказва настъпването й, а от друга страна самото вземане на ищеца срещу дружеството
10
„Южно вино“АД (н) съществува, то не е нито отречено, нито изключено, изгубено или
погасено, напротив – вземането е прието в производството по несъстоятелност на длъжника
или вреда не може да се приеме, че е настъпила. Липсва и причинна връзка между
действията на ответниците и твърдяната вреда, за която дори да се счете, че е причинена на
ищеца, тази вреда е резултат от неизпълнението на облигационното задължение от страна на
длъжника – дружеството „Южно вино“АД, а не от законодателната дейност на ответника
Народно събрание и от правораздавателната дейност на ответника Окръжен съд -Бургас.
Що се касае до твърдението на ищеца в хода на устните състезания, обосновано и в
писмената защита, че вредата може да се разглежда и като пропусната полза, безспорно
пропуснатата полза е вид имуществена вреда и същата е елемент от фактическия състав,
пораждащ правото на обезщетение. В случая обаче ищецът е посочил вредата като пряка
имуществена загуба, при което обосноваването й с ново обстоятелство е преклудирана
възможност на основание чл.147 ГПК. От друга страна в практиката на ВКС, включително в
тълкувателната - ТР по тълк. дело № 3/2012 г. и ТР по тълк.д.№3/2021г. на ОСГТК на ВКС
трайно и безпротиворечиво се приема, че тъй като пропуснатата полза представлява реална,
а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана
възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо
допускане за закономерно настъпване на увеличаването. Разяснено е, че на обезщетяване
подлежат само реалните вреди, т. е. правото на обезщетение се поражда само за
действително претърпените вреди, а не предполагаемите или хипотетични, тъй като
обратното може да доведе до случаи на неоснователно обогатяване. Или и пропусната полза
е реално настъпила вреда, която в случая също не е установена. Само възможността за
увеличение на имуществото на увреденото лице сама по себе си не е достатъчна, за да се
приеме наличието на пропусната полза.
Що се касае до искането на ищеца съдът при условията на чл.162 ГПК да определи
размера на вредата, ЯОС счита, че нормата е неприложима за случая, тъй като размерът на
вредата е част от фактическия състав на нормата на чл.2в ЗОДОВ, който следва да е
установен, за да бъде уважен иска за обезщетение от достатъчно съществено нарушение на
правото на ЕС, а в случая не е установено настъпване на вредата.
Предвид всичко изложено, по делото не се установи нарушение на правото на ЕС -
чл.1 от Допълнителен Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, поради което предявеният иск по чл. 2в от
ЗОДОВ е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноските по делото на основание чл.78, ал.3 и
ал.8 от ГПК и чл.10, ал.4 от ЗОДОВ имат ответниците. Ответникът БОС не претендира
разноски и такива не му се присъждат. На ответника Народно събрание следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 360 лв. на осн.чл.25, ал.1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Апогей -91“ООД гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“№5,
ЕИК *********, представлявано от П. М. – управител, със съдебен адресат – адв.Б. П. с
адр.гр.******, район *******, ул.*******№*, ет.*, ап.*, против Народното събрание на
Република България с адр. гр.София, пл.“Народно събрание“№2, представлявано от
председателя Н.К. и Окръжен съд гр.Бургас с ЕИК ********* с адр. гр.Бургас,
ул.“Александровска“№101, представляван от председателя Д.М., иск по чл.2в от ЗОДОВ за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на „Апогей-91“ООД обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата 412 833,29лв., ведно със законната лихва върху нея
от подаване на исковата молба, което обезщетение е дължимо поради достатъчно
съществено нарушение на правото на Европейския съюз – чл.1 от Допълнителен Протокол 1
към ЕКЗПЧОС, допуснато с приемане на чл.7 от ЗОЗ и прилагане на нормата с окончателен
съдебен акт по в.гр.д. № 893/2021г. на Окръжен съд-Бургас, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Апогей -91“ООД гр.Бургас, бул.“Мария Луиза“№5, ЕИК *********,
11
представлявано от П. М. – управител, със съдебен адресат – адв.Б. П. с адр.гр.******, район
*******, ул.*******№*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ Народното събрание на Република
България с адр. гр.София, пл.“Народно събрание“№2, представлявано от Н.К. 360лв.-
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
12