№ 305
гр. Плевен, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-КОВАЧЕВА
Въззивно гражданско дело № 20214400500544 по описа за 2021 година
С решение №260344 от 04.05.2021 г. по гр.д. №5667/2020 г. Плевенски
Районен съд е:
ОСЪДИЛ на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г.,
с ЕГН: ********** сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на обвинение в извършване на
престъпление, за което е оправдан изцяло по н.о.х.д. №411/2014 г. по описа на
Червенобрежки Районен съд, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до
претендираните 10 000 лв. е ОТХВЪРЛИЛ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪДИЛ на основание чл.2 ал.1 т.3 вр. чл.4 от ЗОДОВ
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г.,
с ЕГН: ********** сумата 300 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на проведеното спрямо него
1
наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна
присъда, постановена по по н.о.х.д. №411/2014 г. по описа на Червенобрежки
Районен съд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 05.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪДИЛ на основание чл.78 ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на М. В. Г., с ЕГН: **********
разноски по делото в размер 10 лв.
Недоволна от решението в осъдителната му част относно
неимуществените вреди е останала ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ и е подала въззивна жалба срещу него, в която моли то да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което да бъде изцяло
отхвърлена претенцията за обезщетение за неимуществени вреди. Ако тази
претенция бъде счетена за основателна и доказана, се моли да бъде намален
размера на присъденото обезщетение в съответствие с принципа за
справедливост по чл.52 от ЗЗД.
Препис от въззивната жалба е връчен на М. В. Г. на 07.06.2021 г. и на
18.06.2021 г. е подаден отговор, в който се моли да бъде потвърдено
първоинстанционното решение в обжалваната му част.
В срока за отговор на въззивната жалба – на 18.06.2021 г. М. В. Г. е
подал насрещна въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната му част
относно неимуществените вреди с искане да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено решение, с което да бъде изцяло уважена претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди.
Препис от насрещната въззивна жалба е връчен на ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ на 23.06.2021 г., но в указания срок отговор не
е депозиран.
С определение №1007 от 16.07.2021 г. въззивната жалба е приета за
допустима и редовна и делото е насрочено в о.с.з. за разглеждането ѝ.
С молба от 24.09.2021 г. М. В. Г. е заявил, че поддържа отговора си по
жалбата на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, както и
насрещната си жалба. Моли да бъде присъдено възнаграждение по чл.38 от
ЗАдв. на защитника му адв. Д. П..
2
В о.с.з. на 30.09.2021 г. ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ поддържа жалбата си и моли да бъде оставена без уважение
насрещната жалба.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
С постановление на прокурор при РП-Червен бряг от 08.07.2013 г. е
било образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.216, ал.1 от НК, извършено на 28.02.2013 г. в землището
на с. ***, област Плевен.
С постановление от 04.09.2013 г. на разследващия орган по ДП №Д-
334/2013 г. по описа на РП-Червен бряг М. В. Г. е бил привлечен в качеството
на обвиняем за извършено на 28.02.2013 г. престъпление по чл.195, ал.1, т.5
във вр. с чл.194, ал.1 от НК и спрямо него е била взета мярка за неотклонение
„подписка”.
На 16.10.2013 г. на М. В. Г. са предявени материалите по досъдебното
производство. На 07.11.2013 г. е бил предаден на съд, като въз основа на
обвинителен акт от 06.11.2013 г. срещу него е било образувано н.о.х.д.
№510/2013 г. по описа на Червенобрежки Районен съд.
Първоинстанционното наказателно производство приключва с присъда
№123 от 10.06.2014 г. , с която М. В. Г. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.2 и т.4 във вр. с чл.194, ал.1
от НК.
С решение №213 от 26.09.2014 г. по в.н.о.х.д. №669/2014 г. Плевенски
Окръжен съд е отменил присъда №123 от 10.06.2014 г. и е върнал делото на
Червенобрежки Районен съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане е било образувано н.о.х.д. №411/2014 г. по
описа на Червенобрежки Районен съд. С присъда №4 от 25.01.2018 г. М. В. Г.
е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1, т.2,
т.4 и т.5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и е оправдан по повдигнато обвинение.
С решение от 14.05.2018 г. по в.н.о.х.д. №329/2018 г. Плевенски
Окръжен съд е потвърдил присъда №4 от 25.01.2018 г.
3
При така установената фактическа обстановка правилно Плевенски
Районен съд е приел, че от формална гледна точка е осъществен
фактическият състав за отговорност на държавата по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
– М. В. Г. е оправдан по обвинението на ПРОКУРАТУРАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ след продължило близо 5 години наказателно
производство.
За установяване характера, интензитета и трайността на последиците от
незаконното обвинение върху физическото и психическото здраве на М. В. Г.
Плевенски Районен съд е събрал гласни доказателства, които е анализирал
детайлно. Въззивната инстанция намира за правилен извода, направен на
база свидетелските показания, че след повдигане на обвинението М. В. Г. се
притеснявал за изхода на наказателното производство и се депресирал.
Търпял негативни оценки, които считал за незаслужени. Ограничил
контактите с приятелите си и се разделил с жената, с която съжителствал.
Според съдебната практика /обективирана напр. в Решение № 53 от
7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК /, „когато се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и
мярка за неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва
преживения обичаен страх от наказателната отговорност и получения
обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Те следват от закона“.
За всички останали болки и страдания е необходимо да има твърдения
и доказателства, каквито по настоящото дело липсват. Въззивната инстанция
споделя извода на Плевенски Районен съд, че притесненията на М. В. Г. през
процесните близо 5 години не са надхвърлили рамките на обичайните в
такива ситуации притеснения.
Правилна е констатацията в обжалваното решение, че по делото не са
събрани доказателства за това, че процесното обвинение е станало причина да
се породи и/или задълбочи някакво заболяване на М. В. Г., свързано с
конкретни физически и/или психически болки и страдания.
И въззивния съд не установи конкретни негативни последици от
незаконното обвинение върху професионалните планове и развитие на М. В.
Г.. Липсват писмени доказателства относно професионалната му
квалификация и трудовата му заетост към момента на привличането му като
4
обвиняем и налагането на мярка за неотклонение. Недоказани са останали
твърденията му, че „подписката“ е пряката причина да спре да работи и да
бъде ограничен през процесните близо 5 години да упражнява правото си на
труд, респ. да няма средства да участва в издръжката на общото със
съжителката му домакинство, както и средства да излиза и да общува навън с
приятелите си.
Плевенски Районен съд действително не е отчел вида и броя на
процесуално-следствените действия и съдебните заседания, осъществени в
рамките на наказателното производство, но и не е било нужно, защото М. В.
Г. не твърди, че участието в тези действия/заседания е водело до засилване на
негативните му емоционални преживявания. В исковата молба единствено се
споменава във връзка с процесуално-следствените действия и съдебните
заседания, че ищецът винаги е участвал/присъствал в тях и не е ставал
причина за отлагането им, респ. за удължаване продължителността на
наказателното производство.
Несъстоятелно е и възражението на М. В. Г., че първоинстанционният
съд не е отчел поставената от свидетеля Б.Ю. диагноза „вегетативна
дистония“. Съдът – нито първоинстанционният, нито въззивният, може да
направи извод за наличието на подобно функционално разстройство на
нервната система на ищеца на база показанията на свидетел, пък бил той и
лекар по професия. Необходими са съответни медицински изследвания и
прегледи от лекар-специалист, чиито резултати и констатации са надлежно
обективирани в писмена медицинска документация. Липсата на здравно
осигуряване не е абсолютна пречка ищецът да бъде изследван, преглеждан и
лекуван.
Според Плевенски Окръжен съд, при положение, че в исковата молба не
се твърди към 04.09.2013 г. и след това къде, като какъв и на какво основание
/договор/ е работил ищецът, е безпредметно да се изследва кога е
преустановена тази трудова заетост и дали това е станало по причина
наложената мярка за неотклонение „подписка“.
Въззивната инстанция счита, че няма основание да не кредитира
показанията на св. Н., че причината за раздялата между М. и съжителката му
Б. е свързана с промяната на М. след обвиняването му в извършване на
5
кражба. Следва да се каже, че тази промяна е напълно възможна, но едва ли и
единствената причина за раздялата, поради което именно не е присъдено
обезщетение в пълния му претендиран размер.
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ не е доказала и
другото си възражение в жалбата, а именно – че конкретно поведение на
останалите обвиняеми/подсъдими, както и конкретни процесуални действия
и актове на съда имат конкретно отношение към продължителността на
наказателното производство.
Плевенски Окръжен съд счита, че с обжалваното решение правилно е
определено обезщетение за неимуществени вреди, съответно на установения
от съдебната практика среден размер на дължимото обезщетение при
незаконно обвинение и обичайните за него болки и страдания. Не се
установиха обстоятелства, подкрепени от доказателства, които да налагат
увеличаване или намаляване на размера на присъденото от Плевенски
Районен съд обезщетение в размер на 5 000 лв.
С оглед този изход на спора – разноските следва да останат в тежест на
страните така, както са направени. При това положение липсва основание за
определяне по чл.38, ал.2 от ЗАдв. на възнаграждение на адв. Д. П. и за
осъждане на ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да го плати.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО
решение №260344 от 04.05.2021 г. по гр.д. №5667/2020 г. по описа на
Плевенски Районен съд в обжалваните му части.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му, при условията на чл.280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7