№ 9543
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110140139 по
описа за 2022 година
ЗАД “...“ е предявило срещу „Д.З“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ за заплащане
на сумата 2683,02 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „А., за вреди МПС „.... 350“, с рег.
№ .... застраховано при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 07.03.2021
г. около 17:00 часа в гр. С., по вина на водач на МПС „М.“, с рег. № ...., със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 26.07.2022 г.
до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществено
застраховане е настъпило застрахователно събитие – ПТП, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахованото при него МПС, за което при него е била образувана щета
№ .... Твърди, че е изплатил застрахователно обезщетение на 12.04.2021 г. Сочи, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на увреждащия автомобил, спрямо
когото възниква вземане за платеното обезщетение. Отправил покана до ответника, но не
последвало плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който сочи, че
на 14.06.2021 г. е изплатил на ищеца сума в размер на 1005,77 лева, по щета № .... която
счита за съответна за причинените увреждания. Излага, че не всички увреждания са в
причинно-следствена връзка с ПТП, като облицовката на задната броня е можело да бъде
отремонтирана, а не подменена с нова.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено следното:
1
За уважаване на предявения иск следва да бъдат установени следните обстоятелства:
наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по
договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят-ищец да е
изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало
деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”.
Договорът за застраховка на лек автомобил „Каско” е вид имуществена застраховка,
по силата на който застрахователят поема задължение срещу заплащане на застрахователна
премия да заплати на застрахования застрахователно обезщетение при настъпване на
определен риск. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, с плащане на застрахователното
обезщетение. С встъпване на застрахователя в правата на увредения, той има правото да
предяви иск срещу причинителя на вредата, а в случаите, когато последният има сключена
застраховка „Гражданска отговорност” и срещу застрахователя му. Основателността на
предявения иск е предпоставена от това по делото да бъде установено, че за застрахователя е
възникнало регресно право, а именно сключен между застрахователя и увреденото лице
застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното събитие, настъпило
застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на застрахователно
обезщетение и сключен договор за застраховка “Гражданска отговорност” между
причинителя на вредата и ответното застрахователно дружество.
По делото не е спорно следното: заплащане на застрахователно обезщетение от
ищеца в размер на 2683,02 лева; сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответника за МПС „М.“, с рег. № ...., сключена застраховка „А. при ищеца МПС „.... 350“, с
рег. № .... изплащане на сума от 1005,77 лева от ответника на ищеца на 14.06.2021 г. за
уврежданията по МПС с рег. № ....
Спорни са обстоятелствата дали сумата от 2683,02 лева представлява действителната
стойност на претърпените имуществени вреди, както и дали облицовката на задната броня е
можело да бъде отремонтирана, а не заменена с нова.
От събраните по делото доказателства се установява, че щетата, нанесена на
автомобила, застрахован при ищеца, е била определена на стойност 2683,02 лева. Същата
сума е била заплатена на доверен сервиз на ищеца, осъществил ремонт на автомобила. По
делото са представени доказателства, че на 14.06.2021 г. ответникът е заплатил на ищеца
сума в размер на 1005,77 лева по щета № *********.
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата
на застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за удовлетворяване на
вземането си има правото да предяви пряк иск против делинквента или неговия
застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Основателността на предявения
иск на застрахователя с правно основание чл. 411 КЗ е поставена в зависимост от това дали
в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени
от непозволено увреждане.
2
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и неговия застраховател
по застраховка „Гражданска отговорност” са изрично определени от закона - чл. 411 КЗ,
който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му.
Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се
определя в съответствие с клаузите на конкретния договор за имуществената застраховка и
разпоредбите на КЗ, като съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ то трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Застрахователното обезщетение
за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” на увредените
трети лица, се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ обезщетението не може да надвишава
действителната стойност на причинената вреда и се определя в съответствие с приета от
КФН наредба за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени
на МПС. Методиката обаче не дерогира приложението на разпоредбите на КЗ и не
ограничава отговорността на застрахователя да плати обезщетение обхващащо
действителната стойност на причинената вреда, а представлява указание за изчисляване
размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя,
на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз – арг. чл. 4 от Наредба №
24/2006 г. на КФН. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие (чл. 386 КЗ),
като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006 г. (в този смисъл решение № 52 от 8.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I
т. о., решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I т. о., решение № 165 от
24.09.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II т. о./. При частични вреди на МПС, какъвто е
настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва
да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на
застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с
коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на
размера на обезщетението и размера на вредата. Единственото ограничение на размера на
обезщетението, което законът предвижда е, че обезщетението не може да надвиши
действителната стойност на увреденото имущество.
За определяне на тази стойност по делото е прието заключение на САТЕ, което е
посочило, че стойността, необходима за възстановяване на МПС „.... 350“, с рег. № ....
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 3075,61 лева. В приложения
3
опис по щета № ... на „ЗАД „...“ АД „облицовка задна броня“ на лек автомобил „.... 350 Д“ е
отразена със степен на възстановяване „ремонт 2,5 ч. + боя“, но видно от снимковия
материал и становище на „М.А. ЕООД същата трябва да бъде подменена с нова.
В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че бронята е сцепена и има отвор,
като технологично за такова увреждане се предвижда категорично подмяна. Бронята е с
отчупени части и задрана ъгловата част и обикновено тези части не се отремонтират. Само
на база описа не може да се каже дали една броня е за подмяна. След като има становище от
сервиз, че не може да бъде отремонтирана, обикновено в експертната практика тези
становища се приемат.
За извършения ремонт за поправяне на причинени вреди на застрахования автомобил
в резултат на застрахователното събитие в специализиран сервиз съдът намира, че
меродавна е определената от вещото лице сума в размер на 3075,61 лева, тъй като това е
средна пазарна стойност, която следва да се определи и като действителна такава. Сума в
такъв размер е следвало да бъде заплатена от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на прекия причинител при предявената регресна претенция срещу него. Видно
е, че застрахователят по имуществената застраховка дори е определил обезщетението в по-
малък от дължимия размер. От тази сума следва да бъде приспадната погасената преди
завеждане на делото сума от 1005,77 лева. Остатъкът от 2069,84 лева е дължим на ищцовото
дружество, поради което предявеният иск се явява основателен до този размер.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
159,93 лева от общо направени разноски: 107,32 лева - държавна такса и 100 лева – депозит
за експертиза. Ответникът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно
отхвърлената част от исковете в размер на 45,70 лева от претендирано юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева и
150 лева – депозит за експертиза. Определени по компенсация право на разноски има
ищецът в размер на 114,23 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.З“ АД, ЕИК ..., да заплати на “ЗАД „...”, ЕИК ..., на основание чл. 411 КЗ
сумата от 2069,84 лева, с включени 15 лева ликвидационни разноски, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „А., за вреди МПС „.... 350“, с рег.
№ .... застраховано при ищеца, от застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 07.03.2021
г. около 17:00 часа в гр. С., по вина на водач на МПС „М.“, с рег. № ...., със сключена при
ответника застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от 26.07.2022 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2069,84 лева до
пълния претендиран размер от 2683,02 лева.
ОСЪЖДА „Д.З“ АД, ЕИК ..., да заплати на “ЗАД „...”, ЕИК ..., на основание чл. 78,
4
ал. 1 ГПК сумата от 114,23 лева – разноски за производство производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5