№ 22832
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 92 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА
ГАЧЕВА
при участието на секретаря ВАСКА Т. И.
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА СЛ. КЪРЖЕВА ГАЧЕВА
Гражданско дело № 20241110115209 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по молба на Н. Б. Ш., ЕГН **********, лично и в качеството й на майка и
законен представител на малолетния Д. К. Ш., ЕГН **********, и уточнителна такава от
20.03.2024 г., срещу К. К. Ш., ЕГН **********. Твърди се, че ответникът е осъществил
спрямо молителката актове на домашно насилие на 14.02.2024 г., 16.03.2024 г. и на
17.03.2024 г. под формата на психическо и емоционално такова, като тези, осъществени на
14.02.2024 г. и 16.03.2024 г., били възприети от детето Д.. Претендират се разноски.
Ответникът взима становище по молбата, като я оспорва. Претендира разноски.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
В хода на производството са събрани доказателства, от които не може да се направи
категоричен извод за обективно извършен акт на домашно насилие от страна на ответника.
Не се спори по делото, че ответникът попада сред кръга от лица, посочени в чл. 3, т. 1, т. 3 и
т. 4 ЗЗДН.
Съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване в процесуалните
отношения между страните обстоятелствата, че Н. Б. Ш. и К. К. Ш. са съпрузи, а Д. К. Ш. е
1
тяхно дете, както и че на 14.02.2024 г. около 17:30-18:00 часа ответникът се обадил на
съпругата си, след което е отишъл с детето в семейното жилище, находящо се на адрес: гр.
София, ж.к. „Модерно предградие“, ул. Кутлувица № 1 (л. 57 от делото).
Представената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от молителката
в лично качество (л. 5 и л. 6 от делото), не следва да се ползва с формалната доказателствена
стойност, придадена й от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН при липса на други доказателства. За да е годно
доказателствено средство, тази декларация трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който в редовната молба за защита актът е описан. В конкретния случай,
представената декларация не се явява годно доказателствено средство за изложените в нея
обстоятелства, доколкото същата не индивидуализира твърдените актове на домашно
насилие по място и начин на извършване. Що се касае за декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
изхождаща от молителката, в качеството й на майка и законен представител на малолетния
Д., следва да се има предвид, че изявлението, предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
има характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на
домашно насилие. Това волеизявление на пострадалото лице не може да бъде заместено от
волеизявление на негов представител, доколкото наказателната отговорност, която следва
при деклариране на неверни обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна
отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на
декларацията съответната доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От
тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че
след като декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не установява
релевантни за спора факти и следва да се изключи от доказателствената съвкупност.
Предвид това разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната хипотеза.
Доколкото декларацията се явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал.
3 ЗЗДН, същата не може да породи последиците, които законът свързва с нейното
представяне, а именно да послужи като достатъчно основание за издаване на заповед за
защита на пострадалото от домашно насилие лице. Отделно от това, в случая се твърди и че
на част от процесните дати са присъствали свидетели-очевидци.
По делото е постъпила пр.пр. № 25626/2024 г. по описа на СРП с приложено
постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 12.08.2024 г. по повод
проверка по постъпило заявление от Н. Б. Ш. за инцидент на 16.03.2024 г. и на 17.03.2024 г.,
като не се констатират данни за извършено престъпление от общ характер (л. 91-л. 128 от
делото).
По делото, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт са постъпили социални
доклади от компетентните ДСП (л. 48-л. 55 от делото). По време на социалното проучване е
направена среща с молителите, като по техни данни не е имало физическо или психическо
насилие спрямо тях от г-н Ш.. Майката е съобщила, че не е имало скандали между нея и
съпруга й, единствено когато е дошъл мъж, който е искал да ги изгони от къщата и се е
стигнало до размяна на реплики с г-н Ш.. По думи на майката съпруга й е отправил заплахи
и е казал „ще се самоубиеш“. Отрича да изпитва страх от него и не се страхува за живота си,
както и за този на сина си. Детето е съобщило, че не е разбрало да има конфликт между
родителите му. Заявило е, че не изпитва страх към баща си, защото никога не са се карали,
той не го е удрял или обиждал. Не е бил свидетел родителите му да се карат, обиждат, удрят
и т.н. (л. 53-л.55 от делото).
2
От информацията, постъпила по делото от Център „Отворена врата“, се установява,
че резултатите от тестовете при ответника са в норма. Предпочитан стил за разрешаване на
конфликти е компромисният - чрез търсене на компромис, запазване на неутралитет или
стремеж към отбягването им. Психологическата интерпретация е за нисък риск от рецидив
на насилие (л. 69 и л. 70 от делото).
От събраните по делото доказателства се установява, че отношенията между страните
Н. Ш. и К. Ш. са обтегнати, конфликтни, като между същите е налице висящ спор за развод
и определяне на мерките, свързани с родителската отговорност. Съдът счита, че не всяко
конфликтно поведение и не всяка грубост съставляват домашно насилие. Домашното
насилие като поведение надхвърля рамките на житейски допустимото, при което, от една
страна, всеки човек има свободата да изразява в обективната действителност своите емоции
(включително и по-отрицателни такива като гняв, раздразнение, обида и пр.), но което
поведение, от друга страна, следва да е съобразено с установената в обществото система от
ценности и права на другите. Човешките отношения са сложни, когато се намесват в тях
чувства и емоции, особено при спорове между съпрузи и/или родители, поради което
употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се квалифицира като
насилие. В този смисъл, дори и на процесните дати ответникът да е имал твърдяното в
молбата за защита поведение (обстоятелство, което по делото не е установено с
категоричност, доколкото показанията на св. Пагелска и св. Пангелски освен, че са
заинтересовани, но и същите са противоречиви, както помежду си, така и с останалите
събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и с изложеното от самата
молителка в молбата за защита относно случилото се на процесните дати), то същото не
съставлява домашно насилие, а е резултат от влошените им отношения относно
съществуващия между тях спор, свързан с развода им, в т.ч. ползването на семейното
жилище и упражняването на родителската им отговорност по отношение на малолетното им
дете.
Понастоящем е установена трайна практика на съдилищата, която и настоящият
съдебен състав споделя, според която не всяко конфликтно поведение и не всяка грубост
съставляват домашно насилие. Това, което превръща вербалната комуникация между лицата
в обществото и техните действия един спрямо друг в домашно насилие, е интензитетът на
засягане на личността на другата страна. Поведението е противоправно, вредоносно,
виновно и морално укоримо по смисъла на чл. 2 ЗЗДН именно с оглед на своите последици
за жертвата. Последната е зависима от партньора й, излизанията и контактите й се
ограничават без възможност за помощ и подкрепа отвън; жертвата е лишена от достъп до
пари, забранява й се да работи; събужда се чувство на страх у нея, че ако не се подчинява, ще
й се случи нещо много лошо; лишена е от самоувереност. Жертвата е зависима и слаба. Няма
данни в процесния случай за подобно засягане на молителите, в който смисъл е и социалния
доклад на ДСП- Връбница. По делото не са установи и малолетният молител да е
присъствал и/или възприел по някакъв начин, осъществено спрямо майка му насилие,
поради което и не може да се приеме, че детето има качеството на жертва по смисъла на
специалния ЗЗДН.
За пълнота следва да се посочи, че човешките отношения са сложни, когато се
намесват в тях чувства и емоции, особено при спорове относно родителски права, поради
което употребата на обидни изрази може да се квалифицира, но може и да не се
квалифицира като психическо или емоционално насилие. База за такава преценка, както е
посочено и по-горе, е наличното засягане на емоционалния и психически интегритет на
лицето, твърдящо да е жертва на домашно насилие, за което обективни данни в процесния
случай не са ангажирани в хода на съдебното дирене, посредством допустимите по ГПК и
чл. 13 ЗЗДН средства.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава защита в случаи,
при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно насилие.
3
Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и законните
интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително внимателно
при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не следва да се
използва за разрешаване на междуличностни конфликти, разногласия и спорове. Същите,
обаче, подлежат на разрешаване в производство, различно от настоящото по ЗЗДН. В
интерес на детето е родителите да подобрят комуникацията помежду си, да осигурят сигурна
и спокойна среда за пълноценно общуване с малолетното дете
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за съдебна защита.
Относно разноските за делото
Претенция за присъждане направените разноски по делото има от двете страни. С
оглед изхода на делото, на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Н. Б. Ш., дължи направените от
ответника разноски в размер на 1000,00 лева (л. 46 от делото). При този изход на делото Н.
Б. Ш., следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Софийския районен съд, държавна
такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева на основание чл. 11, ал. 3
ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС), като малолетният молител не внася такава (арг. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Н. Б. Ш., ЕГН **********, лично и в
качеството й на майка и законен представител на малолетната Д. К. Ш., ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита срещу К. К. Ш., ЕГН **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, с която по отношение на
ответника да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Н. Б. Ш., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00
(двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Н. Б. Ш., ЕГН **********, действаща
лично и в качеството си на майка и законен представител на детето Д. К. Ш., ЕГН
**********, да заплати на К. К. Ш., ЕГН **********, разноски в размер на 1000,00 (хиляда)
лева, представляващи заплатено възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати незабавно на РУ-СДВР по местоживеене на
страните, за сведение, че издадената по делото заповед за незабавна защита № 97 от
29.03.2024 г. няма действие (арг. чл. 19, ал. 2 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4