Решение по дело №1010/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 279
Дата: 30 юни 2025 г.
Съдия: Диян Димитров Атанасов
Дело: 20244210101010
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Габрово, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на тридесети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диян Д. Атанасов
при участието на секретаря Минка Л. Георгиева
като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Гражданско дело №
20244210101010 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
“Еос Матрикс” ЕООД гр. София против К. Е. Ц. от гр. Габрово.
В исковата молба се твърди, че на 18.03.2022 г. е сключен договор за
потребителски паричен кредит № 4981351 между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг" ЕАД и ответника, по силата на който кредиторът е отпуснал на
кредитополучателя К. Ц. паричен кредит в размер на 3 322,13 лв.
Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 60 месечни
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване - 07.03.2027 г. След усвояване
на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията
останало непогасено задълежение по кредита в размер на 3946,09лв., от които:
главница - 3322,13 лв., договорна лихва - 318,96 лв. и лихва за забава – 305 лв.
Поради неплащане на две последователни погасителни вноски по кредита
/главница и лихви/, кредитът е станал предсрочно изискуем, което на
основание чл. 13 (2) от договора поражда правния интерес от предявяване на
иска. Длъжникът е уведомен с нарочно уведомление за предсрочната
изискуемост на задължението на 23.06.2023 г.
С индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
1
от 08.02.2023 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
19.12.2022 г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и „АПС БЕТА
България" ЕООД, с ЕИК *********, задължението на К. Е. Ц., произтичащо от
Договор за потребителски паричен кредит № 4981351 от 18.03.2022 г., е
прехвърлено на „АПС БЕТА България" ЕООД.
На 19.05.2023 г. е сключен Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) между „АПС БЕТА България" ЕООД и „ЕОС Матрикс"
ЕООД, по силата на който задължението на ответника, произтичащо от
горепосочения договор за потребителски кредит, е изкупено от „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите длъжникът е уведомен, че считано от
датата на получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по
отношение гореописаното парично вземане е ищецът „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД. Съгласно приложено изрично пълномощно „Иванов и Денев-
Адвокатско дружество" е упълномощено от двете дружества цеденти, да
извършва уведомяване на длъжниците от името му и за негова сметка.
Уведомлението е изпратено на посочния в договора за кредит адрес. Писмото
се връща в цялост, като на известието за доставяне е отбелязано „непотърсен".
Въпреки това ищецът моли, на основание чл.235 ал. ГПК, съдът да приеме,
че длъжникът е надлежно уведомен както за цесията, така и за предсрочна
изискуемост с връчването на Уведомление, изходящо от цедента, като
приложение към исковата молба. С връчване на препис от исковата молба и
приложенията към нея по делото кредитополучателят получава
уведомлението изходящо от стария кредитор за извършеното прехвърляне на
процесните вземания, като става надлежно уведомен за извършената цесия,
доколкото има възражения в тази насока. В случай, че съдът приеме, че
посоченото уведомление за предсрочна изискуемост не е редовно връчено на
ответника, моли съдът да приеме, че исковата молба има характер на
волеизявление на ищеца, отправено до ответника, че счита кредита,
предоставен съгласно договор за потребителски паричен кредит № 4981351 от
18.03.2022 г., за предсрочно изискуем, като предсрочната изискуемост се
обявява на ответницата - длъжник по договора за кредит, с връчването на
препис от исковата молба.
Поради неизпълнение за кредитора се поражда правен интерес от съдебно
претендиране на неизплатената сума, като не ищеца не е известно основание,
2
на което отговорността на ответника да е отпаднала. Затова моли съдът да го
осъди да му заплати следните суми: 3 322,13 лв. – главница, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението; 318,96 лв. - договорна лихва за периода от
07.09.2022 г. до 14.06.2024 г. и 305 лв. - лихва за забава за периода от
07.09.2022 г. до 14.06.2024 г., представляващи неизплатени задължения по
договор за потребителски паричен кредит № 4981351 от 18.03.2022 г.
В с.з. ищецът не изпраща представител. Пълномощникът му представя
становище, в което моли съда да уважи предявените искове.
В законоустановения срок ответникът е представил писмен отговор, в
който заявява, че вече изплаща задълженията си по договор за кредит,
сключен с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД на 18.03.2022 г.
Ответникът отрича да е взел два кредита в един ден.
В с.з. ответникът се явява лично и с назначения му от съда процесуален
представител И. М.. От негово име тя моли съда да отхвърли предявените
искове, тъй като липсва валидно сключен договор за заем, а ответникът не е
получавал твърдяната в исковата молба сума.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК, обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са следните обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове: Иск за вземане за главница, произтичащо от
неизпълнено задължение по договор за кредит, вземанията по който са
цедирани на ищеца, с правно основание чл. 240 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Иск за вземане за
договорна /възнаградителна/ лихва по същия договор, вземанията по който са
цедирани на ищеца, с правно основание чл. 240 ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79 ал.
1 във вр. с чл. 9 от ЗПК във вр. с чл. 99 от ЗЗД. Иск за вземане за мораторна
лихва по договора, вземанията по който са цедирани на ищеца, с правно
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи
наличието на валидно сключен договор за кредит, в това число предоставяне
на заемната сума на кредитополучателя, уговорка за заплащане на договорна
3
възнаградителна лихва, размер и падеж на вземанията, размер на
обезщетението за забава, настъпване на предсрочна изискуемост на
вземането, цедирането на процесните вземания и уведомяването на длъжника
– ответник. Ответникът носи тежестта за насрещно доказване, а при
установяване ищцовите твърдения следва да докаже, че е платил в срок
дължимите по договора суми.
Ищецът е представил договор за потребителски паричен кредит
№4981351 от 18.03.2022 г. със страни „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД гр. София и ответника К. Е. Ц., на който се основават претендираните
вземания. Страните по договора са се споразумели, че кредиторът „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД се задължава в деня на сключване на договора
да предостави на ответника паричен кредит в размер на 3 322,13 лв., а
кредитополучателят се е задължил да го погаси на 60 месечни анюитетни
вноски, с краен срок за погасяване - 07.03.2027 г. В договора е посочено, че
средствата ще се преведат по сметка на клиента.
Съдът е задължил, на осн. чл. 192 от ГПК, "Уникредит кънсюмър
файненсинг" ЕАД да представи по делото справка за датата и начина на
усвояване на процесния кредит, заедно с платежно нареждане, както и
справка за погасени задължения по договора. Съгласно получения отговор,
платежно нареждане не може да бъде предоставено, тъй като с отпуснатият
кредит е реструктуриран Договор 4107257. Представена е справка за
движение по кредита, съгласно която ответникът е внесъл сума в размер от
143,41 лева.
Ответникът е представил извлечение за движението на средствата по
банковата си сметка с с IBAN:BG06UNCR70001522469573 за периода от
01.02.2019 г. до 17.02.2025 г., която в процесния договор е посочена като
сметка, от която ще се извършва погасяване на задълженията по същия.
От приложеното ч.гр.д. №473/2023 г. по описа на РС Габрово се
установява, че на 18.03.2022 г. /датата на сключване на процесния договор/
ответникът е сключил с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД друг
договор за потребителски кредит – с номер 4981370, за сумата 2 920,84 лв. В
този договор също е посочено, че сумата се усвоява чрез превод по сметка на
клиента. Видно от цитираното дело и представените от ответника съобщение,
изпълнителен лист и приходни касови ордери, за събиране на задълженията по
4
този втори договор срещу К. Ц. е издадена заповед за изпълнение
№234/24.03.2023 г. и изпълнителен лист, въз основа на който при ЧСИ Зв.
Василева е образувано изп. дело №853/2023 г. и по което ответникът извършва
плащания за погасяване на задълженията си.
По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена и
поддържана в с.з. от вещото лице Е. Д.. Съгласно заключението, експертизата
не може да даде категоричен отговор на въпроса какви суми и по какъв начин
е усвоил под формата на кредит от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
К. Е. Ц.. Причина за това е, че от данните в банковото извлечение от сметката
на ответника става известно, че на 18.03.2020 г. по банковата му сметка
постъпва сума в размер на 2013,06 лева, като в основание за превода е
записано „Паричен заем 4107257", т.е. договорът, посочен като
реструктуриран в изпратеното от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД
до съда Уведомително писмо от 09.04.2025 година. От данните, съдържащи се
в същото банково извлечение е видно, че след 18.03.2020 г. (датата на
отпуснат паричен заем с номер 4107257) ответникът е правил вноски по
банковата си сметка, за които банката в графа „Описание" е вписвала текстове
като „Погасяване на главница", „Погасяване на лихва за редовна главница" и
„Погасяване на наказателна лихва", без да е правено уточнение за кой номер
кредит се отнасят. Информацията от сметка с номер
BG06UNCR70001522469573 и с титуляр К. Е. Ц. сочи, че през периода от
01.02.2019 г. до 09.05.2022 г., ответникът е ползвал и съответно е обслужвал и
други кредити от „УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, които в
извлечението от банковата му сметка са посочени с номера 3761512 и
4169460. Вещото лице е посочило, че липсва информация от счетоводната
сметка, по която банката е осчетоводявала всички транзакции по партидата на
К. Е. Ц.. Предвид изложеното, експертизата не може да даде отговор за
размерите на неиздължените суми по процесния договор за потребителски
паричен кредит № 4981351 от 18.03.2022 г.
В с.з. вещото лице поясни, че в предоставените данни от кредитното
досие на ответника липсват данни за направено от негова страна искане за
рефинансиране на друг кредит чрез кредита - предмет на процесния договор.
При така установените факти съдът достига до извод за неоснователност
на предявените искове. Не се установява кредиторът „УниКредит Кънсюмър
5
Файненсинг" ЕАД да е изпълнил основното си задължение по процесния
договор за договор за потребителски кредит, а именно – да предостави на
кредитополучателя сумата, предмет на договора. В него изрично е уговорено,
че сумата се предоставя на ответника чрез превод по банкова сметка, но
доказателства за това не бяха представени. Вместо това, от страна на
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е направено изявление, че заемната
сума е използвана за реструктуриране на Договор 4107257. От една страна,
това противоречи на клаузите на процесния договор. От друга страна,
използваният израз „реструктуриране“ не означава непременно погасяване на
посочения по-стар кредит, като в случай на такова погасяването следва да е
отразено във водената от дружеството счетоводна отчетност, за което то не е
представило доказателства нито директно на съда, нито опосредено – на
вещото лице.
Задължението на ответника да върне сумите по процесния договор е
обусловено от тяхното получаване, тъй като съгласно чл. 240 ал. 1 от ЗЗД
договорът за заем /кредит/ е реален договор и за да се установи неговото
съществуване е необходимо да се установи освен съгласие на страните и
предаване на пари или други заместими вещи, които са негов /на договора/
предмет. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума
представлява съществен елемент на договора и установяването на
предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на
договора. В производството по предявения иск върху ищеца лежи
доказателствената тежест да установи факта, че сумата е предадена, така и
обстоятелството, че е предадена именно въз основа на договора за кредит
/заем/. Тъй като такова доказване не беше успешно проведено от ищцовата
страна, поради което предявените искове ще бъдат отхвърлени.
При този изход на делото направените от ищеца разноски остават в негова
тежест. Ответникът не е сторил и не претендира разноски.
Мотивиран от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ”Рачо Петков –
Казанджията” № 4-6, искове за осъждане на К. Е. Ц., ЕГН:**********, с адрес
6
гр. Габрово, ул."**********" №82, да заплати на ищеца сумата 3 322,13 лева
– главница, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане на задължението; сумата 318,96 лева -
договорна лихва за периода от 07.09.2022 г. до 14.06.2024 г. и сумата 305,00
лева - лихва за забава за периода от 07.09.2022 г. до 14.06.2024 г.,
представляващи неизплатени задължения по договор за потребителски
паричен кредит № 4981351 от 18.03.2022 г., вземанията по който са цедирани
на ищеца, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Направените разноски по делото остават в тежест на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
7