№ 3257
гр. София, 30.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Милен Василев
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно частно
гражданско дело № 20221000502318 по описа за 2022 година
Производството е образувано по частна жалба от С. Т. Т., ЕГН **********
срещу определение № 260 897/ 22.03.2022 г. и по частна жалба от Ч. И. Н., ЕГН
********** срещу определение № 261 498/01.06.2022 г. и двете по т.д. № 1085/2020 г.
по описа на СГС, ТО, 22 състав.
С частната жалба от С. Т. Т. се обжалва връщането на исковата молба и
прекратяването на производството по делото по предявения от частния жалбоподател
срещу Ч. И. Н. иск с правно основание чл. 12, ал. 5 от ЗМГО за признаване за
установено, че ответникът е действал недобросъвестно при подаване на заявка с вх. №
2020157706N от 21.01.2020 г. в Патентното ведомство на Р България за регистрация на
словна индивидуална марка „Има такъв народ“.
Частната жалба на Ч. И. Н. е насочена срещу отмяната на определение №
260 897/22.03.2022 г., в частта за разноските за разликата над сумата от 720 лв. до
сумата от 3 600 лв.
По частната жалба на С. Т. Т.:
Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че ищецът не е навел
твърдения, в лично качество, той да е действителен собственик на марката по смисъла
на закона, т. е. да е действителен създател и притежател на марката и да я ползва в
своята търговска дейност, като това ползване да предхожда заявяването на същата
марка от ответника, поради което и няма правен интерес от предявяването на иска.
Поддържа, че кой е действителен притежател по смисъла на чл. 12, ал. 5 ЗМГО
е въпрос, който следва да се изследва и решава по същество в производството и не
представлява предпоставка за неговата допустимост. Излага съображения, че в случая е
налице недобросъвестност при подаване на заявка за регистрация на марка, която не е
била използвана и която се заявява от ответника спекулативно, само с цел получаване
на финансови облаги, да се възпрепятстват трети лица да оперират на пазара.
Възразява срещу разбирането на съда, че конкуренцията между двете заявки
следва да се реши по административен ред. Счита, че тази теза лишава ищеца от
правото да установи недобросъвестност при подаване на заявката, а това е иск за
установяване съществуването на факт с правно значение, предявяването на който е
1
изрично предвидено в закона.
Ответникът по жалбата Ч. И. Н. я оспорва и моли определението да бъде
потвърдено.
Частната жалба е подадена от легитимирано да обжалва лице, в установения от
закона срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът, въз основа на материалите по делото и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Въпросът, дали ищецът е действителен собственик или не на процесната марка,
следва да бъде разрешен в хода на исковия процес и на него не може да бъде даден
еднозначен отговор от съда, само въз основа на първоначално изложените с исковата
молба, обстоятелства. Ищецът твърди, че политическият проект с името „Има такъв
народ“ е негов и той е автор на марката, като за установяването на тези твърдения,
следва да му бъде дадена възможност в съдебното производство, да докаже
поддържаните факти с всички доказателствени средства.
По исков ред следва да бъде разрешен и спора за материално право между
конкуриращите лица, чийто предмет е установяването на факт с правно значение,
какъвто е недобросъвестността на ответника при подаването на заявка за регистрация
на марката. В случая, хипотезата е по – особена, защото марката на ищеца е свързана
не пряко с търговски продукт, а с името на партия /която иска впоследствие да
използва тази марка върху продукти в рамките на разрешената й търговска дейност/,
както и поради обстоятелството, че учредяването на партията „Има такъв народ“ е
ноторен факт, за който ответника е бил осведомен. При наличието на едни и същи,
конкуриращи притезания, административния ред не може да преклудира правото на
защита по исков ред. Ето защо, като е прекратил производството,
първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде
отменен, а делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените
действия. Като правна последица от отмяната на определение № 260 897/ 22.03.2022 г.
следва да бъде отменено и определението по чл. 248 ГПК за разноските.
Водим от горното, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260 897/ 22.03.2022 г. и определение №
261 498/01.06.2022 г. по т.д. № 1085/2020 г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд, за продължаване на
производството.
Определението не подлежи на обжалване.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3