№ 36248
гр. София, 31.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110157869 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано по искова молба, подадена от ***************, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: *****************, чрез адв. И. Т., срещу
**************, ЕИК: ***************, със седалище и адрес на управление:
***********************, с която са предявени искове за следното:
Да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми:
сумата от 846,97 лв. – неустойка за забава за плащане на дължимите за м.09, м.10, м.11
и м.12.2020 г. лизингови вноски по чл. 60 от сключения между страните Договор за
отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 14.08.2015 г. за периода от 06.09.2020 г. до
31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 1244,50 лв. – неустойка за забава за връщане автомобила след прекратяване
на договора по чл. 37 от сключения между страните Договор за отдаване на автомобил
при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на
собственост от 14.08.2015 г. за периода от 04.01.2021 г. до 19.03.2021 г., ведно със
законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 2522,63 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на
лизингополучателя по чл. 66 от сключения между страните Договор за отдаване на
автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на
правото на собственост от 14.08.2015 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до
изплащане на вземането;
сумата от 1218,65 лв. – заплатени от ищеца застрахователни премии за лизинговия
автомобил по чл. 16 и чл. 40 от сключения между страните Договор за отдаване на
автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на
1
правото на собственост от 14.08.2015 г., за периода от 18.09.2020 г. до 18.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 438,31 лв. – заплатени от ищеца застрахователни премии и местни данъци за
лизинговия автомобил след прекратяване на сключения между страните Договор за
отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 14.08.2015 г. за периода от 02.02.2021 г. до
19.03.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 65444/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията и в срока по чл. 131
ГПК е депозирал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства, с изключение на приложената към отговора на исковата молба справка-
извлечение от ел. система на *************** поради нечетливост на същата.
Доказателственото искане на ответника за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в т. 2
от отговора на исковата молба обстоятелства е допустимо, относимо и необходимо, поради
което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено и доказателственото искане на ответника за задължаване на
ищеца на осн. чл 190 ГПК да представи посочените в отговора на исковата молба документи.
На ответника следва да му бъдат издадени поисканите с отговора на исковата молба 3 бр.
съдебни удостоверения – първият от които да му послужи пред ****************, вторият –
пред *************, а третият – пред *****************, за снабдяване с посочената в
отговора на исковата молба информация, след представяне на проект.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да конкретизира
изложените в исковата молба твърдения, като посочи застрахователните премии по кои
застрахователни полици се включват в претендираните вземания за сумата от 1218,65 лв. и
сумата от 438,31 лв., както и на кое застрахователно дружество са заплатени същите.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 27.10.2025 г. от
14:30 ч., за когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на
спора.
2
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото, с изключение на приложената към отговора на
исковата молба справка-извлечение от ел. система на *************** поради нечетливост
на същата. УКАЗВА на ответника, че може да представи четлив препис от посочената
справка най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ПРИЛАГА ч. гр. д. № 65444/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 състав.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца, на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, най-късно в първото по делото
съдебно заседание да представи посочените в отговора на исковата молба документи –
всички документи за извършени огледи на лизинговия автомобил от ********************,
всичи описи на щети за лизинговия автомобил и документи за извършени ремонти и
плащания по тях.
УКАЗВА на ищцовото дружество, че при непредставяне на изисканите документи в срок,
на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на един свидетел на ответника при режим на довеждане в
първото по делото съдебно заседание за установяване на посочените в т. 2 от отговора на
исковата молба обстоятелства.
На ответника да бъдат издадени поисканите с отговора на исковата молба 3 бр. съдебни
удостоверения – първият от които да му послужи пред ****************, вторият – пред
*************, а третият – пред ********************, за снабдяване с посочената в
отговора на исковата молба информация, след представяне на проект.
ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са от *************** срещу ************** обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 92,
ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. 345, ал. 2 ТЗ и чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 347, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 236, ал. 2 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца следните суми:
сумата от 846,97 лв., представяваща неустойка за забава за плащане на дължимите за
м.09, м.10, м.11 и м.12.2020 г. лизингови вноски по чл. 60 от сключения между
страните Договор за отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 14.08.2015 г. за периода от
06.09.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане
на вземането;
сумата от 1244,50 лв., представляваща неустойка за забава за връщане автомобила след
прекратяване на договора по чл. 37 от сключения между страните Договор за отдаване
на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на
правото на собственост от 14.08.2015 г. за периода от 04.01.2021 г. до 19.03.2021 г.,
3
ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 2522,63 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
договора по вина на лизингополучателя по чл. 66 от сключения между страните
Договор за отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост от 14.08.2015 г., ведно със законната
лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 1218,65 лв., представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на
възстановяване от лизингополучателя застрахователни премии за лизинговия
автомобил, по чл. 16 и чл. 40 от сключения между страните Договор за отдаване на
автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на
правото на собственост от 14.08.2015 г., за периода от 18.09.2020 г. до 18.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането;
сумата от 438,31 лв., представляваща заплатени от лизингодателя и подлежащи на
възстановяване от лизингополучателя застрахователни премии и местни данъци за
лизинговия автомобил след прекратяване на сключения между страните Договор за
отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 14.08.2015 г. за периода от 02.02.2021 г. до
19.03.2021 г., ведно със законната лихва от 29.11.2022 г. до изплащане на вземането,
за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
от 19.12.2022 г. по ч.гр.д. № 65444/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в.
В исковата молба се твърди, че на 14.08.2015 г. между ищеца, в качеството му на
лизингодател, и ответника, в качеството му на лизингополучател, бил сключен договор за
отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне
на правото на собственост с предмет лек автомобил „Форд Транзит Кустом“, с рег. №
************. Ищецът изпълнил задължението си да предаде лизингованата вещ, но
ответникът не изпълнил договорното си задължение да заплаща лизинговите вноски
съгласно уговореното и считано от м.09.2020 г. преустановил плащанията, поради което
ищецът с уведомление с изх. № L23353/22.12.2020 г., изпратено на посочения в договора
адрес за кореспонденция с лизингополучателя и върнато поради неоткриване на получателя
на адреса на 29.12.2020 г., упражнил правото си да развали договора занапред, считано от
01.01.2021 г. В чл. 60 от договора било уговорено, че при забава в плащането на дължимите
по договора суми (лизингови вноски, лихви по погасителния план, данъци, такси, глоби,
застраховки и други) лизингополучателят дължи неустойка в размер на 0,5 % върху
стойността на дължимата и неизплатена сума за времето на просрочието, като в случая
ответникът бил в забава за плащане на дължимите лизингови вноски от м.09.2020 г. до
м.12.2020 г., а считано от 01.01.2021 г. договорът бил прекратен поради виновното
неизпълнение от страна на лизингополучателя, поради което върху вноските за периода
м.09.2020 г.-м.12.2020 г. ответникът дължал неустойка в размер на 846,97 лв., начислена за
периода от 06.09.2020 г. до 31.12.2020 г. На следващо място, в чл. 37 от договора било
уговорено, че при предсрочно прекратяване на договора лизингополучателят дължи
4
връщане на лизинговата вещ в срок от 3 дни от датата на прекратяване, а при забава –
неустойка за забава за връщане на автомобила в размер на 1/30 част от погасителната вноска
дължима за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на договора за съответния
автомобил, за всеки просрочен ден до датата на връщане на автомобила. В случая
автомобилът бил върнат на лизингодателя на 19.03.2021 г., поради което за периода от
04.01.2021 г. до 19.03.2021 г. лизингополучателят дължал неустойка в размер на 1244,50 лв.
На следващо място, в чл. 66 от договора било уговорено, че при прекратяване на договора
по вина на лизингополучателя, същият дължи неустойка в размер на 5 лизингови вноски,
като за изчисляването на неустойката се ползва стойността на първата лизингова вноска по
погасителен план – в случая в общ размер на 2522,63 лв. В чл. 14 от договора било
предвидено, че лизинговата вещ се застрахова за сметка на лизингополучателя, а съгласно
чл. 16 и чл. 40 от договора, в случай на неизпълнение на това задължение от страна на
лизингополучателя, лизингодателят имал право да заплати дължимите застрахователни
премии вместо него, а след това лизингополучателят дължал тяхното възстановяване. До
датата на прекратяване на договора на 01.01.2021 г. ищецът заплатил застрахователни
премии по застраховка „Гражданска отговорност“ в общ размер на 1218,65 лв. за периода от
18.09.2020 г. до 18.12.2020 г., които не били възстановени от ответника. Въпреки
прекратяването на договора на 01.01.2021 г. ответникът продължил да ползва лизинговата
вещ, която била върната на ищеца 19.03.2021 г., който заплатил дължимите застрахователни
премии и данък МПС в общ размер на 438,31 лв. за периода от 02.02.2021 г. до 19.03.2021 г.,
с която се твърди, че ответникът се обогатил за сметка на ищеца. За вземанията си ищецът
депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2022 г. по
ч.гр.д. № 65444/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 30 с-в. Ответникът възразил в
срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове от ищеца. Ето
защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът **************
ООД е подал отговор на исковата молба чрез адв. М. Н., с който оспорва предявените
искове като неоснователни. На първо място оспорва твърдението, че процесният договор е
бил прекратен едностранно от страна на ищеца, тъй като не се установявало по безспорен
начин, че именно уведомлението за прекратяване на договора се е съдържало в изпратената
от ищеца пратка, а освен това ищецът продължил да издава месечни фактури за дължимите
лизингови вноски и след датата, на която се твърди, че е бил прекратен договорът, и да
уведомява ответника за това по ел. поща, като му е изпращал линк за достъп към
конкретната фактура. Освен това след посочената дата между страните била провеждана
кореспонденция, в която никъде не било споменато, че договорът е прекратен, а всички
действия на ищеца навеждали на извода за наличието на валиден договор между страните.
На следващо място твърди, че към края на 2020 г. неплатена била единствено вноската за м.
09.2020 г., а предвид малкия й размер било недопустимо разваляне на договора за лизинг,
тъй като неизпълнението било незначително с оглед стойността на главното задължение и
5
интересът на кредитора не бил накърнен до степен, налагащ развалянето на договора.
Предвид липсата на едностранно прекратяване на договора от страна на лизингодателя
счита, че не дължи заплащане на претендираната неустойка за прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя. По отношение на претенидраната неустойка при забава за
плащане на дължимите лизингови вноски поддържа, че не дължи такава за вноските за м.10,
м.11 и м.12.2020 г., тъй като същите били заплатени. Оспорва дължимостта и на
претендираната неустойка за забава при връщане на лизинговия автомобил, като твърди, че
на 28.02.2020 г. автомобилът бил оставен за ремонт в официалния сервиз на ищеца, който се
проточил почти година и ответникът не успял да вземе автомобила от ремонт, въпреки че е
продължил да заплаща лизинговите вноски. Предвид изложеното, доколкото след ремонта
държането на автомобила не е било предадено отбрано на ответника, счита, че последният
не дължи претендираната неустойка за забава при връщане на автомобила по чл. 37 от
договора. По същите съображения поддържа, че не дължи възстановяване на заплатените от
ищеца застрахователни премии и местни данъци за автомобила след прекратяване на
договора. На следващо място твърди, че на 16.06.2022 г. върху банковите сметки на
ответника бил наложен запор от ************* рег. № ******** в КЧСИ за сумата от
5977,37 лв., които при разговор със служител на съдебния изпълнител ответникът узнал, че
били дължими по процесния договор за финансов лизинг, която сума била заплатена.
Искането към съда е да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Доказателствената тежест се разпределя, както следва:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване:
1. наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали по
силата на Договор за отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост от 14.08.2015 г., които са съществували през
процесния период;
2. обстоятелството, че е изправна страна по процесния договор за лизинг, а именно, че е
предоставил за ползване на лизингополучателя – ответник автомобил с уговорените
характеристики през срока на действие на договора за лизинг;
3. съществуването на валидни неустоечни клаузи в процесния договор с посоченото в
исковата молба съдържание, а именно предвиждащи задължение на лизингополучателя за
плащане на неутойка при забавяне на плащания на лизингови вноски, на неустойка при
предсрочно прекратяване на договора за лизинг по негова вина, както и на неустойка ако не
върне автомобила при прекратяване на договора;
4. настъпване на падежа на задължението за заплащане на месечните лизингови вноски и
размера на дължимата за процесния период неустойка за забава по договора върху
незаплатените лизингови вноски;
5. разваляне на договора за лизинг от страна на лизингодателя по вина на
лизингополучателя, както и размера на дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на
6
договора;
6. възникване на задължение на лизингополучателя за връщане на автомобила, забава при
връщането на същия след прекратяване на договора и размера на дължимата за исковия
период неустойка;
7. заплащането от лизингодателя на застрахователни премии и данъци за процесния
автомобил за исковия период, които подлежат на възстановяване от ответника и техния
размер;
8. всички факти, на които основава своите искания или възражения.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже, че е
заплатил претендираните суми, както и всички факти, на които основава своите искания или
възражения.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
наличието на валидни облигационни отношения между него и ответника, възникнали по
силата на Договор за отдаване на автомобил при условията на финансовообвързан лизинг с
опция за прехвърляне на правото на собственост от 14.08.2015 г., които са съществували през
процесния период.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на ищеца, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да
оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства,
както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените
от ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение, на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба и приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8