Р Е
Ш Е Н
И Е
№1056 03.10.2022
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXVI-ти административен
състав,
на петнадесети септември две хиляди и двадесет и втора
година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. НЕЛИ
СТОЯНОВА
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Димитрина Димитрова
с участието на прокурора Соня Петрова
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1417 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на Заместник кмет на Община Бургас, с адрес : гр.Бургас,
ул.“Александровска“ № 26 против Решение № 585/09.06.2022г., постановено по НАХД
№ 5732/2021г. на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно
постановление №НП-3410/28.10.2021г., издадено от зам.
кмета на Община Бургас, с което
за нарушение на чл.94, ал.3, предл.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.12 и чл.188
във връзка с чл.178е от Закона за движение по пътищата, на Г.М.С. е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 50 лв.
Съдебното решение
се обжалва като неправилно и постановено в противоречие с материалния закон.
Възразява, че наказателното постановление е отменено, като неправилно е прието,
че приложим института на маловажния случай и не е съобразено, че паркирането по
тротоарите се отличава с висока степен на обществена опасност, тъй като създава
невъзможност на пешеходците да спазват правилата за движение, а слизайки от
тротоара и движейки се по пътното платно застрашават живота и здравето си. Сочи,
че от 23.12.2021г. е в сила разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, която изключва
приложението на чл.28 от ЗАНН за нарушения на ЗДвП. Иска се отмяна на съдебния
акт и потвърждаване на наказателното постановление.
Ответникът по
касация се представлява в съдебно заседание от адв. К., посочва, че
жалбоподателят е паркирал за около 5 минути, за да зареди близкия магазин, не е
увредил общинско имущество, тъй като мястото, където е паркирал е асфалтирано.
Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Бургас първоинстанционното решение за неправилно и незаконосъобразно по
съображения, изложени в жалбата, поради което счита че следва да бъде отменено
и потвърдено наказателното постановление.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският административен
съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Бургас е отменил
наказателно постановление №НП-3410/28.10.2021г., издадено от зам. кмета на
Община Бургас, с което за нарушение на
чл.94, ал.3, предл.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.12 и чл.188 във връзка с
чл.178е от Закона за движение по пътищата, на Г.М.С. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 лв.
За да постанови решението си съдът е приел, че
в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения и административното нарушение е безспорно установено. Изложил
е аргументи по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН и е приел, че деянието изпълва критериите за маловажност.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния
съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в
НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието
на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.
Нарушението, за което е ангажирана
отговорността на касатора, се изразява в това, че на 29.07.2021 г. около 8:00
часа в гр.Бургас, ж.к.“Лазур“ до бл.46 наказаното лице в качеството си водач е
паркирал товарен автомобил марка „Мерцедес“ с рег.№ РВ 0460 РХ, собственост на
„Обединена млечна компания“ АД върху тротоар, изграден от асфалт и отделен от
пътното платно с линия от плочки. Водачът спрял ППС, за да занесе стока-айрян в
бутилки от 0.300л до намиращата се в непосредствена близост пекарна-кафе „ЗИА“.
За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на административно
нарушение (АУАН), предявен на С. и подписано от него без възражения. Въз основа
на АУАН е издадено процесното наказателно постановление.
Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДвП за престой и
паркиране в населените места пътните превозни средства се спират възможно
най-вдясно на платното за движение по посока на движението и успоредно на оста
на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни превозни средства с
допустима максимална маса до 2, 5 тона върху тротоарите само на определените от
собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако
откъм страната на сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване
на пешеходци.
Съгласно чл.
178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира пътно
превозно средство в паркове, градини, детски площадки, площи, предназначени
само за пешеходци, и на тротоари в населените места извън разрешените за това
места.
Районният съд, след като обсъдил всички доказателства,
е приел, че е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН, поради което наказателното
постановление следва да бъде отменено.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно, но по други съображения.
Настоящата касационна инстанция счита, че от
събраните по делото доказателства не се установява изпълнителното деяние,
визирано в административно-наказателната разпоредба на чл. 178е от ЗДвП, а
именно „паркира“. Твърденията на жалбоподателя при първоинстанционното
разглеждане на делото, че е спрял, за да зареди близкият обект със стока се
установяват с представената по делото фактура и касова бележка. Процесният
автомобил е на „Обединена млечна компания“ АД и водачът е зареждал, находящата
се в близост пекарна „Зиа“, като е доставил 36бр. айрян „Верея“ 0,300л.
Разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗДвП определя, че пътно превозно средство е в
престой, когато е спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане
на пътници или за извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на
водача. Безспорно е установено, че пътното превозно средство е спряно за
ограничено време, извършвани са товаро-разтоварни работи –доставка на стока от
водача, което означава че той е присъствал. По посочените съображения деянието
е несъставомерно, тъй като е осъществен „престой“, а не „паркиране“, поради
което и не осъществява състава на нарушение по чл. 178е от ЗДвП.
Възраженията в касационната жалба касаят
приложението на чл.28 от ЗАНН, което настоящият съдебен състав не възприема
като мотиви за отмяна на наказателното постановление, поради което не намира за
необходимо да се спира по-подробно на тях.
По изложените мотиви обжалваното решение на РС
– Бургас следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
С оглед изхода от спора разноски се дължат в
полза на ответника по касация. В съдебно заседание е направено искане за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 300лв., което е заплатено в брой, поради което съдът счита че следва
да бъде присъдено в цялост.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр.
Бургас, ХXVІ състав
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение Решение №
585/09.06.2022г., постановено по НАХД № 5732/2021г. на Районен съд Бургас.
ОСЪЖДА ОБЩИНА БУРГАС да заплати на Г.М.С., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 300лв.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.