Решение по дело №3548/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3867
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 18 юни 2020 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20191720103548
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1996                               18.12.2019г.                    Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                           ІX състав

На втори декември                                                                    Година 2019

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Д.

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №03548 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

Предявен са искове от “ТРАНС- КОМЕРС“ЕООД, с ЕИК:********* и съдебен адрес:***, ***, чрез адв. Д.,***, с правно основание чл. 415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6060,00лв., представляваща неизплатена главница за извършени услуги през май 2012г., за които са издадени фактура №2183/14.05.2012г., фактура №2569/01.08.2013г. и фактура №3324/11.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1374/19.03.2019г. по ч.г.д.№01885/2019г. на ПРС.

В законоустановения срок ответникът е подал отговор, с който  е оспорил производството по делото като недопустимо, като твърди, че не е процесуално легитимиран ответник. Алтернативно ответникът оспорва исковете като неоснователни. Ответникът твърди, че не влизал в договорни отношения с ищеца, като не му е възлагал никаква работа. Ответникът твърди, че ищецът не е извършил претендираните услуги, като не е приел извършената работа.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №1374/19.03.2019г. по ч.г.д.№01885/2019г. на ПРС, поради което и съдът намира исковете за процесуално допустими.

            По основателността:

            За да бъдат основателни процесните искове ищецът е длъжен да докаже исковете по основание и размер- наличието на облигационно правоотношение между страните, по което са издадени процесните фактури,  както и реално изпълнение по договорите.

            Ищецът твърди, че е извършил процесните услуги с комбиниран багер, минибагер и транспортни услуги в полза на Община П., за които услуги са издадени и процесните фактури. Ищецът не твърди, че е сключван писмен договор, като само твърди извършване на услуги в полза на  Кметство Д.към Община П. без да сочи основанието, на което е извършил услугите, нито кой му е възложил извършването на същите. Процесните фактури също са издадени с получател процесното кметство.

Видно от съдебно-икономическата експертиза на в.л.В. П. *** са осчетоводени процесните три фактури.

Съдът обаче намира, че по делото няма данни между страните по настоящето дело да е бил сключен договор за извършване на процесните дейности на обекти, собственост на Кметство Д.към Община П.. Ищецът дори не твърди, че кметът на Община П. е възложил извършването на процесните дейности, нито, че е налице упълномощаване на Кмета на Кметство Д.да сключи процесните договори. Поради това и съдът намира, че Община П. не е поемала някакви задължения към ищеца и поради това е правно ирелевантно обстоятелството, че ищецът е извършил процесните услуги, след като не е установено на какво основание са извършени.

            Следва да се отбележи, че кметството е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със самостоятелен бюджет и ЕИК, но не и със самостоятелна правосубектност. Съгласно Решение № 19 от 23.02.2009 г. на ВКС по т.д.№ 474/2008 г., І т.о. и Решение № 980 от 27.02.2008 г. на ВКС по т.д.№ 549/2007г, ІІ т.о. кметството не е юридическо лице то не може да формира правновалидна воля за сключване на договори, съответно да бъде носител на права и задължения по тях, и не е налице висяща недействителност, която да бъде преодоляна с настъпването на допълнителен факт - изрично или мълчаливо потвърждаване на действията на кмета на кметството от общината. Договорите не са сключени от кмета на кметство Д., като лице без представителна власт, поради което не могат да бъдат санирани по реда на чл. 42, ал.2 ЗЗД, чрез потвърждаване от общината. По същите съображения не може да намери приложение и чл. 301 ТЗ - действията не са извършени от името на общината, тя не е посочена като страна по договора, а като допълнителен аргумент следва да се съобрази, а като допълнителен аргумент следва да се съобрази, че всички съставени документи във връзка с изпълнение на процесните договори са за кметство Д.към Община П..

            Предвид гореизложеното съдът намира, че няма облигационна връзка между страните по делото на договорно основание в претендираните размери, поради което и исковете следва да бъде отхвърлени като неоснователни.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ в исковото производство съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

С оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в размер на 630,00лв. за адвокатско възнаграждение  в исковото производство.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ обективно съединените искове от “ТРАНС- КОМЕРС“ЕООД, с ЕИК:********* и съдебен адрес:***, ***, чрез адв. Д.,***, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6060,00лв., представляваща неплатена главница за извършени услуги през май 2012г., за които са издадени фактура №2183/14.05.2012г., фактура №2569/01.08.2013г. и фактура №3324/11.07.2015г., ведно със законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед №1374/19.03.2019г. по ч.г.д.№01885/2019г. на ПРС.

 

 

ОСЪЖДА “ТРАНС- КОМЕРС“ЕООД, с ЕИК:********* и съдебен адрес:***, ***, чрез адв. Д.,*** сумата от 630,00лв., представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение  в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№01885/2019г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

 

                                                                        Районен съдия: