№ 8675
гр. София, 27.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20211110131927 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба, предявена от М. Ф. АС. срещу Държавата.
С разпореждания от 29.09.2021 г. и 03.12.2021 на ищеца са дадени на основание чл. 129, ал.
2 ГПК указания за отстраняване на констатирани от съда нередовности на исковата молба
както следва: 1/ да уточни обстоятелствата, обосноваващи допустимостта на иска пред
районен съд и твърдението си, че е налице изпълнително производство за събиране на
вземането за „глоба“ в размер на 1000 лева, чиято недължимост претендира да бъде
установена КАТО ПОСОЧИ по какъв ред и пред кого е образувано, респективно висящо ли
е и сумата събрана ли е и ПРЕДСТАВИ доказателства за наличие на правен интерес от
водене на производството; 2./ да представи в оригинал декларация за материално и
гражданско състояние, тъй като същата не се съдържа като приложение към постъпилата
уточнителна молба от 03.11.2021 г., противно на посоченото в последната..
В срока за изпълнение на указанията не са извършени действия за отстраняване
констатираните нередовности на исковата молба, като от изложените в исковата молба и в
молбата от 03.11.2021 г. обстоятелства не се съдържат ясно наведени твърдения,
обуславящи компетентността на Софийски районен съд и правният интерес на ищеца от
водене на производство по оспорване дължимостта на вземания на ответника с правно
основание чл. 439 ГПК Нормата на чл. 439 ГПК предвижда възможност длъжникът, срещу
когото е насочено принудително изпълнение, да го оспори с твърдения, че вземанията не
подлежат на изпълнение поради факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай ищецът не навежда твърдения, от които да се приеме, че за него е
налице правен интерес от водене на иск с правно основание чл. 439 ГПК, тъй като не сочи
конкретно изпълнително дело за принудително изпълнение именно на процесното вземане,
по което именно той е длъжник, а ответникът – взискател. Интерес от предявяване на иск с
правно основание чл. 439 ГПК е налице при идентичност между страните в исковия и във
1
висящ изпълнителен процес с предмет събиране именно процесното вземане. За извършване
на тази преценка обаче ищецът следва да наведе конкретни твърдения и да ангажира
доказателства, доколкото в негова доказателствена тежест е съществуването на правен
интерес от отрицателен установителен иск.
В случая предвид спецификата на вземанията, които се твърди, че не подлежат на
принудително изпълнение следва да бъдат наведени твърдения и представени
доказателства, че ищецът е длъжник по висящо пред частен съдебен изпълнител конкретно
изпълнително производство. Районният съд е компетентен да разгледа предявена претенция
за установяване недължимост на публично вземане поради погасяване по давност
възможността за принудителното му изпълнение, когато изпълнителното производство се
провежда по реда на ГПК. Редът за събиране на публичното вземане определя компетентния
съд, който следва да се произнесе по исковата молба за установяване несъществуването на
това вземане /в този смисъл трайно установената съдебна практика на смесени петчленни
състави на ВКС и ВАС, част от която са определение № 92 от 22.11.2012 г. на ВАС по адм.
д. № 74/2012 г., определение № 8 от 31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1/2013
г., определение № 28 от 29.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7/2013 г.; определение № 81 от
21.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 73/2012 г., определение № 35 от 11.05.2017 г. на ВАС по
адм. д. № 60/2015 г., определение № 45 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016
г., определение № 63 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 47/2017 г., определение № 48 от
22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 34/2018 г., определение № 87 от 29.11.2019 г. по адм. д. №
45/2019 г., определение № 39 от 02.10.2020 г. по адм. д. № 23/2020 г./. Предвид посоченото
следва ищецът да наведе твърдения и да ангажира доказателства, че срещу него е налице
висящо конкретно изпълнително производство за събиране на вземанията по реда на ГПК,
тъй като извън тази хипотеза районен съд не е компетентен да разглежда обща претенция за
погасяване по давност на публично вземане.
Въпреки повторните указанията на съда ищецът, не е посочил конкретно изпълнително
производство, което да обуславя правния му интерес от иск с правно основание чл. 439 ГПК,
респективно компетентността на настоящия съд. В исковата молба неопределено е
посочено, че през 2021 г. е образувано изпълнително дело пред ЧСИ Александър Бизов, а в
доказателствените искания е посочено да се изискат изпълнителни дела срещу ищеца без
уточнение кои се твърди да са тези дела. Поради това и съдът приема, че ищецът не е
посочил конкретно висящо изпълнително производство с взискател ответника,
изпълнението по което се оспорва по реда на чл. 439 ГПК.
Предвид посоченото неизпълнение на дадените указанията исковата молба като нередовна с
оглед липсата на ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията и
компетентността на сезирания съд, следва да бъде върната.
Така мотивиран и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА ИСКОВА МОЛБА от М. Ф. АС. срещу Държавата, по която е образувано гр.д. №
2
31927/2021 г. по описа на СРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 31927/2021 по описа на СРС.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му с частна
жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3