№ 17706
гр. **, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. БОГДАНОВА
НОНЧЕВА
при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА
Гражданско дело № 20231110170466 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „** **” ЕАД срещу Н. И. Ц., с която
са предявени искове за установяване дължимостта на вземания за потребена от
ответника топлинна енергия.
В исковата молба се твърди, че ответникът Н. И. Ц. бил потребител на
топлинна енергия по смисъла на § 190 от ДР на ЗЕ, поради което за него били
приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния
период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „** **“ ЕАД на потребители в гр. **, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. В
чл. 31, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия били определени редът и срокът за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал след
изтичане на периода, за който се отнасят тези суми, като клиентите били длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на ищцовото дружество. Ответникът
ползвал доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот,
находящ се в гр. **, ж. к. „***“, **, абонатен № **, за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2022 г., но не заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в
сграда в режим на етажна собственост, за която бил сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „****” ЕООД. През
1
отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в
края били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото
разпределение на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на
ответника били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за
топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за
дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. За вземанията си
ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 на 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 48830 по описа за 2023 г. на
Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав. Ответникът
възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящите искове
от ищеца. Ето защо последният моли съда да постанови решение, с което да уважи
изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ** И. ** за
отговор, като с постъпилия в срока по чл. 131 ГПК такъв исковата претенция се
оспорва като недопустима и неоснователна. Страната оспорва наличието, размера,
датата на възникване и падежа на претендираните парични задължения, като
поддържа, че от представените с исковата молба доказателства не се установявали
посочените обстоятелства. Изрично се оспорват и твърденията за притежавано от
ответника качество на потребител на топлинната енергия, потребена в процесния имот
през исковия период, съответно - и наличието на облигационно правоотношение
между страните. Релевирано е възражение за изтекла погасителна давност. Отправено
е искане за отхвърляне на предявените искове в цялост като неоснователни и за
присъждане на сторените по делото разноски.
Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
2*** ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът Н.
И. Ц., в качеството си на потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ
се в гр. **, ж. к. „***“, **, абонатен № **, дължи на „** **“ ЕАД следните парични
суми: 1/ сумата от 251,12 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до
окончателното изплащане на дължимата сума; 2/ сумата от 49,18 лева, представляваща
2
лихва за забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от
15.09.2020 г. до 02.08.2023 г.; 3/ сумата от 27,72 лева, представляваща такса за дялово
разпределение за периода от м. юли 2020 г. до м. април 20221 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда до окончателното изплащане на дължимата сума; 4/ сумата от 5,88 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., начислена
върху претендираната такса за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК на 13.10.2023 г. по ч. гр. д. № 48830 по описа за 2023 г.
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав.
За уважаването на иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване кумулативните предпоставки на предявената претенция, а именно наличието
на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответника като потребител
на топлинна енергия през процесния период, използването от ответника на
претендираното количество топлинна енергия, стойността на същата и изискуемостта
на претендираното вземане.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в Закона за енергетиката като договорно
правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или
титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите,
които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия
по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В този
смисъл са и разрешенията, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по тълкувателно дело №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
3
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Следователно клиенти на топлинна енергия са собствениците или титулярите на вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот, като без значение в този случай е дали
реално ползват имота си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното
дружество. Потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно се явява
собственикът на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на
ползване, в който случай потребител се явява вещният ползвател. Това разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно
право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на
вещта.
Съгласно представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 15.03.1991 г. (л. 19 - 20, л. 67), *** е дарила на сина си Н. И. Ц. (ответника по
делото) собствения си недвижим имот - апартамент № *** находящ се в гр. **, ж. к.
„***“, бл. *** идентичен с процесния топлоснабден имот, видно от уведомление от
10.07.2017 г., издадено от Столична община, район „**“ (на л. 21 от делото, като е
запазила са себе си правото на ползване върху дарения имот, докато е жива. Съгласно
препис - извлечение от акт за смърт (на л. 85 от делото) *** е починала на 09.05.2022
г., т. е. след края на исковия период по делото (м. май 2019 г. - м. април 2022 г.), като
със смъртта на дарителя се е погасило и вещното право на ползване в нейна полза на
основание чл. 59, ал. 1 ЗС. Следователно, през исковия период клиент на топлинна
енергия е бил не ответникът Н. Ц., независимо, че е бил носител на правото на
собственост върху процесния имот, а майка му *** в качеството на вещен
ползвател. Поради това отговорност за формираните в исковия период задължения за
потребена от вещния ползвател топлинна енергия не носи собственикът на имота, а
наследниците на починалия вещен ползвател. Съгласно приобщената към
доказателствения материал справка за родствени връзки на *** (л. 73 от делото), нейни
наследници по закон са само двамата синове - ответникът Н. И. Ц. и трето за спора
лице (** И. Ц.). Именно тези лица носят отговорност при равни квоти за задълженията
на своя починал наследодател в качеството му на вещен ползвател на процесния имот.
Поради това и доколкото не се твърди ответникът да се е отказал от наследството на
своята майка, вещен ползвател на имота през исковия период, следва да се приеме, че
той е наследил половината от задълженията за заплащане на доставената до имота
топлинна енергия за периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г., доколкото
отговорност за останалата част от задълженията носи другият наследник на
4
починалата.
Предвид изложеното и като съобрази относимата правна уредба, съдът намира
за доказано, че ответникът Н. И. Ц. дължи заплащането на 1/2 част от задълженията за
топлинна енергия, потребена в находящия се в гр. **, ж. к. „***“, **, абонатен № **, в
периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г.
Обстоятелствата, че през исковия период до процесния имот е доставяна
топлинна енергия, нейният обем и стойност, както и размерът на претендираните
задължения, се установяват от представените от третото лице-помагач документи за
извършеното дялово разпределение на потребената енергия (л. 74 и сл.) и от
изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза (л. 93), която съдът кредитира
в цялост като пълна, обоснована и компетентно изготвена, съобразно правилото на чл.
202 ГПК. Видно от заключението на вещото лице, претендираните от ищеца вземания
са съответни на стойността на реално потребените услуги по доставка и дялово
разпределение на топлинна енергия в процесния имот, като проверка на топломерите в
сградата е извършвана през м. юни 2018 г., през м. октомври 2021 г. и през 2024 г.,
поради което съдът приема, че през исковия период същите са били технически
изправни. В открито съдебно заседание на 09.07.2024 г. вещото лице е посочило
изрично, че за имота е начислявана цена на топлинна енергия само за сградна
инсталация, но не и за отопление на имота, като същата възлиза на сумата от 251,38
лева, включваща и цената на услугата дялово разпределение в размер на 27,72 лева.
С оглед изложеното и след преценка на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав приема, че ответникът дължи сумата от 111,83 лева,
представляваща 1/2 част от стойността на доставената в процесния имот топлинна
енергия в периода от м. май 2019 г. до м. април 2022 г., и сумата от 13,86 лева,
представляваща 1/2 част от таксата за дялово разпределение за периода от м. юли 2020
г. до м. април 2022 г., изчислени по реда на чл. 162 ГПК.
В срока за отговор обаче е релевирано възражение за изтекла погасителна
давност спрямо процесните вземания, което съдът намира за частично основателно.
Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ
вземанията на топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени
признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
5
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, каквито са процесните за
главници, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на
длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/. Задълженията на
ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като
срочни – според Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на „** **” ЕАД месечните суми за топлинна енергия и изравнителните вноски са били
дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за всяка една от претендираните от ищцовото дружество главници,
касаещи процесния период, тригодишният давностен срок тече от момента, в който
изтича срокът за тяхното заплащане. Доколкото заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано на 30.08.2023 г., то следва да се приеме, че
погасени по давност са процесните задължения, начислени за периода от м. май 2019 г.
до м. юни 2020 г. включително, като такива ищецът претендира само за главница за
потребена топлинна енергия, но не и за дялово разпределение. Размерът на погасената
част от всички начислени вземания съдът определи по реда на чл. 162 ГПК на сумата
от 85,06 лева, съответно - погасената част от дължимите от ответника вземания
(половината от всички начислени за исковия период) възлиза на сумата от 42,53 лева.
Предвид изложеното, предявеният иск за установяване дължимостта на цената
за потребена топлинна енергия се явява основателен за сумата от 69,30 лева и за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., а искът за цена на услугата „дялово
разпределение“ - до сумата от 13,86 лева, представляваща 1/2 част от общо
претендирания размер.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявената претенция за установяване дължимостта на начислената върху
претендираната главница лихва за забава е обусловена от главното задължение за
заплащане цената на доставената топлинна енергия.
През процесния период са били приложими Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „** **“ ЕАД на клиенти в гр. **, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са
заплатени в срока по ал. 2. От анализа на посочените разпоредби на Общите условия
на ищеца от 2016 г. следва, че макар дължимите суми да са изискуеми месечно в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, длъжникът изпада в забава
само при неизпълнение на задължението си за заплащане цена на топлинна енергия в
45-дневен срок след изтичане на срока, за който се отнася общата фактура за
6
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период. Следователно,
обезщетение за забава се начислява само върху вземането по общата фактура. В
процесния казус размерът на дължимото обезщетение за забава върху незаплатената
цена за потребена топлинна енергия, изчислено съобразно правилото на чл. 33, ал. 4 от
приложимите Общи условия за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г., възлиза на
сумата от общо 49,18 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК. Въпреки че периодът, за
който е начислявана процесната лихва за забава, е извън обхванатия от погасителна
давност, част от същата също се явява погасена по давност, на основание чл. 119 ЗЗД,
съгласно който с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла. Размерът на
погасената по давност част от цялата претендирана от ищеца лихва за забава възлиза
на сумата от 16,72 лева, изчислен от съда по реда на чл. 162 ГПК, съответно -
погасената част от задълженията на ответника за лихва за забава (половината от общо
претендираните такива) е в размер на 8,36 лева. Следователно предявената срещу
ответника искова претенция за лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия, се явява основателна за сумата от 16,23 лева, а за разликата над
тази сума до пълния предявен размер и за периода от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г. - да
се отхвърли като неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащането от страна на потребителя на топлинна енергия, следователно
приложение намира правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, съгласно което длъжникът изпада в
забава след покана. По делото, обаче, не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора-ищец за плащане на това задължение от дата, предхождаща
предявяването на исковете, поради което акцесорната претенция в тази част се явява
неоснователна и следва да бъде отхвърлена за пълния предявен размер от 5,88 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съразмерно с
уважената част от исковете, както следва: за исковото производство разноски в размер
общо на 126,51 лева за платена държавна такса, депозит за съдебна експертиза и за
юрисконсултско възнаграждение, а за заповедното производство – сумата от общо
22,32 лева за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Предвид заявеното от
ищеца възражение за прекомерност съдът намира, че претендираните от ответника
адвокатските възнаграждения следва да бъдат намалени до сумите от 500,00 лева за
исковото производство (вместо претендираните 800,00 лева) и 200,00 лева за
заповедното (вместо претендираните 300,00 лева), с оглед размера на предявените
искове и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Поради това в полза на
ответника следва да се присъдят разноски за заплатени адвокатски възнаграждения в
размер на 351,17 лева за исковото производство и на 140,47 лева, съобразно
7
отхвърлената част от исковите претенции.
По изложените съображения, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. И. Ц., ЕГН:
**********, с адрес гр. **, ж. к. „***“, бл. *** апартамент *** дължи на „** **” ЕАД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **, ул. „***“ № *** сумата от 69,30
лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. юли 2020
г. до м. април 2022 г., ведно със законната лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 13,86 лева, представляваща цена на извършена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м. юли 2020 г. до м. април 2022 г., ведно със законната
лихва от 30.08.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 16,23 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2021 г. до 02.08.2023 г., за които на 13.10.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 48830/2023 г. по описа на СРС, 47-
ми състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважените части от 69,30 лева, 13,86 лева и 16,23 лева до пълните
предявени размери съответно от 251,12 лева, 27,72 лева и 49,18 лева, и за периода от
м. май 2019 г. до м. юни 2020 г., съответно - от 15.09.2020 г. до 14.09.2021 г., както и в
цялост предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на сумата от 5,88 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 02.08.2023 г. върху
главницата за услугата „дялово разпределение“, като неоснователни.
ОСЪЖДА Н. И. Ц., ЕГН: **********, с адрес гр. **, ж. к. „***“, бл. ***
апартамент *** да заплати на „** **” ЕАД, ЕИК: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата от 126,51 лева – разноски в исковото производството, и сумата от 22,32 лева
– разноски в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите
претенции.
ОСЪЖДА „** **” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. **,
ул. „***“ № *** да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на Н. И. Ц. , ЕГН:
8
**********, с адрес гр. **, ж. к. „***“, бл. *** апартамент *** сумата от 351,17 лева –
разноски в исковото производството, и сумата от 140,47 лева – разноски в
заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковите претенции.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „****” ЕООД, ЕИК: *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9