№ 1791
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 130-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТАНИМИР Б. МИРОВ
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Б. МИРОВ Административно
наказателно дело № 20251110201234 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „С.“ ЕООД с ЕИК ********* против Електронен фиш
№ **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“ при МРРБ, с който на
жалбоподател на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е наложена
имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакувания
електронен фиш. Изразява се категорично несъгласие с твърдението за извършено
административно нарушение, в опровержение на което са приложени писмени
доказателства, удостоверяващи заплащането на дължимата пътна такса. Релевира се на
следващо място възражение за изтекла погасителна давност, опорочаващо воденото
производство поради бездействието по възбуждането му в продължение на три години.
Наред с това се твърди, че не е спазена и разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като
нарушителят е бил открит още с извършването на претендираното нарушение.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща свой представител.
От името на упълномощения му защитник по делото е постъпила писмена молба, в която е
взето отношение по същество на правния спор. Аргументирано е становището за
противоречие на оспорения електронен фиш с практиката на Съда на Европейския съюз по
повод налагането на наказания във фиксиран размер и невъзможността за адаптирането им в
зависимост от тежестта на извършеното нарушение. В молбата е заявена още и претенция за
присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от упълномощения си
1
представител – юрк. К., която оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение
поради своята недоказаност и неоснователност. Пледира за потвърждаване на електронния
фиш и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на алтернативност
навежда възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
Съдът, след като служебно провери обжалван електронен фиш, доводите на страните и
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
Пътно превозно средство марка „Фолксваген“, модел „Ъп“ с рег. № ********* е собственост
на дружеството-жалбоподател „С.“ ЕООД. Превозното средство е от категория N1 и клас
ЕВРО 5В, без ремарке, с техническа допустима максимална маса 1370 кг и брой на осите –
2. На 31.01.2021 г., в 17:22 часа, в община Столична, на път А-3, км 8+226, с посока –
намаляващ километър, с устройство № 20422, представляващо елемент от електронната
система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, било установено
движение на горепосоченото пътно превозно средство без ремарке. Посоченият път е
включен в обхвата на националната платена пътна мрежа, като ППС „Фолксваген Ъп“ с рег.
№ ********* се движил по него без да разполага с валидна електронна винетка, съответна
на категорията на превозното средство. Вместо това, към този момент за същото е била
заплатена единствено допълнителна винетна такса за ползване на платената пътна мрежа
при движение с прикачено ремарке по чл. 10а, ал. 9 от ЗП. За целта собственикът на
автомобила се бил снабдил с винетка № 21012066406752 от тип 9 – годишна винетка за
ремарке, чийто срок на валидност бил от 00:00 часа на 31.01.2021 г. до 00:00 часа на
31.01.2022 г.
Съдържащите се в административнонаказателна преписка писмени документи и събраните
такива в съдебното следствие установяват безпротиворечиво възприетата от съда
фактическа обстановка.
От доклада по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП и приложените към него 2 броя изготвени статични
изображения във вид на снимков материал се установява, че пътното превозно средство
марка „Фолксваген“, модел „Ъп“ с рег. № *********, на 31.01.2021 г., в 17:22 часа, е
преминало през км 8+226 по път А-3, с посока намаляващ километър, като движението на
същото ППС е било заснето от контролно устройство с идентификатор № 20422, намиращо
се на описаното място. От статичните изображения е видно, че ППС е с този
регистрационен номер и при засичането му безспорно се установява, че е било без ремарке.
Докладът и статичните изображения на основание чл. 167а, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, насочена е срещу подлежащ на съдебен контрол
2
административнонаказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по следните съображенията:
Електронен фиш № ********** е издаден от компетентен орган, на основание чл. 10, ал. 10
от ЗП, съгласно който Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на
държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо
пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, както и
дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на
системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП.
Издаденият Електронен фиш за нарушение, установено от електронна система за събиране
на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата съответства на утвърдения от
управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ образец и съдържа всички
регламентирани с чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП реквизити. Посочени са датата и точния час на
нарушението, мястото на нарушението, регистрационният номер на пътното превозно
средство, неговият собственик, описано е нарушението и нарушената законова разпоредба.
Разяснен е и срокът и начините за доброволното заплащане – четиринадесет дневен срок
по указаната банкова сметка, като липсват твърдения тази такса да е била заплатена от
жалбоподателя.
С разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП за собственика е предвидено задължение да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за
регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
Доказателствената съвкупност по делото установява, че на 31.01.2021 г., в 17:22 часа, в
община Столична, по път А-3, км 8+226, с посока – намаляващ километър, който път е
включен в обхвата на националната платена пътна мрежа, е установено движение на пътно
превозно средство марка „Фолксваген“, модел „Ъп“ с рег. № *********, без ремарке, с
техническа допустима максимална маса 1370 кг и брой на осите – 2, като за конкретното
превозно средство не е била заплатена винетна такса, съответна на неговата категоризация.
Вместо това, същото е било снабдено единствено с винетка тип 9 – годишна винетка за
ремарке, която все пак е била валидна към момента на заснемането. Горното е видно от
приложеното към административнонаказателната преписка извлечение към становището от
отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ на Националното тол
управление, което показва в хронологичен порядък, че за процесното пътно превозно
средство регулярно и добросъвестно са били заплащани винетни такси за придвижването му
3
по отворените за обществено ползване пътища, включени в обхвата на платената пътна
мрежа. От подробната справка личи, че снабдяването с винетка № 21012066406752 е
осъществено непосредствено след изтичането на валидността на предходната такава,
следователно се касае за своевременно осъществена актуализация. В светлината на
историята на издадените винетки може да се приеме, че в един сравнително продължителен
период от време жалбоподателят е изпълнявал добросъвестно своите задължения по повод
заплащането на дължимите пътни такси. Що се касае до категоризацията на горепосочената
винетка обаче, не може да не се отчете, че същата е предназначена за придвижване на ППС с
прикачено ремарке при обща допустима техническа маса на състава над 3,5 тона.
Съобразявайки видовите параметри и спецификации на процесното ППС, съдът намира за
необосновано от техническа гледна точка формирането на подвижен състав, за механичното
задвижване на който да се използва превозно средство с технически допустима максимална
маса от 1370 кг. Това само по себе си разколебава възприетата в обжалвания електронен фиш
категоризация на автомобила марка „Фолксваген“, модел „Ъп“ като товарен автомобил.
Наред с това, формираната доказателствена съвкупност позволява направата на
обоснованото предположение, че причината за неправилно категоризиране на ППС при
закупуването на съответния винетен стикер се дължи на допусната техническа грешка. В
подкрепа на това е на първо място последвалото още в деня след заснемането на
нарушението закупуване на нова винетка от правилния тип 4 – „годишна ППС“.
Въпреки това, горните разсъждения само прецизират настоящото изложение, без да оказват
влияние върху отговорността на санкционирания субект, който е юридическо лице и
въпросът за субективното му отношение изобщо не може да се поставя на разглеждане. В
допълнение следва да се отчете, че става въпрос за търговец, от който се очаква да положи
завишени изисквания по повод на дължимата от него грижа за осигуряване на съответствие
спрямо законовите изисквания за заплащане на пътни такси. Също така, дори и да се касае за
техническа грешка, съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 3а от ЗП, отговорността при
неправилно декларирани данни относно регистрационния номер на пътното превозно
средство, категорията му или периода на валидност на винетната такса е на собственика на
превозното средство. Хипотезата на корекция на декларираните данни в случая е
неприложима, доколкото за целта собственикът следва да уведоми съответните длъжностни
лица чрез заявление за промяна на грешно декларираните данни, каквито данни в случая не
се установяват.
Санкционираното нарушение е установено посредством видеоустройство с № 20422,
представляващо част от електронната система за събиране на пътни такси.
Представеният по делото снимков материал и приетата като доказателство по делото
справка по чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата установяват по несъмнен начин извършването на
вмененото на санкционираното дружество нарушение.
Именно затова е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, тъй като същото
не е изпълнило предвиденото с чл. 102, ал. 2 ЗДвП задължение да не допуска движението на
4
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за
пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на
размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. С тази разпоредба законодателят е предвидил
отговорност за собственика на превозното средство, чието задължение е да установи
размера и да заплати пътната такса.
По повод на аргументираните от жалбоподателя възражения за изтекла погасителна давност,
съдебният състав от настоящата инстанция намира следното: Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС, постановено по т. д. № 1/2013 г., съкратеното
производство за реализация на административнонаказателна отговорност чрез издаване на
електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи
началото на производството с АУАН и завършването му с наказателно постановление.
Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и
по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, като от това следва, че
изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. С оглед
систематичното място, разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне
на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни
постановления, които не са част от специалното производство по санкциониране на
нарушение посредством издаването на електронните фишове. Относно формата,
съдържанието, реквизитите и процедурата по издаване на електронни фишове, нормите на
ЗАНН са неприложими, включително и спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН.
Релевантни в случая са общите давностни срокове, регламентирани в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.
Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и
то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След приключване на
действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова, в случая тригодишна
давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното
преследване се изключва по давност при изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80,
ал. 1, т. 5 НК – а именно четири години и половина от извършване на деянието. В случая не
е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, но съдът намира, че е изтекла
относителната такава, тъй като от датата на нарушението - 31.01.2021 г. до датата на
връчване на електронния фиш – 07.11.2024 г. са изминали повече от три години. По делото
не се установиха действия на административнонаказващия орган, които да са довели до
спиране или прекъсване на давността преди изтичането на тригодишния давностен срок по
чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Уведомяването на жалбоподателя за издадения му електронен фиш
на практика съставлява първото такова действие на административнонаказващия орган,
насочено към реализиране на отговорността на нарушителя. То е извършено след изтичане
на обикновената давност за ангажиране административно наказателната отговорност на
нарушителя, от където следва, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен
поради погасяване на давността за административнонаказателно преследване.
5
На следващо място съдът намери основание да се позове и на Решението на Съда на
Европейския съюз от 21.11.2024 г., постановено по дело С-61/23, образувано по отправено от
АС – Хасково преюдициално запитване, в което е разгледан въпросът за съответствието на
националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, с
принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл. 9а от Директива 1999/62 ЕО
на Европейският парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на такси от
тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, според която
норма, установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.
Според съдържанието на съдебния акт, поставеният на разглеждане преюдициален въпрос е
разрешен в насоката, че чл. 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с
фиксиран размер. В подкрепа на обосноваността на възприетото схващане са изложените
аргументи, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като
същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Посоченият принцип
изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при
определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се
отчитат конкретните обстоятелства по случая. В решението се сочи още, че хипотезите на
чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП предвиждат случаи на нарушения на различни материални
разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ
съответно на 300 лв., 1800 лв. или 2500 лв., като освен това ЗДвП не дава право на
сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да
намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното
нарушение. Т.е. националната ни система от наказания не позволява да се вземе предвид
степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение и изключва по-
конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в
ЗАНН. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази система от наказания не
предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от
националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена
санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения,
без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост
от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в
правната уредба на Съюза. Доколкото решението на Съда на Европейския съюз по
отправеното до него преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и
6
учреждения в Република България, налага се изводът, че настоящото
административнонаказателно производство и в частност постановената в хода му санкция,
определена съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основните
принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесния
електронен фиш на самостоятелно основание. В така създалата си ситуация, подходът по
неприлагане на санкционната норма на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП намира все по-трайно
утвърждаващо се приложение в актуалната съдебна практика, в каквато насока са например
Решение № 8000 от 07.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 3524/2024 г., Решение №
7634 от 06.03.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 3564/2024 г., Решение № 5498 от
18.02.2025 г. на АдмС - София по адм. д. № 7356/2024 г.
С оглед гореизложеното съдът счита, че електронният фиш е незаконосъобразен и
неправилен и като такъв следва да бъде отменен.
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния съд страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК регламентира
присъждането на разноски, като чл. 144 от АПК указва за неуредените в този дял въпроси,
че се прилага ГПК. Съгласно чл. 80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното
заседание в съответната инстанция. С оглед изхода на правния спор претенцията на
процесуалния представител на дружеството-жалбоподател за присъждане на разноски се
явява основателна и следва да бъде уважена. Основателно е обаче и възражението на
въззиваемата страна за прекомерност на претендираното от дружеството-жалбоподател
адвокатско възнаграждение. На основание чл. 36 от Закона за адвокатурата, вр. чл. 18, ал. 2,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения,
минималният размер на адвокатско възнаграждение при интерес до 1 000 лв. е 400 лв.
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв. се явява прекомерно по смисъла на чл. 63д, ал. 2 от
ЗАНН, поради което в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в
минимално предвидения размер от 400 (четиристотин) лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура“
при МРРБ, с който на „С.“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а,
ал. 1 от ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 102,
ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ на „С.“ ЕООД с ЕИК
********* сумата от 400,00 (четиристотин) лева, представляваща заплатено от дружеството
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото.
7
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8