РЕШЕНИЕ
№ 2820
гр. Варна, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Николова
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20243110116367 по описа за 2024 година
Ищецът И. С. Г. сочи, че на 29.03.2019г. е сключил договор за
потребителски кредит №30036026480 с ответника „Профи кредит България"
ЕООД, по силата на който му е отпуснат кредит в размер на 3500лв., за срок от
36 месеца, с месечна вноска 166.55лв., годишен процент на разходите (ГПР):
46.08%; годишен лихвен процент: 39.10% и лихвен процент на ден: 0.11%. На
същата дата било сключено и допълнително споразумение към договора за
предоставяне на допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на
2352.96лв., а именно за приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски договор, възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства. Общото
задължение по кредита и допълнителните услуги възлизали на 8348.90лв., а
размерът на месечната вноска по кредита на сумата от 231.91лв. С част от
сумата по договора 3197.49лв. е извършено рефинансиране на друг договор на
ищеца с кредитор „Профи Кредит България" ЕООД, а сумата 302.51лв. била
преведена по банкова сметка на ищеца. Ответникът изготвил и предоставил
погасителен план с определени 36 вноски с падежна дата - всяко 5-то число на
месеца. Впоследствие погасителният план се е увеличил с две вноски.
Увеличаването на броя на вноските се дължало на обстоятелството, че по
договора ищецът поискал безплатно отлагане на две вноски. Поради
отлагането е подписан анекс №1/28.05.2019г. за отлагане на втора вноска, с
нов погасителен план с 37 вноски, по който трябвало да погасява своето
задължение и в края на същия да погаси и отложената вноска. Впоследствие е
1
подписан анекс №2/18.05.2020г. за отлагане на вноска 13, с нов погасителен
план с 38 вноски, по който трябвало да погаси задължението си и в края на
периода да погаси и отложената вноска. Общата сума на направените
плащания по ДПК 30036026480 кредита и споразумението е в размер на
7200.63лв. Ищецът твърди, че извън предоставения му потребителски кредит
в размер на 3500лв. възстановим за 36 месеца, той не е получил друга услуга, а
в сключения в него потребителски договор са били включени клаузи за
заплащане на значително по-голямо от обичайното възнаграждение, завишено
с допълнителни разходи за задълженото лице по кредита, като в тази връзка и
съвсем без основание е бил включен и допълнителен пакет услуги.
Счита, че изключително голямата разлика в престациите по
двустранните договори противоречат на добрите нрави, доколкото те
определят границите на свободата на договаряне, предвидена в чл.9 ЗЗД.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1, т.3 от ЗЗД сделки, сключени при значителна
липса на еквивалентност на престациите, включително и при необосновано
висок размер на възнаграждение за услуги, са нищожни. Сочи, че съгласно
чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за потребителски
кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор ГПР е в размер на 46,08%, а ГЛП
е в размер на 39,10%, но след сключването на Анекс №1/28.05.2019г. - ГПР
вече е в размер на 43,62%, след сключване на анекс №2 към ДПК №
30036026480 става 41,86% с което е нарушена разпоредбата на чл.19, ал.4 от
ЗПК, а именно изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и валута, определена с
ПМС №426/2014г. Договорените размери на договорната и възнаградителна
лихви, в пъти надвишават определения от законодателя критерий, те да бъдат
договаряни в съответни параметри относими към законната лихва. Сочи, че
включеният пакет допълнителни услуги, уговорени в допълнително
споразумение към договора, се отнасят до усвояване /приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит и улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства/ и управление /възможност за
отлагане или намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на
падежната дата/ на кредита. В случая договорът е сключен в противоречие на
чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на
такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Още повече, тези услуги представляват част от общите разходи по
кредита по смисъла на §1, т.1 ДР и следва да се включват при определяне
размера на ГПР на осн. чл.19, ал.1 ЗПК.
По отношение останалите елементи на претендираното вземане извън
главницата по кредита - договорна лихва и допълнителен пакет услуги, счита,
че като сключен при наличие на неравноправни клаузи, той е нищожен в тези
части, респективно не е породил валидни правоотношения между страните.
Твърди, че договорената между страните лихва в размер на 39,10%
(съответно ГПР - 43,62% с анекс № 1/28.05.2019 г. и ГПР - 41,86% с анекс №
2/18.05.2020 г.) годишно надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява
2
нарушение на добрите нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на
законната лихва. С оглед липсата на индивидуално договаряне на параметрите
в Раздел VI от договора за потребителски кредит, както и неконкретизирано
формиран ГПР от 46.08%, съответно уговорен ГЛП в размер на 39,00%,
правят въпросните договорни клаузи неравноправни, и на основание чл.146
ал.1 ЗЗП същите са нищожни. В Раздел VI от договора е уговорено и
заплащането на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в
общ размер на 2352.96лв. Възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят - ищец за предоставения му пакет от допълнителни услуги също
се явява прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място,
предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за
потребителски кредит каквото е изискването на императивните разпоредби на
закона. Счита, че в настоящия случай в договора за потребителски кредит не
са посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните
такси. В сключеният между страните договор за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, са изброени вида на услугите, които може да ползва
потребителят, но доколкото в самия договор не е предвидена клауза, която да
приобщава последното към процесния договор за потребителски кредит, то не
би могло да се приеме, че е изпълнено изискването на горепосочената правна
норма - за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси
или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния
договор за потребителски кредит. Принципът на добросъвестност и
справедливост при договарянето изискват потребителят да заплати такса за
реалното ползване на определена услуга, а не хипотетично ползване на такава.
В противоречие на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в ГПР по договора не
са включени допълнителни разходи, регламентирани в чл.VI от договора в
размер на 2352,96лв., които са прикрити под формата на възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги. В контекста на дадената дефиниция в
чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай, закупен пакет от допълнителни услуги има за
предназначение да улесни взаимоотношенията между кредитор и потребител
и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и изплащането на
сумите по него. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и
управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва
да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил
законовото ограничение. Така, с тази сума, реално се увеличава печалбата на
кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно
допълнително възнаграждение. Поради което, посоченият в договора годишен
процент на разходите от 46,08%, а след сключването на Анекс № 1/28.05.2019г.
3
- в размер на 43,62%, след сключване на анекс № 2/18.05.2020г. за отлагане на
вноски, ГПР става 41,86% не отговаря на действителния такъв. Сочи, че
съгласно чл.23 от ЗПК при недействителност на договора за потребителски
кредит потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Сочи, че внесената от него сума в
размер на 7200.63лв., следва да се отнесе към погасяване единствено на
главницата по договора. Поради неравноправния и нищожен характер на
останалите клаузи, надвнесената сума от 3700.63лв. се явява платена без
основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД.
Сочи, че пред съда е бил разгледан предявен от ответника срещу ищеца
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД гр.д.
№20243110106477 по описа на ВРС, имащ за цел установяване
съществуването на вземане в полза на кредитора по Договор за потребителски
кредит №30036026480/29.03.2019г. и осъдителен иск за неплатено договорно
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по същия договор за
потребителски кредит. С решение №3626 от 17.10.2024г. по гр.д.
№20243110106477 по описа на ВРС, 48 състав исковете са отхвърлени
предвид нарушение на чл.11, ал.1 от ЗПК, тъй като договорът за
потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. Преди
изтичане на срока за обжалване на постановеното решение, съдът е сезиран с
молба вх. 88144/04.11.2024г. от „Профи Кредит България" ЕООД с искане за
отказ от предявения иск. С Определение №12685/08.11.2024г. по гр.д.
№20243110106477 по описа на ВРС е обезсилено постановеното решение.
Моли съда, да осъди ответника да му заплати, сумата от 3700.63лв.,
представляваща недължимо платена по договор за потребителски кредит
№30036026480/29.03.2019г. за възнаградителна лихва и такса за закупени
допълнителни услуги, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба - 16.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата, на осн.
чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, вр. чл.26 ЗЗД, вр. чл.22 и чл.23 ЗПК и да се
присъдят сторените по делото разноски.
Ответното дружество в срока по чл.131 от ГПК е подало отговор в който
сочи, че на първо място неоснователно е твърдението в исковата молба, че
клаузата за възнаградителна лихва е нищожна поради противоречие с добрите
нрави.
В исковата молба ищецът излага твърдения, че в нарушение на
разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК в договора за кредит не били
посочени условията за прилагане на договорения лихвен процент, както и не е
посочен начинът на изчисляване на годишния процент на разходите и
липсвало, каквато и да било яснота по какъв начин е формиран същия, респ.
общо дължимата сума по него. Твърди, че напълно неоснователни и
необосновани са твърденията на ищеца в тази насока, тъй като изобщо не се
излагат правни съждения, какви точно са съображенията и доводите, че
сключеният договор противоречи на посочените разпоредби. Процесният
4
договор за потребителски кредит отговаря от външна страна на установените
в разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК изисквания за писмена форма, на хартиен
носител, както и на изискванията за сключването му по ясен и разбираем
начин - всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт. В съответствие с чл.11, ал.1, т.7 ЗПК в процесния договор е
посочен общият Размер на кредита от 5 995.94лв. Отделно е посочен размерът
на закупените по желание на ищеца допълнителни услуги с общ размер от 2
352.96лв., като счита, че това е достатъчно да се приеме, че е налице яснота
как се е определила общата дължима сума. Сочи, че размерът на договорената
възнаградителна лихва е резултат на свободно договаряне. В случая се касае за
възнаградителна лихва, т. е. парите, за ползването на които се дължи лихва се
наричат "капитал". Още с параграф 1 от ПМС № 72/08.04.1994г. е отменено
ПМС №1238/25.06.1951г. за определяне максималният процент на
договорните лихви. Счита, че меродавна е пазарната цена на кредитите в
сектора, а не законната лихва, която е ограничена от разпоредбата на чл.19,
ал.4 от ЗПК, определяща максимален размер на ГПР, в чието изчисляване
участват и дължимите от потребителя лихви. Сочи, че в чл.19, ал.4 от ЗПК е
въведено ограничение за максималния размер на годишния лихвен процент,
който не може да бъде по - висок от петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения в левове и валута, а според ал.5, клаузи, надвишаващи
тези размери, се считат за нищожни. Според §13 от ПЗР на ЗИДЗПК,
разпоредбите на закона не се прилагат за договорите за кредит, сключени
преди датата на влизането му в сила, а само за тези, сключени след тази дата.
С изменението на ЗПК, в сила от 23.07.2014г., се въведе максимален размер на
годишния процент на разходите, изразяващ общите разходи по кредита
(включващи в себе си лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид) и който не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България, което е 50%. Сочи, че неоснователни се явяват и твърденията в
исковата молба, че уговорените клаузи за предоставени допълнителни услуги
са нищожни. Съгласно сключения договор за кредит в раздел V „Поискани от
клиента допълнителни възможности" ищецът е избрал допълнителни услуги
„Фаст" и „Флекси". В следващия раздел VI „Параметри", са посочени
параметрите по кредита, както и параметрите по избрания пакет
допълнителни услуги. Безспорно е, че изборът за закупуване на допълнителни
услуги е изцяло на клиента, като закупуваното не е задължително условие за
сключване на договора, а е опционално. Така за клиента, избрал да се
възползва от горепосочената възможност, към датата на сключване на
договора възниква задължение да заплати дължимото за избраната
услуга/услуги възнаграждение. В процесния случай страните са постигнали
съгласие за сключване на договор с включени допълнителни услуги, с което,
по искане на ищеца, кредиторът се задължава да предостави на
кредитополучателя определен 4 набор от услуги, с които се предоставя
5
приоритетно разглеждане и изплащане на размера на кредита на
кредитополучателя и последният има възможност да променя първоначално
договорените падеж, размер на вноска и ежемесечно плащане на вноски,
срещу възнаграждение за кредитора, с което задължение ищецът се е
задължил доброволно. Редът за използването на допълнителните услуги е
подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна
част от договора. Така по своята същност първата услуга представлява право
на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, което
означава, че както е посочено и в самия ДПК в раздел VI Параметри,
допълнителната незадължителна услуга към момента на подписване на
договора вече е била предоставена на кредитополучателя и използвана от
последния. След като ищецът е решил да се възползва от услугата
приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит,
представителите на ответното дружество са извършили всички необходими
действия за проучването на кредитната способност на ищеца, подготвили са
нужните документи и са сключили договора в максимално кратки срокове.
Счита, че тази услуга безспорно е предоставена на ищеца и последният се е
възползвал от нея. Искането за кредит, подадено от ищецът е одобрено от
кредитора в рамките на същия ден, като договорът за кредит е сключен на
същата дата и размерът на зависимост от волята на клиента, като
закупуваното не е задължително условие за сключване на договора, а е
опционално. Страните са постигнали съгласие за сключване на договор с
включена допълнителни услуги. Осигуряването на необходимия ресурс, за да
се отговори на поетия ангажимент и заявеното желание на клиента е свързано
с допълнителни разходи за кредитора, поради което и услугите се предоставят
срещу възнаграждение. Редът за използването на допълнителните услуги е
подробно описан в общите условия към ДПК, представляващи неразделна
част от договора. Така заявените от ищеца допълнителна услуга не
противоречат на добрите нрави.С оглед на принципа за свобода на договаряне
и по своя свободна воля страните са се съгласили да сключат договор за
кредит. С оглед на същия принцип на свобода на договаряне, кредиторът е
предложил, а ищеца е поискала и закупила тези допълнителни услуги.
Ищецът е попълнил искане за отпускане на потребителски кредит. В това
искане е посочила изрично, че желае да се възползва от допълнителни услуги.
На същият е предоставена допълнителна преддоговорна информация, в която
ясно са дефинирани както услугите, така и тяхната цена. Ищецът е преценил,
че е съгласен с тази цена още на преддоговорния етап, заявила е пред
кредитора в искането за отпускане на кредит, че желае да се възползва от тези
допълнителни услуги, подписала е договор за кредит с кредитора, където
отново са били уговорени същите тези допълнителни услуги. Счита, че не е
налице фактическия състав на чл.26, ал 1 от ЗЗД, тъй като страните по
договора са имали за цел реализиране на процесната сделка, която не е
забранена от ЗПК и са я осъществили по уредения в него начин. Чл.19, ал.4 от
ЗПК не установява забрана за постигане на определен правен резултат, а
6
регламентира задължителните изисквания, на които следва да отговаря
формата и съдържанието на договора. Неспазването на залегналото в тези
разпоредби изискване би довело до нищожност поради противоречие в закона
- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД, но в случая при сключването па процесния договор
тези изисквания са спазени. Параметрите и условията, свързани с
допълнителните услуги, са ясно определени, на първо място, в
допълнителната преддоговорна информация предоставена на ищцата. Т.е.
същата е била наясно с параметрите на допълнителна.
Моли искът да бъде отхвърлен и да се присъдят сторените по делото
разноски.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в
чл.55, ал.1, предл.1 вр.чл.26, ЗЗД и чл.22 и 23 от ЗПК.
Като съобрази всички посочени по делото доказателства, съдът счете за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени от страните следните документи:
Договор за потребителски кредит Стандарт №30036026480/29.03.2019г.,
ведно с погасителен план; Анекс №1/28.05.2019г. с погасителен план, анекс
№2/18.05.2020г. също с погасителен план, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредити, споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и Общи условия на ответника,
а в хода на делото е прието като обективно и компетентно дадено заключение
на вещо лице по допусната ССчЕ.
От така представените доказателства се установява, че страните са
встъпили в договорни заемни отношения по силата на които ответника в
качеството си на финансова институция е предоставил на ищеца в заем сумата
от 3 500лв. за срок от 36 месеца, като с 3 197.49лв. от тях е рефинансиран
предходен кредит предоставен от ответника на ищеца. Договорът съдържа
уговорка и за избор и закупуване на пакет от допълнителни услуги „Екстра
КДКЗ“, като е уговорено, че възнаграждението дължимо се от
кредитополучателя за закупения пакет възлиза на сумата от 2 352.96лв., като
тази сума е разпределена в погасителните вноски съгласно изготвения
погасителен план. Договорът съдържа изявление, че общо задължението на
кредитополучателя възлиза на 8 348.90лв. Страните са посочили, че ГПР
възлиза на 46.08%. Съгласно представеният анекс №1 страните са се
договорили за отлагане на вноски при което е запазен ГЛП, но е намален ГПР
на 43.62%, а с вторият анекс отново е намален само ГПР този път на 41.86%.
Видно от съдържанието на договора за потребителски кредит в него
няма описана ясна услуга която се таксува допълнително, а е записано че той
закупува пакет от допълнителни услуги „Екстра КДКЗ“ с препратка към
общите условия на ответника където се твърди, че тази услуга е описана.
Към сключения между страните договор за паричен заем са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото договорът,
съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК се характеризира като потребителски такъв, а
7
ищецът има качеството на потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. Също така в
случая са приложими и разпоредбите на Закона за защита на потребителите,
доколкото ищецът има качеството на потребител и съгласно пар.13, т.1 от ДР
към ЗЗП.
При проверка на представените от самия ответник общи условия се
установява, че в тях няма записана услуга „Екстра КДКЗ“, но дори и да имаше
такава договорът пак би бил изготвен при нарушение на правилата за
равнопоставеност съгласно ЗЗащП, тъй като тази уговорка по силата на това,
че би била в ОУ би се явила стандартна и не подлежаща на индивидуално
договаряне по смисъла на чл.146 от ЗЗащП.
Видно е от съдържанието на ОУ, че в тях е отразено като неразделна
част споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, като
същите са описани, като приоритетно разглеждане и изплащане на кредита,
възможност да отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на
датата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни
парични средства.
Съставът намира, че тези уговорки по своята същност представляват
действия по усвояване и управлението на кредита, а съгласно чл.10а, ал.2 от
ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С нарушаването на
въпросната разпоредба, е налице противоречие със закона по смисъла на
чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД, тъй като е нарушена императивна правна норма.
Съдът счита за неоснователни възраженията на ответната страна.
Видно е, че сумата за тези „услуги“ е предвидена за плащане наред с
месечната вноска за главница и лихви. Не може да се приеме, че това са
услуги, които са отделни от кредитирането, а всъщност те по характера си
представлява дейност по усвоявана и управление на кредита, а относно
подобна дейност е налице законова забрана в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Предвид
това договорът следва да се разглежда като нищожен на основание чл.26, ал.1,
предл.1 от ЗЗД. При това положение полученото по договора различаващо се
от дължимата се главница е недължимо платено и следва да бъде върнато на
ищеца. Предвид възприетото становище за недействителност на договора за
потребителски кредит кредиторът дължи връщане на платеното извън
главницата съгласно чл.22 и 23 от ЗПК.
При неизпълнение на задължението от страна на заемателя,
заемодателят би могъл да претендира единствено лихва за забава върху
главницата от 3 500лв., като всяка друга сума платена на друго основание е
недължимо получена. При настоящия случай страните не спорят, че ищецът е
изплатил на ответника сумата от общо 7 200.63лв., като сумата е потвърдена и
от заключението на в.л. по приетата ССчЕ или недължимо платени са
3 700.63лв., като тази сума отговаря по размер на претенцията на ищеца и
обуславя извода за основателност на иска.
8
Предвид извода за основателност на претенцията и направеното искане
за присъждане на разноски ответното дружество следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 498.02лв. разноски по делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Профи кредит България“ ЕООД, ЕИК175074752 със
седалище и адрес на управление гр.София, жк.Мотописта, бул.“България“ 49,
бл.53Е, вх.В, ет.7 да заплати на И. С. Г. ЕГН********** от гр.Варна, ***
сумата от 3 700.63лв. недължимо платена по нищожен договор за
потребителски кредит №30036026480/29.03.2019г. за възнаградителна лихва и
такса за закупени допълнителни услуги, на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда-
23.12.2024г. до окончателното изплащане на сумата и 498.02лв. сторени по
делото разноски, на осн. чл.78 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9