№ 380
гр. София, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-12, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Колев
при участието на секретаря Галина Ил. Стоянова
като разгледа докладваното от Пламен Колев Търговско дело №
20211100902497 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ вр. чл. § 13, ал.1 от ПЗР на
ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.)
Ищецът - СГП твърди, че ответното акционерно дружество е било включено в списък на АВ
по § 13, ал.2 от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.), тъй като не е
изпълнило задълженията си по § 11, ал.1 от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от
23.10.2018 г.). Излага, че в 9 м. срок от влизане на закона в сила дружеството да не е внесло
промяна в устава си относно замяната на акциите на приносител и на заместващите ги
временни удостоверения с поименни акции, не е заявило за вписване тази промяна, не е
представило за обявяване изменения си устав в ТР, и не е приложило към заявлението
заверено актуално извлечение от книгата на акционерите.
Моли ответното АД да бъде прекратено на чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ .
Ответникът – „М. БГ“АД, ЕИК:**** е изразил становище за неоснователност на иска.
Признава, че не е изпълнил задължението си § 11, ал.1 от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в
сила от 23.10.2018 г.) в 9 м. нормативно определен срок, но представя доказателства, че е
предприел действия за това, като към настоящия момент е налице висящо охранително
производство по заявление вх. № 20220331182756.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съобразно вписването в ТР към момента на подаване на исковата молба капиталът на
дружеството е бил 3000000 лева, разпределен в 600 акции на приносител с номинална
стойност 5000 лв., съответстващо на съдържанието на обявения устав.
1
Видно от приложените към заявление вх. № 20220331182756 документи, ОС на дружеството
е взело решение за промяна в устава си, като е предвидло замяна на акциите на приносител
с поименни, за което е бил съставен протокол от 06.01.2022 г., като е налице и актуално
извлечение от книгата на акционерите.
Към момента на устните състезания по делото, е липсвало произнасяне на АВ по
заявлението.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Съгласно измененото правило на чл. 178, ал. 1 ТЗ, (обн. в Държавен вестник, бр. 88 от
23.10.2018 г., в сила от 23.10.2018 г.), въведено във връзка с изискванията на чл. 10, § 2, чл.
58, § 1, 2 и 5 и чл. 59, § 1, буква "а" и § 2 от Директива /ЕС/ 2015/849 на Европейския
парламент и на Съвета от 20.05.2015 г. за предотвратяване използването на финансовата
система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, наличните акции
на акционерните дружества са само поименни.
В съответствие с разпоредбата на § 11, ал.1, 2 и 3 от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила
от 23.10.2018 г.) издадените до влизането в сила на този закон акции на приносител или
заместващи ги временни удостоверения се заменят с поименни акции. В 9-месечен срок от
влизането в сила на този закон дружествата, издали акции на приносител или заместващи ги
временни удостоверения, са длъжни да изменят уставите си, като предвидят, че акциите им
са поименни, заменят акциите на приносител или заместващите ги временни удостоверения
с поименни акции, започват да водят книги за акционерите, заявяват за вписване промените
и представят за обявяване изменените устави в търговския регистър. Към заявлението се
прилага заверено актуално извлечение от книгата за акционерите.
Съобразно правилото на § 13, ал.1 от от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018
г.), търговските дружества, които не изпълнят задълженията си по § 11 и нямат висящо
производство по заявление за вписване на промени, се прекратяват по реда на чл. 252, ал. 1,
т. 4 от ТЗ - с решение на съда по седалището по иск на прокурора, ако дружеството
преследва забранени от закона цели.
§ 16 от от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.)предвижда , законът влиза
в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 6, който влиза
в сила от 1 юни 2019 г.
Горното налага извода, че фактическият състав водещ до прекратяване на дружеството по
иск на прокурора в хипотезата на § 13, ал.1 от от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от
23.10.2018 г.) се свежда до бездействие в 9 м. срок от влизане на закона в сила по отношение
на посочените по-горе нормативни задължения – дружеството да не е внесло промяна в
устава си относно замяната на акциите на приносител и на заместващите ги временни
удостоверения с поименни акции; не е заявило за вписване тази промяна; не е представило
за обявяване изменения си устав в ТР; и не е приложило към заявлението заверено актуално
извлечение от книгата на акционерите.
При отчитане на целта на закона - да внесе яснота относно принадлежността на капитала на
2
АД, както и редакцията на нормата на § 13, ал.1 от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила
от 23.10.2018 г.), изискваща прекратяване на дружеството, което не е изпълнило
задълженията си по §11, но и при липса на висящо производство за заявление за вписване
на промени, следва да се приеме, че прекратяване не се извършва, ако макар и след срока,
промените са осъществени и е налице депозирано заявление за вписване.
В хода на настоящото производство се установи, че в законово предвидения срок ищецът
не е изпълнил задължението си по по § 11 от ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от
23.10.2018 г.) Същевременно към момента на устните състезания е налице висящо
регистърно производство по заявление за вписване на осъществените след срока промени в
устава на дружеството, съставляващо изпълнение на нормативните изисквания, от което
следва да се направи извод, че не са налице условията по чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ .
Горното налага извода за неоснователност на предявения иск.
Тъй като с действията си ищецът е дал повод за предявяване на иска – при неизпълнение в
срок да нормативните изисквания прокуратурата е била длъжна да упражни правомощията
си по чл. чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ, то върху ищецът следва да се възложат направените
разноски по делото – 80 лв. ДТ, в съответствие с нормата на чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЯ предявения иск с правно основание чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ вр. чл. § 13, ал.1 от
ПЗР на ТЗ(ДВ, бр.88 от 2018 г., в сила от 23.10.2018 г.) от Софийска градска прокуратура
срещу „М. БГ“АД, ЕИК:****
ОСЪЖДА „М. БГ“АД, ЕИК:****, гр.София, бул.“**** “да заплати на Софийски градски съд
сумата 80 лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3