Присъда по дело №375/2022 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 4
Дата: 27 февруари 2023 г.
Съдия: Даниела Недкова Радева
Дело: 20224340200375
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Троян, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, V-ТИ СЪСТАВ - НАКАЗАТЕЛЕН, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Даниела Н. Радева
при участието на секретаря Кремена Н. Раева
като разгледа докладваното от Даниела Н. Радева Наказателно дело частен
характер № 20224340200375 по описа за 2022 година
Въз основа на доказателствата по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. Б. – роден на *** г. в гр. Троян,
български гражданин, живущ в гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „***” № 2, със
средно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********, за
ВИНОВЕН в това, че на 09.10.2022 г. около 02:00-02:30 часа, в гр. Троян,
обл. Ловеч, в бар „Библиотеката“ нанесъл няколкократно удари с юмруци в
областта на главата и лицето на В. В. К. от гр. Троян, обл. Ловеч, с което му
причинил двустранен брил хематом (тип очилат хематом), кръвоизлив на
конюктивата на дясното око и рана в областта на дясното око, на устата,
охлузване в областта на дясната предмишница и рана в областта на лявото
коляно, което увреждане му е причинило временно и неопасно разстройство
на здравето, поради което и на основание чл. 130, ал. 1 и чл. 78а, ал. 1 от НК
го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага
административно наказание ГЛОБА в размер 1 000,00 лв. (хиляда лева),
която да заплати в полза на Държавата по бюджета на Съдебната власт по
сметка на Районен съд гр. Троян.
ОСЪЖДА подсъдимия М. И. Б. от гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „***” №
2, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на гражданския ищец и частен
тъжител В. В. КОМИТОВ от гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „***“ № 1, ЕГН:
**********, сумата 2 500,00 лв. (две хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от 09.10.2022
1
г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 100,00 лв. (сто
лева), представляваща обезщетение за причинени ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
в резултат на престъплението, ведно със законната лихва, считано от
10.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА подсъдимия М. И. Б. от гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „***” №
2, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на гражданския ищец и частен
тъжител В. В. КОМИТОВ от гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „***“ № 1, ЕГН:
**********, сумата 1 082,00 лв. (хиляда и осемдесет и два лева) – разноски
по делото.
ОСЪЖДА подсъдимия М. И. Б. от гр. Троян, обл. Ловеч, ул. „***” №
2, ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата по бюджета на
Съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Троян сумата 104,00 лв. (сто и
четири лева), представляваща 4% държавна такса върху размера на
уважените граждански искове.
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и/или протестиране по
реда на глава ХХІ от НПК пред Ловешки окръжен съд в 15-дневен срок от
днес.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда № 4 по
НЧХ дело № 375/2022г.


Частният тъжител В. В. К. от гр. Троян е подал тъжба против М. И. Б. от
същия град, с обвинение за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, а
именно за това, че на 09.10.2022г., в периода около 02:00 – 02:30 часа, в гр.
Троян, нанасяйки му неколкократно удари с юмруци по главата и в лицето,
М. Б. му е причинил увреждания на здравето, представляващи лека телесна
повреда, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от
НК. В тъжбата е отразено, че на 10.10.2022г. частният тъжител е посетил доц.
д-р Д.Д., специалист „Съдебна медицина“ в ***, като от извършеният преглед
и освидетелстване са били констатирани следните увреждания:
„кръвонасядане на клепачите на двете очи под форма на т.нар. „очилат
хематом“, излив на кръв под конюктивита на дясното око, разкъсно-контузна
рана на горната устна, разкъсно-контузна рана на горен десен клепач,
разкъсно-контузна рана на лявото коляно, охлузване на дясната
предмишница“, които увреждания имат характер на лека телесна повреда и се
дължат на побоя, нанесен му от М. Б.. Направено е искане съдът да признае за
виновен и осъди подсъдимия Б. за извършеното от него престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК. С тъжбата са предявени от частния тъжител В. В. К. срещу
подсъдимия М. И. Б. граждански искове за сумата 100 лева, претендирано
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в разходи за
извършен преглед и освидетелсване на частния тъжител, както и за сумата
3000 лева, претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху сумите, считано
от датата на увреждането до окончателното им изплащане. В подкрепа на
изложеното в тъжбата, частният тъжител е ангажирал писмени и гласни
доказателства и адвокатска защита. Във всички проведени открити съдебни
заседания по делото В. В. К., редовно призован, се явява лично. Явява се и
упълномощеният от него повереник – адвокат А. Ч. от АК гр. Ловеч, който
поддържа обвинението и в хода на съдебните прения моли съда да признае
подсъдимият М. И. Б. за виновен да е извършил престъплението, в което е
обвинен, да уважи предявените граждански искове и да присъди на тъжителя
направените от него по делото разноски. Аргументите си за това адвокат А. Ч.
е изложил подробно в своята пледоария.
Подсъдимият М. И. Б., редовно призован, се явява лично в проведените
по делото открити съдебни заседания. В хода на съдебното следствие
подсъдимият упълномощи защитник - адвокат М. И. от АК гр. Ловеч.
Подсъдимият даде обяснения по повод повдигнатото му с тъжбата обвинение,
като заяви, че е нанесъл два удара в областта на главата на В. К., но не с
юмруци, а като шамар с отворена длан, тъй като К. го е провокирал и той се е
почувствал застрашен. Заяви, че съжалява за постъпката си и потвърждава по-
голямата част от отразеното в тъжбата. В своята пледоария защитникът на
подсъдимия - адвокат М. И. от АК гр. Ловеч моли съда да прекрати
производството по делото, тъй като за извършеното деяние на 09.10.2022г.
спрямо частния тъжител, подсъдимият М. И. Б. е вече наказан с решение,
1
постановено по адм. дело № 374/2022г. по описа на Районен съд гр. Троян с
наказание по УБДХ и не следва да бъде наказван за едно и също деяние втори
път. Алтернативно адвокат И. моли съда да постанови присъда, с която
признае подсъдимия М. И. Б. за невиновен и го оправдае по повдигнатото с
тъжбата обвинение, както и да отхвърли предявените граждански искове, като
излага подробни аргументи за недоказаност на обвинението. Ангажирани са
доказателства.
Относно допустимостта на тъжбата: Непосредствен обект на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които
осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Съдът счита, че частният тъжител В. В. К. има качеството на
пострадало лице от престъплението по смисъла на чл. 80 от НПК, поради
което намира, че тъжбата е подадена от надлежна страна. Тъжбата е подадена
в срока по чл. 81, ал. 3 от НПК и с оглед изискванията на закона съдът счита,
че тя съдържа необходимите реквизити. Същата е допустима, поради което
съдът я е разгледал по същество.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Т. М. Г., М. Д. Д.,
Ф.С.И., В.Т.В., М. В. К., П.Ч.П., М.Н.Г., В.ия К.К. и Н. С. Б., от обясненията
на подсъдимия М. И. Б., от запис от охранителна камера на бар „Библиотека“
гр. Троян, 1 брой диск с аудиозапис от „Районен център 112 – Монтана“, от
приложените по делото писмени доказателства и от заключението на вещото
лице д-р М. А. Г. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, съдът
приема за установена и доказана следната фактическа обстановка:
Вечерта на 08.10.2022г. частният тъжител В. В. К. отишъл със свои
приятели в бар „Библиотеката“, находящ се в централната част на гр. Троян.
Били седнали на високи столове до бара на заведението, като употребили
алкохол, говорили си и слушали музика. След полунощ, вече на 09.10.2022г.,
около 02:00 часа, до В. К. се приближил подсъдимия М. И. Б. и поискал К. да
излезе навън, за да разговарят. Частният тъжител К. излязъл заедно с
подсъдимия извън затворената част на заведението и извън пространство с
маси, заградено с ветроупорни завеси. Заедно с тях излязъл и свидетелят В.В.,
за да изпуши една цигара. Подсъдимият и тъжителят си говорили стоейки
изправени, като М. Б. ударил с юмрук в по главата В. К., при което К. паднал
на земята. Частният тъжител се изправил, при което подсъдимият Б. му
нанесъл още няколко удара в областта на главата, основно по лицето.
Свидетелят В. видял всичко това и влязъл в заведението да извика свидетеля
Ф. И., като му казал, че В. е на земята и че е ударен от М.. Свидетелите В. и
И. излезли навън и отишли да помагат на В., който бил на земята, за да го
вдигнат. К. се изправил и тримата – частният тъжител и свидетелите В. В. и
Ф. И. влезли в заградената с ветроупорни завеси част на заведението. По
лицето на К. имало кръв. Частният тъжител останал изправен до една от
масите, а свидетелите В. и И. влезли вътре в заведението, за да вземат своите
вещи. Излизайки от заведението, двамата свидетели видяли, че подсъдимият
М. Б. отново отива към В. К. и нанесъл удар с юмрук в областта на главата на
К., при което той паднал назад по гръб. Подсъдимият Б. бил издърпан от
свидетеля П.П., за да му попречи да нанесе още удари на К., а свидетелите В.
и И. вдигнали частния тъжител. Б. си тръгнал от заведението заедно със
своята приятелка – свидетелката В.ия К.. На място пристигнали служители на
2
РУ гр. Троян – свидетелите Т. Г. и М. Д., тъй като бил подаден сигнал от В. К.
към ЕЕНСП 112 в 02:38:28 часа на 09.10.2022 година. Същите снели устно
сведение от В. К., при което същият им обяснил, че е бил ударен няколко
пъти в областта на лицето от непознато за него лице, без причина.
Свидетелите Г. и Д. установили от намиращите се на място лица, че лицето,
което е ударило К. се казва М. Б., но същият си е тръгнал от заведението.
Свидетелите Г. и Д. заявиха пред съда, че В. К. е бил с посинено и подуто
дясно око, като десният му клепач е бил почти затворен.
На следващият ден – 10.10.2022г. частният тъжител В. В. К. е бил
прегледан и освидетелстван от доц. д-р Д.Д. – специалист по съдебна
медицина, за което е издадено Медицинско удостоверение за пред съда №
475/10.10.2022 година. В същото е отразено, че клепачите на двете очи на К.
са масивно кръвонаседнали с интензивно морав цвят, под форма на т.н.
„очилат хематом“ и оточни с леко притваряне на дясната очна цепка.
Установено е, че под конюнктивата на дясното око има яркочервен
кръвоизлив, на горния клепач на дясното око има малка раничка с охлузени
ръбчета с дължина 0,5 см, а по лигавицата на горната устна в ляво има мораво
кръвонасядане и цепковидна косо разположена рана с дължина 1,3 – 1,4 см. В
удостоверението е отразено, че в долна трета на предмишницата на дясна
ръка има червеникава драскотина с дължина 2,5 см, а на коляното на левия
крак има плитка рана с охлузени ръбове с неправилно овална форма и
диаметър 2,5 см. Доц. д-р Д. е заключил, че уврежданията на В. В. К. са
резултат от тъпи травми и могат да бъдат получени по начина, срока и
обстановката, за която съобщава пострадалия, а именно, че на 09.10.2022г.,
между 02:00 и 02:30 часа същият е бил нападнат и удрян с юмруци по лицето,
блъскан, съборен на земята. В медицинското удостоверение д-р Д. е отразил,
че описаните травми са довели до разстройство на здравето, извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК.
В хода на съдебното следствие съдът е допуснал съдебно-медицинска
експертиза с вещо лице д-р М. А. Г.. В изготвеното и поддържано заключение
от вещото лице се установява, че на В. В. К. са причинени двустранен Брил
хематом /тип очилат хематом/, кръвоизлив на конюктивата на дясното око и
рана в областта на дясното око, на устата, охлузване в областта на дясната
предмишница и рана в областта на ляво коляно, които са му причинили
временно и неопасно разстройство на здравето. Д-р Г. е посочила в
заключението, че не се очакват трайни последици от тази повреда,
установените изменения са от травматично естество, дължат се на директни
удари с твърд предмет, най-вече в областта на лицето и отговарят да са
получени по време и начин съобщен от пострадалия и очевидци. Вещото лице
е посочила в заключението, че установените увреждания не могат да се
получат от падане напред, още повече, че след ударите, пострадалият е
съобщил, че е паднал по гръб. Посочила е, че при падане напред биха се
получили травматични изменения по изпъкналите части на лицето – чело,
носна пирамида, скули, брада, а такива изменения не са установени по време
на прегледа, извършен от специалист – съдебен медик.
В съдебно заседание, проведено на 11.11.2022г. съдът, в присъствие на
частния тъжител В. В. К., неговия повереник – адвокат А. Ч. и подсъдимия М.
И. Б. извърши преглед на 1 брой диск, съдържащ видеозапис от охранителна
3
камера на бар „Библиотеката“ и констатира, че на диска има два файла, като
първият файл по поредност е от дата 09.10.2022г. и записът на него започва в
02:30:21 часа. На видеозаписа се вижда външната част на заведение бар
„Библиотека“ гр. Троян с маси и столове, оградена с ветроупорни найлонови
завеси. Вижда се, че частният тъжител стои прав, облегнат до маса, намираща
се непосредствено до врата, водеща извън заведението. Вижда се как
подсъдимият, облечен със светлосиви дънкови къси панталони и черна
тениска, влиза от отвън през вратата, заобикаля една от масите и отива в
посока към частния тъжител, като с дясната си ръка, свита в юмрук, му нанася
удар в областта на главата. Следствие на този удар тъжителят К. пада назад по
гръб на земята, като намиращите се на място хора отиват при подсъдимия, за
да му попречат да отиде към частния тъжител. Преди нанасяне на удара от
подсъдимия на частния тъжител се вижда свидетелят В., който е застанал
пред частният тъжител и се опитва да попречи на подсъдимия да нанесе удар.
Първият запис приключва в 02:30:35 часа. Вторият файл по поредност е от
дата 09.10.2022г. и записът на него започва в 02:20:42 часа. На видеозаписа се
вижда външната част на заведение бар „Библиотека“ гр. Троян с маси и
столове, оградена с ветроупорни найлонови завеси. На една от масите в най-
отдалечената част на заведението се виждат петима души. В 02:20:41 часа се
вижда как от вътрешната част на заведението през врата излизат
подсъдимият, облечен със светлосиви дънкови къси панталони и черна
тениска, частният тъжител К., още един мъж и една жена, след което и
свидетелят В., както и още един мъж. Последният мъж отива при хората на
масата, а останалите излизат извън заведението през вратата на ветроопорната
завеса. В 02:24:10 часа се вижда, че свидетелят В. влиза през външната част
на заведението във вътрешната част. В 02:25:02 часа свидетелят В. излиза,
като след него върви свидетелят Ф. И. и още един мъж, които излизат през
вратата на ветроопорната найлонова завеса извън заведението. В 02:26:46 часа
се вижда как частният тъжител и свидетелят В. влизат през вратата на
ветроопорната завеса, като свидетелят В. влиза във вътрешната част на
заведението, а частният тъжител стои прав, облегнат на маса непосредствено
до вратата. В този момент във външната част на заведението няма други лица.
В 02:28:44 часа от вътрешната част на заведението излиза свидетелят В.,
носейки в ръката си връхна дреха – яке, и отива при частния тъжител, подава
му якето и остава при частния тъжител. Частният тъжител облича якето си,
двамата стоят прави и си говорят. В 02:30:19 часа се вижда как подсъдимият,
облечен със светлосиви дънкови къси панталони и черна тениска, влиза отвън
през вратата, заобикаля една от масите и отива посока към частния тъжител,
като с дясната си ръка свита в юмрук, му нанася удар в областта на главата.
Следствие на този удар тъжителят К. пада назад по гръб на земята, а
намиращите се на мястото хора отиват при подсъдимия, за да му попречат да
отиде към частния тъжител. Преди нанасяне на удара от подсъдимия на
частния тъжител се вижда свидетелят В., който е застанал пред частният
тъжител и се опитва да попречи на подсъдимия да нанесе удар. Записът
приключва в 02:30:42 часа. След преглед на записите подсъдимият М. И. Б.
заяви в съдебно заседание, че не оспорва и потвърждава, че лицето, което на
записа е с къси дънкови панталони и черна блуза и което нанася удар на К. е
той.
4
Съдът като анализира събраните по делото писмени и гласни
доказателства и доказателствени средства, както и установената и изложена
по-горе фактическа обстановка счита, че подсъдимият М. И. Б. е осъществил
обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 130, ал. 1 от
НК. От обективна страна подсъдимият на 09.10.2022г., около 02:00-02:30
часа, в гр. Троян, обл. Ловеч, в бар „Библиотеката“, нанесъл няколкократно
удари с юмруци в областта на главата и лицето на В. В. К. от гр. Троян, обл.
Ловеч, с което му причинил двустранен брил хематом (тип очилат хематом),
кръвоизлив на конюктивата на дясното око и рана в областта на дясното око,
на устата, охлузване в областта на дясната предмишница и рана в областта на
лявото коляно, което увреждане му е причинило временно и неопасно
разстройство на здравето - лека телесна повреда. Съдът намира за доказано по
безспорен и категоричен начин това, че на частния тъжител В. В. К. са
причинени посочените по-горе телесни увреждания, които са обективно
установени както с наличният по делото медицински документ, приет като
доказателство - Медицинско удостоверение за пред съда № 475/10.10.2022г.,
издадено от доц. д-р Д.Д., така и със заключението по съдебно-медицинската
експертиза. Несъмнено причинените увреждания представляват лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК и са увреждания извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. Безспорно е също, че установените телесни
увреждания са причинени на В. В. К. на дата 09.10.2022., около 02:00 – 02:30
часа, като същият в 10:00 часа на същия ден – 10.10.2022г. е бил
освидетелстван от д-р Д. в гр. Плевен. Спорният въпрос по делото е дали
установените телесни увреждания на частния тъжител са причинени от
подсъдимия М. И. Б.. Съдът намира и това обстоятелство за доказано по
несъмнен начин със събраните по делото писмени, гласни доказателства и
доказателствени средства. На първо място налице са показания на свидетели
– очевидци, които заявяват, че именно подсъдимият М. Б. е ударил частният
тъжител В. К. по лицето. Това са свидетелите В.В., Ф. И., П.П. и В.ия К..
Всички тези свидетели заявиха пред съда, че са видяли как М. Б. нанася
удар/удари в областта на лицето на В. К.. Налице е разлика в показанията на
тези свидетели относно това колко удара е нанесъл подсъдимия на частния
тъжител и дали ударите са били с юмрук или като шамар с отверена длан.
Свидетелите В. и И. заявиха, че М. Б. е ударил В. К. с юмрук, свидетелят П.
заяви, че М. е ударил три пъти В. по бузата с шамар, а свидетелката К. заяви,
че М. е ударил един път В. с шамар. Следва да се отбележи, че свидетелката
К. се е намирала вътре в заведението и е излязла при нанасянето на последния
удар, което е и причината да е видяла само един удар от страна на
подсъдимия към частния тъжител. В обясненията си подсъдимият Б. заяви, че
е нанесъл повече от един удар на В. К., като го е ударил с шамар с отворена
длан на ръката, като К. на два пъти е падал на земята след като го е ударил. На
прегледа на записа от охранителната видеокамера ясно се вижда, че частният
тъжител е ударен от подсъдимия с юмрук в областта на лицето, вследствие на
който удар К. пада назад по гръб. Този удар, заснет от видеокамерата е
последният нанесен удар от страна на подсъдимият, като преди това извън
обсега на камерата и извън загражденията с ветроупорни завеси, подсъдимият
Б. е ударил няколко пъти К., което е възприето от свидетеля В.В.. Този
свидетел заяви следното: „Първо нямаше нищо притеснително. Бяха прави
пред заведението по-отстрани извън заградената част. После видях удар от
5
страна на М. към В.. Впоследствие аз се опитах да ги спра. Поредица от удари
имаше основно в лицевата част на главата. В. при първия удар падна, но се
изправи. После продължиха ударите. Имаше известен период от време, в
който В. падна по-встрани и остана в безсъзнание няколко минути. Лично не
съм чул реплики и не съм видял удари от В. към М.. В. лежеше на земята,
изправих го, помагах му да се дръпне настрани. През това време Б. беше
някъде зад мен. Изместихме се настрани, погледнах го дали е добре и дали
има нужда от помощ. Имаше кръв от носа, но не много обилно. На пръв
поглед имаше не чак толкова силно течение. Дръпнахме се настрани. Имаше
след това още един удар в областта на лицето. Този удар стана точно на
границата на закритата част на заведението до една маса. Този последен удар
беше в областта на лицето. Тогава бяхме аз, Ф. и В.. Тогава М. ни прескочи
нас и го удари, като за пореден път В. падна. След това се успокоиха нещата.
В. се обади на тел. 112. Б. си тръгна“. Този свидетел е очевидец на всичките
нанесени удари от страна на подсъдимия към частния тъжител. Свидетелят Ф.
И. заяви, че В. е излязъл навън когато са излезли и М. и В., като след малко е
влязъл в заведението и му е казал, че В. е на земята и че е бил ударен от М..
Съдът счита, че с оглед характера на установените увреждания, същите биха
могли да бъдат причинени именно по начина, изложен в тъжбата, чрез удари
в областта на лицето с юмрук. Това именно е отразено както в издаденото от
доц. д-р Д. медицинско удостоверение, така и в заключението на вещото лице
д-р Г. по реализираната съдебно-медицинска експертиза. Именно този
механизъм на причиняване на уврежданията е посочил В. К. на служителите
на полицията, пристигнали на място малко след извършване на
престъплението. Безспорно е, че причинените на частният тъжител
травматични увреждания не могат да се дължат на падането му по гръб,
предвид нетрезвото състояние, в което твърди подсъдимият, че е бил К.. На
първо място уврежданията са по лицето на В. К. и то не по изпъкналите части.
В този смисъл вещото лице д-р Г. е посочила в заключението, че
установените увреждания не могат да се получат от падане напред, още
повече, че след ударите, пострадалият е съобщил, че е паднал по гръб.
Посочила е, че при падане напред биха се получили травматични изменения
по изпъкналите части на лицето – чело, носна пирамида, скули, брада, а
такива изменения не са установени по време на прегледа, извършен от
специалист – съдебен медик. В обясненията си подсъдимият признава за
нанесените на В. К. удари в областта на лицето и потвърждава, че лицето,
което нанася удара на записа, изгледан в съдебно заседание, е той. Заяви
също, че не е имало замахване от страна на К., но той се е почувствал
застрашен и затова го е ударил. Заяви също, че потвърждава, че това което е
отразено в тъжбата е вярно в по-голямата си част. Съдът счита, че анализа на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени
средства налага единственият извод, че именно подсъдимият М. И. Б. е
причинил телесните увреждания на частния тъжител, посочени в
заключението на вещото лице д-р М. Г.. В този смисъл неоснователно е
заявеното от адвокат М. И., че остава недоказана причинно-следствената
връзка между действията на подсъдимия и инкриминирания вредоносен
резултат, посочен в тъжбата.
Частният тъжител излага в тъжбата, че след случилото се в бар
6
„Библиотеката“, същата нощ на 09.10.2022г. е извикал такси, посетил е
ФСМП гр. Троян, където му е предоставена медицинска помощ, след което се
е прибрал в дома си. В съдебно заседание беше разпитан свидетеля М.Н.Г.,
който заяви, че е таксиметровият шофьор, закарал В. К. до ФСМП гр. Троян,
след което го е откарал до дома му. Заяви, че е взел К. пред офиса на
„Райфазенбанк“, като се е качил откъм бар „Библиотеката“ през месец
октомври 2022г., събота срещу неделя, около 03:00 – 04:00 часа, като К. му е
казал: „Карай до бърза помощ, защото ме биха“. Свидетелят Георгиев заяви,
че К. е имал синини по очите, изчакал го е пред ФСМП гр. Троян около 5-10
минути, след което го е закарал до адрес на ул. „Балкан“ № 2 в гр. Троян.
Съдът изиска информация от ЦСМП гр. Ловеч, дали на 09.10.2022г. във
ФСМП гр. Троян е бил извършен преглед на В. В. К., като беше получен
официален отговор в Писмо № 05-17-1/01.02.2023г. от ЦСМП гр. Ловеч, че
няма данни за преглед на К.. С цел изясняване на това обстоятелство, в
качеството на свидетел беше призована и разпитана Н. С. Б. – медицински
фелдшер във ФСМП гр. Троян, която е била на работа в нощта на 08 срещу
09.10.2022 година. Тази свидетелка заяви пред съда, че не е виждала
пострадалия В. К. на посочената дата и няма възможност едно лице да се яви
на преглед във филиала и това да не бъде отразено и записано. Предвид
горното посоченото от частният тъжител в тъжбата обстоятелство, че е
посетил в нощта на 09.10.2022г. ФСМП гр. Троян, където е прегледан и му е
оказана медицинска помощ, остава недоказано по безспорен и категоричен
начин. Това обаче по никакъв начин не разколебава извода за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК от подсъдимият М. И. Б. от обективна
страна. Няма никакви данни по делото, че уврежданията на В. К. са
причинени от други лица, а не от подсъдимия. Налице са достатъчно и
безспорни доказателства, които съдът обсъди по-горе в мотивите си, че
именно М. И. Б. на 09.10.2022 г. около 02:00-02:30 часа, в гр. Троян, обл.
Ловеч, в бар „Библиотеката“ е нанесъл няколкократно удари с юмруци в
областта на главата и лицето на В. В. К., с което му причинил установените
телесни увреждания, представляващи лека телесна повреда. За
съставомерността на деянието е без значение и обстоятелството дали
подсъдимият е бил предизвикан по някакъв начин от частния тъжител.
Доказателства за такова предизвикване на агресия обаче по делото няма.
Самият подсъдим заяви, че В. К. не е посягал да го удари, а просто го е хванал
за ръката, от което той се е почувствал застрашен. Свидетелят В. заяви, че К.
и Б. са си говорили и не е имало нищо притеснително, когато подсъдимият е
започнал да нанася ударите на частния тъжител.
Предвид всичко изложено, събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, както и предвид вътрешното си убеждение, съдът е
приел за доказано по несъмнен начин, че подсъдимия М. И. Б. е извършил
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд с
депозираната тъжба, от обективна страна.
Съдът счита, че освен от обективна страна, престъплението по чл. 130,
ал. 1 от НК е извършено и от субективна страна от подсъдимия М. И. Б..
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл, като форма на вина.
Несъмнено подсъдимият е съзнавал, че с нанесените удари на тъжителя ще му
причини телесно увреждане и физическа болка.
7
Предвид изложеното с постановената присъда съдът е признал
подсъдимия М. И. Б. за виновен в това, че на 09.10.2022г., около 02:00-02:30
часа, в гр. Троян, обл. Ловеч, в бар „Библиотеката“ нанесъл няколкократно
удари с юмруци в областта на главата и лицето на В. В. К. от гр. Троян, обл.
Ловеч, с което му причинил двустранен брил хематом (тип очилат хематом),
кръвоизлив на конюктивата на дясното око и рана в областта на дясното око,
на устата, охлузване в областта на дясната предмишница и рана в областта на
лявото коляно, което увреждане му е причинило временно и неопасно
разстройство на здравето – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
Съдът намира за неоснователно възражението на адвокат М. И., че
подсъдимият вече е наказан за извършеното от него деяние и не следва да
бъде наказван отново за същото деяние. Такова възражение адвокат И.
направи и в съдебно заседание на 19.12.2022г., като съдът изложи мотиви за
неоснователност на възражението и остави направеното искането за
прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 375/2022г. по описа
на Районен съд гр. Троян без уважение като неоснователно. Съдът
категорично счита, че не е налице нарушение на принципа ne bis in idem. От
доказателствата по делото и по-конкретно от приобщеното към настоящото
дело АНД № 374/2022г. по описа на Районен съд гр. Троян, се установява, че
с Решение № 111 от 18.10.2022г. М. И. Б. е признат за виновен за това, че на
09.10.2022г., около 02:30 часа, в гр. Троян, ул. „Георги Сава Раковски“ № 1,
пред клуб „Библиотека“ извършил непристойни прояви, съставляващи прояви
на дребна хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указ № 904/28.12.1963г.
за борба с дребното хулиганство, изразяващи се в предизвикване на конфликт
и в нанасяне на удари в областта на главата на В. В. К. от гр. Троян, с което
нарушил обществения ред и спокойствие и които непристойни прояви поради
своята по-ниска степен на обществена опасност не представляват
престъпление по чл. 325 от НК. С посоченото решение на Б. е наложено
административно наказание глоба в размер 300 лева на основание чл. 6, ал. 1,
б. „а“ във вр. чл. 1, ал. 1, т. 2 от Указ № 904/28.12.1963г. за борба с дребното
хулиганство. Не е налице повторно наказване на подсъдимия М. И. Б. за едно
и също деяние и не е нарушен принципът ne bis in idem. Обвинението, за
което Б. е предаден на съд с тъжбата е обвинение за престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК за причиняване на лека телесна повреда, което е пръстъпление
против здравето и личността. Непосредствен обект на престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността.
Деянието, за което Б. е наказан по реда на Указ № 904/28.12.1963г. за борба с
дребното хулиганство е деяние, нарушаващо обществения ред и спокойствие.
Тоест не е налице повторно наказване на едно и също лице за едно и също
деяние. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК съгласно
която не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява,
когато спрямо същото лице за същото престъпление има незавършило
наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в
сила определение или разпореждане за прекратяване на делото. По друг
начин би стоял въпроса, ако настоящото наказателно производство беше с
предмет обвинение по чл. 325 от НК – едро хулиганство. В конкретният
случай обаче обвинението е за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което е
8
престъпление срещу здравето и личността, с различен обект от обекта, който
се засяга с дребното хулиганство. Предвид изложеното съдът счита, че не е
налице влязло в сила решение за същото престъпление, за което М. И. Б. е
обвинен с подадената от В. В. К. тъжба.
С постановената присъда съдът е освободил подсъдимия М. И. Б. от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер 1 000 лева на основание чл. 78а, ал. 1 от НК. Съдът е приел, че са
налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимият е
пълнолетно лице, за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, М. И. Б. не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК до момента. Предвид наличието на посочените по-горе кумулативни
предпоставки, съдът е освободил подсъдимия М. И. Б. от наказателна
отговорност на основание чл. 78а, ал. 1 от НК и му е наложил
административно наказание глоба. При определяне размера на глобата, съдът
е съобразил степента на обществена опасност на деянието и дееца и
наличните по делото данни за имотното състояние на подсъдимия, както и
характера и степента на причинените увреждания на тъжителя. Предвид
горното съдът е определил административното наказание глоба в размер 1000
лева, който е минималният, предвиден в чл. 78, ал. 1 от НК размер на глобата.
Относно предявените с тъжбата и приети за съвместно разглеждане по
делото граждански искове от частния тъжител В. В. К. срещу подсъдимия М.
И. Б. за сумата 3000 лева, претендирано обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди и за сумата 100 лева, претендирано
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди: Съдът по-
горе в мотивите си прие, че подсъдимият е извършил престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК. Несъмнено между противоправното поведение на
подсъдимия и причинените неимуществени и имуществени вреди на
гражданския ищец има пряка връзка. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. С осъщественото от подсъдимия престъпление е била
засегната телесната неприкосновеност на гражданския ищец и частен тъжител
В. В. К.. На същият са били причинени травматични увреждания, които са му
причинили временно и неопасно разстройство на здравето, като същите са
били съпроводени с болки, страдания и физическо неразположение. Като
свидетел по делото беше разпитан М. В. К. – брат на частния тъжител, който
заяви, че е видял брат си на 10.10.2022г. и цялата дясна страна и окото на В.
са били сини и той не е можел да си отвори окото, а лявото му око е било с
кръвоизлив. Заяви, че в продължение на две седмици брат му е приемал
болкоуспокояващи медикаменти, имал е синини и отоци, както и продължава
да има проблеми със съня. Свидетелите В.В. и Ф. И. също заявиха, че през
следващите дни след нанасения му побой, В. К. е бил със синини и отоци и се
е оплаквал, че не се чувства добре и има главоболие. Уврежданията не само са
причинили на частния тъжител болки и страдания, но са го лишили от
възможността да извършва обичайните дейности в ежедневието си – да
излиза извън дома си, да работи. С оглед изложеното и събраните по делото
доказателства съдът е приел, че в конкретния случай справедливо би било
обезщетение в размер 2 500 лева, поради което с постановената присъда е
9
уважил предявения граждански иск в този размер, като е осъдил подсъдимия
М. И. Б. да заплати на частния тъжител и граждански ищец В. В. К. сумата
2500 лева, заедно със законната лихва, считано от 09.10.2022г. до
окончателното й изплащане. С постановената присъда съдът е осъдил
подсъдимия да заплати на частния тъжител и граждански ищец В. В. К.
сумата 100 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 10.10.2022г., до окончателното й изплащане. За тези
причинени имуществени вреди са представени от частния тъжител писмени
доказателства, а именно вносна бележка от дата 10.10.2022г. за заплатена
сума в размер общо 100 лева по сметка на *** за извършен преглед и издаване
на медицинско свидетелство. /л. 10 от делото/.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НК и постановената присъда
съдът е осъдил подсъдимия М. И. Б. да заплати на частния тъжител В. В. К. и
сумата 1082.00 лева – направени от него разноски по делото, за заплатено
адвокатско възнаграждение, депозит за съдебно-медицинска експертиза и
държавна такса за образуване на делото, а по сметка на Районен съд гр. Троян
сумата 104.00 лева, представляваща 4% държавна такса върху размера на
уважените граждански искове.
Водим от изложеното съдът постанови присъда, обявена на страните в
откритото съдебно заседание, проведено на 23.02.2022 година.


Районен съдия:
10
Съобщи за изтекли лични данни