№ 16830
гр. София, 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПА.
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.А
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПА. Гражданско дело №
20231110140988 по описа за 2023 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 209332/24.07.2023
г., с която от името на *****, ЕИК **** против Н. В. И., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 96762/06.04.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. В. И., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 1 135,88 лева (хиляда сто тридесет и пет лева и 88
стотинки), представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 38,
находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б, абонатен № 247111, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 06.04.2023 г. до изплащане
на вземането; 2/ сумата от 118,23 лева (сто и осемнадесет лева и 23 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г.,
1
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
66,24 лева (шестдесет и шест лева и 24 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 38, находящ
се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б, абонатен № 247111, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 12,34 лева (дванадесет лева и 34 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия.
На 13.04.2023 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за горепосочените суми.
Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 18643/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжника на 11.05.2023 г., като в
законоустановения срок от името на последния е депозирано възражение срещу
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В тази връзка, заявителят /*****/ е уведомен за възможността да предяви
иск за съществуване на вземането си, на 28.06.2023 г. Исковата молба е
депозирана в съда в законоустановения за това срок /на 24.07.2023 г./.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на топлинна
енергия за процесния имот, в качеството си на собственик на последния. Навеждат
се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния
имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия с фирма „Холидей и Райзен” ЕООД. В тази връзка се посочва,
че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния
имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че от страна на ответника е използвана доставяна до процесния
имот топлинна енергия през процесния период, задължението за заплащането на
което не е погасено, като последният е изпаднал и в забава по отношение на
същото.
2
Поддържа, че ответникът дължи и цената на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, която не бил заплатил за процесния период, поради което
изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това си задължение,
респективно дължи лихва за забава върху непогасената главница, представляваща
цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
Моли се за уважаване в цялост на предявените искове и за признаване за
установено, че Н. В. И., ЕГН ********** дължи в полза на ***** суми, както
следва: 1/ сумата от 1 135,88 лева (хиляда сто тридесет и пет лева и 88 стотинки),
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., в имот, представляващ апартамент № 38, находящ
се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б, абонатен № 247111, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 2/ сумата от 118,23 лева (сто и осемнадесет лева и 23 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
66,24 лева (шестдесет и шест лева и 24 стотинки), представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 38, находящ
се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б, абонатен № 247111, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането; 4/ сумата от 12,34 лева (дванадесет лева и 34 стотинки),
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г.,
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия, за които суми на 13.04.2023 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение в производството по ч.гр.д. № 18643/2023 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника Н. В.
И., ЕГН ********** e депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват
предявените искове. Оспорва се, че през процесния период между страните в
производството е съществувало валидно възникнало облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата
молба недвижим имот. Оспорва се и иска за лихва за забава върху главницата за
цена на доставена и потребена топлинна енергия, като се излагат подробни
съображения в този смисъл.
3
Оспорва се иска за главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия с възражения, че ищецът не е легитимиран да
получи плащане на сумите за цена на извършена услуга за дялово разпределение
на топлинна енергия. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва за забава
върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия.
Моли се за отхвърляне на предявените искове срещу ответника Н. В. И.,
ЕГН **********.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител на
топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово
разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо
задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за
изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
4
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
5
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
6
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представената и приобщена към доказателствения материал Заповед №
РД-35-2469 от 13.08.1981 г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет,
се установява в производството, че процесния имот, представляващ апартамент №
38, находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б, е предоставен в обезщетение,
на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./, на Велин Димитров Киров в съсобственост
със съпругата му Райна Стефанова Кирова. Следователно от горепосочения
документ се установява в производството, че процесния имот, представляващ
апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б е придобит в
съсобственост от Велин Димитров Киров и Райна Стефанова Кирова.
От извършената справка за родствени връзки на лицето Н. В. И., ЕГН
********** се установява в производството, че Велин Димитров Киров и Райна
Стефанова Кирова са респективно баща и майка на ответника Н. В. И., както и
обстоятелството, че същите са починали преди процесния период. Установява се
още, че наследници по закон на Велин Димитров Киров и Райна Стефанова
Кирова са ответницата Н. В. И. и сестра й Гинка В. Деянова, върху които лица
именно е преминала собствеността върху процесния недвижим имот, като всяка от
сестрите е придобила, по реда на наследственото правоприемство, по ½ идеална
част от процесния имот. Установените обстоятелства от обсъдените по-горе
доказателства се подкрепят и от останалия събран в производството
доказателствен материал, а именно приетите по делото постановление за налагане
на възбрана от 11.04.2018г. и искане за вписване на възбрана с изх. №
13723/18.02.2020г. се установява, че собственик на ½ ид.ч. по отношение на
недвижим имот, находящ се в **** „****“, ж.к. „***“, ****** е ответницата Н. В.
И..
Следователно по делото е установено, че през процесния период
7
ответницата Н. В. И. е била собственик на ½ идеална част от процесния имот,
респективно в качеството си на такъв е имала качеството клиент на топлинна
енергия, която е доставяна и потребявана в имот представляващ апартамент № 38,
находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б. Действително от документите по
делото се установява, че Гинка В. Деянова е починала на 11.01.2021 г. /т.е. през
време на процесния период/, но по делото не са ангажирани доказателства или
направени доказателствени искания за събиране на доказателства, от които да се
установява, че притежаваната от Гинка В. Деянова ½ идеална част от процесния
недвижим имот е преминала, по реда на наследственото правоприемство, в
собственост на ответницата Н. В. И..
Действително от представената и приобщена към доказателствения
материал Заповед № РД-35-2469 от 13.08.1981 г. на Столичен народен съвет –
Изпълнителен комитет, се установява в производството, че процесния имот,
представляващ апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б,
е предоставен в обезщетение, на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./, на Велин
Димитров Киров в съсобственост със съпругата му Райна Стефанова Кирова, като
е посочено, че имотът ще се ползва за задоволяване на нуждите на дъщеря им Н.
В. И.. Същевременно, обаче, съгласно разрешенията в т. 1 от Тълкувателно
решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен
ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия
за битови нужди дължи цената й. В случая не са ангажирани доказателства, от
които да се установява по безспорен и категоричен начин, че между Н. В. И. /като
евентуален ползвател на имота по силата на Заповед № РД-35-2469 от 13.08.1981
г. на Столичен народен съвет – Изпълнителен комитет/ и ***** е сключен
нарочен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за процесния
имот, от което да се приеме извод, че само ответницата би дължала заплащането
цената на доставена и потребена в имота топлинна енергия.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
8
период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответницата Н. В. И. е следвало да отговаря за
заплащане на ½ част от стойността на доставената и потребена в процесния имот
топлинна енергия.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал.
1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в
производството, че през процесния период, в посочения с исковата молба
недвижим имот, е доставено и потребено количество топлинна енергия, чиято
цена съответства на размера на начислените от ***** суми за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия, през процесния период.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства е установено в производството, че през
процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на
стойност от общо 1135,88 лева. По делото се установи, че през процесния период
01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответницата Н. В. И. е следвало да отговаря за
заплащане на ½ част от стойността на доставената и потребена в процесния имот
топлинна енергия, поради което и предявеният иск за главница за цена на
доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и доказан до
размера от 567,94 лева и следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над
него до пълния предявен размер от 1135,88 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /06.04.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Възражението за погасяване по давност на вземането на ищеца за главница
за цена на доставена и потребена топлинна енергия, релевирано в подаденото от
ответника възражение в хода на заповедното производство по ч.гр.д. №
18643/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, настоящият съдебен състав
намира за неоснователно.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 118,23 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г.
9
до 24.03.2023 г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, съдът
намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на
“Топлофикация София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 567,94 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2020 г. до 24.03.2023 г. Доколкото от ищеца се претендира
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. – 24.03.2023 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 89,58 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
Предвид гореизложеното, претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сума, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 24.03.2023
10
г., върху главницата за цена на доставена топлинна енергия, се явява основателна
и доказана до размера от 89,58 лева и следва да бъде уважен до този размер, а за
разликата над него до пълния предявен размер от 118,23 лева – искът следва да се
отхвърли.
Възражението за погасяване по давност на вземането на ищеца за
мораторна лихва върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна
енергия, релевирано в подаденото от ответника възражение в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 66,24 лева за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 66,24 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор Д-0-62
от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между ***** и ****,
и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на дейностите,
включени в минималния пакет за услугата „Дялово разпределение“/.
По делото се установи, че през процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022
г., ответницата Н. В. И. е следвало да отговаря за заплащане на ½ част от
стойността на предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
поради което и предявеният иск за главница за цена на предоставена услуга
11
дялово разпределение на топлинна енергия се явява основателен и доказан до
размера от 33,12 лева и следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над
него до пълния предявен размер от 66,24 лева – искът следва да се отхвърли.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата
на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /06.04.2023 г./ до окончателното й изплащане.
Възражението за погасяване по давност на вземането на ищеца за главница
за цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
релевирано в подаденото от ответника възражение в хода на заповедното
производство по ч.гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
настоящият съдебен състав намира за неоснователно.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
12,34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 24.03.2023 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 73,51 лева; 2/
за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. № 18643/2023
г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 26,65 лева; 3/ за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. № 18643/2023 г. по
описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 100,00 лева.
12
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство, което съдът определя в размер на 100 лева.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: в **** „****“, ж.к. „***“, ******,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца *****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: ********, сумата от 65,63 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Н. В. И., ЕГН
**********, с адрес: в **** „****“, ж.к. „***“, ******, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
********, сумата от 89,92 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 40988/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав,
респективно такива не следва и да му се присъждат.
От името на ответника се претендира адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна помощ и съдействие в настоящото исково
производство.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от
23.08.2023 г., сключен между Н. В. И., ЕГН ********** и адвокат И. А. Н., за
изпълнение на възложената работа адвокатът ще осъществява безплатна правна
помощ на възложителя на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ, при
постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания, съдът
осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗА.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2
от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
13
минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на адвоката
предоставил на ответника безплатна правна защита в настоящото производство,
следва да се определи възнаграждение в размер на 450,00 лева.
Предвид гореизложеното, с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т.
2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ищецът *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
********, следва да бъде осъден да заплати в полза на адвокат И. А. Н., със
съдебен адрес: ******, *****, сумата от 216,80 лева, представляваща разноски за
предоставена безплатна правна помощ на ответника в исковото производство пред
СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
**** не са претендирани разноски в настоящото производство, а и такива не му се
следват по аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****** против Н. В. И., ЕГН
**********, с адрес: в **** „****“, ж.к. „***“, ******, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Н. В. И., ЕГН ********** дължи в
полза на *****, ЕИК ****, сумата от 567,94 лева, представляваща цена на
доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г., в имот, представляващ апартамент № 38, находящ се в гр. София, ж.к. ***, бл.
20А, вх. Б, абонатен № 247111, ведно със законна лихва върху горепосочената
сума, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.04.2023 г. по гр.д.
№ 18643/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения
иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149
и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата
над уважения размер от 567,94 лева до пълния предявен размер от 1135,88 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****** против Н. В. И., ЕГН
**********, с адрес: в **** „****“, ж.к. „***“, ******, иск с правно основание чл.
14
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Н. В. И., ЕГН
********** дължи в полза на *****, ЕИК ****, сумата от 89,58 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 24.03.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия, за която
сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.04.2023 г. по
гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 89,58 лева до пълния
предявен размер от 118,23 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на *****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ****** против Н. В. И., ЕГН
**********, с адрес: в **** „****“, ж.к. „***“, ******, иск с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че Н. В. И., ЕГН ********** дължи в
полза на *****, ЕИК ****, сумата от 33,12 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за имот, представляващ апартамент № 38, находящ
се в гр. София, ж.к. ***, бл. 20А, вх. Б, абонатен № 247111, ведно със законна
лихва върху горепосочената сума, считано от 06.04.2023 г. до изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 13.04.2023 г. по гр.д. № 18643/2023 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 33,12 лева до пълния
предявен размер от 66,24 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на *****, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: ****** против Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: в ****
„****“, ж.к. „***“, ******, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с
чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ)
вр. с чл. 79 ЗЗД, че Н. В. И., ЕГН ********** дължи в полза на *****, ЕИК ****,
сумата от 12,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г.
до 24.03.2023 г., върху главницата за цена на извършена услуга за дялово
разпределение на топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 13.04.2023 г. по гр.д. № 18643/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: в **** „****“, ж.к. „***“,
15
******, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2, да заплати в полза на
*****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 65,63 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
18643/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Н. В. И., ЕГН **********, с адрес: в **** „****“, ж.к. „***“,
******, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2, да заплати в полза на
*****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 89,92 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 40988/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА *****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ********
да заплати в полза на адвокат И. А. Н., със съдебен адрес: ******, *****, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от Закон за
адвокатурата вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 216,80 лева, представляваща
разноски за предоставена безплатна правна помощ на ответника в исковото
производство по гр.д. № 40988/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач – ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16