РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. гр. Л., 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л., ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20221620101215 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от В. В. К. с ЕГН **********,
с адрес: гр. ***, ж.к. „Х. ****", бл. ***, вх. ***, и К. В. Н., с ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, против Община Л., с ЕИК ***, представлявана
от Г. Г. Г. – *** на Община Л., с адрес: гр. ***.
Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника
Община Л., че ищците са собственици на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № *** /***/ по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД- 18-5/26.01.2009 г. на Изпълнителния д. на АГКК,
последно изменение на кадастралните карти и кадастралните регистри,
засягащо поземления имот, е със Заповед КД-14-12-27/02.02.2010г. на Н. на
СГКК-Монтана, с адрес на поземления имот: гр. ***, местност „Б.", с площ от
376 /триста седемдесет и шест/ кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: неизползвана нива /угар,
орница/, категория на земята: 5 /пета/, предишен идентификатор: ***, номер
по предходен план: ***, при съседи на ПИ с идентификатори: ***, ***, ***.
Претендират деловодни разноски.
В исковата молба се твърди, че ищците са наследници на В. К. В. - б.ж.
на гр. **, починал на ***г. /Акт за смърт N2 ***/***г. на Община Л./ и на Е. И.
В. - б.ж. на гр.Л., починала на ****/Акт за смърт N2 ****/***. на Община Л./.
Приживе родителите на ищците са закупили с Нотариален акт N **, том I,
дело N 407/1970г. по описа на Л.ския народен съдия, недвижим имот,
подробно описан в исковата молба: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
*** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
1
№ РД- 18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния д. на АГКК. Административният
адрес на имота е: гр.****. След смъртта на родителите си ищците са
продължили да заплащат на Община Л. данък върху имота и такса смет.
Поискали да се снабдят със скица на имота, но в нея като собственик на
същия е отразен ответникът - Община Л.. Твърдят, че този имот никога не е
очуждаван, до последно за него са се грижили родителите им, а след тяхната
смърт - ищците като техни наследници. Всички съседи знаят имота, че е на
ищците, а не общинска собственост.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден от ответника
Община Л.. В отговора на исковата молба се твърди, че искът е допустим, но
неоснователен. Твърди се, че не се установява от представения нотариален акт
идентичността на придобития с този титул за собственост имот с ид. № ***,
последният собственост на Община Л. по силата на Заповед № 115 от
08.10.2008 г. на д. на Областна дирекция „Земеделие“ – ***, с която е
одобрено Протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. на комисия, назначена със
Заповед № 61А – 7/16.06.2008 г. на д. на ОД „Земеделие“ – ***по чл. 19, ал. 2
от ЗСПЗЗ, по раздел - Определените имоти по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по
землищата на територията на Община Л. /приложение № 8/, в това число
землището на гр. ***, които следва да се предоставят на Община Л. за
актуване. Именно в това приложение № 8, позиция 619, е отразен процесният
имот с номер по стар план /КВС/ № ***, който е с площ 4105 кв. м., с начин
на трайно ползване: временно неизползваема нива, за който е отразен начин на
възстановяване: стари реални граници. Има голяма разлика в имота, описан в
титула за собственост на ищците, с площ 3000 кв. м. и този по КВС, описан в
протоколното решение на ОД „Земеделие“- Монтана и посочен в скицата по
КК, който е с площ от 4105 кв. м. – разлика от 1105 кв. м. Няма
доказателства ищците да са подали заявления за възстановяване на имот, като
такива земи съставляват остатъчен фонд, който се придобива по реда на чл.
19, ал. 1 ЗСПЗЗ. Ищците не доказват да са наследници на бивш собственик на
поземлен имот с ид. № *** по КККР на гр. ***, респ. на имот с № *** по КВС,
посочен като номер по предходен план в скицата от КК на гр.***, представена
от ищците. Не доказват наследодателите им да са били собственици или да са
придобили от такива, които да са владели процесния имот на правно
основание. Липсват доказателства, че лицата, отразени в титула за собственост
на ищците – купувачите Е. И. С. и В. К. В. са идентични с наследодателите на
ищците – В. К. В. и Е. И. В., предвид което липсват доказателства за вещни
права на собственост у наследодателите на ищците върху имота. Имотът, за
който ищците и техните наследодатели са плащали данъци, не е идентичен с
процесния. Процесният имот е земеделска земя и не подлежи на деклариране,
респ. за него не се дължат данъци съгл. чл. 10, ал.1 от ЗМДТ. Същият не се
намира в строителните граници на гр. **, а в местността „Б.“ в землището на
гр. ***, а няма данни същият да има предназначението по чл. 8, ал.1 от ЗУТ,
както и да е сменено предназначението на земята. Не се дължи и такса битови
отпадъци, тъй като е незастроен, видно от представената от ищците скица, а
също така имотът не е със сменено предназначение и няма данни да се ползва
за търговски цели, а е земеделски. Процесният имот се намира извън
2
строителните граници на гр. Л., предвид което не е възможно нормативно да
се даде административен адрес на същия. Улица „***“ не е граница на имот с
ид. № ***, за да се твърди, че имотът е с административен адрес на тази
улица, която улица се намира през един имот от процесния, т.е. има около 24
м. отстояние. Не става ясно как е изглеждал и от кои имоти е бил съставен
имот с предишен идентификатор № *** и какво е наложило неговата
промяна. Прави се възражение да е изтекла придобивна давност в полза на
ищците и техните наследодатели, респ. продавачи и купувачи по НА №
77/1970 г. Оспорва се НА № 53, том 1, дело № 124/1970 г. на Л.ски народен
съдия, послужил като основание за издаване на Нотариален акт № 77, дом I,
дело № 407/1970г. по описа на Л.ски народен съдия, като първият е издаден
единствено за нуждите в производството по издаване на втория акт и вероятно
съставлява констативен такъв.
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск от Община
Л., с който се иска: признаване за установено спрямо ответниците по
насрещия иск, че ищецът Община Л. е собственик на основание чл. 19, ал. 1
от ЗСПЗЗ на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /***/ по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-5/26.01.2009г. на Изпълнителния д. на АГКК, последно изменение на
кадастралните карти и кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е
със Заповед КД-14-12-27/02.02.2010г. на Н. на СГКК-Монтана, с адрес на
поземления имот: гр. ***, местност „Б.", с площ от 376 /триста седемдесет и
шест/ кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: неизползвана нива /угар, орница/, категория на земята: 5
/пета/, предишен идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, при
съседи на ПИ с идентификатори: ***, ***, ***. В насрещния иск се
поддържат същите твърдения, изложени в отговора на исковата молба от
ответника.
В срока за отговор на насрещния иск е постъпил писмен отговор от
ответниците по насрещния иск, подаден чрез пълномощника адв. П. П. от
МАК. Сочи се, че насрещният иск е просрочен и неоснователен, както и че
същият преповтаря аргументите, изложени в отговора на исковата молба.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и се представляват от адв.
П. П. от МАК, който поддържа предявения иск.
Ответникът Община Л. в съдебно заседание се представлява от адв. Л. А.
от МАК, която оспорва иска като неоснователен и поддържа насрещния иск.
Доказателствата по делото са писмени и гласни такива.
От анализа на събраните доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
Ищците са наследници от първи ред (низходящи – син и дъщеря) на В.
К. В., починал на *** г., б.ж. на гр. Л., и на Е. И. В.а, починала на *** г., б.ж.
на гр. Л., видно от удостоверение за наследници с изх. № ***/*** г. на , общ.
Л..
По силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с
№ 177, том I, дело N 407/1970г. по описа на Л.ския народен съдия – П.Т., на
3
06.06.1970 г. наследодателите на ищците придобиват чрез покупко-продажба
от В.П. Г. от гр. Л. недвижим имот: празно място, находящо се в района на гр.
Л., местността „М.“, от 350 кв. м., до конкретни съседи: изток - Р.М., а сега
път, новопрокаран път от юг, запад - собствено В.П. и север - наследници на
Б. Г., сега И.С., което място е част от празно място, цялото от 3,000 хил. кв.
м., находящо се в района на гр. Л., местността „М.“, до съседи на целия
имот: изток - Р.М., юг - наследници на Г.Т. и А.П., от запад - наследници на
В. и от север - наследници на Б. Г., за сумата от 70 лв. Продавачът по
цитирания нотариален акт В.П. Г. с Нотариален акт № 53, том 1, дело №
124/1970 г. на 26.02.1970 г. на Л.ски народен съдия /л.90/ е призната за
собственик по давностно владение на цялото празно място от 3,000 хил. кв.
м., находящо се в района на гр. Л., местността „М.“, до съседи: изток - Р.М.,
юг - наследници на Г.Т. и А.П., от запад - наследници на Ц. В. и от север -
наследници на Б. Г.,
Със заповед № 115/08.10.2008 г. на д. на ОД „Земеделие“- Монтана е
било одобрено протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. на комисия, назначена
със заповед № 61А-7/16.08.2008 г. на д. па ОДЗ- Монтана по чл.19, ал.2
ЗСПЗЗ. по раздел I - Определените имоти по чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ по землищата
на с. ***, с. ***, с.***, с. ***, с. ***, с. ***, кв. *** на гр. Л., гр. Л. и с. ***,
общ. Л., които следва да се предоставят на Община Л. за актуване, и по раздел
II - Определените имоти, по отношение на които са допуснати непълноти и
грешки при регистрирането им като земи по чл.19, ал.2 ЗСПЗЗ, ведно с
приложенията по протоколното решение. Видно от приложеното по делото
протоколно решение № 2 от 06.10.2008 г. /л.56-58/ и приложение 8 към раздел
1, т.1 от същото, назначената комисия е определила имотите по чл. 19, ал. 1
ЗСПЗЗ по землища (посочените по-горе), като в цитираното приложение под
номер 619 /л.72/ е записан имот № *** с площ 4.105 дка, НТП
врем.неизползваема нива, начин на възстановяване – стари реални граници.
От експертното заключение на вещото лице /л. 190/ В. В. е видно, че е
налице идентичност между имот с ид. № *** по КККР на гр. Л., с адрес: гр.
***, и имота, описан в Нотариален акт № 77, том 1, дело № 407/1970 г. на
Л.ски народен съдия П.Т.. В заключението на вещото лице е посочено, че на
място имот № *** по КККР на гр. Л. се намира извън регулацията и има
табела с надпис „улица „***“, като са описани и съседите на имота, всички на
същата улица. Вещото лице е онагледило на скица /л.191/ самата улица „***“,
като обяснява в разпита си, че същата е зигзагообразна и се състои от три
улици – едната изток-запад, отклонение от нея север–юг. Пояснява, че на тази
улица се намира процесният имот и продължава отново изток-запад, започва
от процесния имот и върви някъде в „джунгла“. Сочи, че всички къщи на тази
улица имат номера и табели с надпис „***“. По въпрос № 4 вещото лице
отговаря, че по информация на Община Л., Служба „Общинска собственост“ и
Служба „Земеделие“ във времето наименованието и местоположението на
местностите са променяни и няма карта, на която границите на местностите
да са очертани и в КККР на гр. Л. имотите, западно от м. „М.“ и ***,
попадащи в масив 604, са записани в м. „Б.“. Измерено графично по скицата
ПИ *** се намира на 45 метра извън регулационната линия на гр. Л.. От
4
допълнителното експертно заключение на същото вещо лице се установява
/л.202/, че периодът на построяване на сградата в процесния имот е 1970-
1980 г. Заключението е оспорено от ответника.
По делото е назначена и изготвена и повторна съдебно-техническа
експертиза, защитена от вещото лице Е. Н. в открито съдебно заседание.
Видно от същата, както и от приложените към нея справки, ПИ № *** е
идентичен с описания в нотариален акт № 77, том 1, дело 407/1970 г. на Л.ски
народен съдия – П.Т. и с описания в Нотариален акт № 53, том 1, дело №
124/1970 г. на Л.ски народен съдия. При изготвяне на Картата на
възстановената собственост /КВС/ всички имоти в местността „М.“ са
записани в един масив „604“ – „Б.“. Имотът се намира на около 50 м. от
регулационната граница на гр. Л.. Посочва, че има частично съвпадение на
съседите, границите със съответните улици /път/, а за останалите
несъвпадението може да се дължи на продажба, замяна и др. На графика № 2
е очертала процесния имот като местоположение и е вписала съседите. Сочи,
че в ПИ има изградена масивна жилищна сграда на един етаж и стопанска
постройка. След запознаване с приложената преписка на ОСЗ „Земеделие“ -
Л. с вх. № 9872/11.12.2023 г. вещото лице сочи, че отговорите, дадени по
въпросите на експертизата, не се променят и имотите, описани в приложената
преписка, не засягат процесния имот. Вещото лице Е. Н. пояснява в съдебно
заседание, че за определяне на идентичността е извършила сравняване на
съседи, като сочи, че има частично съвпадение на съседите. На въпрос след
като площта по нотариалния акт на процесния имот е 350 кв.м., а по скица е
376 кв.м., как се достига до извод, че двата имота са идентични, вещото лице
посочва, че разликата между площите е в границите на допустимата грешка
при изготвяне на кадастралните карти и посочва формула, която доразвива в
допълнителното си експертно заключение, прието в последното съдебно
заседание по делото.
Съдът намира изготвените експертизи от двете вещи лица, макар
оспорени от ответника, за обосновани и обективни, като изводите на вещите
лица се подкрепят и от другите събрани по делото доказателствени
материали, които ще бъдат разгледани по-долу в изложението и които
затвърждават правилността на изводите на двете вещи лица.
От приложената по делото пълна история на имот № *** /л.115/,
намиращ се в землището на гр. Л., ЕКАТТЕ ***, е видно, че имот № *** е
получен от разделяне на имот № *** с площ 4,460 дка, а имот № *** е
получен от разделяне на имот № *** с площ 5.691 дка.
А от пълна история на имот № *** /л.138/, намиращ се в землището на
гр. Л., ЕКАТТЕ ***, е видно, че имот № *** е разделен на следните части –
имот № *** с площ 4,460 дка, имот № *** с площ 0,844 дка и имот № *** с
площ 0,388 дка.
От пълна история на имот № *** /л.140/ е видно, че имот №*** е
разделен на следните части – имот № *** с площ 0,355 дка и собственици Б.
П. Б.ов и имот № *** с площ 4,105 дка и собственици – земи по чл. 19 от
ЗСПЗЗ. Процесният имот *** се идентифицира като съставляващ ПИ с
идентификатор № *** съгласно КККР на гр. Л..
5
Видно от писмо на ОДЗ – Монтана /л.137/ имот с ид. № *** е разделен
на следните имоти с идентификатори по КККР: ***, ***, ***, ***, ***, ***.
Сред изброените образувани имоти е и процесният, предмет на спора – с ид.
№ ***. Т.е. процесният имот, на който ищците претендират да са
собственици, е бил част от по-големия имот с ид. № ***, а номерът на
последния по предходен план е № ***, с площ 4,105 дка, което е видно и от
приложена скица на СГКК – Монтана от 2022 г. /л.6/.
С нотариален акт за дарение от 1997 г. /л.145/ трети лица, неучастващи в
спора, Й. Ал. Г. и Е. Г. Г.а даряват на дъщеря си Е. Й.ова Р. дворно място с
площ от 860 кв.м., което се намира до част от същите съседи, описани в
нотариален акт № 77 от 1970 г., легитимиращ ищците, като съвпада съседът
И.С.. С Решение № Ф1/06.08.2008 г. на ОСЗ – Л. /л.147/, препращащо и към
Решение ЛЗ от 15.04.2008 г., е възстановено правото на собственост на
наследниците на същата Е. Р. по отношение на нива от 0,844 дка, в
местността Б., имот № ***, което е същото описано място. Ето защо може да
се направи извод по съвпадението на съседа И.С., описан в нотариалния акт на
ищците от 1970 г. и в нотариалния акт на Е. Р., че и ищцовия имот, и този на Р.,
са били в една и съща местност и тази местност първо се е именувала „М.“, а
впоследствие – видно от решенията на ОСЗ – Земеделие /л.146 и л.147/ вече е
наречена „Б.“ и накрая - „Б.“. С оглед на това се установява съвпадение на
местността, в която е разположен имотът по нотариалния акт от 1970 г.,
легитимиращ ищците, и местността, в която се намира имотът, претендиран от
ищците - с ид. № ***, като освен това дотук се установява и съвпадение по
имена на съсед – И.С..
От нотариален акт № 132, том ІІ, дело № 715/1970 г. на Л.ски народен
съдия – П.Т. /л.160/ се установява, че същата В.П. Г. продава на Б. П. Б.ов
празно място в района на гр. Л., м.“М.“ с площ 348 кв.м., със съседи: път от
юг с дължима 16 л.м., запад: В.П. Г. с дължина 20,60 л.м., , север – А.К.Ц. с
дължина 16 л.м. и изток – В.П., Е. и В. К. В. с дължина 22,90 л.м., което място
е част от празно място, цялото от 3000 кв.м., находящо се в района на гр. Л.,
местността „М.“, до съседи на целия имот: изток - Р.М., юг - наследници на
Г.Т. и А.П., от запад - наследници на Ц. В. и от север - наследници на Б. Г., за
сумата от 100 лв. От така описаното може да се направи извод, че това дворно
място е съседно на описаното място в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот с № 77, том I, дело N 407/1970г. по описа на Л.ския народен
съдия – П.Т., и е част от същия цялостен имот от 3000 кв.м. Това така
описано място е възстановено на Б. П. Б.ов с Решение № Ф01 от 30.09.2008 г.
/л.161/, като посочената местност в решението вече е наречена „Б.“, а имотът
– отреден под № ***. Също така Е. и В. К. В. фигурират като съседи на
имота на Б. П. Г., от което може да се заключи, че тези лица са същите –
купувачите по нотариален акт 77/1970 г., и разликата в изписването на
имената се дължи на непрецизност и не става въпрос за съвсем различни лица,
както твърди ответникът в отговора на исковата молба. Следователно няма
съмнение, че тези лица са именно наследодателите на ищците – В. К. В. и Е.
И. В.а. След разделяне на най-големия първоначален имот № *** с площ 5.691
дка. и образувани по-малки такива от него, са образувани въпросният имот на
6
Б. П. Б.ов с № *** с площ 0,348 дка, предмет на това нот. дело № 715/1970 г.,
чиято площ е отразена 0,355 дка съгласно пълна история на имота /л.140/,
както и имот № *** с площ 4,105 дка – от който произлиза спорния по делото.
Видно от писмо на ОДЗ – Монтана /л.137/ имот с ид. № *** е разделен
на следните имоти с идентификатори по КККР: ***, ***, ***, ***, ***, ***.
Сред изброените образувани имоти е и процесният, предмет на спора - ***.
Т.е. процесният имот, на който ищците претендират да са собственици, е бил
част от по-големия имот с ид. № ***, а номерът на последния по предходен
план е № ***, с площ 4,105 дка, което е видно и от приложена скица на СГКК
– Монтана от 2022 г. /л.6/
От нотариален акт № 159, том ІІ, дело № 676/1972 г. на Л.ски народен
съдия – Д.Н. /л.153/ се установява, че същата В.П. Г. продава на П. Ц. П.
празно място в района на гр. Л., м.“М.“, само 400 кв.м., със съседи: от изток
– Б. П. Б.ов, от запад – В.П. Г. с останалата част от същата нива, от север –
А.К.Ц. и наследници на Б. Г. С. и и от юг-път, което място е част от празно
място, цялото от 3000 кв.м., находящо се в района на гр. Л., местността „М.“,
до общи съседи: Р.М., наследници на Г.Т. и А.П., наследници на Ц. В. и
наследници на Б. Г.. Това така описано място е възстановено на П. Ц. П. с
Решение № Ф01 от 26.05.2008 г. /л.155/, като посочената местност в
решението за възстановяване вече е наречена „Б.“, а имотът – отреден под №
*** с площ 0,388 дка. И тук е видно съвпадението на съседите с тези по
нотариалния акт на ищците.
На лицето В. Б.ов В. по същия начин е възстановен имот в местност „Б.“
с № *** /л.165/.
С оглед съвпаденията на съседите на имотите по цитираните
нотариални актове на изброените лица, съвпадащи със съседите по ищцовия
нотариален акт № 77 от 1970 г., може да се направи извод, че ищцовият имот
се е намирал в съседство с изброените имоти и е съставлявал част от най-
големия първоначален имот № *** с площ 5.691 дка, в същата местност –
„М.“, наречена по-късно „Б.“, от който по-голям имот произлиза и имот № ***
с площ 4,105 дка, а последният – дал началото на други имоти, включително
ищцовия - ***, ***, ***, ***, ***, ***. Последният от изброените имоти с №
*** е възстановен на В. Б.ов В. и също е в местност „Б.“ /л.165/.
От удостоверение на л. 203 на Община Л. се установява, че
съвременният имот с ид. № *** попада в имоти с кад. номера № 1344 и №
1346 по кадастралния план на гр. Л., одобрен със Заповед № 1175/1967 г. и
отпаднал с одобряване на следващия кадастрален план с Решение № 527 от
2006 г. Видно от разписния лист /л.204/, имот кад. № 1344 е със собственици
Р.М. и други, който именно съсед – Р.М., е описана и в нотариалния акт на
наследодателите на ищците, като тогава закупеното празно място, находящо
се в района на гр. Л., местността „М.“, от 350 кв. м., се намира до конкретни
съседи и от изток е именно съседът Р.М.. Следователно след като Община
Л. в писмото си твърди, че спорният имот с ид. № *** попада в тези два имота
с посочените кадастрални номера /1344 и 1346/, то се установява
съвпадение на един от съседите по разписен лист – този от изток - Р.М.,
който съсед е бил и по времето на издаване на нотариален акт № 77/1970.
7
Видно от писмото, от 1967 г. до 2006 г. е действал този кадастрален план, т.е.
въпросният нотариален акт е издаден три години след приемане на
кадастралния план през 1967 г. и това потвърждава актуалността към 1970 г.
на този кадастрален план, при който съсед е била Р.М.. От това писмо на
община Л. и от разписния лист също може да се направи връзка за
идентичността на имота по НА № 77 от 1970 г. с имот с ид. № *** поради
откриване съвпадение при един от съседите на имота.
С оглед изложеното съдът намира за установена местността, в която се е
намирал имотът, описан в нотариален акт № 77/1970 г., легитимиращ ищците
и че това е същата местност, в която е разположен и имот с ид. № ***. Също
така налице са и изброените съвпадения на съседи на имота по НА №77/1970 г.
и на съвременния същи имот. Съвпадения има и в площта с допустима
разлика от 26 кв.м., както посочва вещото лице Е.Н.. Поради изложеното
експертните заключения на вещите лица В. и Н. съдът намира за обективно
дадени и подкрепени от събраните многобройни доказателства по делото.
От писмо на ОСЗ – Л. /л.157/ е видно кои имоти са възстановени,
образувани от големия имот № *** с площ 5,691 дка, но сред възстановените
такива не фигурира в приложените преписки имот № ***, т.е. той не е бил
възстановяван, нито пък заявяван за възстановяване.
От показанията на св. Г. П. се установява, че през 1986 г. в спорния имот
са живели Е. и В. и е имало построена едноетажна къща и стопански
постройки в имота на родителите на ищците. Сочи, че имотът се поддържа от
В. и К..
Св. Б.Г. сочи, че през 1984 г. е закупил къща на тази улица и тогава
къщата на родителите на ищците била построена и те живеели в нея, и тя е
едноетажна. Посочва, че улицата е „***“ и тя е планирана да има завой и да се
среща с В. шосе, като неговият имот е на единия лъч на улицата, а на ищците –
на дясната страна. Допълва, че имотът на В. е само на ул. „***“, няма излаз на
друга улица.
Св. А. Г., съсед, посочва, че къщата си спомня, че е съществувала през
1985-1986 г., в която са живели родителите на ищците, и същата е на един
етаж. Улицата е на буквата „Г“ и имотът граничи с черен път, няма излаз на
асфалтов път, улицата е „***“, започва от *** /фабрика/, втората пряка
отдясно, като там е асфалтирано и се свива за ищцовия имот и за имота на
свидетеля, и продължава надолу.
Относно годината на построяване на сградата в процесния имот е
допусната съдебно-техническа експертиза, изготвена и защитена от вещото
лице М. И., която съдът кредитира с доверие като обективно дадена. Същата е
обоснована и с това какви материали са вложени при строежа на сградата. В
заключението си вещото лице сочи, че сградата е изградена през 70-те години
на ХХ век. А такова становище изразява и вещото лице В. В. относно годината
на построяване на сградата, сочейки че периодът на построяване на сградата в
процесния имот е 1970-1980 г. Свидетелските показания са в същата насока,
а именно, че към 1984 г. къщата в имота на ищците била вече построена. Това
индикира, че имотът не е бил отчуждаван и съответно отнеман от
8
наследодателите на ищците, изградена е била жилищна сграда /през 70-те
години на миналия век/ в имота, т.е. изграждането й е станало след
приключване процеса на одържавяването на земеделските земи, протекъл
поетапно през периода от 1944 до 1959 г. Следователно имотът не е бил
отчуждаван и съответно не е подлежал на възстановяване посредством
реституционна процедура.
Ищците и наследодателя им Е. В.а са заплащали в полза на Община Л.
данък сгради и такса битови отпадъци за имот на ул. „***, видно от
приложени разписки на л. 7- 10. Така в заключението на вещото лице В. В. е
посочено, че на място имот №*** по КККР на гр. Л. се намира извън
регулацията и има табела с надпис улица „***, като са описани и съседите на
имота, всички на същата улица. Т.е. заключава, че е налице идентичност
между имота с ид. № *** по КККР на гр. Л. с адрес: улица „*** и имота,
описан в нотариален акт № 77, том І, дело №407/1970 г. на Л.ски народен
съдия П.Т.. Вещото лице е онагледило на скица /л.191/ самата улица „***“.
Следователно именно за построената в този имот сграда са заплащани
данъци и такси от ищците в полза на Община Л., тъй като в приходните
квитанции е отбелязана същата улица и номер, изчертана и установена от
вещото лице, възприело и поставена табела на място. Дали правомерно или
не, ответникът е събирал данъци и такси за сградата в имота, което не е
предмет на спора, но приемайки паричните средства, с конклудентни действия
ответникът признава принадлежността на правото на собственост върху
сградата в имота, а именно на ищците. Не се доказа от ответника да
съществува друг имот с конкретен идентификатор по КККР на гр. Л., който
да е различен от този с ид. № ***, за който да са били заплащани въпросните
данък и такса битови отпадъци, т.е. не се събраха доказателства, че сумите са
заплащани за имот на ул. "***", но с друг идентификатор, различен от
спорния. Това индикира, че въпросните суми са заплащани именно за
посочената сграда в този поземлен имот, независимо от предназначението на
територията като земеделска.
Съдът приема от правна страна следното:
Съдът е сезиран с положителен установителен иск за собственост с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищците по първоначалния
установителен иск за собственост следва да установят осъществяването на
поддържания от тях придобивен способ – наследствено правоприемство, като
доказателствената сила на документа, от който ищците черпят правата си на
собственици – Нотариален акт N 77, том I, дело N 407/1970г. по описа на
Л.ския народен съдия, следва да бъде опровергана от ответната страна,
която следва да докаже, че имотът попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ.
В тежест на ищците е да установят правото на собственост на своите
наследодатели върху спорния имот, т.е., че праводателите им са били
собственици на имота, респ. правопораждащите факти с оглед твърдяното
придобивно основание.
При предявен иск за установяване принадлежността на правото на
собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на
предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или
9
навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от
ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 ГПК тежестта да
докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила
спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното
основание на ищеца, т.е. да докаже правоизключващите или
правопогасяващите си възражения. Следователно в тежест на ответника е да
докаже, че са били налице обстоятелства, изключващи възможността ищците
или праводателите им да придобият имота.
По делото се установи безспорно, че описаният в нотариален акт № 77
от 1970 г., дело № 407/1970 г. имот с площ по документа за собственост от
350 кв.м. и имот с ид. № *** по КККР с площ 376 кв.м. /с минимално
допустимо отклонение в площта според вещото лице Н./ са идентични, както
и че същият имот е бил собственост на родителите на ищците, владян е от тях
самите, видно от свидетелските показания, а след тяхната смърт – от ищците.
Тоест доказано е, че ищците са собственици на процесния имот на основание
наследствено правоприемство, каквото основание са релевирали с исковата
молба.
Ответникът твърди, че ищците не са собственици на имота, тъй като
този имот попада в приложното поле на чл. 19 от ЗСПЗЗ и е негова тежестта
да докаже, че имотът е включен в ТКЗС или е отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е., че е подлежал на реституция по реда на
ЗСПЗЗ, в какъвто смисъл е и Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 1403/2010 г., I г. о., ГК. Не се събраха доказателства по делото процесният
имот, представляващ нива, находяща се в местността „Б.“ в гр. Л., да е бил
включван в блокове на ТКЗС, да е бил обработван от ТКЗС или организации
от подобен тип. Не се събраха и доказателства да е подавано заявление за
възстановяване правото на собственост върху процесния имот, т.е. този имот
не е подлежал на възстановяване по реда, предвиден в ЗСПЗЗ. Поради това по
отношение на процесния имот собствеността в реалните му граници не е била
загубвана и поради това не е следвало да бъде възстановяван по реда на
ЗСПЗЗ, съответно не е имало основание да бъде включен в остатъчния фонд
по чл. 19 ЗСПЗЗ, който се образува само от бивши, кооперирани земеделски
земи, които не са възстановени по реда на ЗСПЗЗ. Предвид изложеното
първоначалният установителен иск се явява основателен, тъй като ищците се
легитимират като собственици на процесния имот на основание наследствено
правоприемство, а ответникът не доказа правоизключващите си възражения за
наличието на предпоставките за включване на имота във поземления фонд по
чл. 19 ЗСПЗЗ. Ответникът не обори и доказателствената сила на констативния
нотариален акт № 53/1970 г. на праводателя на наследодателите на ищците –
В.П. Г..
По отношение на предявения насрещен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК:
Както е разяснено в доклада по делото, възприет напълно от страните,
правото на собственост се установява на заявеното от страната основание. В
случая ответникът е заявил, че е собственик на основание чл.19, ал.1 от
ЗСПЗЗ. За да бъде възстановено правото на собственост на основание чл.14,
ал.1 от ЗСПЗЗ в стари реални граници, следва лицето, на което е възстановена
10
собствеността или неговият наследодател да е бил собственик конкретно на
тази земеделска земя и да е подал заявление за възстановяването й. Обратното,
правото на собственост по реда на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ се придобива от
общината по силата на закона след провеждане на съответната
административна процедура и се отнася до земеделски земи, по отношение на
които правото на собственост не е заявено за възстановяване. Придобивното
основание, заявено от ответника, е основанието по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ, а от
ищците – наследствено правоприемство.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след
възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска
собственост. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала
след възстановяването, е тази, за която не е подадено заявление за
възстановяване. Разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ урежда правния статут на
земите, за които не са подадени заявления за възстановяване. Само тези земи
представляват остатъчен фонд, който се придобива от общината по реда на чл.
19, ал.1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се разпорежда с тях.
Разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ предвижда, че след изтичане на 10 -
годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и на одобрената
карта на съществуващи /възстановими/ в стари реални граници, земята, която
не е заявена за възстановяване в предвидения в закона срок, става общинска
собственост. В АЧОС следва да бъде вписано именно това основание.
Разпоредбата е относима само към имоти, попадащи в приложното поле на
чл.10 ЗСПЗЗ, а именно такива, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или
обобществена, т.е. такива, по отношение на които правото на собственост
подлежи на възстановяване. В производството не се установи
наследодателите на ищцице, нито други лица, да са включвали в ТКЗС
процесния имот, който ищците претендират за собствен. Следователно не се
установи имотът да е бил отнеман на някакво основание от наследодателите
на ищците /или от друго лице/ или да е предаден доброволно за коопериране.
Напротив – имало е построена жилищна сграда през 70-години на миналия
век, в която са живеели родителите на ищците, което индикира, че имотът
фактически не е отнеман от неговите собственици и те са го владели до
смъртта си, и дори са плащали данък сгради и такса битови отпадъци.
Следователно ищецът по насрещния иск не установи да е станал собственик
на имота на заявеното от него основание – чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Поради
изложеното следва да се приеме, че предявеният насрещен иск - положителен
установителен иск за собственост, е неоснователен и следва да се отхвърли.
И на последно място, възражението на ответника, че имотът се намира
извън регулация и не може да съществува улица „***“ и съответен
административен адрес за ищцовия имот следва да бъде отнесено като въпрос
към Общински съвет – Л., тъй като съгласно т.17 на чл. 21 от ЗМСМА в
правомощията на общинския съвет е да прави предложения за
административно-териториални промени, засягащи територията и границите
на общината, а съгласно т. 18 – да приема решения за именуване и
11
преименуване на улици, площади, паркове, инженерни съоръжения, вилни
зони, курорти и курортни местности и други обекти с общинско значение.
Още по-малко такъв въпрос би следвало да накърнява конституционно
закрепеното право на собственост на правоимащите лица.
По разноските:
При този изход на делото и във връзка с направеното искане на ищците
ответникът, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, следва да заплати на ищците
направените по водене на делото разноски – 50,00 за държавна такса, 100 лв.
платено адвокатско възнаграждение /л.16/, 5,00 лв. за издаване на съдебно
удостоверение и 150 лева депозит за вещо лице /В. В./, или общо 305 лева.
Договорено е адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева съгласно
Договор за правна защита и съдействие /л.16/, но в договора е посочено, че е
заплатено само 100 лева от същото, като не са представени доказателства за
изплащане на остатъка от него.
Поради изложеното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, по
отношение на Община Л., с ЕИК ***, представлявана от Ц. Ц. – *** на
Община Л., с адрес: гр. ***, че В. В. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ж.к. „Х. ****", бл. ***, вх.***, и К. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.
***, са собственици на основание наследствено правоприемство от
наследодателите В. К. В., починал на *** г., и Е. И. В.а, починала на *** г.,
на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /***/ по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-5/26.01.2009г.
на Изпълнителния д. на АГКК, последно изменение на кадастралните карти и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е със Заповед КД-14-12-
27/02.02.2010г. на Н. на СГКК-Монтана, с адрес на поземления имот: гр. ***,
местност „Б.", с площ от 376 /триста седемдесет и шест/ кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
неизползвана нива /угар, орница/, категория на земята: 5 /пета/, предишен
идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, при съседи на ПИ с
идентификатори: ***, ***, ***.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Община Л., с ЕИК ***, представлявана от Ц.
Ц. – *** на Община Л., с адрес: гр. ***, против В. В. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, и К. В. Н., с ЕГН **********, с адрес: гр.***, насрещен иск
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по
отношение на В. В. К. с ЕГН ********** и К. В. Н. с ЕГН **********, че
Община Л. с ЕИК *** е собственик, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, на
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № *** /***/ по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД- 18-5/26.01.2009г. на
Изпълнителния д. на АГКК, последно изменение на кадастралните карти и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот, е със Заповед КД-14-12-
27/02.02.2010г. на Н. на СГКК-Монтана, с адрес на поземления имот: гр. ***,
12
местност „Б.", с площ от 376 /триста седемдесет и шест/ кв.м., с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
неизползвана нива /угар, орница/, категория на земята: 5 /пета/, предишен
идентификатор: ***, номер по предходен план: ***, при съседи на ПИ с
идентификатори: ***, ***, ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Община Л., с ЕИК ***, представлявана от Ц. Ц. – *** на
Община Л., с адрес: гр. ***, да заплати на В. В. К. с ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, ж.к. „Х. ****" , бл. ***, и К. В. Н., с ЕГН **********, с
адрес: гр.***, направените в производството деловодни разноски в общ
размер 305.00 лева /триста и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
13