и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 259 от 13.11.2003 г., постановено по гр.д.№ 207/2003 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявения от Харизан Юлиянов Бенков от гр.Момчилград против Джемил Мюмюн Халил от гр.Момчилград иск с правно основание чл.109 от ЗС, като неоснователен. С решението си съда е осъдил Харизан Юлиянов Бенков да заплати на Джемил Мюмюн Халил направените разноски в размер на 200 лева, а по сметка на Момчилградския районен съд разноски в размер на 70 лева. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Харизан Юлиянов Бенков, който чрез своя процесуален представител го обжалва в срок. Счита, че атакуваното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че установените по делото факти доказвали иска му с правно основание чл.109 от ЗС и нарушенията на чл.58 от ЗТСУ, както и че процесния магазин бил построен в нарушение на закона и следвало да бъде премахнат. Моли съда да отмени атакуваното решение на първоинстанционния съд и да реши делото по същество при което да уважи предявения от него иск с правно осонваине чл.109 от ЗС, като му се присъдят и направените по делото разноски. Въззиваемият Джемил Мюмюн Халил счита жалбата за неоснователна, а решението на районния съд за правилно, поради което моли съда да го остави в сила. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните във връзка с предявения иск и подадената въззивна жалба, прие за установено следното: Пред първоинстанционният съд е предявен от Харизан Юлиянов Бенков против Джемил Мюмюн Халил иск, с правно основание чл.109 от ЗС, за осъждане на последния да премахне магазин за хранителни стоки и бетонно стълбище с площадка, построени в дворно място, представляващо УПИ /парцел/ V- 504, 506 в кв.85 по ПУП на гр.Момчилград. Установено е по делото, че въззивникът /ищец по делото/ Харизан Бенков е съсобственик заедно със Светлан Юлиянов Бенков и Надежда Юлиянова Калинова на имот с пл.№ 504, за който имот е отреден парцел VІ /незастроен/ и парцел V, и двата в кв.85 по плана на гр.Момчилград, както и че процесния парцел V е отреден и за имот с пл.№ 506, собственост на Семра Джемил Юсеин. Тези обстоятелства се установяват от представените по делото доказателства – писмо № 32/21.02.2003 г. на Община – Момчилград, скица № 214/12.11.2002 г. на парцел V -504, 506 в кв.85 по плана на гр.Момчилград, нотариален акт № 461/1978 год., нотариален акт № 96/1993 г., както и от назначената по делото съдебно – техническа експертиза. Вещото лице в своята констативно – съобразителна част установява, че съгласно действуващия ПУП на града и преписката за ЧКР, одобрена със заповед № 146 от 11.08.1993 г., в съсобственият парцел V-504, 506 в кв.85, са създадени две едноетажни застроителни петна за магазини, разположени на имотната граница между имоти с пл.№ 504 и 506 – по едно за всеки имот. Вещото лице установява също така, че върху застроителното петно в имот с пл.№ 506, Семра Джемил Юсеин с декларация от 03.08.93 г. дава съгласието си ответника по делото /въззиваем пред настоящата инстанция/ Джемил Мюмюн Халил да построи заведение “бира – скара”, за което е издадено строително разрешение № 59/01.11.1993 г. и е дадена строителна линия с протокол № 28 от 03.11.1993 г. от общинска администрация гр.Момчилград. Впоследствие с акт за узаконяване № 24 от 09.04.1996 г. е узаконено смяната на предназначението от заведение скара – бира в магазин за хранителни стоки и е издадено разрешение за ползване № 109/26.04.1996 г. от РИТСК – Кърджали. Тези обстоятелства се установяват и от изисканите от Община гр.Момчилград и приети като доказателства строителни книжа, издавани за парцел V-504, 506 в кв.85 по плана на гр.Момчилград, както и от представените по делото – декларация от Семра Джемил Юсеин, нотариално заверена на 03.08.1993 г., заповед № 146/11.08.1993 г. на кмета на Община гр.Момчилград, протокол № 28/03.11.1993 г. за определяне на строителна линия и ниво и разрешение за ползване № 109/26.04.1996 г. на РИТСК – Кърджали. Във връзка с горното не се спори по делото, че процесния магазин е построен по реда на чл.58 от ЗТСУ /отм./ без съгласие на съсобственика Харизан Бенков /ищец по делото/. От заключението на назначената по делото съдебно – техническа експертиза, което не се оспорва и се възприема от съда, се установява също така, че не е бил изготвен цялостен проект за застрояване на парцела, а само за частта от ЗРП, която попада в имот пл.№ 506, собственост на Семра Джемил Юсеин, като одобреният и влязъл в законна сила ЗРП дава възможност да бъде проектиран и застроен магазин и в частта на парцела, представляваща част от имот пл.№ 504. От представеното по делото допълнително заключение се установява също така, че процесната сграда е построена изцяло в имот с пл.№ 506 и не засяга имот с пл.№ 504. Видно от констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 54, том І, дело № 111/1997 г., въззиваемият Джемил Мюмюн Халил е бил признат за собственик на масивен гараж със застроена площ 30 кв.м., построен върху парцел V пл.№ 540, 506 в кв.85 по плана на гр.Момчилград. При така събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях фактически обстоятелства, предявения негаторен иск, с правно основание чл.109 от ЗС, за премахване на построения в парцел V-504, 506, кв.85 по плана на г.Момчилград магазин за хранителни стоки, е неоснователен. Съгласно чл.109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Негаторният иск е средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението на имота или в съответния обем на правото на собственост. В тази връзка от горецитираните доказателства се установи, че процесния парцел V-504, 506 в кв.85 по плана на гр.Момчилград е отреден както за част от имот с пл.№ 504, собственост на въззивникът /ищец по делото/ Харизан Бенков, Светлан Юлиянов Бенков и Надежда Юлиянова, така и за имот с пл.№ 506, собственост на Семра Джемил Юсеин, като съсобствените части в парцела не са били изравнени. Установи се също така, че по реда на чл.58 от ЗТСУ, респективно чл.241 и сл. от ППЗТСУ /отм./, Община – Кърджали е отпочнала процедура по разрешаване на строеж в съсобствен парцел с неуредени регулационни сметки, без съгласието на ищеца Харизан Бенков, като не е бил изготвен цялостен проект за застрояване на парцела, а само за частта от същия, попадаща в имот с пл.№ 506. Издадено е строително разрешение за застрояване на частта от строителното петно, определено в очертанията на имот с пл.№ 506, процесния магазин е бил построен, а впоследствие е издадено и разрешение за ползване - № 109/26.04.1996 г. От доказателствата по делото се установи също така, че в съсобственият парцел V-504, 506 в кв.85, са създадени две едноетажни застроителни петна за магазини, разположени на имотната граница между имоти с пл.№ 504 и 506 – по едно за всеки имот, като одобреният и влязъл в законна сила ЗРП дава възможност да бъде проектиран и застроен магазин и в частта на парцела, представляваща част от имот пл.№ 504. Предвид гореизложеното следва да се приеме, че с изграждането на процесния магазин не се засяга правото на собственост на въззивника, респективно не се ограничава същото, нито са създадени пречки за неговото осъществяване. В случая допуснатото нарушение на чл.58 от ЗТСУ /отм/, състоящо се в неизготвяне на проект за цялостно застрояване на парцела, а само за частта на имот с пл.№ 506, не засяга правото на собственост на въззивника, доколкото се установи, че изградената / с необходимите за това строителни книжа/ постройка не засяга имот с пл.№ 504 и доколкото в съсобственият парцел V-504, 506 в кв.85, са създадени две едноетажни застроителни петна за магазини, разположени на имотната граница между имоти с пл.№ 504 и 506 – по едно за всеки имот, като одобреният и влязъл в законна сила ЗРП дава възможност да бъде проектиран и застроен магазин и в частта на парцела, представляваща част от имот пл.№ 504. Ето защо неоснователно е твърдението на ищеца в исковата молба, че след построяването на магазина дворът му се затворил и не можел да го използва по предназначението си. При това положение предявения иск за премахване на магазина за хранителни стоки е неоснователен. Не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото му на собственост. Нарушението на чл.58 от ЗТСУ /отм./ само по себе си не е основание за уважаване на иск по чл.109 от ЗС след като, предвид горното, същото не води до ограничаване правото на собственост на ищеца, нито пречи на неговото осъществяване. Що се касае до предявения иск за премахване на бетонно стълбище с прощадка, то по делото липсват каквито и да са доказателства, че такива са построени от ответника в процесния парцел V-504, 506, кв.85 по плана на гр.Момчилград, че са изградени в нарушение на действуващите строителни разпоредби и че същите засягат правото на собственост на въззивника Харизан Бенков. Още повече, че от доказателствата по делото се установи, че ответникът /въззиваем/ Джемил Халил не е собственик на процесния парцел V-504, 506 в кв.85 по плана на гр.Момчилград. Ето защо като е приел, че предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС за премахване на магазин за хранителни стоки и бетонно стълбище с площадка, построени в дворно място, представляващо УПИ /парцел/ V- 504, 506 в кв.85 по ПУП на гр.Момчилград, е неоснователен, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 259 от 13.11.2003 г., постановено по гр.д.№ 207/2003 г. по описа на Момчилградския районне съд. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на РБ в 30-дневен срок от съобщението му на страните.
Председател: Членове : 1.
2. |